 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Нова работа просто имам нужда да споделя
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 4579 пъти
Здравейте,
може би това ще бъде поредната история в този стил, но няма на кой друг да споделя.
И така... от близо месец съм на нова работа и както може да се предположи преминавам през трудния период на адаптация. За съжаление знам, че не са доволни от работата ми. Допускам грешки, което е сигурно е нормално и никой шеф не би ги толерирал, но ми се струва, че са прекалено критични. Не си мислете, че обинявам някой за несправянето си, хората не са лоши, просто информацията с която трябва да работя е много, като обем и ми е трудно. Да, много съм притеснителна и неуверена в себе си, но какво да направя? Винаги, когато се открие моя грешка и се стигне до леко повишаване на тон се чувствам, като най-голямата глупачка на света. Има и друга нова колежка в офиса, която сякаш вече с всичко е наясно, почти никога не бърка, а аз все нещо не съм дочула, не съм разбрала и т. н. Не знам защо се получава така. Къде бъркам? Другите по-умни ли са от мен, че нямат тези проблеми? Какво да правя от тук нататък? Не желая да стигам до момента в който ще ме съкратят. Изключително неприятно е преживяването. От друга страна работа по път и над път няма и не ми се иска сама да напускам. Сигурно ще ме посъветвате да се старая поече, да не се притеснявам, и прочие. Да си призная честно опитвам се. Опитвам се непрекъснато, но не жъна успех. Много съм объркана и не знам какво да правя.
Благодаря прдварително на всички, които ще прочетат историята ми!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: dd0486deca |
|
1. Смени работата - така и двете страни ще са печеливши. Иначе мъчиш и себе си, и работодателите.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 5382054f14 |
|
2. Здравей,
Разбирам те напълно. Аз мисля, че повечето хора са минали през това. Би трябвало да получаваш повече подкрепа и разбиране. За жалост, обаче, хората в доста фирми са много критични, в повечето случаи не съвсем основателно. Очакват от теб чудеса още в началото - да знаеш и да можеш всичко, да не правиш грешки, сякаш работиш там от години. Липсата на подкрепа, за която говориш и повишаването на тон и сигурен знак за слаб мениджмънт. Хубаво е, че си съвестна и искаш да работиш добре, ще е хубаво и ако някой го оцени. Най-лесно е да се гледат грешките, а старанието и усилията да остават незабелязани. Това също ми е познато. Пожелавам ти успех, старай се, влагай усилия, ако не те оценят, спокойно, ще намериш и друга работа.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: dcfed21512 |
|
3. Не си го работила това нещо преди, нали? За първи път ти е, така поне личи от написаното.
Ами трябва време, практика, за да се научиш, да се усвои, така е за всяко едно нещо, дори най-елементарното. Как за един месец ще се научиш, ако е нещо ново и за пръв път го работиш? Те това го знаят много добре шефовете ти, но искат от веднага всичко да знаеш и да можеш. А от бързане и притеснение наистина повече се греши, още повече ако си слагаш мисли от типа, че ето другите успяват, а аз не, дали съм по-глупава и некадърна... то само страха и притеснението те прави да грешиш.
А глупавите ти шефове и колеги вместо да те окуражат, подкрепят и предразположат, правят обратното - правят каквото могат за да те стресират и обезсърчават. Много нещо ще спечелят, няма що. И не се вкопчвай за тази работа като мислиш, че няма да намериш друга - така сама се ограничаваш. Пиша от личен опит, работила съм 30 години в тая държава в какви ли не фирми с всякакви хора. Дай си време.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 8596371fe3 |
|
4. Аз съм от почти 1 година в един утрепан магазин. Преди не съм работила такова нещо и още шефката ми мрънка, колко добра е колежката ми/ тя е от 6 години там/ как след нея нищо не оправя, как тя вади повече пари от мен, а аз нищо не съм правила, по цял ден съм се чудила какво да правя, а не си върша работата, ако беше шеф сигурно щеше да иска да спя с него, за да не мрънка, ама на тая баба какво да дам? Изводът е че доволни шефове няма. Вечно мрънкат за пари
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 11b3529cf8 |
|
5. Мисля, че имаш проблем с адаптацията. Това да правиш грешка е напълно нормално. Трябва ти време с което се трупа опит, за това, че колежката ти не допуска грешки си го избий от главата просто по бързо се е адаптирала. Не се подценявай самата каза, че си притеснителна и не уверена това е най голямата причина. Дай си кураж човек се учи от грешките си!!!
