Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   вземи золофт антидепресант е най добрия струва 17 лева за 2 седмици ще се оправиш и продължавай да го пиеш колкото е необходимо отиди на психиатър да ти го предпише---иначе ще си останеш в това положение

8.   Леле, човек, мислех, че само аз съм така!!!
Потресена съм, имам точно същите проблеми.
1. Тея постоянни мисли, че живота не е вечен... особено преди да легна ме измъчват постоянно и ми е много тъжно.
2. Тва с пазенето на дрехите и предметите, същата работа. Примерно пазя някви дрехи само щото съм имала хубави спомени с тях и ме е страх да ги хвърля.
3. Правенето на разни неща, заради това... примерно "направи тва иначе ще ми се случи тва"
Аз съм момиче на 20 и бях пуснала темата "адски съм изнервена". Но това не го написах, защото мислех, че е прекалено да добавям и него...
Ще се радвам някой да даде съвети и успех и на теб, щеше да е хубаво да можем да си помогнем взаимно, но тук не се оставят лични координати.

9.   Пий чай от жълт кантарион, или ако не умееш да го правиш както трябва си купи жълт кантарион на хапчета. Отиди на лекар също.

10.   Здравей, разбирам те напълно за какво говориш. Аз съм преминал през това. М на 27 съм. Моят съвет от личен опит е: намери свестен психиатър и се консултирай с него. Може и с направление от личния лекар. Няма нищо срамно в това! На мен ми отне доста време и лечение, но смятам, че вече съм в правилната посока. Имам добра работа, приятелка и си живея живота. Няма смисъл да си съсипваш младините. И недей си поставяла сама диагнози:) Дадени симптоми можеш да откриеш в много различни болести. Просто иди на лекар.

11.   Мила не искам да те плаша но за наше голямо съжаление това състояние няма лечение. Аз съм мъж на 28г и аз също страдам от ОКР. Всичко почна когато бях на 18г всичките симптоми които описваш ти съм ги преживял и аз. На 20г реших да посетя психиатър отидох разказах си проблема подробно и ми предписаха лекарства. Почнах лечение със гадните антидепресанти които имат стотици странични ефекти продължих лечението 8 месеца както ми казаха, но да ти кажа истината лекарствата леко поттиснаха заболяването но не ме възтановиха всички хапчета които пих 8 месеца и съм давал пари за тях бяха напразно Промяна почти нямаше!!
Мога да те посъветвам само не се съпротивлявай със натрапливите мисли гледай да ги възприемеш да се слееш със тях да бъдеш едно цяло със тях защото колкото повече се опитваш да ги спреш толкова повече те се връщат със двойна сила. Просто знай че тези натрапливи мисли не са реалност а една илюзия която се изиграва във мозъка но не и във реалността. Знам че е много много трудно да се изпълнят тези неща но трябва да се справиш. Аз ти препоръчвам да почнеш кардио тренировки на стадиона или във фитнеса през ден бягай около 30-40 минути за мене лично много ме успокоява и помага. Нагласи се да мислиш позитивно само, макар и всичко да не изглежда така.
Знай че хората със ОКР не са някакви луди и т. н Ние сме си съвсем нормални интелигентни, умни и забавни хора.
Понякога и аз се чудя какъв грях съм направил че господ ме е наказал със тази странна мъчителна болест.
Но такава ни е съдбата кво да се прави...
Просто се усмихвай радвай се на малките неща бъди себе си и ще видиш че всичко ще се нареди знай че "Всяко Зло е за добро"

12.   Все едно гледам себе си! Аз ти препоръчвам да посетиш психолог, ще ти се отрази много добре и ако го посещаваш по-често сама ще видиш разликата

13.   Все едно чета за себе си. 1:1.

