Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Вземаш един лист и пишеш 15 неща, които смяташ, че харесваш, а ако нямаш такива, гледаш 15 неща, които ти се струват любопитни. Това задържа интереса. Харесваш фотография, котки, кафе... щом харесваш нещо, това ще те държи да го правиш, ако не харесваш английски то още в началото на граматиката ще се откажеш, но ако харесваш италиански, интересът ти ще те кара да изнамираш начин да го учиш и с всеки малък напредък, ще се кефиш, защото ще се отделя допамин. Единият начин за допамин е да консумираш - да гледаш порно, да ядеш сладко, да чукаш. Другият начин е ти да си креативната - дори ако не знаеш как един бушон да завиеш, като се научиш, ще се почувстваш все едно си бахти и майстора. После, ако проявяваш интерес, ще научиш и други работи.
Харесваш фотография, котки, кафе, свраки - това са нещата, които те вълнуват... мислиш как да станеш добър, интересът към фотографията ще те движи, има хиляди клипове в нета. Мислиш как да съчетаеш нещата така, че да си полезна с нещо на някого. Така могат да ти плащат за него и да живееш от това.
Пари, пари трябват - отначало трябва да се поработи някоя кофти работа, но тва няма да е за цял живот, половин-една година и опитваш различни неща. Ако пък вече въобще няма, тогава да... но първо трябва да се опита. А тва със специалностите в университета и професията... всеки знае, че е загуба на време, човек не се ли обучи сам, а колко лесно е това в нашето десетилетие...

7.   Авторката: ходих на психолог, и какво? Изписа ми антидепресанти. Но не става с хапчета, а с промяна, с действия. Освен това беше груб и ми каза същите неща, които и другите - че нашите са вложили инвестиция в мен, да се взема в ръце, и прочие. От психолози и психиатри полза няма, те не са магове, нито хапчетата са чудодейни и магически. Психолозите не помагат, нито ти казват какво да правиш, просто прибират пари. Сега всеки те съветва в нашето столетие: Вървете на психолог! Ах, та това да не е пенкилер и решение на любовни, здравословни и финансови проблеми( за последните даже е тежест! :) ). Психолозите бъкел не разбират, не вникват, не се съобразяват с чувства и емоции. Всеки сам се бори с демони и болести, реални или илюзорни. Или какво, психологът или психиатърът ще ме излекуват от мързела, безочието, страхливост та, и некадърността? Ще ми налеят знания в мозъка? :) Не, просто осъзнах че съм боклук, нищожество, червей. Каквото и да бях записала, щеше да е същото. Не ставам нито за работа, ни за учене. Възможно ли е подобно човешко подобие като мен да се пръкне? А може би съм слабоумна. Тогава всичко би било обяснимо. Благодаря още веднъж, че публикувайте тази моя изповед.

8.   Здравей! Не си пропиляла живота си, ти си на 25. Има още време за да се вземеш в ръце и да продължиш по пътя си, независимо в коя сфера ще се насочиш. Аз съм по-голяма от теб, имах същите проблеми- в училище не бях популярна, бях тиха и мълчалива. Повечето ми съученички бяха супер нахални, имаха си гаджета, аз не. После станах по- хубава от тях, но и като студентка не се радвах на приятелства и готини гаджета. Не ми допадаха колегите, които се събираха да пият по кръчми и дискотеки. Обичах да чета, пишех стихове. След като завърших също не намерих работа, от малък град съм.. Заминах в София с идеята да намеря работа, учителка съм по професия. Когато намерих, се изненадах от грубостта на колежките си, от доносите и клюките им.. А и децата не бяха от най- възпитаните, постоянно крещяха, тичаха и често ми правеха забележки от страна на по- възрастни колежки. За мен това не беше моят живот. Мечтаех за нещо по- красиво и голямо. По интернет се запознах с един продуцент от Щатите, той работеше с модели и ми предложи да замина. Нямах пари разбира се и докато умувах, той почина от рак. Преживях го тежко, като край на една красива мечта. Междувременно в колектива ми зрееше злоба срещу мен, не им харесваше амбициите ми и готиния външен вид. Един ден просто осъмнах уволнена. Беше гадно, плаках в квартирата си. И аз пушех и си купувах по някоя бира, за да се отпусна от напрежението. Издадох една стихосбирка. Но ми трябваха пари, за да живея и да плащам сметки. И какво да работя- отново отидох в училище като начална учителка. Нали това ми е специалността, друго не знаех, а и нямаше кой да ми помогне.. Работих 1 месец и отново бях уволнена. Учениците не ме слушаха, държаха се гадно, не учеха и аз бях виновната..
Искам да ти кажа, че и до днес се боря в живота. Не мисля за самоубийство, отида на църква, запаля свещ.. Бог има планове за всеки. Може да е по- късно, но човек винаги успява, щом се бори..
Изпращам ти положителната си енергия, желая ти успех и ако искаш може да ти пратя имейла си да си пишем.
Горе главата,
поздрави, Соня

