Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Оххх в днешно време май всеки е така... т. е май не сме достатъчно зрели за да знаем какво искаме и какво не :(. Честно казано и аз след време се виждам дълбоко разочарована от професията, която съм си избрала ;D, но.. Ако човек има желание може да продължи да учи и да изкара второ или трето висше, стига да иска.

8.   Приятелю, не е късно! Никога не е късно. Аз също съм на 22 години, първи курс. Първи курс съм, защото реших да се откажа от предишната ми специалност и да запиша това, което искам и харесвам. Имам колеги, които са на по 28 години и също са първи курс. Много интелигентни хора са, просто късно осъзнали се. Не се отказвай от това, което искаш, защото 5-6 години да отделиш са нищо в сравнение с цял живот после да се самосъжаляваш. И какво като завършиш на 27, 28? ! Тогава ще си в разцвета на силите си. Не гледай мрачно и тесногръдо на нещата. Млад си, здрав си, имаш хъс, ДЕРЗАЙ! :))

9.   Добре де, приятелят ми е на 26 и другата година ще си завърши СРЕДНОТО образование. Ти какво на 27-28 ще умреш ли? Та животът е пред теб, гледай малко по-оптимистично! Повярвай си, дори да е много трудно! Ако ти не вярваш в себе си, че можеш да постигнеш това, което искаш, няма как да се случат нещата. Като за начало защо не си намериш някаква работа, дори само за лятото да е, ако знаеш чужд език е дори лесно! Спести си пари, запиши се това, което искаш! От голям град си, нещо почасово може да работиш докато си студент за допълнителни доходи. Според мен няма лошо вашите да ти помагат, просто и ти си помагай сам. Аз бях в чужбина, учих биология една година и се отказах, върнах се в България и ще уча (надявам се) това, което ми харесва. На мен лично също литературата ми е страст, пиша поезия, чета, интересувам се, но това ще си остане като допълнително занимание за мен. Разгледай всички възможни специалности, информирай се, помисли за реализацията, може да е нещо, което да не е точно, каквото искаш, но много да е много близо до него. Избери си някаква специалност с хуманитарна, творческа насоченост и давай! Постави си цели, лични твои и ги следвай! Желая ти успех от цялото си сърце!

10.   Аз не мисля, че си провалил живота си.
Правото е хубава специалност и сега може да не ти харесва, но в крайна сметка не това е важното. Поне според мен е важно развитието след това, може да не ти харесва, но ако вадиш достатъчно пари от това, което правиш ще се чувстваш добре. Защото колкото и меркантилно да звучи-всеки се стреми към това.
Пък и на 22 години винаги имаш време да запишеш нещо, което харесваш и да продължиш да се занимаваш с него.

11.   За да станеш от автобусен шофьор до бизнесмен не е нужно да следваш второ висше образование.

12.   Първо, никой не те задължава да работиш по специалността си.
Наученото ще ти е винаги от полза, така че не съжалявай.
Самото висше образование е вид школа, която ти помага един ден да си по-организиран и компетентен.

Аз самата съм завършила ландшафтна архитектура, но станах графичен дизайнер, а сега съм мениджър на фирма с разнообразна дейност в областта на рекламата.
Сестра ми пък е машинен инженер и работи в областта на външната реклама.
И на двете образованието ни винаги е било от голяма полза, нещата които сме учили намират приложение под друга форма.
А ако бяхме завършили право можехме да сме по-вещи при работата с клиенти, да си отстояваме интересите, което е доста важно ;)

Успех в живота, прави каквото ти е сладко. Нищо не си пропуснал, направил си голяма крачка напред.

13.   Разбирам те, но нищо не ти пречи после да запишеш една магистратура и да се преквалифицираш. Аз съм на 35 почти, самотна майка с едно дете, което гледам сама и въпреки всичко съм безкрайно щастлива, че уча това, което искам от самото начало :) А вече започнах и реализация о специалността :)

14.   Ми не, не те разбирам! Аз съм с 10 години по-голям от теб се провалих, защото не учех когато беше времето, имам гадна диплома, не ме приеха във ВУЗ и толкова не вярвам в себе си, че не посмях да кандидатствам втори път. А ти си 4 курс в СУ! Я, моля те! Другото, което е: Ако толкова са ти изсмукани силите, почини си 5 години и тогава запиши нещо друго. Една позната, която е на моите години записа второ преди две години (да речем тогава да е била на 30) и вече завърши.
А има професии, за които се изисква висше образование, няма значение какво! Стани полицай, военен, дори в Общината можеш да почнеш. А, когато си починеш от ученето в бленувания за много българи университет, запиши каквото ти харесва.

