Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   До 3 -мисля че имаш предвид "графомания"

7.   Аз съм чела художествена литература като бях ученичка. Тя развива въображението и ти дава възможност да разбираш хората по-добре. Обаче през последните години чета само професионална литература. Няма време за нищо друго, светът и животът се развиват бързо. На автора бих казала, че не е нужно точно да се чете, а може да гледа филми или да слуша музика , или да се интересува от картини. Т.е. някакъв вид изкуство.

8.   "Пък и ако се замисли малко човек-защо се прави така, че да се четат по-малко книги на физически носител и повече в електронен вариант? Мислите ли, че е заради опазването на околната среда или заради нещо друго? Оставям въпроса отворен."

Отговарям ти накратка:

Защото е много по-лесно да се дистрибутират книги.
Печатаането е скъп и сложен процес. Ако искаш да имаш печали, не можеш просот да кажеш "напечатай 50 бройки, па да видим". Трябва да напечаташ поне 500, защото никой няма да вземе такава поръчка, при това евтино. Но тогава, може да не продадеш нищо. Може пък да продадеш много, но печатниците да са заети с новите заглавия и да се изгуби интерес. Още по-гадно.
После има и друг проблем - как да накараш книжарниците, да имат наличност от твоята книга? Все пак, нямат неограничени складове, а за рафтовете им да не говорим. Ще сложат това, което вярват, че ще се продава.
Имаш диструбуция - кой ще ги кара тея книги? Ако напечаташ книгите в София, как ще ги закараш до Варна? Или е по-добре, да напечаташ копия и във Варна? Ами междонародни издания на чужди езици?
Разходите са в стотици пъти по-малки.

Ето сега и гледната ми точка, като читател.
- Не се налага, да се разкарвам с 800 книги, всеки път, като се преместя. Да, преди трябвае, да направя трудният избор, между това, дали да ги задържа, продаря, продам или даря. Имам около 100 книги на хартиен носител и е направо кошмар. Ако трябваше, да държа 900 общо, не знам къде щях да ги събирам. Сега е лесно. Всичко ми е на клауда, като държа и бекъп на една флашка. Но стига да искам книга, просто си я свалям. А интернет има почти навсякъде.

- Не се притеснявам, че ще повредя или износя книгата. Таблета е с някаква водостойчивост, така че това, че съм разлял кафето, е просто върпос на един парцал. Или другото - да видя отпечатъци, защото предишният собственик на книгата яко е пушил и се виждат катранените следи, особено на ръбчетата.

- Не се налага, да си плюнча пръстите, за да прелиствам. Странно е просто.

- Някой от книги, мога да ти ги дам, да ги четеш, без да ги "губя" и дори не се налага, да ги нося.

И във връзка с "Ако същото нещо го прочетеш на електронен носител няма да усетиш и частица от това, което написах по-горе. "
Според теб, колко писатели още позлват пишещи машини? Ръчно писани творби, просто не се приемат от издателите. To още преди 15 години беше странно. А днес дори не се правят печатни машини. Последно се правиха, защото на хората в затвоите в САЩ, не им позволявали да ползват компютри (не, не се базикам) и им давали пишещи машини.

Това е според мен. Разбира се, може истината да е нещо различно. Ще се надявам да чуя и други мнения. А сега ...

9.   Защото обогатява мирогледа ти. Има хора със силна логика, други с развита емоционалност и тези, при които логиката и емоционалността са общо взето развити в еднаква степен. Сам разбираш кои хора какви професии си избират. На хората с рационален мозък като теб, понякога може да им липсва задълбочеността на човешките взаимоотношения и изобщо интерес към хора, чувства, емоции, усещания, нюанси. Стойностните книги помагат на човек да добие усет за дълбочина. Помагат да развие чувствата си, които всъщност са цвета на живота. Чрез опита, чувствителността, възприемчивостта и умението на писателя да ги предаде на лист, можеш да се докоснеш до неговата душевност, интимност, тревоги, страхове и копнежи, да се доближиш до него и опознаеш, както и да погледнеш през чужди очи. Книгите развиват емпатията и кръгозора, под различен ъгъл сблъскват читателя с общочовешки въпроси, учат да разбираме другите, чуждите болежки, поведения и реакции, различните от нас, развиват емоционалната ни интелигентност. Художествената литература тренира и въображението, учи на критична мисъл, помага за разбирането на човешките взаимоотношения и връзки, човешките ценности, личните приоритети и естетически предпочитания, културната идентичност и материалния свят.

Четенето на художествена литература позволява интроспекцията, както и дълбочинното разсъждение върху текстовете по време на тяхната интерпретация.

Както всеки вкус, така и вкусът към литературата се развива, надгражда и рафинира. Колкото повече чете, разбира и вниква в нюансите на едно четиво човек, толкова повече пластове на информация успява да долови и задълбочено да вникне в произведението, да успее да види неща, за които е бил сляп. Затова има лесна и трудна литература. Затова също казват, че четенето обогатява.

