Споделена история от Любов и изневяра |
Истинската любов, нищо не може да я разруши !
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 1791 пъти
Привет на всички! Много пъти съм писала съвети и мнения по чуждите истории, но така и не написах своята. Ноо дойде и този момент :)
Искам да започна с това, че честно казано, не знам в точно коя категория да отнеса историята си. Хем ще си излея душата, хем ще търся съвет и насоки.
Та.. аз съм на 16 години, момиче както се подразбира, и преди месец се преместих да живея в Щатите. Всичко добре малко по малко гледам да се адаптирам. ( не мога да кажа, че ми е лесно, защото живота тук е мнооого по- различен от този в България ) Но тук идва едно "НО". В България имах връзка с едно момче 8 месеца, два от които живяхме разделени (след малко че кажа защо). Та в началото си имах приятел (първия и последен път в който съм изневерила, изобщо най-сладката ми грешка, ако ме разбирате ;д ).. Много скоро нещата с другото момче приключиха (изостави ме :Д) и точно тогава аз и ТОЙ разбрахме че сме един за друг. И точно когато се влюбихме.. БАМ! Той е на 20 и трябваше да се върне в Дания, за да продължи висшето си образование. Приех го много тежко, но и двамата си имахме доверие и бяхме сигурни, че сме създадени 1 за друг и бяхме убедени, че ще издържим от края на зимната ваканция до лятото. За мое огромно щастие милото ми момченце го заболя зъб и се наложи да се прибере само след 2 месеца :Д. От тогава до средата на август ние просто бяхме неразделни. На всеки пожелавам такава любов и чувството на абсолютното щастие. Само да кажа, че не сме от онези досадни двойки, които само се любуват един на друг. Не! Ние сме много повече от това. Ние сме приятели, ние сме отбор. Грижим се като брат и сестра един за друг. И да знам, че сега ще кажете "Ти пък какво знаеш само на 16 си. ХаХахохохихи" НО всъщност ЗНАМ! Убедена съм в чувствата си и го усещам като част от мен. Та всичко вървеше повече от идеално, но деня наближаваше. Тормозехме се, плакахме заедно, но знаехме, че нищо не можем да променим. Някъде месец преди да замина той ми каза точно това, от което имах нужда, а именно, че иска да не прекратяваме нещата и да се опитаме да съхраним връзката ни "пък каквото стане". Речено сторено.. Тука съм от 1 месец вече и си поддържаме връзка всеки ден, макрар и да има часова разлика. Той преди 2 седмици пък се върна в Дание, но записа нова специалност. Имаме много планове за съвместно бъдеще ( колкото и наивно да звучи)... Та именно за това момчето ми си хвана работа там и мислим да идва зимата на посещение. От работата си ще прави към 800-900 на месец и сме почти убедени, че и с малко помощ от техните ще успее да дойде. Таа да аз скоро трябва да започна и аз работя, но това ще е чак в близките 2 месеца (само да вметна, че мисля да бъда сервитиорка или пък нещо, от което мога да изкарвам бакшиши) колкото да си изкарам парички за билет за лятото.
Знам, че историята ми е дълга, но се надявам да получа, много ( до колкото е възможно) мнения и алтернативи, защото, повярвайте ми аз съм абсолютен оптимист, но боли адски много да обичаш от разстояние. Както и да е.. тук идва частта в която търся помощ. От догодина мислим да го ''трансферираме'' от неговия университет до някой университет/колеж тука. Ако някой има опит в подобни схеми горещо моля да даде предложение, мнение или каквото и да е ;д Приемам и други алтернативни начини. по които може да дойде и да остане. Не знам дали има някакво значение, но живея в Аризона :)
Благодаря на всички които отделиха време :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 2117c5936c |
|
1. Милата! Колко много сте преживели на тая крехка възраст... Аз просто ще ти пожелая успех и много любов и сила, защото в момента съм в сходна ситуация. Заминавам за столицата, а момчето учи в далечен град.. Не сме заедно от дълго, но поне дано съхраним хубавото, което имаме. :(( Успех и на вас!!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: d9f434b467 |
|
2. Мерси скъпа, много мило. Надявам се, ако ви е писано съдбата един ден пак да си срещене. Успех
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 3e5ceb98cb |
|
3. И ние сме така. Много е мъчително когато човекът който обичаш е далеч от теб, но щом двама души са силни, искат тази връзка и са обедени че са един за друг, трябва да се борят. Не се предавайте, трудности винаги ще има и както казва моят приятел, лесните неща са за слабите хора. Ако беше лесно, нямаше да е интересно.
|
|