15.   :) Здравей, аз съм студентка 5-ти курс право. Донякъде те разбирам, защото аз самата не исках да уча право, когато го записах. Имах други интереси, същите като твоите - театър, изкуство, литература. Ах, колко книги четях нон-стоп, рисувах, играех в драм състави.. Записах право.. И то взе, че ми хареса, че и отличничка станах, започнах стажове в съда. Влюбих се, макар и в последствие в правото. Да.. другите неща останаха назад.. и дните преминаха в писане, четене, учене.. кафета.. цигари... Опитай се да намериш това, което си загърбил в правото. Преоткрий го! Правото много взема, но и много дава. Не мога да отрека, че животът ми се стече в доста положителна насока, за сметка на другите неща. Да, по-малко време имам да чета странична литература, по-малко време имам да рисувам, да отделям време и средства за театър, но в обучението си срещнах истински приятели, развих капацитета си, разбрах в кое съм най-добра, развих много други качества - психически и физически, започнах активно да спортувам, с което разтоварвах от дългия ден четене, разхубавих се дори доста, направо си разцъфнах, започнах да изглеждам като дама, а не като момиченце :), срещнах голямата си любов ииии така :). Опитай се да го заобичаш, защото в 5-ти курс те чака граждански процес, което значи плътно 24/7 писане, учене, абе отврат е.. и тогава започваш да си задаваш въпроса защо записах право въобще и си рискуваш доста сериозна депресия и невроза. Пък вече точно там да се отказваш, ще е абсурдно. Успех :)

16.   На 22 да кажеш, че "живота ти е провален", не мога да се убедя в това. Може би ти е тежко, това е съвсем друго нещо. Щом получаваш отлични оценки все пак имаш воля и вероятно някакъв интерес. С отлична диплома ще ти е по-лесно да си намериш работа и като изкарваш малко пари ще ти хареса повече. А и има много хора, които завършват едно, но после се занимават с друго без въобще това да ги притеснява. Китариста на Queen е завършил физика, а е станал световен артист. Може наистина да се провалиш, ако зарежеш преди да си завършил и се отдадеш на пълен работен ден на самосъжаление. Не го прави.

17.   Авторе, не се излагай, сериозно! Аз съм на 21 и също уча право в СУ, втори курс съм. Да, не е тоооолкова невероятно яко, трябва да се чете за изпитите, някои преподаватели са гадни, отказваш се от част от социалния си живот и от част от предишните си забавления. Да ти кажа, аз също съм загубила вяра в съдебната ни система и хич, ама хич не искам да работя в нея. Но не си мисли, че си сбъркал много, като не си учил литература или театър. Щеше да се разочароваш и то много.
Така или иначе проблемът ти не е правото, а това, че постоянно се самосъжаляваш. Почти на края си - остава ти още една година, не се отказвай, избутай я. Не е нужно да учиш до припадане, просто си чети нещата. Пък след държавните и стажа можеш да правиш каквото си поискаш. Все пак завършваш на 24, не на 104, нали? Има много интересни магистратури в различни сфери - може да запишеш нещо, свързано с международни отношения, политика, международно право или право на ЕС. Кой знае, може би някое от тези неща ще ти се види интересно?

18.   Авторе: Ако беше записал нещо друго и там сигурно щеше да си недоволен... Замисли се! Промени си начина на мислене, защото ще затъваш все по надолу. Предполагам, че нямаш приятелка и това допълнително те дърпа надолу и започваш да отиваш към депресията. Правото е хубава специалност, тъй като има много области, в които можеш да работиш. Аз ако учех право бих работил като следовател. Изборът е твой. Всяко начало е трудно. Не свързвай ученето с работата, защото едно е теория, друго е на практика как протича всичко.
Успех

19.   Авторе, какво стана, по-добре ли се чувстваш? Не написа друго след историята си, а така ми се ще да се убедя, че нещата вече не ти се струват така мрачни. Досега просто четях останалите коментари, опитни хора са писали и са ти дали добри съвети. А аз... аз съм едва на старта. Мина еуфорията от приемането, мина лятото и след седмица започвам с правото. Чудех се като кой от всички писали тук ще бъда, какво ме чака. Дано късметът бъде винаги с нас! Защото каквото и да прави човек, когато има късмет, върви към добро. Поздрав от Пловдив

