Споделена история от Образование |
Страхът от това да не успея да вляза във СУ заради моя избор
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1166 пъти
Здравейте. На 16 години съм и съм за 10 клас. Преди много години направих изборът да уча програмиране в гимназията (CSharp, ако има значение). Избрах тази специалност заради мечтата ми да стана инженер (софтуерен), но не знам дали направих грешка, като не се записах в ПМГ.
Мечтата ми е да вляза във ФМИ на СУ. Обсесивно мисля за студентския живот, защото живея под домашно насилие; полу турски ром съм и съм израснал сред роми без никаква култура и изградена представа за образованието. С това искам да намекна, че искам да се отърва от цялата тази нецивилизована среда. Желанието ми за живот е огромно - не искам да търпя баща си, който мисли, че насилието и боя е единствения начин, по който един човек може да стане стойностен. Но той самия не знае, че "Каквото засееш, това и ще пожънеш... ". Та, да се върна на темата. От IX клас сериозно се захванах с математика. Това е, защото ми трябва голяма база знания по съответния предмет, но проблемът е, че нещата, които уча в училище не са ми достатъчни. В смисъл подготовката не е никак добра, защото госпожата по математика няма големи очаквания от моя клас. Като цяло специалността, която изучавам ми се отдава; за 2 месеца взех материал от 8 до 11 клас. Но проблемът е, че програмирането не ми помага никак с подготовката. Щом осъзнах това, започнах да се колебая дали не беше правилно да се запиша в ПМГ.
Проблемът е, че математиката сякаш има голямо влияние върху моя манталитет. Вземам цели раздели за 2 дни, но когато не разбирам някоя задача (заради липсата на знания), се депресирам и получавам суицидни мисли. Тази година съм се захванал бая сериозно с подготовката ми за НВО (по Математика) в X клас, но не знам дали ще се справя; в този живот не много хора имат вяра в мен.
Дочух, че по принцип децата от елитните гимназии влизат в престижните университети; най-вероятно заради добрата им подготовка за матурите. Имайки всичко това напредвид, ме кара да се обезукоражавам... Не прокрастинирам и не спирам с подготовката си, но изпадам в паника като си помисля за провал. Знам, че съм наивен, но проблемът е, че не познавам някой, който да е бил в подобна ситуация...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 9 месеца hash: 49246bb4b8 |
|
1. Аз имам много подобна история на твоята. Също съм от малцинствата. На мен не ми даваха почти никакви джобни и абсолютно никакви пари за уроци или учебници. 12-ти клас събрах пари и си купих помагала за матурата по математика. При мен стана с много решаване на задачи - прочитам урока от учебника и почвам със задачите, ако нещо не ми е ясно гледах уроци в Khan Academy и YouTube и писах във формите по математика. Изкарах я с 5.90 и влязах в СУ със софтуерно инжинерство. Сега вече работя, взимам добри пари, но най-трудното беше да оцелея през студентските години - родителите ми не ми даваха никакви пари и работих какво ли не. Препоръчвам ти да ходиш на студентска бригада лятото, за да имаш някаква почва под краката си и да не трябва да се съобразяваш с ненормални шефове докато имаш лекции!
За паниката и обезкуражаването - цялата професия е решаване на задачи и постоянно се сблъсквам с “mental blocks”. Трябва да откриеш начин да го преодолееш - има много по темата, виж “Rubber Duck Programming” например. Аз се справям като си почина за 5-10 минути или премина на друга задача и пак пробвам, или като разписвам на лист хартия проблема и го раздробяват на малки части.
А за елитните гимназии - подготовката е наистина по-добра, но реалното научаване е чрез решаването на задачи, пък и повечето деца в елитни гимназии имат средства за частни уроци. Те обаче обикновено учат в чужбина.
|
|