9.   А споко, аз никога не бих записала в момента това, което завърших, не защото не го разбирам, а защото ме обрича напмизерен учителски живот. Над 10 години след бакалавъра нямам и 1 ден трудов стаж като учителка и няма и да имам.

Взех си решения изкарах си още 2 магистратури и си работя в офисче, карам кола и не се занимавам с нагли и кресливи деца и досадните им родители за 400лв. :)

Няма значение какво си учил винаги имаш избор :)... Търси си работа, каквато и да е, изнеси се на квартира някъде. Докато вашите плащат ще се правят каквото си искат.
Голяма работа че нямаш приятели. Винати можепда се регистрираш в сайт за запознанства и да намериш, само не трябва да се оплакваш и да хленчиш. Животът ти сега започва, можеш да бъдеш себе си и не трябва пред никого да се обясняваш :)

11.   В тези времена имааш голям плюс! Винаги може да се прркеалифицираш и рязко да завиеш в обратна посока, просто си помисли кое би ти било интересно. Аз бях чак на твойте години като разбрах кое ми харесва... даже и малко по голяма бях. Така че никога не е късно... можеш да запишеш курс по нещо:език, грим, а защо не и да кандидатстваш и по програмата за учители която върви в момента. Стегни се момиче. Живота е пълен с възможности, всеки има такива мигове но не позволявай да провалят живота ти. Отави това което ти е кеф, независимо от това какво ще кажат хората. Хората винаги ще да недоволни ГЛЕДАЙ себе си и твойте интереси.
Жена 36

12.   В същото положение съм, само че трети курс сега. Много добре те разбирам и не мисля че се лигавиш. А това последното дето си написала за самоубийството го забрави. И аз мисля същото че чакам да завърша, да дам тъпата диплома на нашите и да гушвам букета, но ти не си пропилявай живота. Всичко ще се оправи, вярвай в това.

14.   Здравей, и аз след натиск от нашите учих специалност, която ми отне 7 години да завърша. Дръж се има светлина в тунела, дай си време нещата ще се оправят.

16.   Говориш така, всякаш няма решение. Нали знаеш, че животът ти зависи само и единствено от теб. По всеки време можеш да го промениш към по-добро. Защо не запишеш специалност, която наистина ти харесва? А работа лесно можеш да си намериш. Според мен ти просто не знаеш какво искаш. И защо изобщо опитваш да угаждаш на околните, не трябва изобщо да се влияеш от мнението им, било то и родители. Звучиш така всякаш си вярното им кученце и си длъжна да правиш каквото ти кажат. Но ти не си! Ти имаш свой живот и трябва да го живееш както искаш. Ти не живееш за другите, живееш само и единствено за себе си. Според мен ти си израснала в семейство на властни родители перфекционисти и сега дори на 25 години, все още изпитваш страх от тях и отчаяно се бориш за одобрението им. Винаги има изход. Не се самоубивай и то за такива глупости. Това ще е най-голямата глупост, която можеш да направиш, защото ще изпуснеш всички хубави неща на този свят, за които си струва да живеем. Животът е само твой и от теб зависи как ще протече той. Ти си толкова млада, не си видяла нищо, всичко е пред теб, занапред можеш да промениш живота си още колко пъти. Но се иска сила и най-вече воля. Казва ти го момиче на 16 години. Не бъди от онези хора, които чакат "Бог'', другите хора или съдбата да им оправи живота. Това звучи хубаво, но няма нищо общо с реалността. Всичко зависи само и единствено от теб. Вземи се в ръце, спри да се оплакваш и оправи живота си. Не е късно!