И както е казал "поетът" - "кажи ми какво четеш и ще ти кажа какъв си... но по-добре ще те познавам, ако ми кажеш и какво предпочиташ".

10.   9, искам да ти стисна ръката, защото си първия човек, който ми даде смислен отговор на въпроса. Не общи приказки за мироглед, речников запас и въображение. Баланс между рационализъм и дълбочина/емоционалност. Да, това помага в живота определено, защото липсата му води до депресии и липса на умения за общуване, а това са важни неща. Само за едно не съм съгласен, а именно че тази емоционалност трябва да си я набавиш точно от книги. Според мен може и от филми примерно. Даже филмите си имат и някои предимства пред книгите. Примерно не се налага да си представям всеки герой и ситуация и така мога да се съсредоточа върху посланието на филма и да го разбера по-дълбоко, както и върху емоцията. Някак книгата не мое да предизвика емоция у мен по същия начин, защото ми е скучна.

11.   По темата.

Виж, ти може да си "мениджър на средно ниво", без да си прочел и една книга. Има познат, който изкарва по 8 500 лева на месец, а дори не е толкова добър програмист. Чел е около 2 книги в живота си, което често е повод за много базици. Тъп ли е? Не. Невеж ли е - определено и то за доста неща. Това не го прави по-малко човек. Просто някой неща, маааалко му обягват.
Имам и друг познат, който беше на СЪЩОТО мнение, като теб. Днес чете по 3-4 книги на месец. Много по-доволен и спокоен от живота.
Аз също съм прочел на 400 книги технически книги. 99% от това знание е или загубено или ненужно в момента. Честно да ти кажа, мога да сумирам всичко което знам на 1000-1500 страници. И то ще са дълги и отечаващи детайли. А само тази седмица прочетох две книги, от корицата до корица, по 250 странички. Но научих много повече за живота, от книжки, които съм чел на 11-12 години. Да, сега имам много повече средства. "Задоволен съм", така да се каже. Но няколко неща, не се промениха, откакто бях "окъсан и беден" - продължавам да се радвам на истории и знам, че имам много повече да уча. Остави скапаните книги, които заливат рафтовете в книжарниците, правят ги на филми, а след 10 години, никой не ги помни. Има литература, която просто ти показва неща, които никгоа е нямало да видиш. Има и много добри филми. Да. Но това е различен медиум. Има прекрасни пиеси, има невероятни опери и мюзикъли. Не трябва, да се ограничаваш само до това, което е специално направено, да ти стимулира мозъка, като ротативка в казино.

А грешиш, ако си ислиш, че "едно време са нямали забавления". Имали са си. И тогава е имало много нечетящи. Просто книгите носят една култура и доховност, около която хората се обединяват. Описват това, какви сме и защо сме. Понякога са страшни и ужасни, често са неприятни в края, но ни учат и ни дават надежа, че може да сме по-добри.

Това. Това мисля. Може да греша. Преди 8 години си мислех, че съм безгрешен. Бях келеш с 5000 лева в джоба. Сега съм малко по-голям келеш. Работя много по-малко и имам съвесм други възгледи в живота. Само се радвам, че не абогатях много от рано, че сигурно щях да съм като "Чичо Чарли" - веселяк, който се друса и пропива, спи с безчет жени, защото нещо му липсва. Но сега съм друг. Не, че и сега не пийвам и не спя с жени, но опредеено е различно.

12.   Авторе, като гледаш филм по книга, ти виждаш представата на режисьор и сценарист за дадения сюжет. Виждаш актьори. В книгата са описани емоциите на героите, миналото им, което понякога не е показано на екрана. Да не споменаваме филмите, които са бледо копие на книгата и доста несполучливи. Мога да дам примери за много филми по книга, в които сюжета се разминава. Разбира се, има и доста успешни екранизации.
Книгите развиват въображението. Представяш си описания свят, диалозите, фантазията ти лети. Да не забравяме, че преди да стане филм, даденото произведение е вълнувало читатели години наред.

13.   Образован човек значи не да знаеш, а да можеш да мислиш.

14.   Трябва да четеш по 2 причини:

1) За да добиеш грамотност. Ако не запомняш правилно написани думи и изрази (минали през грамотен редактор, а не форумен глупак), няма как да не правиш постоянно грешки.

2) За да си развиеш въображението. С четене на книги си представяш нещата. А само с гледане на филми някой ти сдъвква картини и сцени и ставаш тъпо теле.

Успя ли да схванеш идеята? Ако до 20г не четеш повечко, после е късно. След това и мозъкът започва да работи по-бавно и помни по-малко и е късно тепърва да усвояваш нещо отвън - започваш да искаш ти да бълваш "съдържание".

15.   Моля, 8/11 номер да не се изказва точно по тази тема - толкова е неграмотен, че не е за вярване.

