Суицидни мисли!!!
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 848 пъти
Здравейте, вече пуснах тема по въпроса, и ще помоля админите да я публикуват, защото е важно, както си личи и от заглавието. Този път ще бъда кратка. На 20 + съм, и тъкмо се изнасям. Обаче имам суицидни мисли. Незнам към кого да се обърна, не искам да товаря близките си, нямам пари за психиатър, нямам сериозна работа, търся си всеки божи ден, нито гадже или връзка. Доскоро пиех хапчета, но не мога да си ги позволя вмомента. Близките ми ми се сърдят, когато им кажа, че имам суицидни мисли, или почват да ми крещят. Освен тях си нямам никого освен тях. Трудно ми да заспивам, или спа много, сутрин не мога да се събуждам, еднам се мърдам, поямиха се сини кръгове под очите, мозъкът ми гори. Мразя се. Ужасно много се мразя. Не нам как да се обикна. И съвети от типа на " Горе главата", " Стегни се и се вземи в ръце" не помагат, става по-зле( сякаш аз не го искам, нали? ! ), и просто са безмисленни. Много ми е зле, ужасно зле. Хронично чувство за празнота и ненавист към света, държа се агресивно и автоагресивно, наранявам се, пия, пуша и използвам опиати, за да притъпя болката и празнотата. Жена съм, да. Буквално съм невидима за света, за хората, дори за семейството си. Това ме убива. Какво да направя? Как да изляза от дупката? Не мога да говоря, почти не говоря впрочем. Направих си лист с графа: за и против суицид, плюсове и минуси. Плюсовете са повече. Още повече, че съм боклук, и за нищо не ставам (хората ми го казват нонстоп). Изтрих всимките си снимки, профили, и т. н. Нямам себеуважение, но най-лошото е че не мога да се справя с резките промени в настроението, асоциалността, тревожността, страха от всичко, липсата на подкрепа, зависимостите си към електроника, моето убежище, с деперсонализациите, дереализациите, дисоциациите, частичната амнезия, незнам коя съм, имам мания за величие. Дори не се къпя, не ям, буквално лежа по пода, и чакам сивото и размазаното да изчезне. Всеки божи ден отивам на моста, за да се хвърля, и в последния момент се отказвам.
Страх ме е. Там, след смъртта, може би няма нищо. И ме спира мисълта за близките ми. Освен това, стрували се да се унищожа завинаги, при условие, че не съм живяла, и всичко е било толкова жалко досега? Може би е дори поправимо. Страх ме е от смъртта, ужано ме е страх, но толкова се мразя, че не виждам друг изход. Имам суицидни мисли още от 5-годишна възраст, но го криех цял живот, от чувство на срам. Да, срамувам се, че съм слаба. Тогава още повече се намразвам, и не мога да изляза от порочния кръг. Видя ли кола, инстинктивно искам да се хвърля под гумите, да изчезна, да се изпаря. Ето, сега пак ми хрумна да се хвърля пред влака (гарата е наблизо до нас), защото вкъщи са скрити всички остри предмети. Освен това ме разяжда чувство за вина, защото съм извършила ужасни престъпления (това не е част от болестта, а е реалност), особено спрямо един близък човек... И не мога да приема мисълта за чудовищните си деяния. Може би това е главната причина. Тези мои престъпления. И преди да кажете, че животът е за силните и се изисква кураж, да, аз съм страхлива. И второ, съвестта ми ме гризе, а тогава и дума не става за кураж или прочие, защото въпросът е за чисто морални измерения и нравственост, а не за смелост, страхливост, сила.
Да се самоубия ли? Или не? Дали след смъртта съществува друг живот? Ако остана жива, какво би се променило? Заслужават ли нищожества да живеят? И изобщо, какво смятате за самоубийствата и за решенията на самоубийците? Егоистично е, знам, и повтарям:това ме спира. Но не мога да се променя, миналото дори не съществува, а и не го помня особено. Ако умра, дори на погребението ми няма да има кой да дойде. И снимка за некролог нямам. Ето, разтреперах се, получих конвулсии, и отивам да повръщам в банята. Знам, че ако кажа на някой сега, че ме мъчат суицидни мисли, ще почнат да ме обиждат и да се подиграват язвително, затова не виждам смисъл. Какво да правя?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 9 месеца hash: 10ef238122

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Всички тия неща, които ги описваш може да са плод на хормонални нарушения. Провери си щитовидни и полови хормони.

 

...

преди: 3 години, 9 месеца hash: 23c00b424b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ами човек не може да промени това което е направил. Но може само, да продължим напред и да се опитваме тези грешки да не ги повтаряме, затова по-добре се поучи от това, а не изпадай във депресивни състояния защото единствено само на себе си вредиш. Не можеш да върнеш времето назад, но можеш да станеш по-добър човек за напред, тези грешки които си направила можеш да си извадиш поука от тях и да станеш по-добър човек.

 

...