17.   Душичка, ще ме прощаваш, но умна изобщо не си. Изключително неграмотна си.

18.   Вместо да се самоубиеш може да се оттеглиш за няколко месеца в някой отдалечен манастир. Там никой няма да те гледа как изглеждаш, ще си сравнително далеч от светския живот. Работа в манастира има - готвене, чистене, пране, с една дума домакинстване.
Изкарай така няколко месеца и може да ти дойдат други мисли.
Пък ако това не помогне - винаги можеш да си дръпнеш шалтера ;)

19.   Благодаря Ви за съветите! Много от тях ще са ми от полза! Соня, напълно Ви разбирам, майка ми е била учител. Навярно Ви е било много тежко... Някой горе бе писал за езици - да, знам италиански и испански, а също така, и пиша разкази и стихове, тоест, имам талант. Една госпожа по- горе е писала че съм глупава и неграмотна... Госпожо, това неграмотно ли е според Вас? Как така по правописа решихте колко е умствения ми потенциал? Знаете ли - не се хваля - че съм изчела поне 500 романа, че владея езици, и сигурно още на 8 години съм наизустила Достоевски... както и да е, на Вас обяснение не дължа...
До последния номер - Ти мислите ми ли четеш? От три години смятам да вляза в манастир! Обмислям го всеки божи ден! Ще вляза в някой метох за година, като послушница, да намеря божи мир, да видя какво е, пък ако не ми хареса, ще изляза. Иначе религията ми е съвкупност и от православие, и от индуизъм, и от будизъм, но не смятам, че това е пречка.
Още веднъж, много Ви благодаря!

21.   Авторке, аз те познах коя си - Силве. На 100 процента съм сигурен коя си. Ти всъщност заблуждаваш читателите на историята ти. Учиш много и изкарваш добри оценки, знаеш си материята добре, имаш много добри приятелки и интересни хобита. Проблемът ти идва от това, че нямаш гадже и че много са се подигравали с теб. Заради това разви депресията. Измисляш си глупости в които сама си вярваш. Пишеш, че си мързелива, страхлива и безочлива и тука някой може да ти се върже. Спри да мислиш неверни глупости за себе си, защото имаш страшно много качества и таланти. Заблуждаващ коментиращите, само защото си в депресия...Сещай се за тия работи, за Бога. И номер 17, като не познаваш момичето, просто не пиши глупости. Когато човек е в афектирано състояние, мислиш ли, че следи за правописа - в такива моменти дори може да започне да говори неправилно, та ти се се хванал за правописа. Момичето е изключително начетено и интелигентно.

22.   Номер 18, защо подтикваш депресирано момиче да си дръпне шалтера. Мисли малко, ами ако ти се върже?

23.   Авторке, не е ли малко тъпо да си пишеш сама коментари. Още ли има хора, които не са разбрали, че точно над номера на коментара има хаш и си личи, когато правят подобни безумия?

24.   А номер 23, не се ли сещащ, че някой роднина може да е познал момичето и да й пише коментара нарочно - от номер 21.

25.   24, от същия комп ли ще пише? Ти сега авторката ли си или "роднината"? Защото и този ти коментар е от същия комп. Тук леко се изложи. Всички, които съм ги хващал по този начин с хаша, после обясняват как цялата рода пишат от един комп и ти не си изключение в случая.

26.   Ай стига глупости, номер 25, от друг лаптоп пиша, само че от общ интернет. Какво си се хванал с мен? Знаеш ли колко ми пука какво мислиш ти. Знаеш ли какво мисля за теб? Мисля, че знаеш много добре коя е авторката и кой съм аз и в момента правиш провокация, така че авторката и аз да ти кажем наистина кои сме. Така ще получиш информацията, която ти е толкова ценна...и аз не знам зза какво. Ако продължаваш с глупостите си, номер 25, ще се наложи да се обърна към модераторите. Ай сиктир, провокации...