16.   Даже американците, дето са нация която много малко чете, като цяло, имат слендият лаф, особено вървежен, като го кажеш:
Read a fucking book!

17.   Като четеш една история развиваш въображението си, представяш си това, което четеш, как изглежда героя, стаята...., но когато гледаш филм някой вече си го е представил и ти го поднася на готово, но това е неговата фантазия. Има много стойностни книги на всякаква тематика и не само книги, но и статии. Важно е да се чете. Знаеш ли тук в този сайт колко често ми прави впечатление, че хората не могат да се изразят. Не могат да извлекат същността на проблема и да го споделят. Давам пример с историята за някаква, която е родила и не допускала бащата на детето. Ужас, дори не го прочетох. Разказва за някакви дребни, маловажни детайли, за сглобяване на креватчето, но кой го интересува това. Друга тема за връзка с минималист в заглавието, който "спеставал" половината си заплата, а вътре хазартен тип, който харчи всичко и няма нищо.
За съжаление това е масово и причината е именно получаването на готово на информация. Доста известни личности в България издадоха книги, но само на мен ли ми прави впечатление, че някак нивото е ниско, липсва увлекателност и талант. Харесвам много Джон Гришам и четейки написаното "потъвам" в действието, това е стойностен автор.

18.   Никой не е казвал, че трябва да бъде задължително художествена литература.
Просто се предполага, че тя се чете „най-лесно“, понеже имаш история и сюжет, който да следиш.
Е, естествено си зависи от стила на автора и начина, по който се изразява. И твоите лични предпочитания. Но това е за прозата, тя не е единствената форма на литература.

Поезията например, не се харесва на всеки и много хора предпочитат прозата. Аз лично харесвам поезия.
Но да не забравяме, че има и други видове литература.

Например книгите тип „Наръчник за живота“ винаги са ми били много забавни.
Смисъл, не казвам, че такава книга непременно „ще промени живота ти“ и начина ти на мислене, но понякога е интересно да видиш гледната точка на автора, която ще бъде по-ясно изразена, отколкото в романите, защото в наръчника директно ти се показва „Какво е искал да каже авторът?“.
Колкото до философската и психологическата литература, там няма сюжет.
Те са по-скоро като „учебници“, в които се излагат определени възгледи. Вярно, че е доста по-сложно и разтегнато, но за много хора е интересно.
И за много ог тях е сложно и безсмислено. Въпрос на предпочитания.


Колкото до способността да мислим, ами тя може да се постигне и по други начини, освен с четене, така е.
Даже Сократ казва, че „четенето на книги пречи на свободната философия и свободните разсъждения“.
Човек може да „тренира ума си“ и по други начини.
Често се случва, че когато четеш дадена книга, или статия, приемаш всичко за „чиста монета“ и вярваш в неща, които може да не са факти.
Или може да са просто дадено мнение, което не е непременно абсолютна истина.
Но това става, ако не можеш да мислиш критично.
Способността да мислим критично, е много важна, особено когато четем нещо.
Не трябва да „се доверяваме“ на всичко написано.
Не отричам и друго. Че има хора, които се хвалят колко книги са прочели, но дали са ги разбрали правилно и дали са разсъдили над тях?
Ако един човек не влага мисловна дейност в това, което чете и говори, веднага си проличава.
А ако се чудиш какво ти дават книгите, ето ти нещо интересно:

https://www.manager.bg/наука-и-здраве/23-причини-защо-четенето-на-книги-ни-прави-по-добри-хора

Заглавието звучи смешно, но ми се стори доста интересна статийка.
Може да „хвърлиш едно око“.
Все пак, щом нямаш навика и интереса да четеш, нищо не пречи да ползваш други начини да се обогатяваш и да се образоваш.
Има ги безброй много и някои от тях са по-ползотворни.
Например пътуванията и запознанството с друга култура и манталитет чрез опит от „първа ръка“.

19.   Може би много хора са отблъснати от българската литература, заради училището.
Но това не е есинствената литература, която бихте могли да четете.

20.   Номер 5, ако ти е странно, много по-уютно и приятно и удобно е да четеш книга на хартия, отколкото на електронен носител.
Освен това, четенето на хартиен носител е много по-щадящо очите, оклкото екраните на компютрите, таблетите и смартфоните.

21.   Ще нахвърлям някои мои мисли по темата.
С четене на добра книга изживяваш един човешки живот за една седмица (приблизително). Това е компресиран житейски опит, вложен в книжен формат. Колко живота можеш да изживееш във времето, дадено ти на тази планета сега?
За хора, болни от дислексия (има много известни хора с това заболяване) има вече и книги в MP3 формат. Четенето е и слушането на някой, който чете за теб. Нямаш извинения.

Гледането на филма “Играта на Ендър” не се доближава въобще до прочитането на книгата. “Кръстникът” може би е достатъчно да се гледа, заради таланта на създателите. Също и филмите по книгите на Толкиен...

Четенето на книги развива способността да се фокусираш продължително време върху едно нещо- умение, което закърнява със сърфирането в Интернет и четенето на вестници/статии. Един вид медитация.

Някои книги си заслужава да прочетеш, но други трябва да изучиш дълбоко и да вникнеш в дълбочина. “Тао Те Чинг” от Лао Дзъ се чете цял живот и пак може да не я разбереш.

Мъдрецът не е необходимо да чете книги, за да постигне мъдрост. Много от философите от Древна Елада са предавали мъдростта чрез дискусии. Но кажи ми, къде можеш да срещнеш такъв човек в твоята непосредствена среда и да поговориш с него? Има три пътя към познанието- на размисъла (най-благородния), на подражанието (най-лесният- КНИГИ!), на личния опит (най-тежкият)- изборът е твой.
Има книги и книги. Едните не струват хартията на която са напечатани, другите са с цената на цяло кралство! Избери разумно. Съжалявам, но не съм чел автори, които се изискват в училище; чел съм други полезни книги, мой избор, мой живот.
От “Български Хроники” на Стефан Цанев зная повече за Историята на България от скучните учебници по История в училище.
От “48 Закона на Властта” на Робърт Грийн разбрах повече за всичкия театър на политическата сцена, българска и световна. Междуличностна също. Както казва Шекспир “Животът е сцена и ние всички сме актьори” (приблизителен цитат).
Как мислиш, има ли смисъл това?

22.   От 9 към 10: Ами не, емоционалност не е равнозначно на дълбочина, авторе, но е предпоставка за придобиването й. Филмите предизвикват най-вече стимулация на повърхностните емоции. Под силен афект рационалността се изключва, следователно дълбочинното разсъждение, за което ти писах в пасажа умишлено отделен от другата част на текста и който си пропуснал да отчетеш, се свежда драстично. Нямаш толкова време за интроспекция, за фин анализ, за вникване в по-сложни състояния на душевния мир на героите (нито на автора). Освен че действието се развива по темповете на режисьора и целевата аудитория, то звуците, картините, светлините и детайлите, които се наслагват, свръхстимулират сетивата, което води до отдалечаване от себе си, притъпява фините усещания, които са в основата на баланса, хармонията и дълбоките чувства.
Един роман (имам предвид качествена литература) представя ситуациите и персонажите много по-обстойно, отколкото може да го направи един филм от 2 часа. Освен това, при прочита на книга, имаме възможността да опознаем по-добре героите, да се свържем на по-"интимно" ниво с тях, поради времето, което им отделяме и описанията на психичните им състояния, литературата бидейки по-подходящо изразно средство за предаване на вътрешния свят на героя от киното.
Освен това, при романа имаме допир до нещо автентично, каквато е историята, сътворена и написана от един човек, докато при филма имаме прочит на произведението от друг човек, орязване на историята, адаптация на диалозите, режисура, сценография и тн цялата листа на хора, които са участвали в направата на филма, как да ти кажа, то е като да ти разкажат какво е почувствал Гошо, когато е правил секс, пак е хубаво и интересно, и може да е страшно вълнуващо и пресъздадено от най-различен ъгъл, но не е съвсем като да ти го опише подробно Гошо. Книгата е източник на знание от реалния опит. Пък и чрез филма не можеш да почувстваш автора, което съвсем не означава, че добрите режисьори са за изпускане.
Ти пропускаш да обърнеш достатъчно внимание на коментарите, които наблягат върху обогатяването на речниковия запас, но виж какво усещане в теб предизвиква фразата: "И лепкав черен покров се простря над заснежената планина", един кадър с тъмни надвиснали облаци над планина със сняг по върховете няма да създаде същото впечатление, каквото създават думите. Още повече, освен ако не разбираш от изкуство, въобще няма да обърнеш внимание на детайли от снимков материал, много по-вероятно е чувствителността ти да бъде провокирана и обогатена посредством качествен текст. Както и въображението, а то е свързано с креативността и паметта.

"Примерно не се налага да си представям всеки герой и ситуация и така мога да се съсредоточа върху посланието на филма и да го разбера по-дълбоко, както и върху емоцията. Някак книгата не мое да предизвика емоция у мен по същия начин, защото ми е скучна."

Въпросът не е само да схванеш посланието на историята, иначе можеш за още по-бързо да четеш директно поговорки... или скоропоговорки, още по-добре. Въпросът е точно да почувстваш героя, да разбереш вътрешния му диалог, страхове, чувствата и колебанията, които изпитва и го движат, съмненията му и психологичните борби, които води, миналото му, спомените му, копнежите му, разбиранията му... - това е емоцията, за която говорих, съпреживяването, поглеждането чрез чужд поглед, дълбочината. Скучни стават най-дълбоките чувства, когато има свръхстимулация.

