Едни неосъществени отношения
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1393 пъти
Здравейте! Имам сериозен приятел от няколко години вече, живяхме заедно, но заминах да уча в чужбина и към момента не живеем заедно, но продължаваме да сме във връзка. Истината обаче е, че аз не изпитвам същото към него както преди. Не знам дали е заради разстоянието или просто наистина връзката ни е започнала да се изчерпва. Не това обаче е проблемът. Заминах да уча магистратура, в Холандия, която скоро приключва. Дотук добре, но през това време се влюбих в мой колега от университета, мисля си, че и на него не съм му безразлична, но за съжаление така и не можах да разбера. В момента не се виждаме, защото както казах магистратурата скоро приключва, а и той е от друг град и нямаме никаква комуникация. Имахме преди няколко месеца общи проекти, доста се бяхме сближили, беше дошъл в стаята в общежитието ми (нищо не е ставало, бяхме се събрали за проекта, накрая ме прегърна и това беше), но след като свършиха, повече не сме комуникирали, само служебно. Той така и нищо не предприе към мен. Веднъж не ме покани да излезем, дори и просто като колеги. Сигурно ще си кажете, защо не предприемам аз тогава първата стъпка, опитах се няколко пъти (индиректно), имаше хиляди удобни моменти да направи нещо, но той изпусна всички шансове и аз се разочаровах, а и смятам, че направих твърде много за него и за проектите ни, редно е сега той, ако има интерес да поеме инициативата, но знам, че никога няма да го направи. Пиша това, защото не знам какво да правя. Има няколко неща, които ме притесняват. Първото е, че може би повече няма да се видим, защото както казах всичко приключва след месеци, а през тези месеци той си е в неговия град и сме на разстояние. Дори и да се видим, ще сме всички колеги и няма да сме сами. Аз не мога да спра да мисля за него и не мога да повярвам, че всичко свършва, без дори да е започнало. Исках просто да поговорим и да си изясним отношенията, искам да знам, дори и да страдам. Има ли си приятелка, иска ли връзка, харесва ли ме изобщо. Въпроси без отговори. Второто, което ме притеснява е дългогодишният ми приятел, той много иска да сме заедно и знам, че ако разбере за моите чувства към друг много ще страда. И последното и най-важното е, че не знам какво решение да взема. Приятелят ми е в Дания, аз уча в Холандия, мисля и за България. Не знам къде ще живея и това ме притеснява изключително много. Ако избера да остана тук в Холандия, пак няма да се виждам с човека в който съм влюбена, понеже както казах е в друг град, доста далеч от този в който е университетът ни. Въпросът ми е по-скоро дали да не му пиша (на колегата ми), да поговорим просто. От друга страна пък, не искам така да се унижавам, защото направих много неща за него и все пак си имам достойнство, редно е ако той има интерес да направи нещо и той вече. Ще приема дори, ако каже, че не ме харесва или има приятелка. Колкото и да е тежко, поне ще знам и няма да се надявам. А така, чакам вече месеци наред и всеки ден мисля за него. Усещам много силна връзка между нас на енергийно ниво. Много ми е тежко, повече от половин година се измъчвам и чакам да има някакво развитие. Ужасно е да чакаш и да не знаеш. Не мога да си представя, че повече сигурно няма да се видим или само на завършването и това е краят. Толкова много страдам, нито имам мотивация да уча, нито нищо вече. Опитах се да си го избия от главата, но не става. Искам просто да знам, да поговорим, всичко тая в себе си и това ме съсипва, но и не върви така от нищото след няколко месеца пауза и липса на комуникация и още повече, че не сме имали отношения, не става да му кажа всичко това. Много съм притеснителна в това отношение и може би няма да посмея дори да му пиша. Пък и не искам да изглежда все едно му се моля, дразни ме в същото време и неговото бездействие. Стана много дълго пак, но благодаря на тези, каито са имали търпението да го прочетат, ако желаете, ще се радвам и на съвет. Благодаря ви и бъдете обичани и обичащи, няма по-хубаво от това!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 5 месеца hash: b14c0d7a3f

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Според мен колегата от университета няма някакви по-специални чувства към теб. Така изглежда поне отстрани. Ако е знаел, че имаш приятел от България, може и това да го е спирало. Но е малко вероятно мисля, все някак щеше да ти покаже, че е влюбен, въпреки че си обвързана. От тази гледна точка по-скоро бих те посъветвала да не предприемаш нищо, дори най-обикновен разговор с него на тази тема. Най-много да се чуди как да се измъкне от ситуацията, без да те обиди/нарани. От друга страна, ако смяташ, че цял живот ще те гложди мисълта какво е могло да се случи, поговори с него. В крайна сметка нищо не губиш реално. Що се отнася до приятеля ти, там нещата май отдавна са приключили. По-добре бъди откровена с него, колкото и да страда и да му е тежко. Всичко се преживява, но истината и искреността между хората е нещо много важно и ще го оцени, дори и да е след време.

