 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Затворих се в себе си, не искам да излизам навън
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 10651 пъти
Здравейте на всички!
Моля ви, нека ми отговори някой, който има подобен на моят проблем.
От вече 6 месеца, не искам да излизам на вън, или ако излезна, бързам да се прибера. Не искам да се виждам с никой, или ако се видя, бързам да претупам разговора и да се прибера. Общувам само по интернет, Почти не излизам на покупки, ако може и боклука да не излизам да хвърлям. За всичко това оставих да се грижи дъщеря ми. Получама помощи за безработица и дори в консумацията на разнообразна храна се ограничих да купувам и консумирам. Отварям и подреждам шкафове, секции, боядисах си тераса, стени, смених си малка стена с тапети. Правя всичко, но само у дома. Ако дъщеря ми/21 годишна е/ е на работа , използвам по-късните часове и така излизам да хвърля боклука или да отскоча до магазина да купя нещо и то, ако мноооооого ми трябва. Ако не е належащо или мога без него, въобще не излизам.
Разговори по телефона бързам да отклоня, а плащането на сметки също оставям в последната минута, за да мога набързо да отида да ги платя и бързо обратно зад вратата у дома. Не съм била преди така, но не знам, дали защото много години работех без почивка или отпуска, не знаех какво е домашен покой, или защото имам стара психическа травма,а от загубата на старото си жилище?! Трудно преодолях раздялата с него, но нямаше как, продаде се и се раздели с бившата съпружеска гадина..
Дъщеря ми не проумява защо е тази моя реакция да не излизам, аз самата също се страхувам. Четох наскоро, че така може да превъртя и да получа Алцхаймер, или склероза на мозъка. Пази Боже!
А ако излезна с дъщеря ми и видя някои стари познати само казвам "здравей!" и бързам да се махна. Ходех преди този период всяка неделя на църква или на гробищата да полея семейният гроб, но вече и това не правя.
Някои ще си помисли, че се глезя или защото не съм останала гладна, че ако остана гладна, ще бъда принудена да излезна и да потърся работа. И това ми е проблем, че няма да си намеря работа, затова предпочетох да плета у дома дрехи и покривки и да ги продавам, колкото взема - толкова. Но ще си бъда у дома. Моля ви, отговорете ми честно, има ли някой като мен - леко луднал, странник.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 704b3ac2ca |
|
1. Ако така се чувстваш по-добре и по-спокойно, няма нищо луднало и странно. Остави другите какво говорят, виж ти самата как се чувстваш. По-добре ли ти е, по-спокойна ли си вътрешно, или ти е по-добре да ходиш на работа, да общуваш с хора и т. н.?
Ако така както си сега, се чувстваш добре, няма лошо. Но явно има нещо, което вътрешно те тревожи, щом пишеш тук за това. Лично аз съм така откакто ме съкратиха от работа преди 2 години: седя си в къщи, имам си едно апартаментче, което давам под наем и така се издържам, дъщеря ми е голяма и самостоятелна, и си живее заедно с приятеля си. За последните години смених много работи, и навсякъде напрежение и дива експлоатация, общуването е на такова ниво, че по-добре без него... и, честно ти казвам, щях да превъртя ако бях останала още малко на последната си работа. Сега се чувствам много по-спокойно и по-добре.
Поне на мен ми звучиш позитивно и хармонично, не обръщай внимание дето ти говорят за Алцхаймер и тн. Дъщеря ти си гледа от нейна гледна точка и не те разбира. Отбягваш контакти с хора, защото /като съдя по себе си и по написаното от теб/ много негативи си натрупала и насъбрала, отношенията ти не са били добри, затова си се "затворила", но не се тревожи, това можеш да го промениш когато пожелаеш.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 730432bd3e |
|
2. Аз съм момиче на 24. Никак не обичам да обюувам с хора, но заради работата ми се налага. И аз като теб предпочитам да си стоя у дома, да се занимавам с нещо, вместо да съм навън с някого. Обичам да се разхождам, да тичам и го правя, но сама. Макар че не обичам контакта с хора, слагам едни слънчеви очила и обикалям магазините - сама. Накрая си купя някоя дрънкулка за 3-4 лв и се прибирам. Ако срещна някой познат отклонявам темата, за да не вземе да се лепне я на кафе да ходим, я да се разхождаме. Просто така си се чувствам добре. Иначе съм хубаво момиче, имам ухажори и всичко както си трябва, но просто аз самата се абстрахирам. Имам много хобита и се занимавам с тя у дома. Контакта с хората натоварва, факт!
