Живот в Прага (Чехия). - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121184)
 Любов и изневяра (29706)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21896)
 Семейство (6472)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18522)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от В чужбина

Живот в Прага (Чехия).
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 2238 пъти
Здравейте,

Завършила съм Славянска филология с чешки език в СУ и съм на 29 години. Работя като freelancer преводач с чешки, немски, английски, малко руски и съответно български. Изкарвам достатъчно и не мога да се оплача.
Работата е там, че искам да замина за Чехия. Още от тийнейджърските си години харесвах тази страна, което и повлия на избора ми за образование. Била съм доста пъти там, имам малко приятели - все хубави хора. Просто чувствам, че там е моето място поради куп причини. Обаче, да си го кажа честно, нямам "топките" да замина ей така. Имам спестени пари, с които ще изкарам една година, но ме е страх от провал - дали ще си намеря работа най-вече, тъй като стандартът е по-висок и ще ми трябват повече пари, отколкото изкарвам тук. Притеснявам се и как ще ме приемат... Може да звучи смешно, но се чувствам малко стара за подобни премеждия. Дали няма да предпочетат по-млади хора било то и с 5 години?
Освен това не срещам подкрепата на майка си (баща ми почина отдавна). Когато заговоря за това, се почва с неща като: "Ама какво ще правиш там? Мислиш си, че тебе те чакат само... Та нали Марийка беше отишла в Прага и нищо не свърши, та се върна тук. Остави твоите фантасмагории. " и т. н. Не съм от типа хора "Мамо, гладна ли съм? ", но подобно отношение ме демотивира и ядосва.
Имам приятел, който ме подкрепя и е готов да замине с мен, но не ми е достатъчно някак.
Дълбоко съм убедена, че човек е длъжен да пробва, за да не се чуди после какво щеше да бъде, ако... но ми е нужно и чуждо мнение. :)

Благодаря!

*Много, много моля да публикувате историята ми. :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 6 месеца
hash: 6b86b9759a
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ами като знаеш езика, имаш познати, спестявания и така нататък - какъв ти е проблемът? Отиди, виж как стоят нещата. Ако и без това си на свободна практика, ще можеш после да се върнеш без проблем.
Стандартът иначе не е толкова висок в сравнение със Западна Европа например, но ти не отиваш за това, а заради самия град и културата, нали - пробвай се.
Единственото негативно, за което мога да се сетя е, че твоята професия е самия език(ци), а в Чехия, разбира се, всеки знае чешки дори по-добре от теб. Какво друго можеш да правиш и да работиш?
Можеш ли да превеждаш например от другите езици към чешки? (от немски в чешки, от руски в чешки?) Замисляла ли си се да запишеш докторантура там, поне ще имаш общежитие и някакъв доход?
Имаш ли друга някаква професия - професионална квалификация по нещо, което можеш да работиш там? (икономика, информатика, някакъв занаят например, знам ли)?
Какво работят приятелите ти и могат ли да ти помогнат с намиране на работа?

 
  ...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 9f47ac5982
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ако ти мислиш че си закасняла да заминеш и да си опиташ късмета на 29, то какво ще кажеш за 52. На толкова бях като заминах със 12 годишното ми момиченце. Знаех малко англииски, пари нямах, стигнаха за 2 седмици само. Намерих работа и не спрях до април тази година. тТова бвше преди 12 години, а работа спрях защото съм болна. Горда съм, защото изучих детето си, измъкнах го от говната в София, знае перфектен англииски и френски. А ти какво чакаш. Специална покана ли? А маика ти говори така защото я е страх да остане сама. Вместо да те насарчи и подкрепи, тя те обезкуражава. Срамота. По твоита възраст и тя нее много стара. Но това, че тя сее движела само по релсите и нее карала по банкета, няма право дате спира, даже със небрежно подхвърлено думи, че само теб чакат. Да човек никога не знае каде кои го чака и за какво. Отиди и упознаи света и докажи на себеси и на маикаси, че искаш и го можеш. Не го мисли много. Аз ако го мислех многосигурно щех да ровя по Софииските кофи за боклук. ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХ

 
  ...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 55f7fa87f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   намери си работа първо и тогава заминавай. дори стаж към фирма да е. наистина трябва да е в друга сфера, но можеш да си секретар с английски и немски, защо не.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 9f47ac5982
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

