Мнения за евтаназията
преди: 4 години, 9 дни, прочетена 1219 пъти
Здравейте какво ви мнението за евтаназията при хората? За или против сте? След като е хуманно да приспиваме животните, за да ги отървем от мъките, защо да не може да отървем и страдащите хора от мъките? Сещам се за филма "Маслото на Лоренцо" история по действителен случай разказваща се за малко момче, превръщащо се в жив труп следствие на рядко генетично забляване. Родителите му правят и невъзможното, за да открият лек и успяват опълчвайки се на всички, които им казват, че е по - добре да го зареждат в хоспис и да си продължат живота, но за жалост пораженията вече са необратими. Във филма ни показват, че той леко се е подобрил и дават надежда за други болни деца от същото заболяване, реално погледато обаче той си отива на 30 без кой знае какви подобрения, а в днешно време продължават да умират деца от същото заболяване. Даже преди няколко години при Гала даваха бълг. арче с левкодистрофия превърнало се по същия начин в жив труп. Измисленото от тях лекарство действа само ако заболяването се хване рано. От една страна им се възхищавам на силата да се борят за детето от друга си мисля, че само са му удължили мъките както и своите. Лично аз ако бях на мястото на тези деца щях да искам да си отида по - бързо от този свят, за да не съм в тежест на близките си. Ето затова смятам, че когато човек страда трябва да има възможността да се сложат по - бързо край на мъките му. В никакъв случай не съм против децата с увреждания има случаи на такива, които успяват да да се справят с живота като глухите, незряшите, тези с лека умствена изостаналост, със Синдром на Даун. Обаче когато един човек е във вегетиращо състояние, за мен си чисто мъчение да бъде поддържан жив както и за близките му.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 8 дни hash: c1304df314

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Логично погледнато, би било хуманно. Но логиката не е всичко. Дали родителят би приложил евтаназия на детето си, защото му е в тежест? И как би могъл да живее с тази мисъл? Следях една поредица за хора с редки заболявания - имаше деца със заболяване, което не им позволяваше да трупат грам мазнина и живеят не повече от 10-12 години; имаше млад мъж, който трябваше всяка вечер да се включва към апарат за дишане, тъй като ако заспи без него, ще умре и още много фрапиращи случаи. Всеко заболяване изглеждаше ужасно, а животът с него - немислим. Странното беше, че тези хора, болни от толкова тежки заболявания всъщност не бяха нещастни. Напротив - намираха щастие в малките неща и се радваха на живота... Тъй че кой може да каже за кого е милостиво да живее и за кого - да умре?

 

...

преди: 4 години, 8 дни hash: f2504150de

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Има един филм, посветен на темата - "Цяла половин година". Аз съм за евтаназията при нелечими болести, както физически, така и психически. Има някои хора, които наистина се борят и могат да живеят с болестта. Други обаче имат непоносими болки или пък са във вегетативно състояние и от съществуването им няма смисъл. При такива случаи човек трябва да може да реши дали да живее или не или ако не може сам - неговите попечители. В Швейцария има такава организация - Dignitas. Предполагам не е евтино, но дава шанс за достоен край. Имам едно познато семейство, което имаше две деца, които вече починаха, мисля че на 13 и 15 години. Първото им беше с тежки увреждания и си го гледаха, решили са да пробват и за второ, но и то беше със същите. Чак тогава са се сетили да си направят изследвания и се е оказало, че всяко тяхно дете би имало същите увреждания. Иначе поотделно с други партньори биха имали здрави деца, само един с друг не. След смъртта на децата бяха съсипани, особено жената. А тези деца бяха в рскоъва състояние, че никога не са осъзнали, че са живи. Просто не ми приличаха на хора. Аз също имам дете и да, ако е в такова безнадеждно състояние, ще избера да го евтаназирам най-вече за негово добро.

 

...

преди: 4 години, 8 дни hash: 8fc57af056

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Най-доброто лекарство срещу СИК-аджии, тикви, социалисти и подобни...

 

...

горе^

преди: 4 години, 7 дни hash: 0be232dca8

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   От авторката :Адренолевкодострофията се предава от майка носител на дете от мъжки пол като шансът е 50 на 50. Болестта започва да се проявява между 5 и 10 г. възраст. До 5 тата си година Лоренцо Одоне е нормално, жизнерадостно и будно дете. Малко преди да навърши 6 г. обаче всичко се променя болестта започва да се проявява, той започва да проявява признаци на хиперактовност, да губи равновесие, да недочува и за няколко месеца се превръща в жив труп спира да ходи и да говори. Родителите му го отглеждат у дома прикрепен към системи. Напук на съветите на медицинските сестри да го зарежат в дом и да си продължат живота те се борят сами да открият лек за болестта и така се създава "Маслото на Лоренцо". Благодарение на въпросното масло успяват да спрат разграждането на защитната обвивка на нервните клетки миелин обаче нанесените до този момент увреждания вече са необратими. Лоренцо живее до 30 тата си година във вегетиращо състояние, което лично за мен си е било излишно. удължаване на мъките му както за него, така и за родителите му. Клетката му майка се поболява от стрес покрай него и умира от рак. Колкото до тяхното лекарство за мен е спорно доколко действа при положение, че и днес продължават да умират деца от същото заболяване. Явно ако се започне преди проява на каквито и да било симптоми дава резултат иначе не. На българката чийто син е болен от същото заболяване са и казали, че няма да помогне в нейния случай. За мен стигне ли се до вегетиращо състояние най - доброто решение е евтаназия. Нека ви дам друг пример по ТЛС даваха предаване за хора застинала завинаги в детско тяло. Мъже на по 30 - 40 г. застинали в тела на 10 г. деца, с умствено развитите на 1 г. дете и напълно неподвижни. За тях също най - добрият изход е евтаназията, защото един ден когато близките им си отидат и вече няма кой да се грижи за тях те ще останат на произвола на съдбата и няма да могат да се справят с живота. Както казах не съм против хората с увреждания, които намират сили да се борят въпреки състоянието си, но за тези, които са във вегетиращо състояние мисля, че е е излишно мъчение и за тях и за близките им, както в случая на Лоренцо, както в другия случай, който дадох за пример, както и в най - тежките случаи на церебрална парализа, при които е засегнато не само физическото, но и умственото развитие. Ако искате ме наричате жестока това е моето мнение, за мен да се поддържа жив човек във вегетиращо състояние с тежки увреждания е чисто мъчение за него и за всички около него.

 

...

преди: 4 години, 7 дни hash: 37ec247480

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Това е за цивилизовани държави, в България при този корупция не знаем какво може да стане за пори и имоти. Много деликатна тема.

 

...