Споделена история от Проза, литература |
Разказ за снощи
преди: 1 ден, 1 час, прочетена 80 пъти
Всички знаеха, че има нещо между нас,
може би съм бил нерешителен преди,
но дойде сега и този час,
поканих те да излезем - само ти и аз.
В тебе виждах красотата,
но и в теб ми бе надеждата,
че все още са останали хора,
които могат да обичат без умора.
Седнахме, вечеряхме, смяхме се...
... и на всеки миг се наслаждавахме.
Ти си играеше с косата си и ме гледаше,
а аз се оглеждах в погледа ти и ти се усмихваше.
Но когато в парка не поиска да те целуна,
аз не повярвах,
все едно сънувах,
просто исках от този сън да се събудя.
Но направих се на луд и поговорихме,
тежко беше, като шамар,
а аз се взирах в лешниковите ти очи и не разбирах...
... Може би наистина сънувах, може би е кошмар?
Силен бях докато се връщахме към колата,
а през това време мълчах - тежеше ми душата.
Престраших се, че те обичам да ти покажа,
обичам те така, както аз си зная и исках да ти го докажа.
Дали без да искам и без да знам,
с нещо съм те обидил или наранил?
Може би аз или някой друг,
нещо лошо ти е причинил.
Защото, дори да си помисля,
че за теб не съм достатъчно добър, или дори излишен...
... че не съм от твоята категория дори,
аз винаги ще бъда все така наивен...
Да търся аз любов у поколение,
без да мога да лъжа и манипулирам,
поколение, за което парите са с най-голямото значение,
да търся любов у него се оказа лошо приключение...
Материалното и фалшивото само ви вълнува,
да правите някого друг щастлив,
за вас това не съществува.
И може би и ти си една от тях...
... Но след снощи, за теб да мисля спрях.
Не знам дали може да се нарече стих или стихове, но просто в главата ми се появиха рими, които разказват за предната вечер. По-малко от 24 часа по-рано излезнах с момичето, което харесвам, но накрая се почувствах доста разочарован и излъган и реших да насоча леката тъга и лошото настроение към нещо различно, нещо което не съм правил досега. Накрая на вечерта тя подходи много странно, като сякаш подигравателно и с лек присмех ми каза, "явно не сме се разбрали, объркана съм".
Бих искал критика, защото по Литература бях слаб в училище :D, но реших по този начин да разкажа за случилото се снощи. Не обичам да споделям и така е било винаги, за това го споделям тук на вас.
Това момиче не е с днешните "изисквания" за красота - корекции, гърди, скули и т. н. Обаче съм сигурен, че както преди, така и снощи съм изглеждал като глупак, и докато тя говори и разказва аз я гледам и се усмихвам. Харесва ми "неперфектното" й тяло, леко шантавият характер, веселите изблици в определени моменти... Абе почти всичко. Работехме в колектив, в който аз съм лидер. Сам я навих да започне работа при нас и бях силно впечатлен от нейния професионализъм и желание да се учи, както на работа, така и в университета. Просто като мое копие, но в женски вариант. Дори за известно време паралелно разработвах собствен бизнес, за който само тя от екипа знаеше. Но основното, което ме спираше да изляза с нея е работата и това, че работим заедно.
Не се подлъгвайте по написаното в началото, не съм превземка и не обичам любовни стихове, съчинения или романтични филми. Не съм изпаднал в депресия или нещо такова, при последната ми раздяла от сериозна връзка приятелите ми бяха силно впечатлени за адекватността и емоционалната интелигентност, която показвам пред другите. Както казах, римите се появиха в главата ми на следващия ден и реших да ги запиша.
Мъж на 28 г.
|