17.   Искам да ти кажа, че някои от мненията тук са доста критични и това заболяване се лекува. Просто е много трудно, защото е на психическа основа. Ще споделя с вас нещо, което наскоро осъзнах. Когато бях малка на около 4-5 години някаква приятелка ми внуши, че числото три носи късмет. Бях полудяла! Започнах да светя и гася лампите по 3 пъти, да отварям и затварям вратите, да откачам и закачам разни неща. Всичко правех по три пъти, защото чувствах, че ако не го направя ще умре някой или ще стане нещо ужасно. След това се чувствах длъжна да споделям всичко на майка ми. Иначе се чувствах все едно съм извършила престъпление. Имах точно същите страхове като теб! Но един ден ми писна. Може би вече ми ставаше досадно, мързеше ме да върша всички тези ритуали. СПРЯХ и веднага осъзнах, че нищо лошо не се случва. Опитай се да пренебрегваш тези чувства и да не ти пука! Когато се убедиш, че нищо не се случва, когато не докоснеш някоя дреха например страхът ти ще отмине.
Другото нещо, което ще ти кажа е да видиш колко много хора споделят тревогите ти. Това заболяване е много общо.. та кой човек не изпитва страх. От скоро гледам едно предаване "Обсебени" и мога да ти кажа, че откривам доста от симптомите на болните от ОКР в себе си, но това са нормални тревоги, които всеки човек изпитва! Например: нима никога не сте се връщали да проверите дали сте заключили дома си. Недейте да си внушавате, че сте болни, защото ще почнете да си вярвате!

18.   Номер 8: Значи така се казвало ОКР, не знаех. Не мога да повярвам, че това е истинско заболяване, мислех, че нещо не ми е наред, а уж много чета и всичко знам, но това не го знаех хахах. :)))
Значи искам да споделя нещо на другите. Има периоди в които съм по - добре и положението е ок. Това са периоди, в които живота ми е по- вълнуващ и има нови неща. Или когато съм изключително заета с нещо.
Започвам да си мисля, че това се получава от "нямане на работа" един вид. Понякога съм имала чувството, че ще се побъркам, вие ако знаете какви глупости, давам пример - казвам си "сега ако не хвана вилицата по този начин, нещо лошо ще се случи", а тръгнат ли така нещата всяка секунда има нещо ново, което да правя и кръга е затворен.
И открих още един метод... когато нещата се задълбочат и не мога да се измъкна от това, КАЗВАМ СИ ЕДНА МОЛИТВА, прекръствам се три пъти и си казвам КРАЙ. И ЧЕ ОТТУК НАТАТЪК всички такива мисли са глупости и Господ няма да позволи да ми се случи нищо лошо, ако не правя съответните неща и че точно, ако ги правя и ако им се поддавам, това са "дяволски работи" и не бива. И знаете ли, НАИСТИНА ДЕЙСТВА! :)))))) Пробвайте и вие!

19.   И аз ще те посъветвам това, което и номер 11. Ще допълня, че не ти е нужен психиатър или психолог, защото можеш и сама да се справиш. Остави тези мисли на мира, защото докато ги "нападаш" (т. е. гониш от себе си), те ще се "защитават" (т. е. вкопчват все по-здраво в теб). Психолозите и психиатрите в България знаят само да предписват лекарства, които не лекуват пациентите, но пък лекарите получават пари от тези, които произвеждат въпросните медикаменти. Ефектът на лекарствата е, че подобряват външния ти вид, но вътрешно е същата каша, която е била досега. Настоящите лекарства за психични проблеми са създадени, за да подобрят настроението на околните, които се дразнят от естественото изражение на болните хора до тях. Медицината трябва да лекува болестите, а не да ги прикрива. :(

21.   №17, изобщо не си наясно с нещата. Това, което описваш са детските истории, през които всеки преминава и те също преминават, без да ти навредят. Това, което описва авторката се е заболяване, което изисква лечение.

22.   Според мен си под стрес и несигурност, и за това мислиш за най-лошото. И така като чета, доста хора имат тези страхове, така че е нормално. Мисли за други неща. Постави цели в живота си... следвай ги.

24.   и аз съм така. баща ми работи в чужбина и се връща рядко за да ни види последния път преди два месеца то ми купи бонбонки скитълс. още си пазя кутийката, защото то ми я купи и като я изхвърля мисля че ще му стани нещо лошо и много други....

