Споделена история от Проза, литература |
Мъчно ми е
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 2139 пъти
Мъчно ми е, че сега те няма,
мъчно ми е, че оказа се измама
нашата любов красива и прекрасна
и останах пак сама, ридаеща, нещастна....
Мъчно ми е, че си с нея ти,
мъчно ми е и така боли,
че сама съм пак! За кой ли път?
Искам сълзите ми някак си да спрат....
Мъчно ми е, че ме изостави,
мъчно ми е, че за Нас забрави
и изчезна като сянка във нощта...
Сякаш жива съм заровена в пръстта!
Мъката изгаря ме и ме убива...
Отново тъжна съм, за теб унивам...
и пак сълзите капят заедно с дъжда
и сякаш тихо мият спомена за радостта....
Мъчно ми е, че сега те няма,
мъчно ми е, че оказа се измама
нашата любов красива и прекрасна
и останах пак сама, ридаеща, нещастна....
|
