Права ли съм или не?
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 2365 пъти
Здравейте мили хора,

доста често чета историите в сайта и понякога изказвам мнение, понякога съм писала, за да споделя, но днес пиша, за да чуя и чуждата гледна точка. Не очаквам някой да ми каже как да постъпя, а просто искам да разбера в мен ли е проблема или не.
Момиче съм на 23 години от малък град. Наскоро завърших висшето си образование. Живея с приятеля ми и неговите родители приместих се при него, а не исках да живея точно тук, в чужбина, но реших, че за начало е добре, докато добием опит и съберем пари и после се върнем в България. Още с идването си му казах, че аз искам да се върнем след някоя друга година, смятам, че можем с нашето образование да имаме един хубав стандарт на живот. Знам, че много хора, ще ме упрекнат, но на мен в България си ми харесва, аз не искам да имам много пари, а просто ми липсва родината, там се чувствам добре и спокойна.

Но както и да. Знаех, че да живея с родителите му ще си е стрес, а и те не са от тези, които не се месят. Точно обратното, още с пристигането забелязах как се опитават направо да му казват къде да работи, какво, как, дори на мен се опитаха, но аз им казах, че си имам свои планове и мисля да ги следвам. Беше много странно да видя как му заповядват почти и вдигат скандали, защото не е кандидаствал еди къде си на работа, при положение, че той откакто са тук дърпа всичко вкъщи- той се грижи за документи, коли, застраховки, попълва им документи, говори с клиенти и т. н., а те не смятат, че той е достатъчно умен сам да си избира работното място. Няма да забравя как той им каза, че е минал 3-тото интервю в компанията, в която работи сега, и че остава да види с директора за Англия и баща му се развика, че прави напук като кандидаства там, а не еди къде си. Хора, крешеще му и аз просто не можех да повярвам. Не се намесих, не е моя работа.

Та приятеля ми почна работа, аз също, работим си нормално. Искам да се изнесем на квартира сами, защото не издържам. Това е тяхната къща и е много тегаво. Събота и неделя вместо да си почиваме трябва да излезем от вкъщи, защото иначе се започва- направи това, направи онова, баща му забърква каши и той ги оправя. Документи, формуляри, дори един прост документ където трябва да си напишеш името и адреса и банкова сметка баща му не може, а живее тук от 14 години.
Нямаме време за нас- веечно има какво да се прави, да му оправя по колата или по нещо друго. Неделя цял ден е зает с такива неща. И на мен ми писна. През седмицата работим и не се виждаме много и съботата и неделята не ни оставят. Приятеля ми казва, че ако се изнесем ще вдигне баща му луд скандал и ще се скарат... Аз не виждам никаква причина за това. Нормални хора, искат да живеят сами...
По- принцип съм много усмихнат човек, но напоследък забелязвам, че изпитвам нетърпимост към баща му, заради всички пъти, в които е крещял и се е държал лошо с приятеля ми. Забелязвам, че ставам изнервена и аз почвам да повишавам тон и да се карам с приятеля ми. Като бяхме сами беше супер всичко, като се върнаха и не знам...

Аз знам, че те са му родители и трябва да им помага, но баща му дори не се опитва, та той дори не знае колата му в коя фирма е застрахована. Като дойде време за подновяване и му казва да потърси той... Не искам да се карам с приятеля ми, но аз изоставих моята майка, която е сама, а той дори не знам дали иска да се изнесем. А дори и да се изнесем дали няма да продължи по същия начин? Та ние каква двойка сме? Кога излизаме дори на разходка?