Тъй че гледането на филм е по-скоро пасивна дейност, докато четенето на художествена литература - активна. При четенето консумираш по-бавно, но по-качествено. При четенето остава по-траен спомен, при филмите - повърхостен и в същото време агресивен на подсъзнателно ниво.

Лично аз гледам филмовите адаптации след прочита на книга, която ми е харесала. Много харесвам и киното.

24.   Изключително много съжалявам, че ще се наложи да те разочаровам, но нито имаш кой-знае колко богат речник, нито се изразяваш кой-знае колко добре. Правописът също ти куца.

25.   14, една малка забележчица имам към теб - говори само за своето мозъче ;–)

26.   Ето, прочети това и може и да разбреш!

https://life.dir.bg/aktsenti/kolko-e-trudno-da-o-stanesh-gramoten

Особено последната част, озаглавена Ограмотяване.

27.   Аз съм грамотна жена, която има математичен и инженерен ум. Имам преуспешна кариера предимно като изследовател в компютърните науки, но и в частния сектор в чужбина. И съм напълно убедена в нуждата от четене на книги! Афинитетът към математиката изобщо не е извинение за безкнижовността!

Преди малко попаднах на един материал и за удобство на автора цитирам последната част за неоспоримите ползи от четенето на художестяена литература:

"Ограмотяване

Без съмнение основата на грамотността на един човек се поставя в семейството и в училище, но паралелно с това, трябва да върви процес на самоусъвършенстване и ограмотяване. Това се случва с четене, разбира се. Съвременните хора посвещаваме много повече време на писане и на стремеж да споделяме чрез писане и снимки, отколкото на четене. А четенето е онова, което тренира мисълта ни и ни ограмотява. Но то прави и много повече - показва ни различни гледни точки, завежда ни в нови светове, кара ни да преживяваме различни ситуации, в които може иначе никога да не попаднем, да видим места, на които може и никога да не отидем, да се запознаем с характери, които не сме си представяли, че съществуват и отваря врати в съзнанието на човека, което нищо друго не е в състояние да отключи.

И макар да си мислим, че е много лесно да се чете, оказва се, че за много от хората това не е възможно. Отново поради липса на време - прекалено много задължения, умора, смарт устройствата и социалните мрежи, които са ни обсебили и не на последно място - заради липсата на желание. Защото никой до този момент не им е показал, доказал или вменил, че грамотността е висша ценност."

28.   24, ако ми посочиш повече от две правописни грешки, ще си върна думите назад. Другото е лаладжийство.

30.   До 28, не съм 24 но провокацията ти ме заинтригува.
1 грешка:
"едва ли не си нискоинтелигентен." когато няма запетая между "не" и "си", се чете "не си" и смисълът му се обръща. Макар в текста да има липса на още запетаи, ще те оставя да си ги потърсиш сам.
2 грешка:
Богатия речник на пишещия си личи по това, че липсват повторения, дори в съседни изречения се използва синоним за да няма повторение на една и съща дума или фраза.
3.
Изреченията в един текст не е желателно да започват с "Аз", а при теб има дори поредни изречения започващи с това. Текстове "аз това, аз онова" не са приятни, нито за читател, нито за слушател.

"И дори и да прочета примерно "Война и мир", какво в крайна сметка ще се промени в живота ми? По-умен ли ще стана, по-щастлив ли, по-богат ли, по-успешен ли?"

За споменатата книга точно не знам, защото една книга не би те научила на кой знае колко, но ако беше прочел повечко книжки, щеше да се изразяваш доста по добре. И вместо да напишеш "и дори и да" щеше да напишеш просто "Ако" в началото на горе цитираното изречение. А когато се научиш да се изразяваш правилно, хората ще те разбират по добре, образованите ти колеги и работодатели ще те уважават повече, ще си личи, че си умен, възможно е това да подпомогне успешността и забогатяването ти, ще си създаваш по лесно приятелства сред умните, което като цяло ще ти донесе щастие.
Съвсем не казвам, че си невеж или нискоинтелигентен, твърдя че за да си перфектен ти трябва много малко. Трябва ти повечко четене на класика за да възприемеш правилен словоред, при изразяване, било то устно или писменно.

31.   До 15

Ми ебали му майката. В БГ учих само до 8ми клас, после се преместихме и никъф зор не съм имал, да уча ималко съм ги позабравил схемите. Ся човек, нищо сакън да не каже. Аре моля те ТИ НИКГОА повече нищо да не публикуваш тука. щ

Иначе - лъжа е. Цялата литература, писане, са едни ГЛУПОСТИ! Важното е, човек да трупа, да се развива и да прави, а не да мисли за чувства и нкакви си захаросани хомосексуални простотии. Това е! Литературата е вятър работа и ненужна дисциплина, тровеща умовете на младите, докарваща ги до депресии и причие.

