Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

69.   Самолечението е Сеталофт от 50 мг четири пъти дневно. Това е един от двата медикамента изписвани за ОКР.

70.   Добре дошла в София!

71.   Всички тревожни разстройства са нормални за хора с висока невротичност. Общо-взето това е за цял живот. Аз още от 13 годишен си спомням, че съм имал ОКР, сега съм на 26 и продължавам да имам. Живея въпреки това, игнорирайки натрапливите мисли. Самото ОКР е вид самохипноза, при която фокусът се премества навътре и става много ограничен. Забелязал съм, че като съм по-активен, повече излизам с хора, спортувам и се отдавам на хобита, се чувствам много по-добре. Общо-взето неща, които да разсейват от темата на ОКР-то и са свързани с реалния живот.

В рамките на стотици хиляди години, преди човечеството да развие модерната цивилизация, хората с висока невротичност са оцелявали успешно, именно защото са били много страхливи, тревожести се и мислещи. Наблюдавали са света около себе си за опасности, както и за опасности в собственото си тяло и мислене (напр. хипохондрията или обсесии за чистота, обсесии за неприлични мисли и тнт. ). За модерната цивилизация, която от гледна точка на човешката еволюция е просто един миг, мисленето на невротиците е прекалено задълбочено, просто защото много от опасностите на миналото вече не съществуват или са силно ограничени. Тревожното чувсто обаче няма как да се промени (без медикаменти или без някаква специфична терапия, която пак не лекува на 100%).

Така че, ако имате ОКР - приемете, че сте невротици, приемете, че ще имате натрапливи мисли цял живот и живейте заедно с тях. Медикаментите и терапията могат да ги намалят (което пак си заслужава), но не могат да ги премахнат изцяло.

72.   Само да ви попитам, като да речем се изложиш пред някого и постоянно си мислиш за това и се чудиш дали и отрещния мисли за това и дали тези картини не му минават отново и отново през главата, това типично ли е за ОКР?
А нормалните хора мислят ли за твоята излагация?

73.   Номер 63: аз пък всеки път като ми изникне, някакво число и си мисля, че ще умра на толкова.
Моля някой за съвет.

74.   Здравейте! Вероятно става дума за ОКР, но е необходимо да посетите специалист. Дори да е ОКР има различни степени, прояви и т.н. Т.е. трябва да Ви се изготви индивидуален план на лечение. Посетете психиатър- той ще прецени дали има нужда от медикаметнозно лечение. Обикновено прегледа е около 30 лева и не се ходи толкова често, колкото при психолог.В това няма нищо срамно- психиатърът е лекар, като всички останали. Вероятно е да може да се повлияете и само от психотерапия или от психотерапия и медикаменти. Психотерапията е дългосрочен метод, обикновено се ходи веднъж седмично и цените са 25-50лв на сесия. Аз самата съм психолог и съм имала случаи, подобни на вашия. Трябва да знаете обаче, че промяната не става с магическа пръчка- нужно е време, търпение и усилия от Ваша страна. Още сте млада, така че е добре да вземете мерки сега- колкото по-рано започнете да работите върху себе си, толкова по-добре. Като цяло това състояние има тенденцията да се задълбочава и хронифицира с годините.

75.   От номер 73: Моля ви кажете ми, че не е така, че не спирам да ги мисля и да се тормозя.

76.   Намери си хоби. Например реди пъзел, играй с Лего, спортувай, колекционирай нещо, ходи на разходки или играй някоя игра.