преди: 3 години, 9 месеца hash: ad70bcc595

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   И аз съм като теб от известно време, и се надявам поне малко да помогна. Има много други хора като нас. 1. За омразата към себе си: Казваш, че се мразиш и се срамуваш от себе си, можеш ли да си отговориш защо? От тук може да дойде промяната. Аз много се мразех за това, че не мога да съм като "нормалните" хора, но днес осъзнах, че всичките ми емоции всъщност са адекватни и валидни. Това искам да ти кажа- за да се чувстваш така, за да се държиш по определен начин, за да изпитваш агресия- за всичко си има ВАЛИДНА за теб причина. Не я омаловажавай. Емоциите ти са нормални. Реакциите ти най- вероятно са форма на защита защото така сме устроени хората- като се чувстваме застрашени или нападнати ние се защитаваме. Ако се мразиш по- малко може би ще ти се иска да живееш малко повече, отколкото в момента ( от личен опит). За да се мразиш по- малко трябва само наистина да повярваш и да осъзнаеш, че в емоциите ти няма нищо срамно. Опитай се да си простиш сама на себе си и да си дадеш шанс. 2. За суицидните мисли: Ако се мразиш по-малко и се чувстваш по-малко виновна за това, което си има голяма верятност да ти се живее поне малко повече. Ако погледнеш даден човек, ще видиш, че живота му на фона за обществото е безсмислен и той е лесно заменим с друг на работа, в общността и дори в семейството и любовните връзки. Така че, реално никой не е велик дори известните личности, писателите, политиците и т.н. . Ако манията ти за величие е породена от страхът, че ти си незначима, най- вероятно опасенията ти са напълно правилни. На фона Вселената човечеството ни е незначимо като цяло. Но колкото и да е тъжно в това има нещо много хубаво като цяло. Щом всичко е незначимо, то НИЩО НЕ Е ФАТАЛНО. Няма непоправими грешки, животи. И човек да си убила- НЕ Е ФАТАЛНО (освен за човека де хахах) просто виж, каквото и да си наоправила вече си го сторила. Освен това на фона на голямата картинка то е незначимо, затова можеш да си простиш. Всеки допуска грешки. Дай си един шанс. И както казах незаменими хора няма, даже и за семейството ти. Ако ще скачаш, скачай за себе си, но знай, че може и да не умреш, и тогава ще ти трябват много повече пари- за болници, операции и тн. 3. Относно "близките" ти: Реакцията им е напълно неадекватна. Не се занимавай с тях, ама наистина. Отрежи ги от живота си поне докато се оправиш емоционално. В такива моменти човек има нужда от разбиране и щом те не ти го дават, повярвай ми не ти трябват в живота. Като се съдиш сама техните думи и обвинения ли си повтаряш? Не е нужно да си толкова жестока със себе си. Най-вероятно хората не са кой знае колко по -добри от теб, а някой са даже много "по-лоши". 4. Относно "Какво да правя": Задавала съм този въпрос многократно и не мисля, че има конкретно и универсално решение на всичите ти проблеми, но от това което съм изчела и опитала мога да ти препоръчам някои неща които лично съм изпробвала и малко или много помагат: 1. Изкъпи се. Не се шегувам, ще се почувстваш моментално поне малко по- добре, обещавам ти. 2. Физически упражнения, ако нямаш сили за нещо супер сложно може и малка разходка навън. 3. Излагай се на слънчева светлина, отиди в парка и се разходи, ако нямаш с кого може и сама, аз сама се разхождам и не ми пука- чувствам се малко по-добре като изляза сред природа. Така че ако обичаш природа иди някъде и се разходи сама. Не се срамувай от хората и от това че си сама, а се опитай да се фокусираш максимално върху хубавото- слънце, чист въздух, дървета, тревички и т.н. 4.Опитай медитацията- потърси информация в интернет и пробвай начин за теб. 5. Потърси си статии и книги за хора с твоя проблем. 6. Помисли за нещо което в миналото ти е харесвало поне малко и ако имаш възможност го прави- може да е предишно хоби, игра. 7. Спри/намали алкохол, цигари, опиати. Казваш , че го правиш за да притъппиш усещането за празнота, но това е илюзия. Ако тези субстанции ти решаваха проблема успешно нямаше да пускаш тема тук. Освен това като ги спреш ще можеш да повярваш, че си силна, че ти можеш и не си боклук. 8. Липсата на подкрепа е гадно нещо. Но ако наистина има хора в живота ти които казват, че си боклук и те карат да се чувстваш зле- те нямат място в него. Независимо какви са, трябва веднага да прекратиш контакт с тях. Бъди сама на себе си опопра. Търси подкрепа от "вселената", "бог" ако си вярваща, или в малките удоволствия и малките победи. Например: днес си станала на веме и си успяла да вземеш душ- поздрави се, това е един успех. Ти си цвете. Махни всички плевеи от живота си, които не ти позволяват да разцъфнеш.

 

...

горе^

преди: 3 години, 9 месеца hash: 9f606bc3d4

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Имаш нужда от приятел с който да споделиш всички тези проблеми. Още повече,че ти си момиче и имаш нужда от подкрепа и от това да говориш още повече. Опитай се да говориш с някой по-близък или ако нямаш си направи анонимен профил(ако те е страх да кажеш проблема си пред непознати) и се опитай да говориш с някой. Ако не искаш това си вземи котка или куче вкъщи. Аз имам котка и се чувствам,много по-добре. Иначе и аз съм доста асоциален, като теб. Имам 2 приятели и трудно се сприятелявам с хора. Опитай се да се обичаш, колкото и да е гадно. Бих искал да ти там прегръдка и ще видиш как една прегръдка лекува много повече от някакви хапчета.

 

...