20.   Майко мила! Не било в реда на нещата да започнеш второ висше, щото си щял да бъдеш стар и т. н. Абе човек, аз подготвям хора за кандидатстуденски изпити, знаеш ли колко хора на по 35-40 години идват при мен? И хич не ги притеснява фактът, че са на такава възраст! Напротив, гордеят се, че след години наред работа в сфера, която не им допада имат шанс да започнат нещо ново. Така, че дете, вместо да хленчиш по форумите, замисли се искаш ли 40 години да работиш нещо, което не ти харесва? Предполагам не. Така, че действай!

21.   Авторе, нима си мислиш, че само на теб ти минават такива мисли в главата? Всеки 22-годишен е минал през тези терзания, това е просто период на размисли и страсти, така да го кажа, който отминава. Съветвам те да си намериш стаж, защото практиката ще е по-различна от еднообразието да седиш над учебниците.
И не се заблуждавай, че ако беше нещо друго, щеше да си доволен. Всяка работа е... работа! И аз минах през такъв период като твоя, докато стигнах до убеждението, че е важна нагласата на човека към живота и ако тя е положителна, всичко е много по-лесно. И аз съжалявах, че цял живот ще вися над чертежи, но стигнах до извода, че специалността ми е хубава и ако не е това, то щях да върша нещо по-неприятно. Просто на 20 човек още не е свикнал на работа и няма опит с живота.
Защото каквото и да си говорим, накрая винаги стигаме до едно- на 30 ще си със семейство и всеки месец ще трябва да плащаш сметки, храна и други разходи и да носиш отговорност не само за себе си. Без работа няма да имаш какво да ядеш и не оцеляваш. Само си представи един дъждовен студен ден, и си представи, че нямаш къща над главата си и си бездомник. Усети какво е чувството да си гладен, бос и да трепериш от студ. Няма по-страшна от физическата болка. Това, което е сега не са никакви проблеми. Не са проблемите на 30-40-годишните, които имат да изплащат кредити, да гледат деца, да гледат болни родители, да имат какво ли не на главата.
Трябва да промениш нагласата си и да бъдеш по-борбен, защото ще става все по-трудно, но ако си с правилната нагласа, за теб всъщност ще е по-лесно!

22.   Разбирам те напълно, и аз съм в подобно положение, само че аз последвах мечтата си, прекъснах още първи курс и се опитах да вляза в специалността, която желаех, не че някой на сила ме е карал да запиша именно това, но просто така се развиха събитията, а може би и аз се поведох по общото мнение. Учих Психология първия семестър и изобщо не ми харесваше, даже още преди да бях започнала знаех, че няма да продължа с това дълго. Но и аз като теб постоянно имах чувството, че пропилявам живота си, че постоянно съм на неправилното място и, че постоянно вземам неправилните решения. За това реших да не губя време и да поправя грешката си, докато все още не е късно. Но нещата се объркаха още повече.... Именно защото поех риска и последвах мечтата си и не успях. Бях страшно разочарована и реших да запиша нещо близо до това, което желаех, въпреки, че вътрешно знаех, че отново ще сгреша... и го направих и сега отново съжалявам.
Просто искам да ти кажа, че не винаги това, да се откажеш и да започнеш отначало значи, че това е правилният избор. За това не се отчайвай. Ако искаш съвет, бих ти казала да направиш това, което смяташ за правилно, щом имаш съмнения и вътрешният глас ти шепне, че това не е за теб, трябва да намериш начин да откриеш твоето нещо, нещото, което ще те направи щастлив и няма да си задаваш въпроси " Дали постъпих правилно? ", или да се самоунищожаваш от угризения. И е вярно, че не ти е късно, аз също смятам да опитвам докато не почувствам вътрешно удовлетворение, защото иначе няма как да живея пълноценен живот. Въпреки, че съм крайно отчаяна, все още имам надежда, че ще успея. Поколението ни е много объркано... не си само ти, запомни го и никога не е късно!