77.   На 28 съм и аз като повечето не бях сигурен, дали подобни мисли "направи това или ще стане нещо лошо или, че не ти пречи да вземеш, не първия предмет, а втория" са индивидуални и единствено при мен. Също така при по-голям залог и при мен се появява прекумерното притеснение. Изглежда найстина има различни фази на това състояние. Не мисля често за най-лошото, а и да помисля то не ме натъжава толкова, макар за подобна мисъл да няма нормално разстройване в негативна посока в ума на човека. Не ме е страх от случайни контакти, понякога довеждащи и до материални приходи. Може би имам пристрастност към нови изживявания, интересни хора и нови места. В дългосрочен план обаче нещата, не са така. Месец, два, година на работа и като трябва да се представят нещата, дори и изпипани почти до съвършенство паниката идва винаги накрая. Същото е и при неестествена ситуация, когато неразбран (или поне така си мисля) си въобразявам, че с действие което не е целяло това са ме разбрали, че свързвам нещо с някой от любов до омраза. Но какво да кажа, действията показват нещата каквито са, а не мисленето как са те разбрали.
Та така, искам да споделя какво повлия, като положителен ефект при мен. Бях си втълпил, че трябва да докосна нещо по два пъти или да го погледна същия брой пъти, за да да са наред нещата през непосредственото бъдеще. Замислих се обаче над второто, че ако броя билборди и съм в колата, това ще е опасно и за мен и за околните. Никога не съм си позволявал да си мисля за това там. Реших и да направя и обратното, да си мисля, че ако докосна нещо толкова пъти ще стане нещо лошо. При мен нещата така се неутрализираха и не се отдавам вече на този лош навик.
За проявата на паника от притеснението - заниманията със спорт и ангажирането на вниманието, найстина има ефект. Поне се изморява човек и по трудно ще се страда от бесъние и кошмари. Йогата също върши работа. Занимавал съм се с няколко бойни спорта и заедно с комбинацията от йога контролираш дишането именно в тези ситуации на паника, когато ти се срува, че трепериш и нещо ти пречи да дишаш.
За лекарствата не знам. Взимал съм за сън, защото се будех за по час, два през ноща, но от тях не можеш да се излекуваш. Същото мисля и за антидепресантите, когато са основа на всекидневието, а не кратка опора за излизане от състоянието завинаги. Най-вече според мен тябва да се замисляме за успехите, които сме осъществили от най-дребните до най-големите. За това как след като сме направили първо впечатление на някой, продължавате да се чувате вече месец, година и тн. Замисляйки се такива хора стават все повече и това знчи, че сте личност с позитивни качества. Общо взето да се гледа с позитивност на нещата, винаги някой има повече от вас и някой, някъде там по-малко. Щом сме тук знчи трябва да живеем, да се изморим и да придадем смисъл на нещата. И найстина лошите неща могат да се забавят, и подобни внушения да се доведат до своя край.

78.   На 28 съм и аз като повечето не бях сигурен, дали подобни мисли "направи това или ще стане нещо лошо или, че не ти пречи да вземеш, не първия предмет, а втория" са индивидуални и единствено при мен. Също така при по-голям залог и при мен се появява прекумерното притеснение. Изглежда найстина има различни фази на това състояние. Не мисля често за най-лошото, а и да помисля то не ме натъжава толкова, макар за подобна мисъл да няма нормално разстройване в негативна посока в ума на човека. Не ме е страх от случайни контакти, понякога довеждащи и до материални приходи. Може би имам пристрастност към нови изживявания, интересни хора и нови места. В дългосрочен план обаче нещата, не са така. Месец, два, година на работа и като трябва да се представят нещата, дори и изпипани почти до съвършенство паниката идва винаги накрая. Същото е и при неестествена ситуация, когато неразбран (или поне така си мисля) си въобразявам, че с действие което не е целяло това са ме разбрали, че свързвам нещо с някой от любов до омраза. Но какво да кажа, действията показват нещата каквито са, а не мисленето как са те разбрали.
Та така, искам да споделя какво повлия, като положителен ефект при мен. Бях си втълпил, че трябва да докосна нещо по два пъти или да го погледна същия брой пъти, за да да са наред нещата през непосредственото бъдеще. Замислих се обаче над второто, че ако броя билборди и съм в колата, това ще е опасно и за мен и за околните. Никога не съм си позволявал да си мисля за това там. Реших и да направя и обратното, да си мисля, че ако докосна нещо толкова пъти ще стане нещо лошо. При мен нещата така се неутрализираха и не се отдавам вече на този лош навик.
За проявата на паника от притеснението - заниманията със спорт и ангажирането на вниманието, найстина има ефект. Поне се изморява човек и по трудно ще се страда от бесъние и кошмари. Йогата също върши работа. Занимавал съм се с няколко бойни спорта и заедно с комбинацията от йога контролираш дишането именно в тези ситуации на паника, когато ти се срува, че трепериш и нещо ти пречи да дишаш.
За лекарствата не знам. Взимал съм за сън, защото се будех за по час, два през ноща, но от тях не можеш да се излекуваш. Същото мисля и за антидепресантите, когато са основа на всекидневието, а не кратка опора за излизане от състоянието завинаги. Най-вече според мен тябва да се замисляме за успехите, които сме осъществили от най-дребните до най-големите. За това как след като сме направили първо впечатление на някой, продължавате да се чувате вече месец, година и тн. Замисляйки се такива хора стават все повече и това знчи, че сте личност с позитивни качества. Общо взето да се гледа с позитивност на нещата, винаги някой има повече от вас и някой, някъде там по-малко. Щом сме тук знчи трябва да живеем, да се изморим и да придадем смисъл на нещата. И найстина лошите неща могат да се забавят, и подобни внушения да се доведат до своя край.

