Всичко, което щяхме да имаме
преди: 8 часа, 23 мин., прочетена 33 пъти
Блъскам, чупя, кървя – вътрешно и външно, но теб пак те няма. Как да те върна, за да бъда добре... или по-скоро как да върна себе си? Плача всеки ден, но само спомените в главата ми се връщат като лента от стар филм. Всичко друго си остава просто една мечта. Седя на едно място, между реалността и нашето щастие. Няма те, а сякаш си тук – усещам те. Бих искал да ти кажа, че те умолявам да се върнеш и че в момента всичко се руши, и то бавно. Помниш ли? Бяхме си дали обещание, че ще сме един до друг завинаги. А къде си сега? Няма те. Само аз ли държах на това обещание? Ако бях като теб – малко по-безразлична и вярваща в себе си – и не спазих това обещание, може би сега нямаше да ме боли толкова, щеше да е различно. Но уви. Ще се надявам някой ден, ако се осъзнаеш, че аз те обичам истински, а не само на думи, аз ще бъда тук за нас. Пазя нашето обещание, пазя нас. Но с всеки изминал ден ми става все по-трудно да пазя това, което имахме и щяхме да имаме.