23.   Никога не е късно друг път, ако е на 60 надали ще му кажеш същото :D

24.   послушай номер 6, изкарай си висшето, после прави каквото ти е кеф. аз така направих и после след 3 години пауза си записах второ висше вече каквото си ми харесваше и го завърших над 30 г. Не мога да разбера кой може да те упрекне, че учиш второ висше? Някакви селски роднини са ми се подигравали, че съм вечния студент, само че те и до ден днешен се гърчат в тъпите си офиси, а аз се кефя на работата си и квалификацията си.

25.   Първо, Добре Дошъл в Клуба :D!
Не си чак толкова зле... дори да се беше отказва в 1-2ри курс пак не ти е гаранция, че щеше да учиш това, което искаш или да си щастлив т. н.
Нещата, които си написал са изпитани от първа ръка и моя скромен съвет е, така и така си 4ти курс, завърши го ама не работи като адвокат(и без това не искаш)... бачкай каквото ти се работи апък това образование ти е щото хората като чуят правист и си викат "е тоя е много умен" това му е са. Разчупи стереотипа - направи си образованието факт, апък после може да станеш боклукчия... доста интересно е като професия, в сферата на туризма или каквото си искаш...
Знам какво е да учиш това, което не ти се учи, но за съжаление наистина си закъснял с прекъсването. Никъде не пише, че трябва да ставаш адвокат, може и жиголо да станеш пак е добра професия! :) :D

26.   Не се коси. Аз лично имам 2 висши. Първото записах най-вече, за да се отделя от нашите и да почерпя с шепи от студентския живот, както и направих, въпреки, че ми беше повече от ясно, че по специалността си никога няма да работя, защото просто не ме влече. Второто записах, защото точно тази сфера ми харесваше като реализация, възможности и т. н. Е, и него завърших. Владея перфектно 3 езика. Работя си по професията и то доста добра, сигурна и високоплатена работа. Но започна да ми писва лека-полека. А съм само на 36 години. Просто еднообразието в работата ми, колкото и да е динамична е някак си смазващо. Всеки ден - едни и същи хора, макар, че са много над 200 души, едни и същи простотии, едни и същи надути пуяци, които, слава Богу не се задържат повече от 4 години, просто това малко или много ме потиска. А аз искам да се развивам. Точно в тази връзка от известно време съм решил да се изправя срещу ново предизвикателство - да стана поп. Колкото и смешно да звучи на някой, това е реалността поне за мен на този етап. Мисля, че там ще е точното място за мен. Е, както много от колегите по-горе са написали, че никога не е късно, смея да твърдя, че се придържам към тяхното мнение и точно поради тази причина ще предприема тази крачка. Време има, но животът е един....

27.   Приятелю ти си един голям СТРАХЛИВЕЦ ;) !
Стига си се съжалявал , а вземи направи нещо по въпроса .. за всеки проблем си има решение !!
Ако трябва ще се хванеш и сам ще се издържаш !
Знаеш ли колко такива студенти има ??
Спри да се жалваш и самосъжаляваш и почни да действаш!!
Успех

28.   Пич, успокой се на 22 си. Повечето хора обикновено издържат до 80 години, живота е пред теб. Ще ти разкажа за мен:
Аз съм на 28 години и съм 3курс в технически университет.
Разсъждавам обаче малко по-различно от теб, защото знам какво уча и за какво го уча; уча го не защото нашите са ме накарали, а защото аз искам да го завърша и знам какво ще правя когато завърша висшето си. Само за справка корабни машини и механизми уча.
Не съжелявам за времето, което съм изгубил, недей да съжеляваш и ти, просто няма смисъл!
Намери това, с което искаш да зе занимаваш, което искаш да учиш, и го направи!

29.   Има и един момент, че второто висше не се учи като първото. Тогава вече имаш професия, работиш нещо, по-голям си и си се накупонясавал и най-важното: учиш го за себе си.

Не си вече бедния студент Петров един вид, имаш самостоятелност и цел.

Животът ти си продължава и се обогатява, а не започваш от нулата.

30.   Аз мислех, че въпреки незаинтересоваността ми към правото там има повече пари от туризма и мислех право да следвам, НО таксите са по-скъпи а и, все към колежа по туризъм нещо ме влече. Зная, че в хотелиерството и рецепционизма добри работни места трудно се намират. Авторе! НИКОЙ НЕ Е КАЗАЛ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ЛЕСНО!
момиче на 18

31.   И аз сигурно ще уча право това на мен ще ми е интересно.