26.   Консултирай се с психиатър /психолог
не се самолекувай!!!
Но всичко е комбинирано, хапчета воля
Еми какво те е страх от психиатрите, като отидеш при тях, те знаят, за какво иде реч

27.   Първо си намери хоби, спортувай, разхождай се, нещо което да те разсейва. Намери си забавни приятели и не такива, дето да те занимават с проблемите си постоянно.
Второ, игнирирай всякакви мисли че мозъкът ти е твой враг, започни да вярваш че твоя мозък е най добрия ти приятел и ти го обичаш. Той е твоят съюзник и благодарение на него ти имаш силен характер, който ти помага в трудни ситуации.

28.   здравейте, тук положението е същото, мислех си, че това с мислите за "ако не направя това ще се случи нещо лошо с някого " са само в моята глава, леко успокоение е, че не съм само аз " лудата". Имах период от пет месеца, в който всяка нощ сънувах лоши сънища и се събуждах изплашена до крайност. винаги именно страхът е водещ в живота ми и той пречи на всяка малка възможност за по- щастливи дни. омъжена съм, на 27 ( тук се замислих дълго каква възраст да напиша, тъй като рожденият ми ден е след 2 дни, но нищо не се знае) може да не стигна до там. Крайно отчаяна съм, че съпругът ми не желае да ми помогне, да застане зад мен, да е загрижен, да усетя подкрепата му, според него трябва да се лекувам с антидепресанти, а аз като чуя за лекарства и изпадам в криза. Пих ципралекс почти две години, ефектът е на лице сега, многократно увеличени симптоми на ПР. тези хапченца ни тикат по- надолу след спиране на употребата им! не се залъгвайте да ги почвате дори. Та, мисля си, че хора в нашето положение са лишени от нещо, мисля че това нещо се нарича вяра, вяра в себе си, вяра че ще се справим, вяра че ще успеем, вяра в Бог. Имам приятели християни, които ме извадиха от моето безверие, не пожелавам на никого да живее и секунда без вяра, неуписуемо е! Не искам да звучи странно или дори сектантско, но според мен за тези проблеми, които ни свързват тук в този форум, именно библията и вярата в доброто ще ни излекуват, защото ние имаме нужда от позитивизъм в живота си и усещане за сигурност и побутване, за да се справим сами. Късмет на всички, дано съм била полезна

29.   Да не е толкова прост този проблем защото ти не се чевстваш добре ако не направиш това няколко пъти и да си мислиш за хубави неща например а не за неприятни и това ако не го направиш е гадно разбирам те. Твоята психика е извоювала това като метод за успокоение по този начин ти го правиш несъзнателно тоест ти не го искаш а се чувстаиш задължена да го направиш разбирам те.

30.   Най-добре е да се консултираш със специалист-психиатър. Те не винаги лекуват с медикаменти, има различни психотерапии, които могат да ти бъдат от полза за заживееш отново нормален, щастлив живот. Не се доверявай на тези, които започват веднага с хапчетата. Според мен твоя случай не е особено труден. Препоръчвам ти някоя книга на тема когнитивно-поведенческа психотерапия - има много добри подходи за справяне с пробелми като твоя - тревожност, фобии, ОКР и други. Успех. :)

31.   Здравей! Аз имам всичките симптоми, които продължават вече 2 години, защото в началото не исках да се лекувам. Не искам да те плаша, но ако чувстваш, че тези неща продължават прекалено дълго-посъветвай се с добър психиатър! Аз ходих и вече от 2 месеца пия много добри хапченца и ти казвам от опит помагат. Помисли колко ще страдат близките ти ако се самоубиеш? ! Аз постоянно мислех за самоубииство, дори изпитвах удоволствие от това, но всеки път когато си помислех как ще страдат родителите ми ме караше да се чувствам ужасно и следователно се самонаранявах. Такаче моят съвет е отиди на специалист и дори нее нужно да ходиш на психолог-можеш да споделяш мислите си с близък човек! Успех!

