Споделена история от Проза, литература |
Моето село
преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 581 пъти
Далеч от града голям, има село което побра душата ми като в храм.
…
Никъде не ще мога да стъпя на по - топла земя и
никъде не ще миришат по - сладко дивите цветя.
Не ще намеря място на таз земя по - близо до Рая вечен,
дори да знам че светът върви като песен.
Не ще искам да слушам слова за градове богати,
пълни със сиви лишени от чувства сгради
и улици гъсти и шумни като паради.
Нека си остана зад старата и тракаща вратичка,
в широкия слънчев двор,
където не ще сравня с другаде по - красив небосвода
и където не ще е по - малко сладък плода.
И когато си тръгвам от тука знам,
че ще ме чакаш там
и ще те видя скоро пак на същото място,
дори времето ми тук да не е ясно.
…
Далеч от града голям, има село което побра душата ми
като в храм.
|