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: 00006cd80b

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Защо да опитва? Всички тан сте само за 2 години и после всеки си отива кой-откъдето е. Ако е търсил сериозна връзка, е преценил, че с теб няма бъдеще, защото скоро ще си тръгнеш, а и със сигурност не се бил залетял толкова по теб, защото щеше да опита на всяка цена, ако беше женкар също. Много от мимолетните хлътвания потъват там някъде в небитието и за повечето дори не си и спомняш. Приеми, че нищо няма да се случи между теб и колегата.

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: 3523f8f524

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   "Мисля си, че и на него не съм му безразлична, но за съжаление така и не можах да разбера. " Между мисля си и не/съм има огромна разлика. Ти вземаш желаното за действително и се самонавиваш. От това страдаме много жени. Какви силни енергийни връзки от разстояние усещаш не знам, след като когато е бил до теб човекът ти е показал само колегиално отношение и толкова? Ако те харесваше и желаеше щеше да действа, да ти каже, да излиза с теб, да ти пише редовно и да ти се обажда, след като е заминал, изобщо да се държи като влюбен. Такова нещо няма, както е написано. "... Повече от половин година се измъчвам и чакам да има някакво развитие. " Губиш си времето напразно и се самоизмъчваш. Какви отношения ще изясняваш, като такива (освен служебни) на практика няма? На две места пишеш, че си направила много за него. Излиза, че ти е задължен с нещо, но ако не те е молил и сама си му се "натягала" (грубо казано), не ти е длъжен. Не искам да те обиждам, но това да го търсиш и да го питаш дали има интерес към теб и т. н. ми изглежда жалко и унизително. При положение, че ако искаше да е с теб, щеше да дойде да те види. Градът му не е на другия край на света все пак и Холандия не е толкова голяма държава. Приеми реалността, за съжаление не винаги чувствата биват споделени. Затова не се дразни на неговото бездействие, човек не може да показва това, което не изпитва. Колкото до приятелят ти, мисля, че де факто връзката ви е приключила, остава само да се разделите като културни хора.

 

...

горе^

преди: 2 години, 5 месеца hash: bd6478f0b2

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   От авторката: Благодаря за коментарите. Като цяло съм съгласна с повечето неща. Иначе, до номер 3. Казах, че мисля, че не съм му безразлична, защото имаше много поводи да мисля това. Да, може би съм се и пренавила, но всички тези погледи, непрекъснатото търсене на близост, постоянно ми пишеше за неща, които бяха ясни. И той сам искаше да дойде в стаята ми, аз изобщо не исках да го каня, щяхме да отидем на друго място, в един кабинет в университета, но той си измисли 100 причини да не сме там. Също така, аз в самото начало не очаквах абсолютно нищо и аз като теб си казах, че си въобразявам. Нормално ли е обаче (ние сме 10-15 човека) всеки път да се падам с него в група, всеки път да имам презентация само с него? Казах енергийна връзка, защото наистина вярвам в тези неща. Аз не я усещам от сега, а от много време. Усещам го като много близък човек, без дори да го познавам толкова добре, липсват ми разговорите ни, липсва ми да се виждаме както преди, дори и като колеги просто. Да не говорим, че няколко пъти ми се е случвало да решавам да му напиша нещо и той пише в същия момент и много още такива "случайности". Забравих да спомена, че западноевропейците са съвсем различни хора от нас. Мисля, че е ясно, но все пак. Те са по-студени, по-индивидуални, кариеристи, материалисти са в повечето случаи, любовта им не е на преден план, особено преди 30г. Да не говорим, че с тази еманципация, кавалерското им отношение отдавна е някъде там забравено. Така, че наблюдавайки хората (мъжете най-вече тук на около 20 години), си давам ясна представа, че са много по-трудни в това отношение. Дори за повечето мъже тук е нещо съвсем нормално жената да направи първата крачка. Само, че макар и да съм на двадесет и четири, аз съм старомодна явно и се надявам, че са останали все още мъже в истинския смисъл на думата. Знам, че трябва да приема, че нищо няма да стане, но винаги надеждата умира последна.

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: fda15fde20

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Измислена тема, познавам ти стила, спри да пишеш, тук има хора, които наистина имат нужда от помощ!

 

...