32.   Вземи си куче, грижите ще те разсеят :)

34.   Искам само да попитам има ли начини за самолечиние от ОКР, а колко време горе-доло трае лечинието при психолог. Благодаря предварително. :)

35.   Има самолечение. Просто трябва да намериш сили да го пребориш. Можеш да го направиш, стига да го искаш. Намери си цел. Кажи си че го правиш за хората, които обичаш. За себе си. Гледай позитивно. Опитай да видиш че като не си направиш "ритуалите" няма да стане нищо. "Надъхай се" и го направи, защото хората живеем само по веднъж. Животът ни трябва да е хубав, а не пълен с вътрешни терзания. :)

36.   Здравей мила! Аз съм момиче на 23 и съм имала почти същия проблем. Вече съм доста по-добре и ако желаеш да си поговорим съм насреща! Ще се опитам да ти помогна с каквото мога, бих те насочила на къде да тръгнеш. Ходила съм на терапевт именно той насочи мен. Дай скайп или емайл ако имаш желание. Целувки :*

37.   Ох, много ми е странно. Не искам да го призная, но осъзнавам, че не съм сама. Мисля, че нещата, които се случват, са нещо, което трябва да проумея, да разбера, обвинявам сама себе си, че не мисля както трябва, че не правя каквото трябва, и какви ли не неща, а всъщност проблемът е в главата ми. Кога започна, незнам. Одавна. Започна от малки неща, дреболии, и сега, три години по-късно положението е страшно. Въпреки всичко, мисля, че напредвам по някъкъв начин, но не мога да намеря начин да излизам от кризите, от ситуациите, в които правя не това, което трябва, и после страдам. Лошото е, че при мен се изразява във физически дискомфорт, и не мога да спра да се обвинявам. Освен, че си внушавам разни неща, за които всички говорим тук, аз се и самонаранявам, това е най-лошото. изпадна ли в лош момент, започвам да си причинявам болка, мислейки, че за този момент, съм само аз виновна, и сама съм го предизвикала. Случва се понякога да се чувствам свободна и не мога да опиша радостта си в тези моменти, но просто недоумявам как да ги задържа, как да остана спокойна за повече време, Има някъкъв начин, сигурна съм, както и съм сигурна, че той не е в лекарствата.

38.   Здравейте. Бях преди години в много по-сложно състояние. Първо посетих психиатър. Второ приемах шепа с лекарства. Бях упоена здраво. Само спях, не можех да ходя никъде и т. н. Много е за разказване. Постепенно се излекувах с много воля. Съставих си сама програма:Ставах в 5 часа, играех йога у дома, купих доста книги и филтрирах информацията. След упражненията тичах навън, по-късно си купих колело и така ходех на работа. Изкачвах се в планината. Спрях кафето и цигарите, които са големи унищожители на нервната система в подобни състояния. Постепенно след месеци почувствах подобрение и ми намалиха и лекарствата. Ума ми се проясни и се бях отново предишният човек. Положих много големи усилия. Със сигурност пропускам всичко да ви напиша. Мисля, че в контури ме разбрахте. Съставяш собствена програма задължително със спорт, задължително с дълги разходки в гора, планина... пиене на подходящи чайове, фрешове... срещи с добри и весели хора, намиране на нови приятели, намиране на нова, градивна музика.... с две думи... опс, не става с две думи много са (:ПЪЛНА, ЛИЧНА ПРОГРАМА БЕЗ ОТКАЗ. ГАРАНТИРАМ ЗА ПОБЕДАТА, ПОДОБРЕНИЕТО. Гарантирам, че ще видите света с усмивка и мир. Тогава ще можете вече да развивате себе си още и още, да завършите ново обучение и подобни. Много воля!!! Много. Тялото ще ви се отблагодари за всички положени усилия. Намери пътя сам!

41.   И пропуснах да ви напиша още 2 много важни неща:колко е важно да имаш контакт с човек, който ти помага и те изслушва. Един разговор със свой може да свали голям товар. Гарантирано!
Второ:МНОГО ВАЖНО:Как протича денят ти? Работиш, учиш или само лежиш в леглото? Или само пред телевизора, компютъра? !
Ако е второто, а имаш здрави крака и ръце, то стани! Дерзай за пробуждането на ума си!
Успех! (:

42.   Много е хубаво написаното по-горе, благодаря за милите думи и съвета.

