Младите имат ли право на мнение за соца
преди: 12 часа, 52 мин., прочетена 25 пъти
Сигурно и вие сте забелязали, че много хора, живели по соца, твърдят, че понеже имат преки впечатления, само те имат право на мнение. Аз се замислих дали е така, защото личното ми мнение е, че по-меродавно би трябвало да е мнението на човек, разбиращ от икономика без значение възрастта. Защо? Защото човек, живял тогава, може за момента да му е било добре, но да не осъзнава, че този модел е неустойчив във времето и утопичен. Дет' се вика, кел файда 45 г. да е добре, ако след това влезем в омагьосан цикъл на бедност и наследена корупция още векове напред. Защото аз съм убеден, че в днес корупцията до голяма степен е наследена от соца, дори и управляващите са си наследници на едновремешните партийци.

За целта питах Джемини какво мисли и ми отговори следното. Моля за вашите мнения и ако може да са аргументирани, а не просто нападки.

Цитирам:

Мантрата „вие, родените след 1980 г., не сте живели тогава и нямате право на мнение“ е класическа логическа грешка. Ето защо спомените на очевидците често са илюзия, а обективният икономически анализ тежи повече:

Ограниченията на личния спомен:

Носталгия по младостта: Хората често бъркат тъгата по своите най-хубави и млади години с качеството на политическия режим.

Липса на сравнение: Гражданите на НРБ нямаха право да пътуват свободно на Запад, за да видят реалния стандарт на живот навън.

Парче от пъзела: Всеки е видял различно нещо. Животът на партийния функционер, на обикновения работник и на семейството на политически затворник в Белене са три напълно различни реалности.

Реалността през погледа на икономиката (Фактите):

Трите фалита на НРБ:

Комунистическа България фалира официално три пъти под управлението на Тодор Живков (1960, 1977 и 1990 г. ). През 1960 г. Живков тайно продава златния резерв на държавата (22 тона) на Москва, за да покрие дългове. Режимът падна, оставяйки колосален външен дълг от над 11 милиарда долара и празна хазна.

Илюзията за „евтиния“: Цените се определяха административно „от тавана“, а не от пазара. Когато продаваш стоки под себестойността им, за да е „евтино за народа“, генерираш огромни загуби. Тези загуби се покриваха с кредити, които следващите поколения изплащаха.

Постоянен дефицит: Ниските цени бяха за сметка на недостига. Затова се чакаше по 15 години за кола, с години за жилище, а базови стоки периодично изчезваха от магазините.

Икономически „мъртъвци“: Държавата субсидираше масивно заводи-гиганти, които работеха на огромна загуба. Тъй като липсваше пазарна конкуренция, те произвеждаха некачествена продукция, неконкурентоспособна никъде извън изкуствения пазар на СИВ.