 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
За отношението на хората
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 529 пъти
Здравейте,
Конкретният повод да напиша този пост е темата "Не получавам вниманието, което заслужавам", в която, най-общо казано, става въпрос за това дали реакцията на хората към теб съответства на предствата ти за заслуженото отношение към теб самия.
Както казах - това е просто поводът. Причината са мои лични разсъждения в последно време, които са доста конкретно свързани с темата. Аз съм мъж на 30. Като всеки човек, който се бори с живота, опитва и си пада на задника, учи се и продължава, така и аз считам, че съм видял доста. Което ме е променяло с всяка година. Понякога преходът е бил по-малък. Но имаше и моменти, особено през последните 2 години, в които беше доста драстичен. И не е свързано с възрастта, а с конкретни мои дейстия, тотална промяна на живота ми. В крайна сметка не постигнах точно желаните резултати, но рисковете, които поех, смяната на средата, житейските експерименти - всички тези неща ми помогнаха да осъзная доста неща. Осъзнах, че съм бил слаб и неуверен, наивен и доста ограничен в действията и разбиранията си. Точно тази липса на правилно осъзнаване кой съм и какво трябва да правя, за да съм мъжа, който бих искал да бъда, а не някакъв льольо, често ме е поставяла в тъпи ситуации с хората. Не съм бил достатъчно мъж на място, така да се каже.
Дотук всичко ок. И сега ще се запитате този за какво ги пише тези глупости, хвали ли се, какво. Не, хич даже. Да се върнем на същинския въпрос - вниманието, което получаваш. Аз съм убеден, че съм станал по-добра версия на себе си, по-осъзнат, по-точен и надежден. Дори визуално се промених. Но тук идва един парадокс - хората преди ме харесваха повече. И тогава започнах да се питам - наистина ли съм прогресирал, или реално съм деградирал. Логичното е да си претърпял някакъв спад, щом вече не получаваш това внимание, тези реакции, които преди.
След известни анализи стигнах до категорично заключение - не, не съм деградирал. Просто преди съм бил удобен. Хората обичат удобните, радват им се. Не винаги и постоянно, но повече. По-лесно да е те използват и манипулират, не си някаква особена заплаха за авторитета им. Шефчето във фирмата, в която работех преди, много ми се радваше, прегръщаше ме, говореше ми сладки приказки. В последствие разбрах, че аз съм взимал най-малката заплата в моя екип (3-ма равнопоставени колеги). Доста по-малка от другите.
С жените също ми вървеше повече. Защото бях много хубав, заради големите ми зелени очи? Почти. Просто беше лесно да ме използват. Имаше една, с която излизахме няколко пъти - скъпи ресторанти (тя си ги избираше), абе ползваше ме яко. Правех леки опити да скъся дистанцията, но тя се дърпаше. Наивната ми тогавашна версия си казваше: "Бързаш, тя е добро момиче, дай й време." К*ра ми янко. Тя просто искаше да си угажда с безопасната игла (аз ами, кой друг). Имаше и други по това време. И все беше някакъв интерес. Чак сега виждам, че никога е имало дори заченка на нещо истинско.
С много от познатите ми - същата работа. Имаше един, който ми казваше: "От мен акъла, от тебе парите". Гледаше ме с едни такива хитри очички. Като видя, че ще си остане само с акъла - дим да го няма. Сега даже се държи надеменно като се засечем. Иначе беше голямо приятелство, голямо чудо. Кълнеше ми се, бях най-точния, най-големия, абе топ.
Много примери мога да давам, но няма мисъл. Идеята е ясна. Масово хората ви харесват, защото има какво да вземат от вас. Може да са конкретни облаги (пари, връзки), може да е социален статус (вървежни сте и те са с вас, тоест и те са). Ако сте жена - почти всички просто искат да ви чукат и ама изобщо не ги интересува нещо, свързано с вашата личност. Или просто да се покажат, че познават яката мацка.
Когато човек израства, когато има правилна и ясна оценка за себе си и за околните - тогава става самотно. Много малко хора около вас си заслужават. Може и да е нито един (изключваме най-близките членове на семейството). В повечето случаи все пак има такива - няколко. И до там. Правете нещата за себе си. Вашите неща, спрямо вашите усещания и нужди. Мнението на масата хора е незначително (а и е много променлива величина).