28.   26, не знам от кой лаптоп пишеш, но е от същия ИП адрес и леко се изложи, като си пишеш сама коментари от името на друг. И подскачането ти само доказва това, понеже ти стана тъпо. Силве, ти ли си? :)

29.   Здравей! Отново е Соня. Не си хаби енергията да отговаряш на хейтъри и хора, които не те разбират. Искам да ти кажа, че се личи от километри, че си умна, начетена и добро момиче. Дори историята ти е написана в леко комичен стил, сетих се за Дневникът на Бриджит Джоунс, една чаровна неудачница. Вярвам, че няма да направиш глупости, че просто ти е писнало и си решила ''да изтърсиш целия си багаж от килера за прочистване.'' Изпусни парата и не се навивай отново на някои глупаци тук, които не знаят как да се държат.. Чудесно е, че пишеш! Пусни нещо- стих или разказ..Ще се радвам да го прочета. А и много творци са изпадали къде в по- лошо състояние и пак са излизали от него. Имаш моето приятелство, не се познаваме, но все едно сме се срещнали и споделили проблемите си. Ще се радвам да ми отговориш!
Поздрави, Соня.

30.   Нещо не ми се връзват нещата в историята на авторката. Първо - по-горе някой спомена, че архитектура се завършва само по магистърски програми, такова нещо като "бакалавър по архитуктура" няма. Не знам, не съм архитект. Но затова пък съм доктор по руска литература и абсолютно не мога да повярвам, че 8-годишно дете е прочело, че чак и "наизустило" дори и един от романите на Достоевски. Да беше "Бай Ганьо" на Алеко, щях да се вържа, но Достоевски - не на мен! Трето, на 25 години да си прочел само 500 книги е по-скоро повод за срам, отколкото за хвалба. И четвърто: сменила съм няколко психотерапевта; те не работят с лекарства. Антидепресанти се изписват от психиатър, а най-леките може и личният лекар да изпише. Но не и психолог. Също така, никой психолог - дори и най-некадърният - не би си позволил грубост към пациента и още повече развахване на пръст за назидание, това е недопустимо. Така че тук има нещо друго. И това друго го каза някой по-горе. Момичето е в клинична форма на депресия, която явно се развива прогресивно и може да стане страшно.
Миличка, виж сега! Това се лекува. Отиваш наистина при психиатър. Казваш му, че имаш фобии, страхове, изпитваш тъга, безпомощност, имаш мисли за самоубийство и т.н. Т.е. всичко, което ни каза на нас. Оттам нататък пиеш стриктно антидепресантите, които ти предпише, ама този път сериозно! И след месец пак те чакаме в темата. На бас, че тогава светът ще ти изглежда различен!

31.   Винаги ми е било забавно, когато авторите пишат уж от нечие друго име. И особено като започнат и да си отговарят сами на себе си.

32.   Авторката:
До номер 22 - Много ти благодаря за защитата и думите, но моля те, повече не пиши тук, защото смятат, че зад твоите думи стоя аз. И не се занимавай с злобари. Достатъчно е, че разкри името ми! ИЗРИЧНО КАЗВАМ, ЧЕ АЗ НЕ СТОЯ ЗАД ТОЗИ НОМЕР!
До последните номера - Тази история не е измислена. Да, извинявам се, излъгах. Не уча архитектура, но не искам да споделям спецелността си, близка е до архитектурата, така че, да приемем, че уча това. Извинявам се за което! Един от вас казва, че бил учител... Не бих се хвалила на Ваше място, при условие, че пишете подобни глупости... Нима не сте чували за метафора, та решихте, че буквално съм наизустила Достоевски? Да твърдите, че 500 романа са малко, това е израз на комплексарщина... Колкото до психолозите, първо, не е вярно, че не изписват медикаменти, второ, ходила съм и на психиатър, трето, т. нар. специалисти в България се държат страшно неетично и грубо, личи си, че не сте помирисвали ни психолози, ни психиатри, ни мед. работници!
До Соня - Соня, приятно ми е, че отговорихте. Много сте мила! Благодаря за думите! Казахте, че пишете? Как се казва вашата стихосбирка? Да, аз също пиша, но нямам пари (засега) да издам книга. Това, което твърдите за творците е самата истина! Почти всички творци, хора на изкуството, учени, философи и гении са страдали от тежки мъчителни състояния или психически болести. Аз самата имам съвкупност от почти всички от тях. Талантът и лудостта вървят ръка за ръка. Ще ми е приятно да си пиша с Вас, Соня!
Подчертавам още веднъж, не си паша сама коментари! Но не дължа обяснение никому!