32.   Авторе, художествената литература е извор на знание. Разбира се, количеството прочетени книги днес няма да определи на кое стапало се намираш в кариерното развитие. Всеки има собствено усещане за интелигентност и знания. Често погрешно. Определяш се като интелигентен, може би. Прочети по-горни коментари, там не блестиш. Някой споменал правописни грешки, твърдиш, че не си допуснал. Оформянето на текст не е само провопис, а и пунктуация, синтаксис, стилистика и т.н. При теб липсва, а и разбрахме, че не ти е нужно за заеманата от теб позиция, предполага се, че имаш други качества.
Та, литературата и написаният текст са често в тясна връзка с други науки - изкуство, история, психология и т.н. Съветваха те, по-горе да посетиш театър или опера. Ако някой е изпуснал, тези форми на изкуство също са написани някъде преди това.
Литературата те кара да мислиш.
Никога няма да разбереш какво ти носи тя, ако не си в такава среда. Постави себе си сред хора, които са чели доста, възприели са прочетеното, имат богат речник, разбират в дълбочина всяка тематика, е хайде, почти всяка. Прекарай една седмица в такава среда и или ще усетиш вътрешно, че знанията ти са под кота нула и самочувствието на много интелигентен, умен и с богат речник ще се срине или ще провокира желание за четене и знания. Интелигентен си спрямо средата си.
Четенето отключва любопитството. Когато четеш една книга срещаш непонятни за теб неща - термини, периоди в историята, митове, имена, години и още. И тук се поражда любопитството. А за да я разбереш тя има автор, чиито живот понякога е важен за написването на книгата и е от определящо значение. Принадлежи към някое течение или направление, това за по-лесно разбиране. Много хора не четат, защото не разбират самата книга.
Доста писаха над мен за възприятие и емоционалност.

33.   #28

"да обогатим езика си или някакви общи приказки" - липсва запетая пред "или".
"Смятам, че имам не лоша обща култура" - пише се "нелоша". Слято.

И това е само пример, тъй като минах през резюмето ти набързо.

34.   Аз съм завършила НПМГ, компютърни науки в СУ. Имам математически стил на разговор и мислене, старши софтурен инженер, имам екип, в международна компания с добър доход и перспективи. Като бях ученичка четях математика, програмиране, кибернетика, такива ми ти неща. Мразех физика, механика и само по задължение четях. Художествена литература четях, чета и сега. Ако може на електронен носител, това с хартията е смешно и изсича дърветата. Не обичам екранизации на книги, вече всичко се съкращава, героите и описанието на сценките губят плътност, стават като сенки, всичко се прави за пари, Холивуд стил. С какво ми помагат прочетените книги?
Правят ме щастлива, дават ми друг прочит на житейски събития, друг ъгъл за разсъждения, помагат ми да разбирам поведението на хората, причините, които ги карат да правят едно или друго нещо. Това ми помага да бъда успешен шеф на екип, да имам извънслужебни теми за разговор, да не гледам като теле в железница неколеги.
Правят ме по-успешна в личния живот, дава ми емоционална интелигентност, съпричастност, гъвкавост на аргументите при спор или дискусия. Ходих по задължение да ме тестват Адвокат на дявола съм била...Знаех го и преди теста.
Имам за партньор в живота колега имаме момиченце. Масово колегите нямат успешни връзки, мисля, че се дължи на недостатъчната обща култура. Литературата е по-лесен начин да завържеш разговор, да общуваш с други прилични хора. Музикалните пристрастия и картините и изложбите искат много специални знания, иначе можеш да се изложиш ужасно.
Остави възрастните хора, ако се срещна служебно с подобен тяснообразован човек го игнорирам. Защото ти не можеш да си сигурен какво точно си пропуснал да прочетеш извън задължителното. Ами ако точно това ти дотрябва? Как ще развиеш своята логическа мисъл, вземането на правилно решение в състояние на цайтнот? Само и единствено ако разсъждаваш с цели съждения, избирайки от личния си набор в главата, от прочетените неща. Никога не е късно да започнеш да четеш. Моята Катинка се научи да чете на 4 години на Хари Потър.

35.   Една стилистическа, една пунктуационна и една граматическа - това са всички грешки, но за човек, който не е литератор или филолог, това е дори постижение! Така че, авторе, никой не може да има претенции към езиковата ти култура. Аз, като доктор по литература, се затруднявам да ти обясня защо трябва да се чете, а и не съм сигурна, че "трябва". Човек може да получи знания и опит от различни източници. Художествената литература е само един от тях. Тя, поне за мен, е важна с това, че провокира у човек различни въпроси, отговорът на които е важен за неговия живот. Но наистина разбирам хората, които търсят пътя си по друг начин. Съпругът ми, например, да е прочел има-няма 10 класически романа. Но е един от най-интелигентните, мислещи и информирани хора, които познавам. Смятам, че по-възрастното поколение просто робува на една българска възрожденска традиция, когато книгата е била привилегия само на най-будните умове.