32.   От Автора: Е, да. Има някаква промяня. Не съм харесал правото особено много. Пак си уча. Сега съм 5 курс. Опитах да запиша второ, но не ми позволиха (трябвало да го направя по-рано). Все тая. Примирил съм се. Ще ми е гадно, ще ме дразни и т. н. Най-хубавите ми години се стопяват по малко в учене на безсмислици, които не харесвам особено. Е, поне от известно време оптвам да правя и друго и това ми харесва.

До 18, имам приятелка от ок. 4 години. Това няма нищо общо дали се чувстваш добре или не. Нищо.

33.   Стегни се...
Хората живеят с какви ли не по-големи дертове от теб.
Има хора, които са инвалиди, не могат да си дигнат гъза и да отидат до магазина.
Има всякакви хора.
Ти си къде къде по-добре от тях (на всичкото отгоре... човек винаги може да запише висше и да учи нещо ново, това че ти си постъпваш там някакви граници е твой проблем)

34.   Здравей, умнико!
Обърнах се към теб с този израз, защото ЕВАЛА... млад си, но правото те е направило един грамотен човек. Аз съм по-малка от теб и не мога да те получавам - едва на 18 съм. Не знам до колко съм права, но много учат дадена специалност не защото са искали, а защото най-често родителите им са пожелали детето да стане адвокат, лекар, съдия... все престижни професии. Колкото и да ти е трудно, ще се опитам да ти покажа положителното на тази нежелана от теб специалност.
Изградила те е като един здравомислещ млад човек, защото доста голям процент, който е около моята и твоята възраст, не могат да си напишат дори името правилно. Знам, че се повтарям, но си адски умен и това личи. Сега се чувстваш унищожен и смачкан от правото, но това е така, защото си се заел с много сериозна учебна материя, но вярвам, че не е напразно. Имаш и ще имаш възможност за доста доходна работна позиция, защото си се скъсал от четене и учене, а това ще си проличи някога, някъде.
Сега си на мнение, че не искаш да учиш, но... реално погледно след може би година почивка и ако си на 10000 %, че правото не е твоята тръпка, ще си събрал нови сили, за да запишеш това, което те влече.
Не си си съсипал живота, вярвай ми ИМА къде, къде по-съсипващи дейности.
Поздравявам те за отличния успех и моля те, опитай се да погледнеш, колкото и да ти е трудно, от положителните страни на тези "пропиляни" за теб години... Дано съм ти помогнала :) Хубав ден и успех в живота

35.   Завърши си правото - не зарязвай започнатото, а после запиши в НАТФИЗ - така пък ще послушаш сърцето си. Или просто - театрален курс, трупа. И знай, че всичко това е Съдбата ти, която с воля и късмет управляваш... Дерзай!

36.   Извинения и мрънкане...
Ако се стегнеш, можеш да постигнеш всичко, стига да имаш нужния капацитет. Та братовчед ми захвана смотаното право на 29!!! След 4 години успя да започне буквално шеметна кариера. Каза, че ако беше започнал по-млад и зелен, едва ли щеше да има топките да направи нещата, които е направил.
Опитът идва с времето и усилията, не с хленченето. Затова се вземи в ръце и действай.
ПП. Аз започнах да уча на 24... Повторно. Истината бе, че ако бях следвал първия си план, щях да съм хленчещ идиот, блъскащ като помощник на някой наперен задник, който знае какво иска от живота. Сега поне аз станах този наперен задник.

37.   За да се чувстваш реализиран не е задължително да учиш "висше". Прочети Гатто и "Съседът - милионер". На мен тези книги ми бяха много полезни.
Прави нещата, които ти харесват. Тогава и умора и рутина да те притисне, любовта към това което правиш ще те накара да проявиш упорство и да се справиш. Това го наблюдавам в много мои познати. И при себе си - най-вече. :-) Но да знаеш, че отстояването на твоите мечти и желания ще те направи "бяла врана" и се приготви да имаш много мигове на самота.
За сравнение: Имам познати стоматолози- вече млади пенсионери, с по няколко специалности, много търсени и кадърни. И двата работят с кеф и на 6! Единия има син, другия - дъщеря. И двамата завършиха стоматология. Започнаха работа при родителите си - в съседни кабинети. И ето какво наблюдавах. Дъщерята и нейния баща така се увличаха в работата, че забравяха да обядват. Синът на другия стоматолог обаче е вечно мрънкаш и неудовлетворен. Оказа се, че е записал стоматология под натиска на родителите си - за да поеме практиката на баща си.
Схвана идеята, нали?

