Споделена история от Семейство |
За татковците и обичта ни към тях... :)
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1393 пъти
Здравейте! Момиче съм на 19 и преди 4 годи
ни изгубих баща си. Четем най-различни истории тук и реших, че е хубаво да си споиеим за хората, които са далеч от нас, но са част от сърцата еи. Ето и това, което написах за тати. :)
Скъпи татко, пише ти твоята блудна и вече порастнала дъщеря! Годините минават, татко...броя месеците, дните часовете, дори минутите без теб. Боли ме татко, адски огън изгаря душата ми. Не можах да се сбогувам с теб прости ми!!! Прости ми!. Стоя на ледения мраморен камък и бърша сълзите си...не татко обещах ти няма да плача искам да ти кажа онова, което не успях.
Първият ми спомен е свързан с теб, слънчо(така го наричах). Спомням си как навън вали силен дъжд, а аз седя на дивана. Чувам как вратата се отваря . Влизаш мокър до кости...захвърляш чантата на земята, а аз се втурвам към теб и те прегръщам силно...мама се развиква силно, но моята детскп дкша е изпълнена с щастие и става глуха. Хиляди спомени , тате за малкото време, в което бяхме заедно.Помниш ли мечето, което ми подари, когато ми падна първото зъбче? А онова, зайче, което ми помогна да нарисувам за разказа по български? Помниш ли първата ми двойка в училище? Помниш ли кпк се опитах да избягам от детската, която е на 2 минути от нас...Обичам те, тате!Порастнах! Сега превързвам сама раните си...но не тези, на колената, които ти лекуваше, а онези в сърцето. Сама си връзвам обувките както ти ме научи...завърших училище татко...без теб...имах не успехи...но ти нали ме научи, че точно те ще ме направят човек. Получих награди и грамоти...други ме тупаха по рамото...но искпз да усетя твоята ръка. Проклети да са тези успехи давам гти давам всичко, пак да си до мен. Приеха ме в университет, тате.Университет, за който учителите, роднини и приятели ми казаха, че мога само да мечтая! Та, нали ти си до мен, кой може ме спре? Разбиха сърцето ми тате...както ти ми каза, че ще направят. Влюбих се...спомних си как ти ми разкпза за твоята н първа любов...синеоката Мария.Защо те няма тате, да те прегърна, да ме целунеш по челото и да ми кажеш: "Спокойно, слънчице ще се влюбиш отново..Татко е т, ,ук и винаги ще бъде". Голяма съм, тате сама се справям.Купчината пръст в ръцете ми...ме свързва с теб. Порастнах тате, в деня, в който сама дойдох тук на гроба ти! Обичам те,тате! Прости ми за вечерите, в които бясно бягах по улиците с приятели и ти се мърдах, че ме викаш да ям. Прости ми, се те карах да гледаме детски, докато дават онзи мач, който толкова чакаше. Прости ми, че изяждах последното парче от кекса, на мама, който обожаваше. Благодаря, че беше моя дядо Коледа, учител, приятел и преди всичко баща! Благодаря ти, че дава залъка от устата си за мен. За всичко ти благодаря! Прости ми, мой ангеле!
Твоята блудна и вече порастнала дъщеря!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 8743ede927 |
|
1. Виж, наистина ме разчуства и бих бил много щастлив, ако един ден някоя от дъщерите ми напише нещо подобно за мен, дори и да ме няма вече, но наистина - прави разлика между глаголите "раста" и "да порасна" (много дразни!) - върни се назад и прочети за глаголите от свършен и несвършен вид в българския език...
Много хора биха казали, че това са ненужни подробности, но аз съм убеден, че с каквото старание и задълбоченост човек овладява родния си език - по същия начин се старае и справя и с всичко останало в живота си...
Така че представи си, че татко те тупва закачливо по главицата, точно както направи и когато изкара първата си двойка... :)
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 75a0544695 |
|
2. Похвално и трогателно е, че си се опитала да напишеш нещо, посветено на баща си - аз също загубих моя. Но миличка, толкова съкровени мисли и чувства споделяш, а не си се постарала малко от малко да пишеш свястно, макар и от телефон - не е красиво, съжалявам.
|
|