4.   Номер 2 съм отново. опонирам на номер 3. как ще си намери работа първо, не четеш ли че момичето има с какво да преживее и година. Кои да и намери работа първо и каКва. фирма в българия ли кои. нали ще и одерат кожата разните крадливи фирми. и никои никаде не взима без интервю. всеки и навсякаде иска да те види и дати претегли товара онзи там наи горе, а нее този по средата на тялото. напиши си сивито сабери торба гащи и тръгваи. Аи чинии да миеш от начало пак от глад няма да умреш. Аз бях готвач в нашите посолства в европа, а тук в Лондон пак имах вазможността да съм по професията, но благодаря на Бог не умряхме от глад. да чистила съм и къщи но несе срамувам. Вярваи в свбеси. и първо помоли приятели за квартира а работа си намери ти сама. защото ти си тази която знае какво можеи как и колко го може, и НЕ РАЗЧИТАИ НА НИКОИ ОСВЕН НА СЕВЕСИ И НА ДВЕТЕ СИ РЪЦЕ

 
  ...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 399926d99d
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   Mного благодаря за съветите. Единственото, което мога да правя, е да превеждам или нещо, свързано с езиците, които знам. Приятелите ми работят в кол центрове предимно. Добре платено, ама много натоварващо по думите им, но не смятам, че мога да имам особени претенции в момента. За всеки случай мисля да си изкарам тапии по английски и немски и да задействам нещата. :)

- авторката

 
  ...


...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: dc0c0a1558
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Според мен трябва да опиташ да намериш работа още от България-дори да е гледане на дете, чистене, просто да се закачиш за нещо, а там се създават познанства, контакти и неминуемо ще имаш по-добри възможности. Можеш да търсиш работа с гледане на дете, на което ще говориш на чужд език (немски, английски). Англичани и немци не биха го правили в страна с по0нисък стандарт. Моят съвет е да не разчиташ просто на спестявания, а ввъзможно най-скоро да потърсиш работа. В туризма също би имала добри възможности.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 0266a57765
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Давам ти една идея: Защо не запишеш в университет там? Така хем ще имаш по-големи шансове като студентка да си намериш работа (навсякъде където съм била толерираха студентите), хем ако решиш да се върнеш след време ще имаш диплома от чужбина и по-големи шансове за работа в България. Освен това ако си самотна или не искаш да живееш сама може да се запишеш на общежитие. Да не ти пука въобще за възраста ти. Аз съм на 29 и тази година си взех багажа и заминах на Север. И аз като теб имах хубава работа, но просто като дойдох тук първия път и се влюбих в тази страна. Усетих, че тук ми е мястото. И ето ме тук сега. Уча езика понеже без него хубава работа няма. На 29 год. след 3 езика учени на много високо ниво, започнах тепърва да уча четвърти. Въобще да не ти пука на колко си! Мисля си и че ако запишеш Висше там майка ти ще е по-спокойна, че и да не останеш за дълго, нещо ще остане за в бъдеще от това. Моите родители лично ме подкрепят в тези идеи, понеже не ми е първият път, когато си хващам багажа и емигрирам някъде. Те виждат какво е положението в страната ни. Не знам как е в Чехия, но знам, че човек трябва да е смел и да опитва, защото един живот имаме. По-добре да отидеш и да се върнеш, от колкото цял живот да си казваш, че си била страхливка и не си следвала мечтата си. И да не се получи със сигурност ще е голям опит за теб и едно ново начало, вид промяна. А щом и финансите си си спестила чак за една година няма от какво да те е страх. Каза, че имаш и приятел, който ще дойде с теб. Ако той или тя може да си поеме финансите тогава е супер. Няма да си сама. Но внимавай да не издържаш поредния емигрант, че какви ли не истории съм чувала. Българите не сме много цвете за мирисане. Успех ти пожелавам и следвай мечтите си. Сега е момента докато си млада и нямаш деца и семейство, което да те обвързва. Светът е наш! :)

 
  ...
преди: 9 години, 6 месеца
hash: 2665b7677d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Ако наиситина ти е мечта да живееш в Прага, няма какво да отлагаш и след време да съжаляваш, че не си опитала. С език, разбира се, на първо време може да почнеш работа в някой съпорт център, особено немския ти увеличава шансовете. Според мен можеш да си намериш работа и от България, в най-лошия случай ще трябва отскочиш до Прага за интервю.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker