Вече не искам да живея
преди: 6 часа, 45 мин., прочетена 80 пъти
Жена на 2 деца и мъж (без брак). Още от началото на връзката ни сме в караници и постоянни неразбирателства. Живяхме 3 години при моята майка и брат ми със шизофрения (беше ад, но нямаше къде и финансова възможност). Той не работи от около 2 год, защото претърпя инцидент (но си е физически здрав) + защото води дела (различни) + върши някакви странични неща като да си оправя градината (примерно). Винаги е имало скандали между нас - неговите любими думи са боклук, простак, малоумна. Преместихме се при неговите роднини (споделяме общ двор, но отделна къща). Те също са луди, старци които само крещят и неговият баща - пияница който също е луд. Нямаме грам спокойствие. Отделно на това обидите му към мен се спират - пуснала съм миалната през деня - " ти си малоумна, казах ти само през ноща"; нещо спре да работи или кажа нещо което е глупаво според него - " ей боклук такъв ти можеш ли да мислиш", ако си мие зъбите, пък аз нещо си измивам ръцете - айде махай се Ма. Това е отношението му всеки ден.. Според него след като нямам кола, не съм си купила собствено жилище и не съм като другите умни жени заслужавам тези думи. Децата били само моя отговорност да ги гледам, извеждам, храня и т. н след като нищо друго не умея + пазаруване, готвене и чистене. Замислих се, че наистина аз съм една отрепка и един ходещ паразит - да имам деца, обичам ги с цялото си сърце, но не съм за този живот, след като не можем да се разделим нормално заради егото Му и децата - по добре един да финишира първи.