79.   Въпрос:
Знам че ОКР, освен под формата на "ритуали", е и под формата на не неприятни мисли. Има ли срамове породени от ОКР? Аз имам това заболяване и ме е срам от доста тъпи неща и най вероятно няма защо да ме е срам от тях. Дали има такива комплекси, породени от това заболяване и дали околните ги приемат за толкова срамни, колкото ние с това разтройство ги приемаме? Понякога дори се бъркам кое е от ОКР и кое не е...

80.   Въпрос:
Знам, че ОКР освен под формата на ритуали, е и под формата на "неприятни мисли". Има ли срамове и комлекси породени от това заболяване? Аз имам това разтройство и се чудя дали, това че понякога ме е срам от доста тъпи неща не е породено от него. Понякога дори се чудя кое е от ОКР и кое не е.

81.   Брат ми, който е на 28, е диагноза ОКР. Аз, тъй като смятам, че всичко, което произлиза от мозъка ни можем да си го контролираме, реших, че ще му правя напук при всяка негова проява на мания- истината е, че след известно време, когато той повтаря "ритуалите си", а аз попречвам по някакъв начин, макар и в началото да има ответна реакция и да е готов да ме убие, накрая започва да променя леко навика си.

Сущата тази стратегия я използвах и при приятелка, с която живях известно време- страхуваше се да излезе сред хора, чакаше с часове коридорите на общежитието да се изпразнят, за да излезе от стаята- това беше което най-много ме тревожеше и реших, че ще си я атакувам по същия начин. Резултат: отначалото плачове и нерви, ужас, но и тя след време сякаш се поуспокои и дори започна да общува повече, и макар все още да чака преди да излезе, вече не е толкова дълго времето. Не си мислете, че не се лекува. Истината е, че много от страховете и притесненията ни са напълно неоснователни. Антидепресантите потискатизблиците, но водят до трайни последици, с които може после да не успеете да се справите и на 30 да сте като парцали. Хобита, спорт, хора, които наистина ви обръщат внимание-помага! Заобиколете се от хора, които ви обичат и захвърлете ненужните връзки на боклука- ще ви се отрази положително. Споделяйте с истински приятели, които ще ви подкрепят. Комплексите са на същата логика устроени. Истината е, че няма за какво да се комплексирате. Всички хора са създадени уникални и не сме длъжни да приличаме на някого или пък каквото и да било друго. Дълго време закривах устата си, з да не се вижда счупеният ми зъб, но след време започнах толкова много да си го обичам това зъбче, че дори повярвах, че то е най-големият ми чар :) Обикнете се и вие. Цунки :)

82.   (80) Да свързано е и с чувство на срам. Понягога е просто фобия към едно единствено нещо, което предизвиква подобно чувство. Аз изпадах в паника покрай хора обичащи да интриганстват, дали са ме разбрали правилно или пък мое действие дали, не се разбира погрешно. Сърцебиене, изтънял глас, изчервяване и чувство за липса на кислород. Хей притеснявах се даже дали няма да си помислят, че изпитвам чувства към даден човек, когато просто заслужаше да се държт с него мило. Знаех как представят нещата, когато някой не присъства. Това обаче е опасно, защото има истински хора и прекаленото задълбочаване може да избие в комплекс, че всички те виждата в някакво негативно състояние и те коментират постоянно. Та съвета ми е просто да се ограничиш от лицемерни хора, да повярваш в себе си и да си припомняш по-често щастливите събития и успехите си другото го е написано от (81).
Успех и още нещо да ти кажа- отпусни се. Обмисли задръжките, виж от кои можеш да се освободиш или ограничиш, защото понякога прекалените задръжки амбициозно влагани през годините пораждат неудобното чуство, а всъщност света е доста напреднал и различен.