43.   И... разбирам, че при психичните заболявания /при някой/ дори и тези хора да четат това не могат да наберат сили или да повярват в написаното по-горе от мен, НО искам да ви кажа, ако чувствате, че поне малко сте излезли от кризата, че поне малко сте отново предишният човек, то това е момента. После пак ще ви пиша. (*******

44.   Здравейте. Поне обещах отново да пиша и съм тук. Защо се връщам ли? ! Защото искам да помогна на любим човек, както и на други. Предполагам, че чете в Нета и ще намери и това.
Идеята е да дойде пробуждането, ремисия или както искате да го разтълкувате.
Моето пробуждане дойде, когато телефона звънна, а аз лежах със седмици само в леглото и ми казаха да опитам да стана и да изляза навън, че повече не може така. Тогава се свързах с мои роднини, които живееха високо в планината/1300м/, а си бяха и готини хора по сърце, като се уговорихме да им погостувам. Идеята ми дойде от това, че се сетих за познат, който преди години след шок се качи високо в планините и така оцеля, се спаси психически.
Трудно стигнах до гарата, беше и горещо. Влака имаше закъснение, стисках една колона и едвам стоях на кракат си. Не мислех за хората около мен. Няма да ви досаждам с подробности.
Пристигнах някак си и там в планината високо заживях. Знаех за силата и. Знаех, че, когато избягаш от шума и хаоса на града е лечебно.
След дни, не помня колко дойдоха едни деца и заиграхме на федербал. Все още бях омотана от болестта, лекарствата... Малко след това за първи път усетих, че започва прояснение на ума ми. Страхотно чувство. Лекота и настроение.
След седмици се завърнах у дома и се чувствах по-добре. Реших, че ще опитам всичко, за да се преборя. Купувах подходящите книги, отделях за себе си важното. Не спирах упорито да градя себе си наново.
Мога още в детайли да споделя, ако има интерес.
Това, което искам да ви кажа:Хванете момента, зная колко е трудно, зная го по-добре дори от психиатър, който е учил тази материя години на ред, защото сама намерих пътя.
Лекарите/психиатрите/ също ми помогнаха-с лекарства, диалози, но нямаше кой да ми направи тази програма, която сама си създадох. Програмата, в която проявих много воля, много надежда, много... всичко!
В книжарниците има купове с полезни книги, ако не можете да си ги закупите теглете от ел. библиотеките. Часовете ходене в борови и други гори са безплатни. Спорт може и у дома -безплатно е. Да срещнеш човек на, който да се довериш тотално /а може би той е у дома (:/ и това е страхотно, някой, който те обича, но не си прогледнал за това. Има хиляди системи от света, които работят прекрасно. По различните кътчета на света пишат за разни чудеса, а понякога това сме ние обикновените хора, приложили нещо необикновено-смелостта да обърнем платната и да позволим ветровете да раздухват косите ни, защото все още сме млади и буйни, защото сме щури и искаме.

45.   А към тези състояния, ако има цигари, алкохол, дрога и подобни няма да се получат нещата определено.

46.   И до сега не съм била при лекар /какъвто и да специалист/, който да посочи различни програми, извън написаната рецепта и изследвания, да насърчава за спорт и подобни насоки. (*
Много често ключето е у нас.
Зная и какво означава, когато ти кажат:, , Мисли позитивно''-често не действа.
Определено се касае за 360 градуса промяна с теб. /който и да си/
Започнете своята програма и не очаквайте на 5-тата сутрин да се променят нещата със здравето ви. Ще минат месец, три, ще забелязвате подобрението и не спирай!
Ако някой започне всичко гореописано от мен, както и да приложи неща от себе си, моля нека ни пише тук. Ако той продължи смело с месеци нека пак ни пише, а когато мине година да не ни забрави (*
Страхотно е, че е месец май! Прекрасно и за джокинг.

