Споделена история от Други |
Родителите ми ме съсипаха
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 929 пъти
Имах ужасно, бедно и мизерно дество. Благодарение на родителите ми. Те стопираха всяка моя емоция, всяко мое чувство и желание, опредялаха ми дрехи, филми, книги. Бяха ехидни, подиграваха ми се, прилагаха двойнствени стандарти, бях невидима, черната овца. Не даваха и стотинка, нямах колело, тротинетка. Не обръщаха внимание, че ходя като прошляк, че нямам приятели, че ме тормозят, че нямам гадже, самочувствие, че съм депресирана. Само се караха, по празници и делници, а и баща ми ме биеше. Майка ми е психопатка. Сега, на 26, съм безработна, без приятел, без любов, съсипана психически, и се пропих. Не си правя снимки, прически - и това ми забраняваха. Развих депресия и социофобия. Да, хубава съм, умна, с висше, но какво? Майка ми ми крещи, че не съм си намерила мъж с пари, че не мога да си намеря работа, а аз си търся, защо още не съм се изнесла, а аз нямам и пари за антидепресантите (не се лигавя!). Наричат ме " боклук", " нищожество", " недоразумение", " кой ще ме погледне". Звъняха на мои преподаватели във Вуза, караха учителите в училище да ме хвалят, настроиха съучениците ми и съкурсниците ми срещу мен, пращали без аз да знам писма до мои преподаватели... защото имат болните амбиции да стана нещо ГОЛЯМО, представете си. Не ме записваха на хобита, забраняваха ми гаджета дори! Трябвало да си търся мъж с голяма професия. Натякват ми, че имам заболяване. Наричат ме "курва", защото си търся гадже, и това го има. Имам и наднормено тегло. Ако възразя, веднага почват да вият, скачат ми,обясняват, че ги обиждам, и искат да ме удрят. Постоянно сравнение с другите, бъркане в живота, хиперопека. Липса на подкрепа, и когато им разказах, че съм била тормозена сексуално и емоционално, почнаха да обръщат темата или по-лошо - да разправят, че си го заслужавам всичкото. Баща ми бе отчужден от мен, според нето съм престъпник. Майка ми искаше да бъда нейно копие. Тя постоянно си сменяше настронието, а като се напише, ставаше зла. Говореше само за политика. Дори с мен! Обиждаше, крещеше, взимаше един нож и ми викаше : " Ще те убия, ще те убия, кучко!" Наскоро ми откриха и второ психическо заболяване. Отново нулева подкрепа и разбиране. Дори ме наричат " психичноболната" и " лудите - в лудницата!" Спират ми хапчетата, правят се на лекари, определят как да се лекувам - в разрез с предписаното от лекаря! При едното спиране развих криза, която продължи пет месеца. Лигавела съм се била. Обиждат ме, че съм дебела. Влизат и бъркат в стаята ми, четат ми дневците, гледат ме ,когато съм гола, особено майка ми. Когато бях малка, тя ме докосваше по много странен начин, незнам защо... един вид, докосваше ме не като майка, разбирате ли. Ако дам и два лева за приятел, твърдят, че съм " хрантутила приятеля". Майка ми ревнува баща ми от мен. Ако говоря с него, тя почва да се дразни, да се опитва да привлече вниманието му, и твърдя, че заговорнича с него срещу нея. Като малка ми забраняваше да му викам "татко", защото бил нещо като "враг". Делим се на лагери. И всичко се върти около яденето. По цял ден говорим за ядене, мислим за ядене, и живеем за яденето. Карат ме да се тъпча насила. Вече съм легнала и заспала, и майка ми се подава на вратата с въпроса: " Хайде да ядеш". Когато се влюбвах в някого, те ми се караха и прекъсваха връзката. Като малка веднъж погледнах един плакат с голи мъже, и те се развикаха, че съм "проститутка". Караха ме да обслужвам брат си, пълен лентяй, който също се държеше зле с мен. Принуждаваха ме да се скитам с часове по улиците като малка, за да дишам "въздух". Срамуват се от мен. Срамуват се, че имам заболяване. Постоянно ми втълпяват, че съм стара, но аз съм още много млада. Когато получа кризи, ме оставят да лежа на пода. Веднъж им казах, че ще се самоубия, а те си направиха оглушки. Постоянни манипулации и "ефект на газовата лампа", видите ли, да се сетя сама. Не са ме учили на нищо. " Кой щял да ме вземе", "престъпница", " малоумно", " То", и така нататък, малка част от епитетите, с които ме заливат. Смятам да минавам на Телк. Когато спечеля пари - имам лека, допълнителна работа - те ми ги броят, да не би да се "охарча". Крещят, че аз съм "опасна", а не съм, че всички " бягали от мен, защото се бояли, и то с основание", измислят си истории, натякват, ама какви истории само, " хората се пазели от мен". Никога не съм ходила на парк, на пикник, на ваканции, не съм си купувала нищо. В училище ме пребиваха, но на нашите не им пукаше особено. Сега са ядосани, че съм нямала хоби. Гледам да помагам вкъщи. Ами хобитата струват пари. Бях отличница в курса, завърших първа, но нашите звъняли на преподаватели да говорят глупости, и цялото общежитие ми се смееше. Тогава развих социофобия и паник атаки, защото станах за посмешище. Хванах си едно момче, но то ме остави веднага. Те го намразиха, но почнаха да ме сравнят с него.
Моля, Сподели. нет, публикувайте историята.
|
