Да я потърся или да си замълча
преди: 4 часа, 20 мин., прочетена 62 пъти
Допреди известно време имах връзка с жена, която продължи близо две години. Бяхме изключително близки — от онези отношения, в които не можеш и ден без човека до себе си. Прекарвахме по 16–18 часа на ден в разговори, писане и виждане. От ранно утро до малките часове на нощта постоянно бяхме заедно по един или друг начин. Имало е периоди, в които сме заспивали на телефоните, спали сме по 2–3 часа само и само да си говорим още малко. Споделяхме си всичко, буквално до най-малката подробност. За известно време бяхме най-близките хора един на друг.
После дойде краят. Голям скандал, много грешки и от двете страни, предателства, обиди, инат. Истината е, че още преди това отношенията ни бяха започнали да се превръщат в някаква странна търговия, в която тя да получава своето, аз моето, и сякаш точно там започнахме да се губим като хора един за друг.
Отдавна не сме част от животите си и всеки е поел по свой път. Тя има и би наклонности и реално приключихме заради друга жена. Имаше и мъж до себе си, но наскоро разбрах, че се е разделила и с него, за да живее с жена. И тук идва нещото, което не ми дава мира.
Тя има две деца. От общ познат, чието дете е в същата група, разбрах че по-голямото преживява много тежко случващото се. Плачело в градината и казвало, че е заради това, че майка му е оставила баща му заради друга жена. Другите деца започнали да му се подиграват, а педагозите казвали, че детето не е добре психически и емоционално. Доколкото разбрах, дори се е стигнало до разговори за сигнал към социалните служби. Успях да спра хората да не правят нищо прибързано, въпреки че реално това вече не е моя работа.
Може би най-много ме натъжава това, че имам чувството, че в желанието си просто да бъдат заедно, може би не се замислят напълно през какво минават децата в момента. Не го казвам с омраза или обвинение — просто така изглежда отстрани. Сякаш фокусът е върху това да бъдат заедно, без да се осъзнава напълно каква тежест носи това за децата и какви последици може да има в бъдеще.
И тук идва дилемата ми.

Нямам право да се меся в живота ѝ. Отдавна не сме заедно. Вероятно съм последният човек, когото би послушала, ако изобщо пожелае разговор с мен. Но въпреки всичко това ми е трудно да остана безразличен, защото тя си остава човек, за когото ме е грижа.
И може би най-странното е, че въпреки всичко лошо помежду ни, ако някога има нужда от помощ или подкрепа, бих ѝ помогнал с каквото мога — вече не като мъжът до нея, а просто като човек и приятел. Не искам нищо от нея. Единственото, което искам, е тя да е добре и най-вече да не стига до момент, в който да има непоправими проблеми с децата си заради сегашните си решения.
Познавам я добре и знам, че обича децата си и живее за тях. Не мисля, че е лоша майка. Просто имам чувството, че в момента е заслепена и не осъзнава колко тежко се отразява всичко това на децата.
Най-тежкото е, че това вече се е случвало веднъж. Едното дете го преживя много трудно и до ден днешен носи последствията. Тогава тя се беше заклела, че никога повече няма да постави децата в подобна ситуация.
Не ме интересува с кого ще бъде — мъж или жена. Това е нейният живот. Проблемът е, че децата плащат цената на всичко това.
Чудя се дали да я потърся и просто да опитам да говоря с нея като човек, който някога я е познавал истински и все още му пука. Или това би било чисто вмешателство от моя страна и трябва да си замълча, независимо колко трудно ми е да гледам отстрани?
Интересно ми е как бихте постъпили вие.