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: adb21da381 |
|
1. Така,узрял си за някои доста неща,щом пишеш това.Сега най отвратителното нещо е Егото във всеки от нас.От една страна ни помага от друга ни подхлъзва.Осъзнал си за другото лице на хората,тъмата страна както се казва,още по -хлтзгаво става след това,защото негатната страна която со видял,може да те провокира да станеш като тях.А балансът е най-важното ,има и истински стойностни хора,но не са много.Трябва да се балансира,защото точно когато най-малко предполагаш и решиш да се държиш по стандарта на интересчийте стойностните хора могат да се появят.Балансът е да пази и изразяваме човешкото в себе си преценявайки ясно,за кого си заслужава и за кого не.Всички узряваме и помъдряваме с грешките и опитите които придобиваме
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 164c0a4f76 |
|
2. Здравей, все едно чета нещо, написано от мен. Аз съм само малко по-млад от теб, а изглеждам като някой, който наскоро е завършил гимназия. Не знам за какъв ме мислят, но чак се дразня вече като се пробват да ме използват и като ми дават празни обещания. И като чуя някой да ми говори с някакъв подмазвателен тон, чак ми се повдига.
Например като ме питат на колко съм и аз не им отговоря. Някои си мислят, че ако ми кажат, че имат дъщеря или внучка на около 20, аз ще се изкуша да им кажа. Или когато станат по-разговорливи към мен, ако искат нещо. Но и понякога ми става смешно заради жалките им опити. Или като се оплача от заплатата си и някой началник ми предложи да отида където мога да свърша повече работа. Сменям фирмата и изобщо не ги търпя тея неща. Даже съм забелязал как отношението към мен се променя малко когато напусна. От ценен работник се превръщам в никой. Може да си внушавам, но когато напусках една фирма, ми изглеждаше сякаш започнаха да идват повече млади работнички при нас, а едната да не казвам как беше облечена.
Предпочитам да съм сам, отколкото да бъда заобиколен от такива хора. Ако усетя, че някой се опитва да ме изработи, спирам да се занимавам с този човек, пък той нека да се чуди какво стана. Понякога съм успявал да накарам някого да свърши това, което прехвърли на мен тайничко. И да, не си заслужава да правиш нещо заради друг. Някъде из сайта написах това на един пич, и че не си струва да си зареже бизнеса в Англия заради момиче. Все пак не се знае на каква ще попадне, а той ми изглежда доста отчаян. А аз дори не бих допуснал някоя да ме накара да зарежа някое от хобитата си. С времето все повече се отвращавам от хората като цяло и трудно допускам човек до себе си. Поне това ми спестява главоболия.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: c00953453a |
|
3. Само един много кратък и директен въпрос:
А не мислиш ли, че не е станало следното: Преди "промяната": ти в един момент си решил, че никак не си доволен от живота си / от себе си - и си тръгнал да гониш някакви цели. Станал си малко или много "зомбиран" в преследването им. След като ти се е получило пък е дошла някаква "параноя", че ти завиждат примерно и така първо ти си станал негативен (без да го осъзнаваш), оттам и хората са се отдръпнали - това е "доказало" "параноята" ти и омагьосания кръг е готов. Просто едно разсъждение... Живота не е само черно или бяло, истината никога не е само едно обяснение, но просто ти давам схема за размисъл в друга посока.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 255b790f9f |
|
4. Напълно прав си!
Аз отдавна съм "арогантна кучка" за много.
Защото вече: опознах себе си, работих и продължавам неща над себе си, не допускам вече използвачи, лицемери, интригантски, Андрешковци и Ганьовци (от двата пола)!
Знам коя съм, къде съм, какво Не/искам!
И не лъжа- никога! Това в същност май най- много отблъсква ;)
И се уважавам и обичам!
Че за какво съм на повечето хора?! Обикновено са хора с нужди- емоционални, физически, икономически и отрещният за тях е "доставчик" на нещо от нуждите им.
Много малко хора вече останаха около мен и са подобни!
Супер си ми е!
Останалият свят ги наблюдавам понякога, именно като страничен наблюдател, все едно гледам най- дългият сериал... Но аз съм само наблюдател. Понякога се вълнувам (също като гледаш който и да е филм/сериал/ предаване) понякога даже се изнервям, друг път се смея на комичната част т.н. Но си живея моя си живот в моята си реалност, извън стадото...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