83.   Първо... това е абсолютно безсмислено и нереално. Не се занимавай с психолози, да ти набиват още толко, че ти има нещо. Пуши марихуана от време на време и си прави чайове, започни да изучаваш йога и ходи на пук на себе си!

84.   Аз от много хора знам, че за да ги нямам тези натрапливи мисли или трябва да говоря с някого или да се занимавам с нещо, което ми е интересно, но мисля че ще е малко трудно да стоя и да меля на някого постоянно, на хората не винаги им се говори а и не винаги и навсякъде бих могла да намеря нещо интересно, което да ме разсейва.

85.   Бихте ли ми казали при какъв специалист се лекува ОКР, колко време продължава горе доло лечението и каква приблизително е цената за една консултация?
Благодаря предварително.

86.   Мале колко много болни. Включително и аз. Да казвам как да се оправите честно казано ме мързи да пиша томове информация. Посъветвайте се с лекар - да ви води за ушите и да си пиете банбонките. като видите, че минете през 2 на n-та лекари и тях ги боли ку...рема за вас започвате самолечение. При мен засега дава резултат. Неолексанчето SR 2 пъти на ден.За хора без доходи е кофти, че нали 17 лева струва ама какво да се прави. Раздвижване - тая кръв трябва да циркулира из организма. тичане, велоаргометър,колело, фитнес...Контакти може би дори и с непознати по интернет също помага. Осъзнавате, че си мислите глупости и явно има защо хората да се присмиват на мислите ви(ни).
Едва ли на болен от ОКР много много му е до секс, но твърдят че помагало :P А казват, че от опит глава не боли :)))

87.   86 точно в десятката :)
Много хора имат и по някоя фобия, внимавайте да не бъркате състоянията.
Успех.

89.   Здравей :D мисля, че мога да ти помогна.
Първото нещо което мисля, че отбягваш е това, че ти имаш притеснение главно от определени следствия, които са поставени от мозъка ти заради собствените ти страхове. Примерно като си помислиш, че след като е възможно да умреш, това задължително ще стане и ти вместо да се фокусираш върхо самата себе си, започваш да се тревожиш понеже не можеш да предодвратиш нещо което дори не се случва. Мислиш си че ако не си подготвена за живота той ще те смаже, или поне мозъка ти така го разбира. Може би си имала неадекватни преживявания с хора които са те наранили или случки за които не си била подготвена и това те е накарало да се чувстваш длъжна както на случващото се около теб така и на самата съдба. Мога само да те уверя, че всъщност това което мозъка ти прави е напълно нормалко, това е просто много дълбок страх. Който съм сигурна, че всеки може да преодолее с малко самочувствие в себе си и случващото се около него. Тоест ти не си длъжна на света :D той може да е едно прекрасно място което да не те напряга и кара да се чувстваш зле само ако ти сама се убедиш че не си виновна за нищо. Каквото и да правиш не всичко в този свят ще бъде адекватно и единственото решение е да гледаш себе си, не да се стремиш да угодиш на обстановката около теб.
Надявам се че съм успяла да помогна с нещо ^^

91.   Здравей, аз съм момиче на 15 години. И аз имах същия проблем. Втълпих си, че ако не правя нещата по няколко пъти, ще ми се случи нещо лошо, ако не мина през определено място няма да имам късмет и и т. н. Няма нужда да ходиш на психиатър, ще се оправиш с времето. Опитай се да мислиш положително, да излизаш по често с приятели, докато отвикнеш от лошите навици. На мен това ми помогна. Без лекарства и психиатри. Усмихнат и слънчев ден от мен!!!

92.   Здравей, аз съм момиче на 15 години. И аз имах същия проблем. Втълпих си, че ако не правя нещата по няколко пъти, ще ми се случи нещо лошо, ако не мина през определено място няма да имам късмет и и т. н. Няма нужда да ходиш на психиатър, ще се оправиш с времето. Опитай се да мислиш положително, да излизаш по често с приятели, докато отвикнеш от лошите навици. На мен това ми помогна. Без лекарства и психиатри. Усмихнат и слънчев ден от мен!!!