Как да убедя майка си, че този е боклук?
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 886 пъти
Привет! Ще се опитам да бъда максимално кратка.

Допреди месец аз и майка ми живеехме с баща ми в неговия дом, макар че тяхната връзка много отдавна бе приключила заради проблема му с алкохола. Чиста пияница си е, освен това чудовище. Цял живот ме е мразил. И аз не знам защо, но майка ми го остави само защото пие.

Около февруари се запозна с един (уж) много добър мъж, който също пие, но по нейни думи "с мярка, а не като баща ти". Срещнаха се за по малко, след работа, и после кой откъдето е. Така до преди месец. Въпросният господин помогна финансово, за да се изнесем на квартира и да заживеем тримата заедно. Да, ама не...
Слава Богу не сё пренесе при нас, НО... идва поне 4-5 пъти седмично и говори все високо, пречи ми да уча, да почивам, чува се из целия апартамент. Аз и работя, и уча. Тишината и спокойствието са ми изключително важни, само че на него му е все едно. Освен това пие много. Преди смучеше по 200 гр ракия и 500 бира на вечер, сега мина на цяло шише вино, пак за една вечер. Никога не съм го виждала да влиза без пиене. Абсолютно всеки ден се налива. Говорих и с мама по въпроса, но според нея той не е алкохолик, просто се черпи. Все казва "Аз заклети трезвеници не познавам. "

Освен високото говорене, онзи пипа насам натам, където не му е работа, разпитва мои лични неща, които не го засягат, държи се и говори неадекватно. Устата му е затворена само когато спи, през цялото останало време не млъква и това ме вбесява тотално.

Тази вечер, например, започна първият скандал. Искаше да ми говори разни глупости отново и ми каза да седна до него, но му отказах, защото хем бе много пиян пак, хем не го трая, хем щеше да ми надува главата с пиянските си идиотщини. Той, обаче, побесня. Започна да ми стиска ръцете, да хвърля ключове, да крещи, да ми държи сметка за неща, които не го засягат. Признавам, много се уплаших, но ако беше посмял да ми посегне, щях да отвърна (мога да се бия).
Сигурно ще кажете, че съм в неговия дом, трябва да се съобразявам и прочие, но аз не искам много. Просто спокойствие, тишина и да не ми говори. Относно парите пък бяхме се разбрали, че ще му ги върнем и наистина ги връщаме.

Твърдо решена съм тези дни да се махна, но как да убедя мама, че този не става??? Говорих ѝ много пъти, но тя не иска и да чуе. Все му намира оправдания, а бе свидетел на разправията ни с онзи. Помощ!