Желая ти успехи във всяко твое желано начинание и... напред!

38.   Колко познато. Родителите ми ме набутаха да уча стоматология,всеки ден проклинам деня в който го записах.

39.   Никога никога никога не избирайте специалност, само защото някой ви казва, че с нея се печелят много пари или че не се печелят пари, а също така че ви дава сигурност или и аз не знам още какво. :)

40.   38-не ти ли харесва ,аз мисля,чее е добра професията.А защо не си избра нещо сам?

41.   Авторе, как бих искал да бъда на твойто място. Аз обожавах правото, беше ми най-голямата мечта в живота да завърша право и то именно само в СУ, но не ме приеха, приеха ме хуманитална специалност в СУ, и то на 26 годишна възраст. Аз какво да кажа, нито ме приеха това, което исках да уча, нито бях и в студентска възраст, но колкото и да ми беше мъчно, продължих напред.

42.   Трябвало е още след първата година да го зарежеш след като не ти харесва и да се отдадеш на нещото, което обичаш. Аз направих така и никога не съм се чувствал по-добре. Колкото до реализацията - АБСОЛЮТНО ВСЯКА ЕДНА ПРОФЕСИЯ ИМА РЕАЛИЗАЦИЯ, стига да я вършиш с желание! Познавам фризьори и готвачи, които взимат по няколко хилки на месец и живеят повече от добре, да не кажа луксозно. Имам добра приятелка, която е козметичка - отвори си собствено студио и прави луди пари. Изненада - не е задължително да имаш 3 бакалавъра и 5 магистратури, за да живееш добре. Събудете се, живеем в 21 век, възможностите са неограничени! За Бога, има хора, които правят клипчета в Youtube и са милионери! Следвайте сърцето си, защото няма как да сте добри в професията си, ако не я обичате!

43.   Авторе, какво стана? Завършили и намери ли си работа по специалността?

44.   "Провалих живота си".. Какво гръмко име, а каква тривиална история. Приятелю, повярвай ми, да учиш не това, което искаш и/или да не знаеш какво искаш да учиш, това е присъщо на 90% от т. нар. студенти. Не искам да омаловажавам историята ти, наистина не може друг човек (читател) да те разбере така, както ти разбираш себе си и живота си, но... ако ти разкажа своята история, ще разбереш какво значи наистина провален живот и че ти всъщност си голям късметлия. Няма да го направя обаче, само ще ти кажа че съм почти на 27, без висше образование, макар че 3 пъти сменях 3 различни специалности за по няколко месеца. Нямам приятели, нямам познати, никъде не излизам, не се забавлявам, не ми се живее, на никой не му пука за мен, определям себе си като най-гадното мекотело, най-гадният плужек, който може да съществува изобщо. Нямам работа, нямам и надежди за бъдещето. А преди около 2 години окончателно разбрах че загубих и единственото, което можеше да ме мотивира да живея и да взема живота си в ръце - момичето, което обичах. Може би ти или някой друг тук ще се запита каква е причината живота ми е такъв? Не, не е мързела, има едно нещо, наречено социална фобия, което просто ти пречи да бъдеш нормален човек. Който се интересува може да потърси малко повече информация, но.. е по-добре да не го прави.. наистина :)

Успех на всички тук четящи/пишещи в живота, и не си мислете че само вашият живот е скапан, има и други...

45.   От Автора

@43: Твърде е странно, но намирам това след няколко години. Да, завърших. Не, не си намерих работа. Общо взето при мен не се е променило нищо. Въпреки че учех толкова неуморно, вече съм безработен повече от година след като си взех дипломата. Работя на няколко места като интелектуален общ работник, за да свързвам двата края и едва се справям. Беден съм като църковна мишка. Всъщност, съжалявам, че изобщо съм се родил и, че майка ми не ме е абортирала. Животът ми е абсолютно безсмислен. Няма защо да съществувам. Аз съм само нищожество, което се храни, макар и нищожно, от ресурсите на планетата. Живот недостоен да живее - точно това съм Животът ми е пълен провал. Токова съм изтормозен и така притиснат от ситуацията на бедността ми, толкова съм смазан от всичко, че не мога да променя нещата. Никой не може или не иска да ми помогне освен всичко. Остава ми само да бутам до гроб. Както съм ви казал някога в заглавието: Аз провалих живота си, всъщност, направих го преди наистина да съм го започнал. Не повтаряйте грешката ми. При мен всичко приключи.