36.   Не се комплексирай. Ако не е четенето, ще е моралът, ако не той, все за нещо поколенията няма да са на едно мнение. Откакто свят светува има противопоставяне на поколенията и така ще бъде. Приеми го и се опитай поне ти като минеш в средната възраст да не пилиш "децата". Всичко се променя, но повечето хора не могат да го приемат. Заклещени са в младините си и искат всичко да е като едно време, за да се чувстват млади. Вместо да помислят как във всяка възраст да им е добре. Аз съм на 45. Чета с удоволствие, филми също гледам и не разбирам много от нещата, които вълнуват 15-20 годишните. И не ми и трябва, те си имат свой свят, аз - свой.

37.   Здравейте, на 37 съм вече! Имам няколко любими български сериала-"Рицарят на бялата дама"-напр. в сериала героят "Червения облак"-момчето с червената коса, четейки романа, който го има в мрежата, героят е именуван като "белия облак"! От сериала "Васко да Гама от село Рупча" корабът, в който Васко се вмъква нелегално го знаем като "Царевец", а в романа носи името "Елена"! Така че номер 4 е прав! Бих включил още сериали, но мисля, че тези два примера са напълно достатъчни, за да разберем, че основните детайли в сериалите и романите са видимо променени, чиято разлика е напълно осезаема, още щом сериалите и романите се сравнят!

38.   За номер 33

https://kaksepishe.com/zapetaya-pred-ili/

Мисля, че човек, който прави забележки за правопис, е редно първо сам да го научи.

39.   30, щом си прочел/а толкова много книги, трябвше да знаеш, че се пише запетая преди "за да" и тире между "по" и "добре"? Изглежда заядливо да правиш такива забележки, а самия/ата да пишеш много по-неграмотно. С подобни "доводи" съвсем ме отвратихте от художествената литература. Аз наистина исках реални аргументи, но така и не видях такива. Вече го обърнахте и на заяждане на дребно и то точно хора, които имат най-голяма нужда от ограмотяване. Точно ти ми правиш впечатление и в другите теми как търсиш дребни поводи за заяждане със специфичния си стил на писане и едни и същи граматически и пунктуационни грешки.

Жалко, че темата се превърна в поредния спор, при това точно от хора, които твърдят, че четат и са "обогатени". Все си мисля, че това не е присъщо на последните.

40.   Авторе, професионално насочената литература винаги съм я свързвала с нещо скучно и четене по задължение. Все едно съм отново студентка или ученичка и трябва да прочета учебник за изпит. Или ще правя тест. Сухарско е. Винаги съм намирала такива хора за скучни и суховати. Хора без въображение.
Докато човек сам си избира художествената литература, защото му е приятна и интересна. Това развива мисленето, светогледа. Иначе поглъщаш някаква теория само.

41.   Напълно те разбирам, като започнат да се фукат колко книги са прочели ми иде да ги накарам да изядат всички книги които са прочели. Онези които четат книги, винаги обиждат другите, които не обичат да четат книги и ги мислят за глупави. И аз предпочитам да го гледам на филм, отколкото да чета, много ми е натоварващо. Опитвала съм, да чета не ми е харесвало, напротив натоварващо ми е. Книгата не може да те научи на нищо, освен на някоя по-сложна дума с която да се фукаш пред знайни и незнайни. Живота е този който те научи най-добре, и разните ситуации,стига вече с тези книги! Който иска да чете, който НЕ обича, оставете го да си гледа филма.


Лилит

42.   Четенето дава възможност на човек да погледне на нещата от друг ъгъл, да осъзнае свои грешки или пък да избегне бъдещи такива, без да е нужно реално да преживява всяка ситуация и събитие. То обогатява общата култура, развива у всеки някакви черти, аналитичното мислене, фантазията, придава текстура и нюанс на личността, изгражда чувството за хумор. Към книгите човек може а се обърне винаги, когато почувства нужда. Да прекараш уикенд в градската библиотека е огромно удоволствие, човек се натъква на изненадващо добри неща.
Разбира се, типът литература която трябва да се чете, за мен лично е въпрос на вкус, както е въпрос на вкус ежедневното ни меню, или изборът на дреха, или пък нещо друго. А за онези които не обичат да четат, мога единствено да добавя, че всеки има право да няма вкус.

43.   40, аз обичам да чета и философия като "Дао дъ дзин" и "Дао - трите съкровища", но иначе съм съгласен, че хора, концентрирани в подобна литература, са скучни. Само че това не е следствие от четенето, а четенето е следствие от тяхната същност.

42, "Четенето дава възможност на човек... да осъзнае свои грешки"

Номер 30, който твърди, че чете, определено не осъзнава грубите граматически грешки, които допуска. Но пък обвинява другите в неграмотност. Съдейки по това, мога да кажа, че по-скоро четенето развива неадекватността на представата за себе си, неприемането на чужда гледна точка и дребнавата критичност към избора на другите.