47.   А към тези състояния, ако има постоянното обвинение към околните/дори и да имат вина/, връщането към миналото и в този ред на мисли, то това ще пречи. Зачеркваме всичко до тази секунда и правим рестарт на системата. Днес ще облечем най-хубавата си дреха, ще се погледнем в огледалото, за да излезем навън, ще се разходим по старите улички и няма да пропуснем от погледа си слънцето, птиците и играещите деца. Ако срещнем съсед, познат или друг ще се усмихнем, ако срещнем неприятен ще побързаме да му кажем чао. Можем да стоим с часове на тиха пейка доволни, можем да звъннем на приятел. Казваме си :, , Аз съм нов от днес и не се отказвам''. Паралелно с всичко изредено четем литература, която е градивна, вече не слушаме музиката, която Ви депресира, а музика, в която има всичко обратно на предното.
А когато намерим време днес сядаме с големите листи да създадем своите стъпки за нов живот:първо, второ, трето... друг голям лист с всички дати от месеца и всеки ден отметка какво променяме. Пълна безотказна програма за духа и тялото. Повярвайте, няма кой да ви я изготви. Вие сте този! (*
След време всички около вас ще се забележат промяната, а най-ценното, че Вие ще сте нови хора. (*

48.   Здравейте,
Имам син на 23 г., при който след претърпян побой се отключи ОКР. Започна ходене по мъките, обиколихме над 10 психиатъра и толкова психолози. Прием 5 пъти в болнични заведения и резултат - само смяна на лекарствата и апатично отношение. Синът ми е чувствително и умно момче, което загуби вяра, че може да се подобри. От 4 месеца спя приема на лекарството, което най-много му е помагнало - анафранил. Не работи, не учи, проблем е липсата на концентрация, изолира се, не е способен на никакъв обществен живот и е абдикирал от реалността.
Загубихме надежда, че ще се върне онова весело и жизнено момче, което беше и не знаем какво да правим. Най-лошото е, че вече няма приятели и ние родителите му сме единствената му среда. Дали може да ми препоръчате някой психотерапевт от гр. София, който има опит с ОКР или социален център, в които се занимават с такива случаи?

49.   Здравейте. Аз имам следния проблем. Когато нещо ме заболи или се появи нещо по тялото ми, непрекъснато си мисля, че е нещо лошо или по точно злокачествено. И понеже имам доста болежки си представяте в какво положение съм. Също така като чуя за някой че е болен и веднага го преживявам и се страхувам за семейството си. Много пъти се опитвам сама да си помогна, но нищо не се получава. Не съм ходила на психиатър или психолог. Ако някой може да ми даде координати на добър психиатър за лечение.

50.   Медитация!!! Медитирай много помага! Преди няколко месеца бях изпаднала в депресия пиех хапчета, но не ми помагаха много. Помагаха ми само за определено време после пак и пак хапче и така, но един ден се разрових в интернет и открих, че медитацията помага и е помогнала на много хора, които са страдали от такива психически проблеми и наистина помогна! Помогна ми много спрях да пия хапчета и медитирам почти всеки ден. Наистина много ми помогна животът ми се промени започнах да мисля позитивно да бъда по-спокойна да гледам на нещата по-различно, по-позитивно промених се към по-добро и всички го виждат и ми се възхищават. Които е пробвал, със сигурност ще потвърди. Пробвай няма да сгрешиш дори и да ти няма нищо просто да се разтовариш да отпочинеш да си ''прочистиш'' мозъка от лошите мисли! :)

51.   Към 48. майката, която пита за сина си - опитайте комплексен подход, и традициона медицина, и нетрадиционни методи. Освен лекарства, опитайте и с тинктура от мента, глог, валериана има в аптеките, пиене често на гореща вода прочиства нервната система, до главата на сина ви през ноща сложете Библията тя е свещена книга и действа много благо срещу лоши мисли, тревожност и кошмари дори само като е до главата на спящия, и се молете всеки ден за него Бог да го изпълни със спокойствие и мир и да го пази.

52.   Имам че чуството че описваш мен в началото.
Наскоро бях изпаднала в такова състояние знам че ужасно започваш да се плашиш от самата себе си.
За щастие беше кратко и се надявам дане се повтори никога. На мен ми помогнаха близките ми и най вече приятелят ми излизахме постояно на разходки най вече вечер, защото не можех и да спя. Като цяло споделянето много помага не трябва дасе притесняваш да споделяш
има много хора като теб. И според мен е грешно даси поставяш сама диагнози казвай си -Аз съм млада, здрава съм нищо ми няма на мен това много ми помогна. Прави неща който ти харесват и най-вече споделяй това е моят съвет.