33.   (19) - От личен опит в близо 55 годишния си земен път мога да те уверя, че ако непознат човек "ми прочете мислите" значи това, което мисля е правилно.

По казуса ви.

Много пъти ми се е струвало, че съм в безизходица. Това чувство не подминава никого. Трудно се дават съвети в подобни ситуации. Единствения правилен ход в подобни ситуации е да намериш причина да живееш. Намерете такава и мрачните мисли ще избягат сами.

34.   не си паша сама коментари! Но не дължа обяснение никому!

Няма и нужда от обяснения, той хаша сам си обяснява.

36.   Как може да излъжеш, че си архитект, ама то ти личеше, че не си.

37.   Момиче, хората тук се опитват да ти помогнат. Това, че сваляме маските, които си си сложила, е част от тази помощ. Ти трябва да се изправиш срещу истинското си "аз". Само тогава ще можеш да се изправиш и срещу проблемите на това "аз". В момента си като алкохолик, който иска да се излекува, а си крие бутилка под леглото. Разбери, че никой не те съди, никой не те упреква, никой не те осмива, само един след друг развенчаваме личната ти митология, в която си се оплела.

38.   Започни стъпка по стъпка като малките деца когато прохождат.Постави си задачи,цел и започни да ги изпълняваш.Не спирай да мечтаеш,започни да излизаш от зоната си на комфорт всеки ден се разхождай просто за удоволствие,прави упражнения сутрин редовно/леки разтягащи/те ще те тонизират за деня повече от всяко кафе и ще те отърсят от негативните мисли гаранция,продай компютъра,спри да гледаш телевизора,почни да четеш нещо което ти харесва вместо това,намери си работа ако ти се отдаде излез на квартира скъсай нишката с вашите.Всичко това и малките победи които ще извоюваш ще ти дадът самочувствието от което имаш огромна нужда в момента другото само ще се нареди/личен опит/.В България има много деца като теб/деца защото за съм на 40:)/умишлено образователната система и медиите ги превръщат в зомбита без никакво самочувствие и желание за развитие.

39.   Първо, авторке, без да се обиждаш, но май ти не си помирисвала психолози и очевидно не правиш разлика между думите, започващи с "психо". Не се заблуждавай по тона ми, че звучи агресивно. Някой път се случва да говоря по този начин, независимо дали на хората им харесва, или не. Подхождам с намерения да проявя съчувствие и обективност към твоята ситуация. Много е тъжно, че си опряла до този сайт.

Само да вметна, че подкрепям доста от написаните коментари, включително и последните два. Интернетът е опасно място, наистина. Не ме интересува дали авторката сама си е писала коментари, или не, това е нейна работа.

Второ, имам повече опит от теб с хора, работещи в тази сфера, налагало ми се е да сменям терапевти поради цени и лични причини, които не подлежат на коментар, но и НЕ СА въз основа некомпетентност. Все едно аз да не съм кардиолог, ама да обвиня кардиолога ми, че не става за нищо, че иска само пари и че честно казано всички искат пари, еее... Та, да, на въпроса. Имам мерак за психология, чета литература и материята не ми е непозната. Може би ще си позволя леко да разсея облаците при теб. Всеки терапевт има своя методика, която е съобразена със съответния човек. И както някои хора ти подсказаха в коментарите, терапевтът не може да се държи неуважително и неетично, това е абсолютно невъзможно. Жалко, че не съм пряк наблюдател на един твой сеанс, за да преценя ситуацията, (пък и не мисля, че ще е нужно), но ако ти очакваш от един сеанс или от само един терапевт магически да се оправиш, ще трябва да те върна на Земята.

