 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Преместване на голямо куче в апартамент
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1197 пъти
Та направо на темата: Понеже на село на двора гледаме една доберманка съм свикнал с нея и не искам друго куче! След 4 години ще стана на 18г. И ще живея сам в апартамент! Искам тази доберманка да си я взема в апартамента а на майка ми и баща ми ще им дам един питбул като конпенсация.... Ако може някой да ми каже дали е възможно да стане това, защото все пак доберманката ще е стара и не знам дали ще свикне в апартамент (за уриниране и ходене по голяма нужда) а и тя сега е много активна постоянно скача, бяга и се катери, чудя се дали като се събудя някой ден ще я видя горе на гардероба
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: be0f6a63b4 |
|
4. Ами ако апартамента е минимум 3 стаи може да стане. Бъди готов и да ставаш в 6 часа сутринта, защото трябва да я разхождаш. Аз съм твое градско наборче и всяка сутрин като отивам на спирката виждам премръзнал недосал човек с куче. Апартамента ше стане. Позвавам хора, които гледат по 4 кучета в апартамент. И то големи.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 6594b772a8 |
|
5. Много е трудно да научите голямо куче на възпитание и хигиенни грижи но можете да опитате все пак, аз гледам чао чао в апартамеент но го гледам от малко и нямам проблеми Успех
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 9aa19d10aa |
|
6. Ами, ако не пробваш, няма как да разбереш. Ти си този, който трябва да й създаде навици и да й помогне да се адаптира. Ако те мързи или по някаква друга причина не намираш време за кучето, може и да не ти се получи схемата. Кучето е голяма отговорност, обмисли добре дали си готов да се ангажираш колкото е необходимо.
Успех!
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 271ae02542 |
|
9. Съгласна съм с номер 6.
Аз имах куче немска овчарка, което от бебе до 15 години докато почина сме гледали в 3-таен апартамент. При нас не беше лесно, защото му създадохме перфектните навици и нямахме проблеми. Имай предвид наистина, че ще трябва да си готов да го разхождаш поне 2 пъти на ден. Големите породи искат разходки по 4-5 км, за да изразходват енергията си.
Твоето куче е свикнало навън и може би, ще му е идея по - трудно да се адаптира, но зависи от теб дали имаш търпението и времето да му помогнеш и да му дадеш пълноценен живот и разходка освен 4-те стени на апартамента. Ако не можеш, по - добре не мъчи животинката - обмисли го добре.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 358a64ba84 |
|
10. Според мен е граничещо с невъзможното да обучиш куче в активна възраст тепърва да се съобразява с хигиенни навици и въздържане от буйност, необходими при живеене в апартамент. Освен ако не можеш наистина да му отделяш много много внимание и не прочетеш доста материали за възпитание и обучение на кучета, за да прилагаш определено ефективни методи.
Ако се местиш, но продължаваш да разчиташ финансово на вашите и имаш възможност да си по много часове у дома, има шанс да стане. Ако обаче ще започваш работа и кучето ще стои с часове вкъщи, адапционния период ще се увеличи многократно и по някое време ще се откажеш и ще си го върнеш на вашите.
Малко личен опит:
Като бях малка живеехме в двустаен апартамент. Подариха ни амстаф на годинка - отгледан с много любов и обучен много добре. Нямахме никакъв проблем с неговото възпитание - знаеше, че дивашкото тичане, скачане и премятане е за момент, в който е навън без каишка; знаеше как да посреща гостите ни; знаеше кога се ходи до тоалетна; знаеше си абсолютно всичко. На четири годинки можех да го разхождам без никаква опасност да ме събори, бързайки за някъде. Много внимаваше.
Като бях на 10 се преместихме в къща. Беше пролетно време, дворът беше много голям, построихме къщичка за кучето и той не искаше да стои вкъщи. Оставихме го на двора. Продължихме да го разхождаме навън - никога не се изхождаше в дворното пространство! Явно го приемаше все едно е вкъщи - съответно не можеше да ходи току-така до тоалетна.
Като бях на 15 години нашите починаха и се наложи да заживеем обратно в апартамент. Нямах никакъв проблем с хигиенните навици на кучето, но то вече бе отвикнало от това да не може да потича свободно по което и да било време на деня. В двора не го държахме вързан. Освен това бе забравил, че не всичко може да се гризе. Съответно много мебели пострадаха. Бе забравил и, че не всичко миришещо вкусно, е предназначено за него. И така лека-полека направи доста бели, около година стоя в апартамента и накрая се принудих да го върна в къщата, тъй като настойникът ми оправдано вдигаше врява до небесата заради домашния любимец.
Когато остаря, последните му месеци, го прибрах пак в апартамент и тогава вече нямах никакви проблеми. Не бе толкова игрив, нито лаком, така че в общи линии съжителствахме мирно и кротко. Малкия беше на 12 години когато стъпи пак в апартамент, но въпреки това беше много активен навярно заради едрите си размери. Едва последната година се кротна драстично и забележимо, явно вече от старост.
Препоръки:
Ако твърдо си решил да пробваш, започни да го обучаваш от сега. Да не гризе пръчка, която сам си е намерил, а играчка, която ти си му дал. Да ходи до тоалетна само извън двора. Да яде това, което ти си му дал, а не това, което случайно му е попаднало. Ако видиш, че нещата не стават, да си знаеш от рано.
Иначе не е трудно да отглеждаш голямо куче в апартамент. Сега си имам ротвайлер. Взех го като беше бебе, сама съм си го възпитала, но го взех през втората година на майчинството си, когато все още бях вкъщи и можех да му отделям много време за обучение. Не можех ли да отделиш време на домашния си любимец през първите му месеци в новия дом, то винаги ще има пропуски и неща, които да не е научил и които да изнервят теб и хората, с които живееш. Много рядко са случаите, в които домашния любимец сякаш от самосебе си знае какво да прави. Например, намерих едно котенце една зима, прибрах го у дома, че нямаше и месец на пръв поглед и ми стана жал за него. Мислех да му търся дом - три деца и куче, само котка ми липсваше... ама мацата беше толкова умна, че си я оставих. Нито трябваше да я уча къде да ходи до тоалетна, нито да не се качва на масата, нито да не се вре по главите на хората като спят, нито нищо. Никакви бели не ми направи - само веднъж реши да се катери по пердето, събори част от него, падна... и повече не опита. И една колежка така си намери някакво малко кученце на улицата и си го прибра вкъщи. Животинчето само веднъж наръфало една обувка, скарала му се и толкоз. Сякаш малкото знаело, че само навън се ходи до тоалетна, и никога не й е правило такива пакости вкъщи. След инцидента с обувката не е гризало непозволени неща. И си е послушна плюшка като цяло.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
