Какво ни спира да признаваме, че ни боли - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (132640)
 Любов и изневяра (32468)
 Секс и интимност (15397)
 Тинейджърски (22376)
 Семейство (7423)
 Здраве (10260)
 Спорт и красота (4922)
 На работното място (4063)
 Образование (7826)
 В чужбина (1836)
 Наркотици и алкохол (1181)
 Измислени истории (814)
 Проза, литература (1950)
 Други (21965)
 Избор на редактора (159)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

 

  

Споделена история от Здраве

Какво ни спира да признаваме, че ни боли
преди: 21 дни, 16 часа, прочетена 298 пъти
Здравейте, ами напоследък се чудя какво ни спира да казваме истината, че ни боли. Вместо да си признаваме че сме тъжни или ни боли нещо, напоследък все по-често казваме че сме уморени от живота. Това според мен е крачка назад, не вървим напред. Предполагам, че от ковид дойде това безобразие.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 21 дни, 12 часа
hash: 27659c6150
гласове:
1 2 3 4 5
  (346345 гласа)

1.   Като кажеш, че си уморен от живота, това може да означава, че вече не ти се живее. Много интерпретации има.

 
  ...
преди: 21 дни, 5 часа
hash: 668e87c492
гласове:
1 2 3 4 5
  (289916 гласа)

2.   Не казваме, че ни боли, защото не искаме да ни съжаляват. Освен това, имаме инстинкти да прикриваме слабостите си пред другите - един доста полезен инстинкт. Такива неща се споделят само с най-близките, на които имаш доверие и знаеш, че няма да ти забият нож в гърба в момент на слабост, а ще се опитат да ти помогнат.

 
  ...
преди: 20 дни, 7 часа
hash: 5ab16813db
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Ами аз не си казвам вече какво ми е дори и на най-близките ми, защото така или иначе на никой не му пука. И да споделя ще видя тъпа реакция отсреща и ще ми стане още по-криво…защо да си го причинявам? Няма смисъл.

 
  ... горе^
преди: 18 дни, 3 часа
hash: fb666f6d11
гласове:
1 2 3 4 5
  (229202 гласа)

4.   Безразличието отсреща. Боли когато нещо Ви е отнето. Може да е доверие, любов, любим човек, чест.... рядко говорим за пари в такива моменти. Боли душата, боли от протеста, боли от неприемането на фактите и предателствата, от сторената неправда. Минава, когато ни се въздаде, когато взетото бъде върнато ако е възможно. Но рядко става така. Ние чакаме, затова не казваме директно какво очакваме, защото се нядяваме вътрешно, когато можем да простим да видим жеста. Мощен като лъч светлина, пронизващ марака на неправдата ;). Защото иначе става както казваше един мой идол: Аз помня онези господа, които се присмиваха на нашето движение. Те вече не се смеят, изобщо не им е до смях! Нали??? Чудесно, а?
Само, че мрака не се цепи от този лъч ама никак даже, а чудотворното "лекуващо" време си минава и така "лекува", че ствава само по-зле.
А "излъчвателя" не се "сеща" да насочи този пуст очакван поток заредени частици в правилното място или просто не мисли, че нещо е сгрешил и следователно не му пука особено, дали ще се разцепи мракът ни или не. Затова и не говорим на тези дето трябва да чуят. Те светят и огряват към по-приоритетни и важни за тях обекти. "Бий самара да се сеща магарето" също не работи. Та с времето лъч продължава да няма и на нас почва да ни е все тая, колко ще засвети и изобщо тъпата му светлина трябва ли ни изобщо. Може пък да го изгасим и него а? Да получи от собственото си лекарство. Като фас с кован ток на тежък кавалерийски ботуш да го изгасим и да гасим ли гасим докато не стигнем до водопроводните комуникации от усърдие.... ох мечти...
Затова и си имаме този чудесен форум ;) където да си пишем за неизгрялото слънце.
Скоро тук прочетох една голяма мъдрост: "Времето не лекува, а ни учи, да живеем с болката". Винаги съм твърдял, че времето не лекува и протакването в непризнаване на грешките и не поемане на пълна отговорност за действията са безотказен механизъм, който притегля една огромна и тежка врата, която се затваря със скорост, пропорционална на нашето търпение, умножено по болка, като се заключва отвътре не се ли спре навреме. Когато спрем да говорим в нас вече се е чуло приплъзването на тежкия заключващ механизъм. Път назад няма.
Моят съвет: Ако сте омазали нещата, дори и яко, не се бавете, а кажете и застанете зад действиятата си, поемете си вината в максимално кратък срок.
При всеки механиката действа с различни коефициенти и някои врати се затварят много бързо, не си играйте с тоя механизъм! Там няма ключар да ви помогне с ключ.

Поздрави,
Р08

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net