53.   Имам че чуството че описваш мен в началото.
Наскоро бях изпаднала в такова състояние знам че ужасно започваш да се плашиш от самата себе си.
За щастие беше кратко и се надявам дане се повтори никога. На мен ми помогнаха близките ми и най вече приятелят ми излизахме постояно на разходки най вече вечер, защото не можех и да спя. Като цяло споделянето много помага не трябва дасе притесняваш да споделяш
има много хора като теб. И според мен е грешно даси поставяш сама диагнози казвай си -Аз съм млада, здрава съм нищо ми няма на мен това много ми помогна. Прави неща който ти харесват и най-вече споделяй това е моят съвет.

54.   Абсолютно съм съгласна с # 50, че медитацията помага изключително много за такива психологични разстройства. Няма да пиша за себе си и моите здравословни проблеми, но искам да споделя нещо, което се случи с мен и много ми помогна да се стабилизирам в момент на дълбока депресия и мисли за самоубийство. Може да се опита от всеки, ако не помогне, поне няма да ви навреди. Нарича се Maum Meditation. Аз, разбира се, ходих на специални сесии, всеки ден в продължение на два месеца. Корейци са хората, които я практикуват и ми бяха инструктори. Медитацията не е точно традиционната, която сме чували, чели или виждали, но пак си има традиционните елементи в процес на обучението. Цялата програма включва седем нива и отнема много време докато се завърши, но аз искам да споделя само това, което може да бъде в помощ на конкретния случай тук.
И така, намираш си тихо и спокойно място вкъщи или някъде из природата. Сядаш удобно някъде на земята, с изправен гръбнак( може и подпрян да е), краката не е задължително да са кръстосани в поза лотос, а просто да ти е удобно и да се чувстваш отпуснат. Затвори си очите.
Пишеш, че си на 21 години. Раздели живота си на две части - от раждането ти до 10 години и след това от десет до 21. Представи си, че душата ти напуща тялото ти и отива в Космоса и е някъде в средата на Вселената. Там някъде спираш и поглеждаш назад и виждаш Земята като точка, където се намира тялото ти и си прекарал целия си живот до този момент. Отвори си очите и гледай в една точка само( все едно е Земята). Започни да си спомняш или по- точно да разглеждаш живота си от раждането си до 10 годишна възраст като на филмова лента, но НЕ ЗА ПОВЕЧЕ от 2 секунди на спомен. Не прави никакви анализи или не мисли за тези събития, просто ги разглеждай. Това като начало е добре да е в рамките на 15 минути. Спираш като изтече времето. После започваш да ги изхвърляш всички тези спомени като излишен товар от съзнанието си (например мислено в течаща вода или черна дупка във Вселената)защото те не съществуват реално, никой друг не ги вижда и са само в твоята глава. С други думи, те само хранят твоите страхове, но в дейатвителност не съществуват никъде, а докато са в главата ти, ще ти създават този ад. Добре е изхвърлянето да го направиш на глас. После повтаряш всичко това с втората част от живота си. На другия ден започваш по същия начин и тогава повечето от спомените е естествено да се повторят, но със сигурност и за нови ще се сетиш. Ще се сетиш и за такива, които с никого не би ги споделила, дори на най- близките си хора, а и на психолог да отидеш. Между всички тези картинки/ спомени може би ще се сетиш за точно този/ тези, които са в дъното на твоите психологични проблеми, а ти дори да не подозираш за тях като проблем. Продължаваш така около месец, но увеличаваш времето на всяка част да е около 30 минути. Не забравяй, че трябва да задържаш вниманието си на всеки спомен само за 2 секунди и че в края на сеанса трябва да изхвърлиш гласно всичко, което е преминало през главата ти. Извън сеанса, когато си в обикновеното ежедневие и усетиш, че се хващаш да мислиш за нещо повече отколкото е необходимо и особено ако е негативно, приложи тактиката на изхвърлянето. Трябва да осъзнаеш, че това е само в твоята глава и реално никъде другаде не съществува и никой не го вижда. Това е само илюзия. На втория месец започваш пак със сеанси на разглеждане на спомени, но този път на определена тематика. Пак така, разделяш живота си на две и почваш да минаваш картини от живота си, но вече с определена насоченост; например за хората, които са били груби с теб, взаимоотношенията с майка си и баща си, училищните години, приятелите... и т. н. Не забравяй да изхвърлиш всички тези картини в края на сеанса. Може да опиташ и за определени дни само да правиш такова изхвърляне или в края на всеки ден. Ще видиш, че ако го правиш всичко това, постепенно съзнанието ти ще се успокои, ще усетиш огромно облекчение и че емоциите около спомените от миналото вече няма да ги има. Споменът ще остане, но емоциално няма да го възприемаш по същия начин както преди. На мен лично много ми помогна всичко това, разбира се аз бях с инструктор, но мисля, че всеки сам може да го прави това и вкъщи, както и аз го правя, когато имам нужда. Това е само предложение, искам да помогна на момичето, ако иска да опита. Неин избор е какво да прави с живота си. Аз съм твърдо против лвкарствата, защото колкото помагат, двойно повече вредят. Казвам го от личен опит.