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 3d6674a710 |
|
3. Здравей!
И аз имам същият проблем от скоро... Някакси нямам желание за нищо-ти поне вкъщи си действаш:). А съм на 21г. и приятелите постоянно ми звънят, а аз се чудя как да им откажа. Говорих със специалист и той ми даде малко насоки. В моя случай специално, се получи от много стрес-имах ужасна година и през цялото време се държах и сега като ми се отдаде малко почивка нещо се отчаях. Препоръчаха ми да сменя средата, да замина по възможност някъде. Та сега се готвя на да заминавам за 1 месец на море в чужбина. Сама отивам, не ми пука. Човек понякога има нужда да остане сам, да си възстанови душевната хармония и после вече задължително сред хора. Не оставяй нещата така! Пожелавам ти успех и дано да съм помогнала!
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: f62ed98cb8 |
|
4. Предполагам, че е вид депресия. Не може и не трябва да се живее в такава изолация. Убедена съм, че не си единствена, но все пак потърси лекарска помощ, това се лекува. Късмет!
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 89fb7d8fae |
|
5. Това е често срещано напоследък. Имам братовчедка и леля които го прекараха, но малкатат ми братовчедка се оправи, а леля ми става все по-зле. Малката близо две години, въоще не излизаше от вкъщи, и ако звъннех на вратата едва я открехваше бързо казваше някакъв отговор и затваряше. Сега обаче е добре, ходи си на работа и си излиза най-редовно, без да се притеснява. Пи лекарства доколкото знам. Страхова невроза - не знам дали така се казва, не съм сигурна. А леля вече от четири години въобще не излиза и понеже е възрастна, не знаем на къде ще потръгне. Тя е вече пенсионерка и въобще не се показва навън от апартамента. Децата ходят при нея, но става все по-страхлива, дори да ходи до вратата или да отваря балконската врата. Това състояние може и да се засили и при вас, а може и да се излекува... 35
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 6320676ce5 |
|
6. аз от доста години го карам така, може би си се уморила от лицемерието и злобата на хората около теб... Няма да превъртиш, може би хубавото на интернет общуването е че запознаваш се с хора, които не ги интересува какъв си що си, интересно ти е, отнасяш се в друг свят и малко забравяш за притесненията си
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 5657edbfe1 |
|
7. И аз минах през този период преди няколко години. Чувствах се добре и защитена. Отклонявах покани от приятели и не исках да общувам с никой. Добре, че съпругът ми прояви разбиране. В един момент обаче сама се усетих, че станах асоциална и си наложих да излизам и да се събирам с приятели. Според мен си направи една "емоционална почивка", но не позволявай този период да продължи дълго. Явно си разочарована от хората и затова страниш от тях, но в действителност всички си имаме своите падения, грешки и малки грозни тайнички.
Ж42
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 18de27204b |
|
8. Аз също не обичам да излизам и наистина излизам само по необходимост, но дори и тогава забавям излизането. Малко по-голяма съм от дъщерята на авторката и сигурно за млад човек това, че не излиза, е по-сериозно. Но така или иначе, няма с кого толкова да излизам. Иначе-ако жената се чувства по-добре вкъщи, да стои там. Не е като да бездейства съвсем. Друго не знам какво да кажа.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: a14b250268 |
|
9. Номер 6 е прав. И аз също не излизам поради простата причина, че ми е омръзнало да излизам и да седя все на едно и също място и да гледам все едни и същи хора, които се лигавят всеки ден, и приказват все за едни и същи неща и правят простотий и някак си си губят времето. Просто и мен ми е омръзнало, писнало ми е това еднообразие и за това и аз си седя в нас, на компютъра. Ходя до магазина когато трябва, лежа си в нас гледам телевизия, готвя си, ям и т.н.