46.   Авторе, понякога е добре да се поемат рискове. Просто е трябвало да прекъснеш и да се опиташ да се прехвърлиш в друга специалност. Да ти кажа и аз бях като теб. Учех нещо, което не обичах. Всички се възторгваха, защото това беше 'елитна' специалност. А аз бях толкова нещастна.... Аз прекъснах за няколко години за ужас на родителите ми и приятелите ми и отидох да работя в завод... Пак за ужас на всички около мен. Но не посмях да се запиша нещо друго, за което сега много съжалявам. Можех да се прехвърля в специалност, която ми допадаше. Не посмях тогава. Сега се питам защо не посмях!?? Няколко години след прекъсването, съчетано с хроничен тормоз от страна на родителите ми, се върнах и си доучих въпросната 'елитна' специалност. Започнах табота, като все търсех да я сменя с друга... След около десетина години ми се удаде. Трябваше наново да уча, минавах курсове, изпити... И сега пак съм пред смянанна работата. Някак си чувствам професионалния ми живот за разбит... Можех много повече в друга област, която харесвах.... Но вече е късно. Така че прекрасно те разбирам...
Според мен си още млад и може да учиш това, което ти харесва! Направи го, не повтаряй моята грешка. Учи дори задочно важното е да се чувстваш щастлив. Имаш време. Можеш да го направиш!
Другото е като мен да се опиташ да смениш леко професията. Напромер може да пишеш и да станеш журналист. Може да опиташ работа вмдържавната администрация. Може да завършиш друга магистратура. Не се оставяй така... Животът ти е в твоите ръце, бори се за мечтите си! успех!

47.   Приятелю, аз съм Ж64 и не съм се отчаяла, надявам се все още на нещо по-добро. Завърших преди41 г. математика в СУ и работих по специалността. Умерено бях доволна. Пфеживях аборт, останах бездетна никой не искаше да се обвърже с мен, дори вдовци с деца и мислех за самоубийство. Преживях някак до 40 г. и един ден се запознах с един млад мъж на27 г. Беше случайно, не му обърнах внимание, пихме кафе на една масичка и си казахме чао. След 1 г. се срещнахме пак случайно в Созопол, събрахме се и до ден днешен сме заедно. Нямаме деца, обичаме се, той не ми позволява да работя, помагам му в кантората, адвокат е. Помисли какво трябва да направиш, за да промениш мисленето си. Търси помощ от всички, които могат да ти дадат родители, приятели, познати. Търси работа, която ще ти даде повече пари, дори да се поозориш. Като посъбереш пари си направи почивка, иди на непознато място, почувствай се изследовател. Излез от обичайното. Ако можеш да си позволиш психолог посъветвай се. Стоян Георгиев е много добър, приема в София, посети сайта му, има статии. Ако искаш промяна, промени първо себе си. Поздрави

48.   Към автора: премисли това, което си постигнал в живота си. Не си глупав, щом си завършил Право в СУ. Освен това си показал воля, щом си учил нещо трудно и не толкова харесвано от теб. А фактът, че работиш на 2 места също потвърждава предното ми твърдение. Съветвам те да спреш да се самообвиняваш. Да повдигнеш самочувстието си. От самообвиненията все повече човек затъва в негодувание срещу самия себе си, което е излишно.

49.   Защо така се отчайваш? Ако ти се учи нещо друго, просто запиши втори бакалавър. Така или иначе ще станеш на 27, само че в единия случай ще си последвал мечтите си, а в другия не :)

50.   Ако започнеш да се издържаш сам и станеш независим може да учиш каквото желаеш. Никога не е късно. В задочното обучение имаше случай на жена и дъщеря да са колеги в университета. Разбери какво те прави щастлив и ще проимаш и ти хъс

58.   И аз съм в такава ситуация -медицински работник съм. Съжалявам, че избрах да уча това. Но лошото е, че в последствие го осъзнаваш когато навлезеш в нещата но е късно да се откажеш. Чувстваш се длъжен да го работиш, а знаеш че би бил по щастлив ако нямаш еди си каква професия. Но няма как да върнеш времето вече си.... лекар, сестра, юрист, и др