57.   До #11 - А случайно да си чувал за лекарства като Солиан или Панксиприт?

58.   Здравей, аз съм момиче на 17 години.Преди година имах същите симптоми -депресии,рязка промяна на настроението,страх от ''унищожение'' и тем подобни.Страхувах се да се разхождам навън ,дори и с приятели,изпадах в тежко състояние на плач и викове всяка вечер около 18:00 часа.Първоначално отидох на детски психолог ,но не помогна кой знае колко,след това отидох при психиатър,подчертавам ,че не съм луда както повечето хора биха си помислили,чувайки че посещавам психиатър.Разказах всичко и се оказа че имам подобно състояние наречетп ''психическо разтройство'' ,това не е заболяване а просто духовно състояние,започнах терапия и хапчета -сега съм на антидепресанти,но искам да кажа ,че вследствие с тази терапия преодолях повечето ''гадни'' състояния в който изпадах всекидневно.Терапията ми все още продължава -има още неша ,които трябва да бъдат ''поправени'' според психиатъра. Вече се чувствам много по-спокойна,сигурна и щастлива,депресиите са все по рядко,надявам се да изчезнат нацяло.Споделям историята си и съветвам всички,който усетят нещо подобно да споделят , с родител,учител или някого. Колкото и смешно да изглежда за някой този период е наистина гаден за млади момичета и момчета.Пожелавам успех на всички с подобен проблем. Не се отказвайте -не разрушюавайте психиката си !

59.   Хора, не четете в интернет за различни психични заболявания и не си поставяйте сами диагнози. В мига, в който спрете да си поставяте диагнози, симптомите ви ще изчезнат. Авторката очевидно има хормонален или друг някакъв проблем, и веднага си поставя диагноза. Това е много глупаво! Имайте в предвид, че ако сами си поставяте диагнози, околните ще го забележат. Някой може да се възползва от слабостта ви.

60.   Мога ли и аз да попитам следното?
Понеже и аз имам ОКР от около 2 години, но отскоро забелязвам, че имам и нервни тикове като често примигане, сгъване на китки и т.н. Може ли това да има нещо общо с ОКР-то?
Благодаря преддварително. :)

61.   Това е едно изключително и мъчително заболчване, за самич пациент. Колкото повече се отлага лечението независимо какво е то толкова повече симтомите обсесиите и компулсиите се задълбочават. И зведнъж пациента може да се окаже в почти безизходна ситуация. Съветвам всички, които смчтат че са тормозени от това заболяване да вземат възможно най бързо мерки, защото поварвайте ми веднъж изпуснато ОКР остава трайни поведенчески и мисловни отклонения. Успех на всички.

62.   Към номер 61: Навсякъде казват, че това заболяване е хронично и нелечимо. Казват, че не можеш да го излекуваш, но можеш да го контролираш, ако се научиш как да го правиш.
Нито се заяждам, нито споря, защото не съм много сигурна, че е така. Знам това от едно предаване, което дават по даваха по TLC, казва се "Проект ОКР" и от една книга "Обсебен мозък".
Таа, ако някой се е излекувал напълно от това може да сподели.