С една дума-поомръзнал ми е живота засега :) но ще се оправят нещата, спокойно
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: ff8c9b99a2 |
|
10. Здравейте! Миналата година беше много тежка за мен! В личен план животът ми се промени тотално! По принцип съм по - саможив човек и има моменти в които съм си самодостатъчна и обичам да съм сама в къщи. Но сега съм напълно изолирана. Нямам никакви социални контакти, защото съм без работа. Децата ми са студенти и са далече от дома. Съпругът ми работи много, за да ги издържа, а аз си стоя в къщи и бездействам. Това страшно ми тежи. Чувствам се безполезна! Нямам много приятели. Никога не съм имала, но като че ли, докато ходех на работа беше по - поносимо. Не зная как да си помогна и да осмисля живота си!
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 431864f8f8 |
|
11. Аз съм така от много години, но не се чувствам болна и недоволна, напротив! Това също е начин на живот. Предпочитам самотата си пред фалша навсякъде. Предостатъчна съм си и ми е спокойно и конфортно.
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 84b4aa1f92 |
|
12. Историята на авторката все едно съм я писала аз.
Аз съм вече така 4-та година, без никакви изгледи да се оправи положението.
С тази разлика, че аз имах жилище, което продадох в града, заради дългове към топлофикацията и защото ме съкратиха от работа. Имах дете, което да издържам докато завърши училище и често сме имали само стотинки за прехрана.
Що макарони сме изяли, що домашен хляб съм омесила, ходехме по поляните зад блока и събирахме лозови листа от изоставени градини, събирахме сливи, ябълки, каквото има.
Редовно ходех на работа във фирма за производство на рамки за картини и снимки, но редовно не ни плащаха, после дойдоха и запечатаха фирмата и останахме на улицата, И обезщетения от борсата не взех - осигурявали са ме на 4 часа. Какво да ви кажа, парно не ползвах, но таксите ме съсипваха. И така се стигна да ме осъдят и в този момент нещо се пречупи в мен. Думите - "осъдена сте", "длъжник сте", "виновното ви поведение ще стане достояние" ме събориха психически. Дъщеря ми замина да учи в София, самичка, с 50 лв в джоба, отлична диплома и сак с лични вещи. Останах сама, с проблемите, мъж нямам от 18 години, всъщност разведени сме, и не сме се виждали и детето не познава. С дни не излизах от апартамента - 60 кв, голямото владение, нито исках да гледам някой.
Това продължи една година. На призовките за опис на вещи, въобще нито отговарях нито се обаждах,
лепяха си ги по вратата. После дъщеря ми дойде и намерихме фирма, която го продаде за два дена, после още за 10 дена се изнесохме. През това време намерих една къща, на 30 км от града. Не е лоша, боядисана я взех, с две стаички и кухня. Голям двор, симпатични съседи пенсионери. Всичко това обаче не отми горчивините от миналите незгоди. Много съм чувствителна и не мога да забравя как съседи цъкаха на призовките, слушах ги понякога как коментираха минавайки през вратата ми. Верно, че платих всичко, когато продадох жилището.
Сега пак съм сама, и не излизам пак никъде, повече си стоя на двора. Дъщеря ми сложи компютър и интернет, всеки ден ми се обажда, веднъж в месеца идва, говорим си, но сякаш една част от мозъка ми го няма. Не мога да намеря сили да се усмихна, чувствам се много изморена и непрекъснато ми е студено. Опитам се да се съвзема и правя сериозни опити, но не мога да направя нищо.
Така вече 4-ри години. Много рядко, ама наистина много рядко, отивам до магазина на селото. Всичко друго дъщеря ми, когато идва ми носи, но аз и какво ли имам да употребявам... ток, почти никакъв, вода - също, за храна- пак почти нищо. преди се страхувах, че може да умра самичка и детето ми ще се уплаши, когато ме намери разложена, но и това вече не ме интересува. Много пъти си мисля, колко е крехка душата на човек, и че колко много управляващите след демокрацията направо съсипаха поколенията с безумията си.
Благодаря ви, че ми прочетохте изповедта.
Лина
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: d072c8fb77 |
|
13. Все повече хора са така и причината е, която се посочва в първия коментар. Отношенията навсякъде, дори само отивайки в магазина или в градския транспорт, са такива, че по-добре да ги няма. Няма вече приятели, няма нищо безкористно дори в много семейства. Така че мисля че реакцията е напълно нормална. Я да се държат с тебе като човек дали няма с радост да ходиш на работа, да излизаш, и всичко останало. Просто никой с никого вече не се държи човешки.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