Трето, бях в твоето положение дълги години. Суицидни мисли, рисково поведение, депресивни и продължителни епизоди. Творец съм също, бях аутсайдер, но победих. Истинска цъфнала социална пеперудка станах, за вярване или не. Много по-леко общувам, знам какъв човек съм, какво искам от себе си, какво от света. Кажи-речи, имах голяма чистка на негативни мисли. Знам какво да постигна, но това е коренно друга тема. Мечтите трябва да са амбиции, съобразени и адаптиращи се с вечно променящия се свят около нас. Не знам как и с какво ще ме обориш, при положение, че аз отбелязах значително подобрение след няколко сеанса в рамките на четири години. Паник атаки? Познавам ги отлично. На абсолютно всеки човек се случват, но тежестта варира. Сега единствено се притеснявам съвсем леко, когато трябва да разговарям по телефона с непознати или да излизам пред публика, но и това е овладяно. Имам си своите тригърс. Имам и пост-травматичен стрес, който е в процес на освобождаване. Психолозите, терапевтите и психиатрите искат само пари? Нали това им е работата? :) Вече как си я вършат не подлежи на коментар, а още повече на генерализиране. Заклеймяваш професия и ентусиасти да се развиват в тази сфера. Като отидеш на лекар, нали му плащаш? И лекарите сега ще бъдат обвинени, че искат пари само и обичайната поговорка "Един излекуван пациент = минус един клиент". Ами на адвокат и нотариус, ми на продавачката в магазина за цигари и Хелче ко даваш, пари, нали? Само, че продавачката ти дава нещо, което ти носи засищане и едва ли ти решава проблемите. (Не видях къде пише дали си пушач, аз също съм, така че не се чувствай нападната. ) На която и да е институция, за която и да е услуга, ти плащаш. Светът, в който живееш, е пари.

Съжалявам за всичко, което си преживяла. Психичните разстройства променят коренно мисленето ти и съм личен свидетел на това, не само на мен, но и на познати, приятели, роднини. Още по-тежко е когато никой около теб не е достатъчно информиран за състоянието ти. Аз имам теории за това как си разбрала погрешно поведението на психолога ти (? ), защото с първия ми психолог усетих същата враждебност. Нападки и нападки, докато в един момент, измежду разговорите и добре зададените въпроси, които са акцентирани върху преживявания, чувства, емоции и мисли (има разлика между всичките тези неща), не се замислих по-дълбоко. Каквото и да ти говоря, надали ще го разбереш на момента. Търси терапевт и не очаквай той да е магическото хапче, защото първо ти трябва да позволиш на себе си и най-вече на него да ти помогне. Да позволиш и на себе си да си помогнеш. С моя психолог рисувахме схеми на това как се случва моето възприемане на информация, съответно в каква последователност вървят емоциите, чувствата и мислите. Опреснява мозъка и действа освежаващо. :)

Не съм специалист по състоянията, които изискват прием на тежки антидепресанти (познавам млади тийнейджъри, които са на антидепресанти), но не е изключено да се наложи и при теб. Засяга се нервна система, отделянето на хормони, други системи от органи. Пий мултивитамини, разхождай се сред природата. Семейните проблеми не мога да ги коментирам, не съм пряк наблюдател. Голямата грешка е че в отчаянието си да срещнеш малко разбиране, си прибегнала до публикация в такъв сайт, където вероятността да се почувстваш нападната (а и да бъдеш нападната, обвинена), наскърбена, обидена, е по-голяма, отколкото при терапевт.

Радвам се, че пишеш. Има наръчници в нета и из книжарниците за творческо писане. Изграждай герои, вдъхвай им живот, заплитай сюжети. Не си давай зор и не бъди перфекционист в нищо, с което се захващаш, поне в началото. Имай минимални очаквания, поощрявай се. Не планирай или поне не планирай строго. Не се ядосвай, когато нещо не стане като хората. Да, адски трудно е, при мен и до ден днешен не е усъвършенствано максимално. Всички тук сме малко или много "дребнави", ако това трябва да е точната дума. При подобни състояния като твоите сигурно имаш много ups & downs, било то във вътрешния ти свят или във външния.

