Родители, как възприемате предмета ”Изобразително изкуство”?
преди: 5 години, 24 дни, прочетена 851 пъти
Здравейте!

Ще бъда учителка по рисуване. Все още, не знам в какво училище, като начало, предполагам, че ще е в ОУ или СОУ с паралелки, с разширено изучаване на изобразително изкуство, впоследствие се надявам да отида в СОУ за изобразително изкуство.

Въпросът ми към Вас, родители е - в случай, че изобразителното изкуство не е заложено като основен предмет в учебната програма или ако училището не е художествено, то бихте ли подходили с пренебрежение към този предмет?
Бихте ли влагали в качествени материали за рисуване на децата си?
Бихте ли подкрепили ходенето на пленери из различни, красиви места в България, или ще ги сметнете за излишни?
Бихте ли се вслушали в думите на учителя ако Ви каже, че детето Ви е много талантливо и би могло да се развива в изобразителните или приложни изкуства като: художник, илюстратор, графичен дизайнер, интериорен дизайнер и т. н.? Бихте ли записали детето си в художествена гимназия, след съвет от преподавателя му по рисуване от обикновеното ОУ?

Благодаря Ви предварително за отговорите, важно е да знам, тъй като най-голямото ми притеснение при навлизането в учителската професия е комуникацията с родителите, как ще бъда приета от тях и какво отношение ще имат към предмета ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 21 дни hash: f121377d28

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не съм родител, но съм от тези деца, за които учителят каза, че имат талант. Като малка много исках да ме запишат на уроци по изобразително изкуство. Вече съм студентка, още рисувам често, но нямам правилна техника. Умея да рисувам в определени настроения, а не постоянно. По въпросите: 1. Да, родителите ми бяха малко пренебрежителни към предмети като изобразително изкуство, музика, домашен бит и техника. Ако изкарам ниска оценка по тези предмети, изобщо не реагираха остро. Ако изкарам лоша оценка по математика, тогава следваше конско. Радваха се на добрите оценки. Работата е там, че не им пукаше особено дали мога да рисувам/пея, стига да мога да чета и смятам. 2. Подкрепяха всеки инициативен учител, независимо от предмета му. Планери, екскурзии, музеи- няма проблем, вдигаха по две ръце за подобни. 3. Впечатлиха се от думите на учителя ми, но бяха твърдо против да се занимавам пряко с изкуство (художник, илюстратор). Нямаха против да ми е хоби, купиха ми добри материали. Предполагам, че не сме имали финансова възможност за уроци, но ме оставяха да се уча онлайн и да хабя листи на воля. Ако бях решила да стана дизайнер, щяха да ме подкрепят. Това беше една от коментираните специалности. В крайна сметка намерих по-перспективна специалност, в която пак се изисква креативност. 4. Художествена гимназия- не. Най-близката беше в съседен град и не беше на добро ниво. Аз исках, но родителите ми не бяха съгласни да уча далеч, защото това е свързано с пътуване или самостоятелно живеене на възраст 14-15 години.

 

...

преди: 5 години, 21 дни hash: 29cbd01196

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Разбира се, че бих. Изкуството винаги се уважава.

 

...