 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Нещо, което ме мъчи - слагам бариера между мен и другите
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 1969 пъти
Не знам точно как да обясня това което ме мачи. Аз съм момче да кажем между 20 и 25 год със сравнително нормален живот. Не съм затворен, поне не и на пръв поглед. Студент съм, имам си приятели, контактувам с хората, но има нещо което до някаква степен ме е различавало от хората и което започва да го чувствам като проблем. Неумишлено създавам един вид бариера около мен която не допуска никой до мен приятели, семейство. Водя само повърхностни разговори с хората окло мен, никога нещто съществено.
Когато имам проблем го изолирам и затварям в себе си. Не споделям с никой и не позволява на никой да говори за това ако сам е разбрал нещто по поведението ми. В последно време започвам да го осъзнавам но не мога да го променя, опитвал съм но не мога. Когато си помисля че трябва са съм по близък с хората, да споделям някога емоциите си и проблемите си(с близките разбира се) изниква чувството че няма да ме разберат и накрая си казвам това си е моя работа и ничия дуга. В последно време това започва да става проблем.
Независимо от това че има хора около мен се чувствам един вид самотен и имам чувството че започвам да изпадам в някаква пернаментна депресия която също се опитвам да преглътна и изолирам но явно започва да ми присяда вече.
Не очаквам съвети, не ме е грижа дали някои ще коментира или прочете това, просто написах това което не мога да кажа на някой който не съществува.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: aff7ec4762 |
|
1. Мен само ме критикуват и разбират погрешно. И изобщо си стоя изолирана и дума не обелвам, ако ме попитат нещо тогава говоря. За лични неща абсурд - всичко си тая в себе си и хубавото и лошото. Просто много се дразня, когато най-накрая споделя нещо лично и се изтълкува като оплакване направо ти казвам ми идва да се гръмна. Откога споделянето се тълкува като оплакване? И си мълча... и пак съм аз злето бе изобщо бариера и това е хич да не ти пука, поне ще си спестиш хиляди нерви и още по-тягостно състояние
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 283fb99dd7 |
|
2. Проблемът ви е че не споделяте, когато не споделяте с приятелите, те започват да си мислят, че сте свит, скучен, потаен, което не се харесва. Споделяйте дори и това за което ще споделите с тях да не е хубаво, Ще видите как отношенията на околните спрямо вас ще се промени.
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: d4aef134f2 |
|
3. Все едно си описал моя живот. Аз освен това, обаче винаги съм готов да изслушам другите и да им помогна ако мога, което напоследък много ми пречи тъй като все си мисля, че аз правя каквото мога за другите - а те за мен НЕ!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: fd998ee27d |
|
4. Номер 2 е прав. Трябва да споделяте. Когато не споделяш и таиш всичко в себе си се насъбират много емоции, гняв, страх, тъга и др, които са в основата на много заболявания. Трябва да поработиш върху това да можеш да изливаш душата си. Търси книги, чети и се промени. Нормално е понякога да те нахокат като споделиш нещо, но това не значи, че не са прави. Може би в дадена ситуация си мислиш, че проблема не е в теб, а да е точно там и когато ти го кажат да те засегнат, но това не значи, че не са прави. Споделяй и слушай какво ти казват. Анализирай и променяй себе си към по-добро.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
