Споделена история от Любов и изневяра |
Изневяра и развод
преди: 12 години, 21 дни, прочетена 16436 пъти
Здравейте! На 29 години съм. Тя е на 30. Развеждам се с жената, за която бях женен повече от 6 години и с която бяхме общо 10 години заедно! Имаме детенце на 5 годинки. Моята вече бивша съпруга ми изневери с мой "приятел". Нещо повече тяхната афера продължава от месеци и аз я разбрах по трудния начин. Както почти винаги се случва в такива ситуации, всичко има своята предистория.
Пред около 2 години жена ми изведнъж реши, че е нещастна и, че чувствата и към мен не са същите. Когато я попитах какво има тя не можа да ми отговори, а само каза, че вече не било същото както преди. Тогава някак си се уталожиха нещата, но в последната година и особено от лятото, живота ми с нея се превърна в ад.
Когато забелязах преди около година, че нещо в нея се пречупва я попитах какво и е, а тя само каза, че и е натоварено в работата. Времето минаваше, но нещата се влошаваха и тя започна да се държи много агресивно с мен без видима причина, изпадаше в истерии, вечно беше недоволна, вечно с нестихващи претенции за какво ли не. Колкото и да се стараех всичко ставаше по-зле в нашите отношения. Всъщност през години винаги съм я обичал от цялото си сърце, винаги съм я подкрепял, стараех се да я радвам с повод и без повод.
Спомням си когато миналата зима беше, че за да я зарадвам и купих подаръче, което бях сигурен, че ще я зарадва, но не би. Метна обеците на секцията и само промълви: "благодаря". Тя изстина към мен с времето без да има някаква основателна причина, дори си измисляше някакви неща, които бяха несериозни, само и само да оправдае лошото си поведение към мен.
И така стигнахме до последното лято, когато след нейна поредна изцепка (в 10 часа вечерта аз не знаех къде е и кога ще се прибере) се скарахме жестоко, тя ми каза, че съм луд и, че няма да остане при мен тази вечер. Тогава я изгоних. Не се прибра няколко дни, каза, че е спала при колежки. После заминахме заедно на море, като преди това взехме детето от майка и. На морето беше ад, не искаше да спи с мен, държеше се ледено, дори не ми даваше да я целувам. Тогава заподозрях, че нещо с нея се случва, но когато я попитах директно дали няма нещо с някой, дори само на емоционална основа тя категорично отрече. Почивката мина, върнахме се, а сексът вече беше мираж. Всъщност спахме 2 пъти, единия път беше по нейна инициатива, понеже се напи.
След това обаче когато се прибрахме нещата започнаха да се влошават. През септември тя за първи път започна да говори за временна раздяла за да намери себе си". Отказах, а впоследствие разбрах какви са били истинските мотиви. Започна да излиза редовно, лъжеше, че отива на фитнес с еди коя си приятелка, на кафе и т. н. Зачестиха скандалите и агресията от нейна страна, започна да се прибира когато си иска и да говори за край на нашите отношения. Не разбирах какво се случва или по-скоро отказвах да повярвам, че може да ми изневерява, въпреки, че вече съмненията ми бяха много големи и всичко сочеше натам. Започнах да чета за психология на изневярата, за изневярата при жените, за признаците при изневяра и всичко, което пишеше тя го правеше като по учебник. Прикриваше се повече от умело. Спретваше скандал за да ме накара да се чувствам виновен и се измъкваше, а аз стоях вкъщи с детето и плачех. Не можех да повярвам какво се случва.
Между временно по моя инициатива я заведох на семейна терапия, където тя отново излъга, че няма трети човек. След това след сериа от скандали аз отстъпих пред желанието и за "временна раздяла". Много пъти си мислех, че трябва да я проследя и да разбера истината, но нямах възможност по една или друга причина. След около месец разделени, тя ми поиска развод по... телефона. Първоначално приех, но след това и казах, че щом няма трети човек (за пореден път ме излъга) не бива да си разваляме семейството. След 10 дни я проследих с кола и видях измяната! Всичко беше ясно и на сутринта и казах, че знам всичко, но искам да чуя от нея истината. Тя си призна и каза, че го обича. След това "големия мъж" подаде жалба срещу мен в полицията, а тя не си мръдна пръста.
Почувствах се сякаш света се срути под краката ми. Каза, че извънбрачната и връзка е от 3 месеца, но аз си мисля, че е от около поне 6, правейки ретроспекция на събитията. Всъщност това няма значение. Човека, на който посветих всичко най-хубаво от своя живот, на когото отдадох 10 години вярност, когото никога не ударих, не нагрубих ме предаде брутално жестоко. Никога в брака си не съм пренебрегвал семейството си, винаги се стараех за всичко. Прибирах се право у дома след работа, пазарувах, чистех готвех, миех съдове, хвърлях боклука, плащах сметките, заеми, купихме кола, защото и беше детска мечта специално за нея, на никого не позволих да ни се меси в брака, родителите ми я обичаха като родна дъщеря. Нейния баща я е зарязал от малка (родителите и са разведени) и не я търсеше през годините.
Накрая тя ми се "отблагодари" за всичко добро, като каза, че е влюбена в господина, който е без образование, без грам акъл, без работа дори. Забелязъл съм, че винаги, когато единия държи много на другия страда, винаги има губещ. Жалко за детето, че ще расте в дефицит, колкото и да се старая да го запълвам. Интересува ме такива връзки могат ли да прерастнат в брак? В момента "госпожата" не живее с любовника си, под наем е, тъй като не е от София. Вълнувам се, не защото си правя илюзията, че ще се върне и ще се покае, защото определено се притеснявам, че детето би живяло с друг мъж. Много е жалко, че на такива морално пропаднали майки се дават децата. Ако имаше справедливост на тази земя, тя щеше да си понесе заслужените последици. Всъщност доколко такива връзки могат да имат успех? Мислите ли, че утре любовника и след като и се насити ще я зареже или ще се оженят. Лично аз смятам, че не можеш да изградиш семейство след покушение срещу друго семейство. Страх ме е за детето, притеснявам се, че може да бъде тормозено, с който и мъж да се събере, а това няма да оставя без последици!
|