Има ли смисъл още да се обвинявам
преди: 6 часа, 7 мин., прочетена 25 пъти
Преди около две години запознах четири мои приятелки (ще ги назова с букви - Г, П, М и Д). Започнахме да излизаме заедно, беше ни забавно и бързо се сближихме. По това време имах приятел, който се държеше токсично, искаше неща, които ме караха да се чувствам зле. Бях малка и объркана, макар че усещах, че поведението му не е нормално. Споделях с Г и П и неведнъж съм плакала пред тях. Те ме съветваха да скъсам с него. Опитах се, но той започна да ми изпраща видеа, в които се самонаранява, и получих паник атака. На следващия ден се видяхме, той твърдеше, че е бил в болница и че според мед. сестра бил на косъм от смъртта. Съжалих го и не знаех как да реагирам, затова продължихме връзката си.

Междувременно продължавах да излизам с момичетата и всичко вървеше добре, докато Г не забременя. Все още сме в гимназията, затова ситуацията беше много тежка за нея. Тя сподели само на мен и П. Исках да ѝ помогна, защото беше изплашена, а майка ѝ дори не знаеше, че не е девствена. Тогава направих грешката да кажа на приятеля си, мислейки, че може да помогне, тъй като беше на 18. Не осъзнавах колко сериозно е това. Когато Г разбра, последваха дълги съобщения, в които ме обиждаше. Извиних ѝ се и ѝ обясних, че не съм го направила с лоши намерения.

Минаха месеци, тя направи аборт, а аз прекратих връзката си. След раздялата той стана агресивен - пишеше ми от фалшиви профили, преследваше ме и разпространяваше лъжи. Г ми предложи да подам ограничителна заповед, но не го направих. С времето нещата се успокоиха, макар че той продължи да говори за мен.

След известно време излязохме с Г и отидохме в една дрогерия. Докато плащаше, случайно видях, че бившият ми ѝ пише. Запазих спокойствие и не казах нищо. По-късно попитах М дали знае нещо, но тя отрече. П също не вярваше, че Г би направила подобно нещо. Интересното е, че седмица по-рано Г ме беше питала как бих реагирала, ако приятелка си пише с бившия ми. Отговорих, че не бих имала проблем, защото вече съм била в подобна ситуация.

Около седмица по-късно Г призна, че си пише с него и че дори се виждат. Обясни ми, че случайно я е спрял с колата си и постепенно са започнали да излизат. Разказа ми и за това как той употребява наркотици и дори ги продава. Опитах се да приема ситуацията. Когато се виждахме, опитвах да говорим за него, за да не се чувства неловко и да се обвинява.

Всичко изглеждаше спокойно, докато М, с която тогава бях най-близка, не започна да се отдалечава. Излизаше основно с Г, качваха общи видеа и усещах как бавно се дистанцираме. Един ден Г предложи да излезем всички заедно, а когато се поколебах, ми писа, че трябва да поговорим. Това постави началото на една ужасна седмица за мен.

П беше болна и отсъстваше от училище, така че останахме само аз и М. Тя почти не ми говореше, а аз не разбирах какво се случва. Г публикуваше постове и видеа с намеци, които очевидно бяха насочени към мен. Опитвах се да разбера какъв е проблемът, но не получавах отговори. Всяка вечер се прибирах разстроена и объркана. Дори се случи Г да ми се обади и да ми крещи, защото съм питала М какво става. В един от дните не издържах и се обадих на Д, разплакана. Тя дори не знаеше за ситуацията. П също беше наясно, но застана на страната на Г.

Когато най-накрая се видяхме, разговорът започна уж спокойно, но бързо се превърна в конфликт. Г започна да ме обвинява, че съм обсъждала приятелките си, че съм ги лъгала и че съм коментирала външния им вид, а това са неща, които не бях правила. Опитвах се да се защитя, но беше трудно. Когато я попитах за постовете, тя ме нарече егоистична. Ситуацията беше унизителна и болезнена.

Малко след това тя дори качи снимка с бившия ми, което предизвика реакции от други хора, които ме питаха как е възможно. Месец по-късно връзката им приключи, той се е държал лошо с нея и често е говорил за мен (не съм изненадана). Още по-иронично е, че когато бяхме още заедно, той я обиждаше, а аз я защитавах.

Към днешна дата нито Д, нито М, нито П поддържат връзка с Г. С времето са осъзнали как се е държала. Въпреки това аз продължавам да мисля за случилото се. Понякога все още ме боли и ми е трудно да се доверя напълно, особено на П и М. Чудя се дали имам вина и дали трябва да продължавам да се обвинявам. Обвинявам се, защото смятам, че ако не бях казала на бившия ми за бременността на Г, нищо от това нямаше да се случи.

Историята се развива в рамките на около година. Има още много детайли, които предпочитам да запазя за себе си, защото са твърде болезнени, за да ги изразя.