Аз самия работех повече от 5 години в една фирма като дистрибутор където се чувствах отлично. Защото бях на ти с всичко нямаше откъде да ме бутнат. Сега работя в друга сфера и аз като тебе се притеснявам ужасно много. Мисля, че това е единствената причина да допускам грешки и лошото отношение на колежката ми. Тя ми се кара, вместо да ми обяснява.
Поздрави от Германия!!!
Ако може сподели на колко си, с какво точно се занимаваш и от колко време?
момче на 24
|
...
| преди: 10 години, 11 месеца hash: c972eca0a4 |
|
6. Здравейте отново,
много ви благодаря за подкрепата!
Истината е, че моето лично усещане е че се справям като цяло, естествено има и още какво да се желае, но съм сигурна, че ако наистина не се справях аз първа щях да го усетя. Преди няколко години работех в една фирма, където колежката просто не ме харесваше, постоянно се заяждаше, но да си призная честно и аз съвсем не бях за там. Наистина не се справях, нямах необходимия опит и квалификация, и резултатът не закъсня. Просто ме съкратиха след месец и половина служба. Това ми беше първата сериозна работа по моята специалност. Много бях разочарована, не толкова заради работата и мизерната заплата, а заради провала. Следващата ми работа успя до известна степен да опровергае тази моя представа, която изградих за себе си, но тъй като работех по заместване, и със завръщането на титуляра се наложи да прекратим взаимоотношения. Бях на борсата в продължение на 8 месеца, и знам колко е трудно да се намери работа в този труден за страната ни момент. Наистина безработицата е огромна, бях се отчаяла, че няма да мога да намеря работа изобщо. Точно в този неприятен момент ми се обадихаза интервю в настоящата фирма, след това ми се обадиха за второ интервю и ме одобриха, което много ме зарадва. Както на всяка нова работа обаче периодът на адаптация е може би най-неприятният етап. А и да си го кажем честно във всички бг фирми обучението се претупва и човекът който обучава от една страна върши много повече работа заради новия служител, а от друга допълнително се изнервя заради постоянните въпроси които му се задават. А когато новите служители са двама, тогава положението за обучаващия става направо ад. Да не говорим, че отношениета между колегите от различните отдели в тази фирма са меко казано странни. Аз работя в отдела за обслужване на клиенти, като работата ми е свързана основно с обработка на заявки, изписване на стоки, и издаване на съответните документи. Естествено ни ползват и за други гнеща, като например да сервираме в заседателната зала, да поръчваме офис консумативи, да свършим спешната работа на шефа и т. н. Не смятам, че съм допуснала чак толкова фрапиращи и чак толкова много грешки. Просто от липса на навик забравям някои неща, което според мен е нормално. Според тях обаче е голям проблем и дори ми беше отправена нещо като предубреждение от сорта на "имаш една седмица за да влезеш в час, в противен случай незнам. Усещам, че вече на няколко пъти ти повишавам тон, а по принцип не го правя, но.. " Не зна
м за вас, но аз го тълкувам, като несправяне с работата и предвестник за съкращение. Все едно съм едвали не пълна глупачка. В същото време на моменти са доволни от работата, и аз се чудя какво да си мисля. Не че е мечтаната работа, но все пак е работа, пък и постоянната и смяна не говори добре за трудовите навици на служителя. Това са ми притеснениятя.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 89eddf010e |
|
7. щом забравяш, записвай си. ходи навсякъде с тефтерче. като станат много задачите, се случва човек да забрави нещо, но е неприятно като възложиш нещо на някого, да се окаже, че го е забравил.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