Колкото до самоубийството, не го прави. Знам, че е банално, като ти го казвам, но прочети истории на хора, които са го правили и които са оцелели след това. Като се самоубиеш, ще направиш услуга на нета. Ще те обсъждат и обсъждат, може в социалните медии да се развие, ще идват разни хора у вас, при роднините ти. Всеки път, когато си помислиш за самоубийство, си представи най-страшния сценарий. Искаш единствено да отмине всичко, което правиш, включително и твоето съществуване. Не ти помагам с написаното най-вероятно, но нямам и тази възможност. Не прекарвай време в социалните мрежи, ако трябва отследвай токсични страници. Всичко дотук е просто импровизиран списък с "Не прави/трябва да". Също така, избий си го от главата, че ти е пропилян животът. Огледай фактите на прясно, абстрахирай се от емоцията, която предхожда преживяването. Това е като по време на паник атака да поемаш дълбоко въздух и да изброяваш нещата, които виждаш, чуваш и усещаш. Приложи го в живота. Психологът няма да ти намери работа, нови родители, нова самоличност, ново тяло, ново лице. Тези неща ще си ги осигуриш ти с негова помощ. Трябва да има желание и от твоя страна. Мисли за психолога като самоубийство, ако смяташ, че то ще ти е спасението (колкото и рязко да звучи, не го казвам с никакви лоши намерения). Но и не отивай с големи очаквания. Големите очаквания, максимализмът, перфекционизмът, стремежът да направиш всичко еди-как си, нещата да се случат еди-как си, да не се случи това, онова... Те пречат на погледа ти.

О, и още нещо. Отново, без упрекване, не се чувствай упреквана, знам, че знаеш и разбираш много добре казаното. Никой в този сайт не може да види, разбере и промени как ти приемаш и се отнасяш към ситуациите. А, някъде прочетох и че се утешаваш от това, че има други като теб. Отново ме извини, ако имам погрешни наблюдения, но обкръжението ти не бива да е от хора, които са като теб. Когато бях в твоето положение, се сприятелявах с хора, приличащи на мен и защо ли :) Приятелствата бяха основани на взаимно споделяне на проблеми, тук-таме черен хумор, творчество (запознавахме се по платфомрите), докато в един момент не започнеш да си мислиш, че полудяваш. Задушаващо е. Аз направих добре по време на сеансите да се откъсна от всеки човек, който ми е повлиял негативно. Не ме интересува особено колко двулично, лицемерно или еди-как си е изглеждало това, не съм ангажирана по никакъв начин (като например брак) с дадения човек. Знам, че ще срещна други хора и че ще опитвам пак. За всяко нещо се питай, преди да го направиш, какво смяташ, че ще ти донесе. Докато го правиш пък - какво ти носи и за какво ще ти трябва. Приятелите са общи интереси, откъдето и да го погледнеш, защо иначе всички ще казваме, че различия са причина за раздяла. Емоционалната връзка се задълбочава с времето, нооо това е отново друга тема, защото свят голям, а възгледи всякакви. Възползвай се максимално от това, което умееш, а именно да пишеш. Пиши със себе си, със свои герои и сюжети, в писането ще намериш утеха. Не смятай, че непременно трябва да издаваш книга. Намери онлайн платформа за безплатни уеб-сайтове, блогове (уърдпресс, примерно) и качвай там неща. Съжалявам, ако вече си го направила, а аз не съм прочела из коментарите.

Беше приятна дискусия за четене, но искам да видя развитие. И запомни, че нещата няма да станат бързо. Всъщност, темпото си е изцяло индивидуално. На някои им отнема месеци, на други години. Пожелавам ти лек завършек на последната юлска седмица. Ще помоля други дискутиращи да не се влияят от моя коментар, тъй като е насочен към авторката. Не ме интересуват другите спекулации за това дали тя си е измисляла, или не. Отговорът ѝ, предполагам, може да внесе яснота за тези, които се интересуват. Язък, че няма лична кореспонденция тук...