2. Недей да го взимаш надълбоко, няма никакво значение, дали причината е била ти, локвата или изпитващият. Приеми, че са те скъсали (и кво от това) и какво можеш да научиш от случилото се. Аз съм сигурен, че в бъдеще видиш ли локва, ще бягаш като дявол от тамян, за което пък колата ще ти е много благодарна. Да си бясна за някакъв си изпит по кормуване, а сега де?
Никога не се знае колко дълбоки са житейските локви.
И мен ме скъсаха първия път по забавна причина. Никаква грешка не допуснах нито на полигона, нито на кормуването, но пък на изпитващият му се изправи косата. Имаше едно такова чудо на полигона да ускориш, да караш с минимум 40 и да спреш пред една от три линии, в зависмост от това кой от три светофара ще светне на случаен принцип. Е, нали си бях 17 годишен майстор, се бях усъвършенствал да спирам със 70-80. Напълно възможно беше, та представих наученото на изпита, а изпитващият до мен милиционер се хвана за таблото. Колата закова на 10 см пред линията, а той слезе да провери. Работата беше, че отпред имаше желязна ограда и после стена. Не ме скъса за това, а на кормуването, за дето уж не съм спрял на стоп. Бях си спрял! Но като си помисля сега, аз си плачеш за скъсване. Ами, ако не бях спрял, не на стопа, пред оградата и стената искам да кажа?
|
