Стрес в университета
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1718 пъти
Здравейте, аз съм студентка в Софийски университет, 1ва година, няма значение каква специалност. Откакто влязох и академичната година започна, сякаш животът ми се промени. Много се напрягам и се притеснявам, повече дори отколкото в училище, а хич не трябва да е така, нали все пак университетът не е училище. Някои от лекциите са ми много скучни, но пък има и интересни. На всичкото отгоре, имам нужда от повече подкрепа от семейството и приятелите ми, но майка ми и баща ми предимно работят и не ми вярват, че ми е напрегнато. А пък приятелите ми са до мен, но сякаш все си намират други занимания - най-добрите ми приятели ходят по гаджета и си мислят за някакви неща, без да се забелязват, че имам нужда от тях. Колкото и да се опитвам да съм си самодостатъчна, ми е изключително трудно да се справя и преходът към тази фаза от живота ми е адски сложен. Много ми е тежко и наистина имам нужда от подкрепа. Постоянно се задушавам и ме е много страх от бъдещето, страх ме е, че най-близките ми няма да намират време за мен, боя се, че родителите ми подценяват ситуацията.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 7 месеца hash: c880272612

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Напълно е нормално. Ти навлизаш в нов етап от живота си и трябва малко време, за да се адаптираш. Аз бих те съветвал да не се стресираш за глупости. Не взимай живота толкова на сериозно, релакс. Отделяй време да правиш нещата, които обичаш. Спорта, природата и музиката помагат винаги. Живей в момента, не мисли за бъдеще и минало. Проучи как се медитира и пробвай - ще ти промени живота. Успех

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: 08a2fcdf55

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Университетът не е за всеки - приемете го най-после този факт. Не е достатъчно основание само, че в гимназията си имал шестици, за да станеш студент. Искат се здрави нерви, креативност, комбинативност, издръжливост и остър ум, а не само способност за запаметяване на уроци. И тия, които нямат тия качества, твърде бързо увяхват, когато влязат в академичната среда и почват да се чудят -"ама как така в училище бях отличник, а тука... " За да си студент са нужни много повече качества, а не само висок успех.

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: d6f832d6e2

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Това е нещо напълно нормално. Започнала си нов етап от живота и се страхуваш, повечето първокурсници го преживяват. Моята първа година в университета мина като на сън, почти не успях да разбера какво се случва и през цялото време бях стресирана. Нещата стават по-леки, когато мине първата сесия и разбереш, че няма нищо толкова страшно. Опитай се да се сближиш повече с колегите, това са хората, които ще те разберат най-добре, защото вероятно повечето от тях се чувстват по същия начин. В моя поток започнахме да коментираме темата доста късно, преди това си нямахме доверие и не се познавахме. Когато намерих хора, в които срещнах разбиране, нещата се подобриха значително. Самият факт да разбереш, че не си единствения, които се притеснява и тормози, те кара да осъзнаеш, че този стрес е нормален и проблемът не е в теб. Наистина няма нищо особено страшно в университета, положението далеч не е толкова стегнато, колкото в училище. Тук ти даваш едни пари, за да получиш образование и на преподавателите рядко им пука дали ще се възползваш от лекциите им, или ще се мъчиш като риба на сухо в края на всеки семестър. Присъствието ти е за твое добро, но то зависи от теб, никой няма да ти се скара и да коментира, ако си се успал за една лекция. Никой няма да ви търси по коридорите, за да иска обяснение за пропуснати часове, закъснели реферати или непрочетени материали. Трябва да почувстваш тази самостоятелност като нещо добро. Самият факт, че си притеснена, означава, че ти пука за образованието ти. Няма страшно, няма какво толкова да объркаш. Изпити се влачат и се взимат, упражнения се предават до седмицата на заверки, а заверки се взимат с упорство. Ако си съвестна, няма да имаш почти никакви проблеми и всичко ще е наред. Ако не си съвестна, пак всичко ще се оправи, просто ще е по-тегаво.

 

...

горе^

преди: 5 години, 7 месеца hash: 2f6142ba74

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Струва ми се, че прекалено много се вглъбяваш и паникьосваш. Идва ти стрес? Ами замини някъде за седмица поне, зарежи лекции, от две три пропусняти няма да те скъсат. Излез, разпусни малко, вземи пример от приятелите си. Понякога, когато е сам човек си въобразява разни работи колко му е тежко, тъпо, скучно и не може да излезе от непорочни кръг (говоря от личен опит), просто зарязваш всичко и започваш да се забавляваш. Майната му на всичко!

 

...

преди: 5 години, 7 месеца hash: cff62eab8b

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   В такива случаи не осъзнаваш къде си попаднала и ще ти кажа чисто и просто.. адаптирай се, преживей го, не е толкова страшно. А може би това не е за теб.

 

...