Често си мисля, че не съм права, но не мога да променя начина, по който се чувствам. Виждам, че в приятеля ми стои едно такова безкрайно мълчание и търпение, и колкото и да ми обеснява аз ще си правя каквото искам виждам, че той дума не им казва. Хора споделете вашето мнение. Може би трябва да го оставя да намери момиче, което няма да й пречат тези неща. Аз явно не съм такава. Не искам да тормозя никого. Те не са лоши хора, много ги уважавам, но виждам как те винаги ще ни казват какво да правим. А аз не бих могла да изпълнявам. Дори купиха къща до тяхната, за да живеем близо едни до други след някоя година. Нека да уточня, че аз правя много неща вкъщи понеже се прибирам най- рано и започвам най-рано работа- пазаря, готвя, простирам, прибирам, гладя. Даже бяха стигнали до момента, в който нищо не купуваха, даже хляб.

Моля ви не ме обиждайте, че като имам един ден дете/ син/ ще видя какво е! Едно е да го защитаваш от вещица и човек, които не се държи добре с него, друго е да му заповядваш в живота. Аз не съм повишила тон и дори и да съм плакала, ако нещо стане не съм го показвала, за да не им стане гадно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 10 месеца hash: 24373f8d1b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   О много си права, хубаво е да живеете отделно, ако сте сигурни че сте едни за друг. Обаче имай на предвид че дори да успееш да го отделиш от родителите му трябва да ги заместиш, тоест днес той е толкова оправен, защото от много млад го карат той да им върши тези дребни за теб документи и услуги, утре ако ти не го командваш както те са го командвали той ще попадне в шок и ще ги потърси, защото при тях се чувства винаги полезен, а човек се чувства най-добре когато се чувства полезен.

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: 5d21d428b3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Лелеее, махай се от там. Сьбирай багажа и трьгвай без обяснения. Родителите му няма да го оставят, но и той няма да ги остави. И ще ви се бьркат, и деца ако имате, и за тях ще се бьркат, ще ти тьрсят цаката да те подчинят и теб. На 23 си още, толкова си млада, а звучиш като разумен голям човек с планове! Ще срещнеш друга любов, не се сьмнявай! Някой, самостоятелен като теб, който ще гледа теб, ще вьрви с теб, а родителите му ще уважават това, че вече сте отделно семейство и ще се радват, ако могат ТЕ да помогнат с нещо, а не да ви спират, както правят родителите на сегашния ти приятел. А с този човек, с който си сега ще бьдеш винаги на последно място - след родителите му, след колата им, след закачането на пердетата, след всичко. А той няма да посмее да си трьгне, защото години наред са му внушавани някакви работи и каквото и да ти говори, той е убеден, че родителите му са прави. Не всички са еднакви! Има и свестни, свободни момчета, тьрсещи мислещо момиче като теб!

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: 312844854e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   От авторката Благодаря ви, чувствам се една идея по-добре и в мир със себе си. Притеснена съм, че тая лоши чувства. И аз доста се тревожа , че може би дори след изнасянето ни пак ще се продължи по стария начин. Мисля все пак да изчакам и да видя какво точно ще се случи!

 

...

горе^

преди: 8 години, 8 месеца hash: 312844854e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Здравейте отново, пиша ви, защото нещата нямат промяна... Уж ще се изнасяме, но не виждам никаква инициатива. Смятам да изчакам до средата на Октомври и мисле след това да се прибера, защото не издъжам повече. Обстановката става все по- напрегната и неприятна. Приятелят ми каза на майка си, че смятаме да се изнесем, но явно не смее да каже на баща си и ще протакаме така дълго време. Не виждам причина аз да казвам, защото той ако не смее значи не го иска достатъчно. И така мисля просто да си почакам малко и да се прибера... Дали наистина го е страх или каква може да е причината?

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: ea5b61a470

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   за съжаление приятелят ти е свикнал с баща си и не иска да се конфронтира с него. ако наистина искаше да сте самостоятелни, щеше да направи нещо по въпроса. защо ти не се огледаш за квартира и не му кажеш: ето, намерих еди-къде-си, до седмица се пренасяме? ако и тогава започне да увърта, значи наистина го е страх, или е свикнал, или е инертен човек, който не желае промени. Ж44

 

...