44.   Точно това ми казваха и нашите, когато бях дете. Колко много те са чели,а аз една книга непсъм отворила. Когато пораснах разбрах, че и те не са ги чели, просто е било модерно да събираш книги, когато са били млади.

45.   Аз не се изненадвам на хора, които не четат или не обичат да четат. За съжаление!
Изненадвам се на хора, които не се срамуват, че не четат. Или пък такива, които искат да убедят всички, че е излишно и дори изкарват четенето на книги „вредно“.

Те и филмите показват чужда гледна точка и чужда интерпретация за вече готова идея.
Ама тях си ги гледате, нали?

Технологиите изместиха традиционното четене. Доведоха до разглезване и мързел.
Мързелът е майка на затъпяването.
В такова време живеем, когато е наложащо да разбираш от технологии и да имаш смартфон и компютър, обаче за много хора е станало срамно, ако четеш книги.

Просто повечето хора не са си създали навика да четат книги, защото постоянно са в социалните мрежи. Аз четях много повече, преди да си направя Фейсбук. Никак не се гордея, разбира се.

Не отричам ползата от технологии, не ме разбирайте погрешно!
Но вредата никак не е за пренебрегване.

До Лилит
Ако си намериш достатъчно интересно четиво и ти хареса, ще го прочетеш сравнително бързо и лесно. И тогава ще разбереш какво ти казват четящите.
Защото четенето също е един определен вид опит.

47.   До 14

Изобщо не е вярно, че на 20 години мозъка ти работи по-бавно и помниш по-малко.

Ама за четенето на художествена литература - работата е, че не слага храна на масата, не плаща наема и е нормално, да е не е преоритет на повечето хора.

48.   "Музикалните пристрастия и картините и изложбите искат много специални знания, иначе можеш да се изложиш ужасно."

Да, бая гейткъйпъри има там ... хах ... ГЕЙт.

49.   Само аз ли забелязвам, че най-злобните коментари са на четящи? Ама нека си вярват, че са възвишени.

51.   47, явно сте много забавен човек в реалния живот. Литературата развива въображението и лично мен ме разтоварва. Много писатели са били вдъхновени от други автори като деца , така че твърдението, че четенето не им е осигурило прехрана е смешно.

52.   Много не четат, защото от малки не са развили това качество в себе си. Предпочитат да седят в социалните мрежи , да лайкват, качват снимки. Да качват дълбокомислени фрази, за да изглеждат умни. Да слушат чалга и да мятат салфетки. Да стават роботи.
47, много автори са били повлияни от други и това им е определило бъдещето. Четейки даденият автор след време и те са се амбицирали да започнат да пишат.

53.   До 47, то и гледането на филми не ти плаща сметките, ама си ги гледаш за кеф, нали? Като си платиш наема, търсиш начини за забавление и почивка.
Колкото и да ви е странно, художествената литература е забавление. За някои от вас е непонятно, но... Въпрос на предпочитания.
Забавлението е добър начин за учене на нови неща. Не е като да си вечно със скучния учебник, където всичко е написано не разбираемо. Макар че за редовно четящите, информацията лесно се обработва.
До 49, не са злобни. Просто един нечетящ не разбира какво удоволствие е за някои хора да четат и какво им е дало това.
Съгласна съм, че има хора, които четат само, за да се похвалят. Или просто са запомнила един автор и го наричат "любим".
Но вие още малко ще изкарате четенето вредно или излишно.
Какво пречи да си мислещ и четящ? Едното не изключва другото, даже съчетават два вида интелигентност.

Аз например, често не съм била съгласна с някои гледни точки, изложени в книгите. Не ми е закърнял мозъкът, като съм чела.
От кога четенето стана причина за затъпяване?
Може би тази тенденция се появи заедно с литературата, писана от хора с малък капацитет. Или с получаването на готова информация.
Никой не е казал, че четенето трябва да ви е приоритет, но е жалко, че не сте открили колко приятно може да бъде, защото не сте намерили нещо, достатъчно и тересно за четене. А от там, не си създавате навика.
Просто не знаете какво изпускат, когато не четете.

Съвсем възможно е да си мислещ, работещ и четящ човек.
Художествената литература не е единственият вид литература, има жанрове за всякакви предпочитания.
Например, нормално е да сте "алергични" към правна литература, но тя не е за забавление.

54.   53, а четящите пък не разбират, че хората са различни и това, че не са като тях не ги прави прости. Не може всички да харесват книги. Едни харесват театри, други рисуване, трети философия, четвърти история, пети спорт.

Гледането на филми не плаща сметки, но гледащите филми нямат претенции да са възвишени и да смятат негледащите филми за прости. За разлика от четящите.

Аз честно казано се отвратих от някои "възвишени" четящи тук и от ограниченото им мислене. Не знам как точно ги обогатява, ама на мен не само не ми се виждат обогатени, а напротив - много ограничени. Човек, който смята, че има само един-единствен начин да се обогатиш и смята всички други начини за повърхностни, не ми го хвали.