Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Най-вероятно ги пращат на екарисаж. Вече има фирма, която се занимава с частни кремации - "Pet In Peace". Те мога да вземат животното от дома на стопанина или от вет. клиниката и да организират самостоятелна кремация за животното, като стопанинът може да присъства, или такава с още три животни. Самостоятелната кремация е двойно е по-скъпа. После ти дават останките в урна по твой избор и си го носиш вкъщи. Има и в биоразградима урна, която може да посадиш и да поникне дърво след време.

Идеята, че големите и здрави мъже не могат да плачат, е изключително грешна и жестока към същите тези мъже. Не знам кой дебил е започнал тая глупост, но се надявам да гори в ада. Винаги съм уважавала страшно много мъже, които обичат животни. Едно от основните ми изисквания за връзка е това. Преди година блъснаха кучето на приятеля ми заради малоумните му родители... веднага го закараха в клиника, но не успяха да го спасят. Сгромоляса се на пода и рева с глас като малко дете. Никой нищо не си помисли, никой не го осъди. Даже и чуждите хора не успяха да сдържат сълзите си. Това е последното нещо, което трябва да те притеснява. Всеки има право да реве и да страда.

Емоциите са съвсем нормално нещо и за мен е даже странно да можеш да сдържиш сълзите си в такива моменти. Домашният любимец е равноправна част от семейството, радвам се, че е попаднал на хора, които го ценят като такъв. Много животни нямат този късмет, виждаме го всеки ден. Аз самата бих искала да погреба лично или кремирам кучето си, не бих го оставила просто да го хвърлят в някаква пещ и край, не е редно. Заекът ти е имал добър живот, силно обичан е, но просто е дошло това, което чака всички ни. Смъртта е единственото сигурно нещо в този свят, няма защо да се плашим от нея и да извръщаме глава. Повече приемственост трябва. Почети паметта на животното като го прибереш и погребеш някъде на хубаво и спокойно място. Можеш да ходиш на гроба му, да оставяш цветя или просто да си поседиш.
У нас май имаше план да се прави гробище за дом. животни, но не знам какво стана. Както винаги, сме 100 години назад във всичко. Затова хората ги погребват я по градинки, я по полета, гори, в планината. Незаконно е, ама не са осигурили място за погребение, така че това е положението.
Не слушай глупостите на номер 3. Трябва да приемаме смъртта като нещо неизбежно, но това изобщо не значи, че не можем да изпитваме тъга и покруса, когато ни сполети.

7.   5, абе и аз не е като да не съм имал трудности в живота, даже много повече от повечето ми набори тийнейджъри тогава, ама въпреки това не мога да не изпитам емпатия към умиращо животно, което съм отгледал от малко бебе като свое дете. Не виждам едното какво общо има с другото.

Искаше ми се поне този път в този ми миг от живота да не ме разкриткуват в този сайт, а просто да си кажа болката, да я изживея и да получа просто една чиста подкрепа, без задни мисли, ирония, критика, осъждане и изобщо всичко, което би оставило горчив привкус от това, че изобщо съм споделил. Само този път, моля ви. МОментът е много деликатен за мен и ще ми трябват ден-два да се оправя и после ще съм пак същия мъж, когото обществото е свикнало да вижда и възприема. Само този път ми дайте възможност да съм автентичен.

8.   Съвсем си е нормална реакцията ти. Животните са беззащитни и някак провокират такива чувства. Аз изпитах същото като почина котаракът ми. Бях голяма жена, а мсмъртта му ми разби сърцето. И не само моето, а и на моите родители, преживели доста ужаси в живота си.
Аз ги погребвам в близката горичка. Помоли приятели да го направят, за да не го виждаш. И след някакъв период от време си вземи друг домашен любимец. Или ако има наследници...

9.   Нормална реакция. Моите съболезнования!
И аз загубих зайчето си преди година и половина и още плача понякога за него. Гледах си го 8 години.
Само човек загубил животно би те разбрал. Останалите (някои от тях) дори го имат за подигравка. :))
Ж22

10.   Авторе, съвсем нормална е реакцията ти, емоциите ти!
Мъжът ми също е огромен мъж, дори противно на характера му изглежда агресивен. Често виждам как неволно хора около него се свиват леко. А е нормален, здрав човек с дълбока душевност.
Котето ни беше болнично, изглеждаше, че умира в ръцете ми.
Рева мъжът ми като малко дете тогава, шофираше и ревеше.
Оживя котето и сега е шефа у дома, а мъжът ми като се прибере от работа се търкаля с него по земята поне 2 мин, това е техният начин да се поздравят.

Поплачи си, излей си емоцията! Но го погребете, така и се сбогувате с него... не се затваряй за други животинки по- напред във времето.

Съболезнования!

11.   Добре де, какво осъждане видя. Може да е грубо казано, но ако предпочиташ казионна неискреност от типа “оо, много съжалявам!” ... за мен това е обидно да ти го причинявам, значи един вид - “еби си майката”. А не ти ли е притеснително например, че трябва да си мъж за пред другите, като казваш “след три дни ще бъда отново мъж” , а само в този труден момент да си позволиш да бъдеш искрен в тъгата си, но затворен на скришно място? Не може ли да бъдеш искрен през цялото време, не считаш ли, че това съкрушаващо събитие не е и благословия - да те застави да се промениш, да оставиш измислената коруба на “ботоксово мъжество”, и да ти даде шанс да свикнеш на страданието?

Извини ме, сигурен съм че и твоето страдание не е било малко. Ако искаш малко разнообразие, темата ми е “Шах-мат!” , може да ти обясни малко грубостта ми?

12.   От автора

11, точно в този момент не ми е до философстване. Можеше просто да замълчиш поне в този ми миг. Благодаря ти все пак за усилията да ми "помогнеш" или поне да се почувстваш по-добре за сметка на моята скръб. Дано тя е успяла да те направи по-щастлив поне за миг. Все си мислех, че поне в такава тема ще няма да се намери някоя отрепка да остави горчив привкус, но ето че дори и в тема за смърт пак се намери някой умник да философства и иронизира. Благдаря ти, мой човек. Само да ти кажа (така и така си почнал да философстваш), че животът ни дава трудности, за да тества реакциите ни. Идеята не е да се озлобяваме и да ставаме зядливци с идеята да си го върнем на другите, а да видим и гл. т. на страдащите, да станем по-силни, по-емпатични и да си направим изводите за истински важните неща в живота.

Дори и този път, в този ми миг и в тази ми скръб не успях да не остана с горчив привкус от този сайта, за което ти благодаря изключително много. Дано поне за теб е имало нещо позитивно от цялата случка. И да, знам, ти не си виновен, ти нищо не си казал, аз съм просто и така съм го разбрал. Извинявай, че прост, извинявай, че не съм разбрал великия ти философски замисъл и дано със своята болка съм те направил по-щастлив. Благодаря ти още веднъж.

13.   Тоест, реакцията ми не е била по вкуса ти. Е, няма да получиш съажление от мен, това ли е целта на темата, или наистина си бил искрен, като попита “нормално ли е да страдам толкова много” ? Но защо ми отговаряш тогава?

14.   Авторе, реакциите и емоциите ти са нормални, не е нормално да се влияеш от мненията на този или онзи (особено в тоя сайт).

15.   Животинката ще я дадат като отпадък в екарисаж. Ако още имаш възможност, погрижи се сам да го погребеш някъде. Ще ти бъде гадно, но поне няма да изпитваш вина, че си го предал.
Нашето куче като почина, нямаме сили да го погребваме, не си представяхме, че ще му копаем гроб. И го дадохме в екарисаж, като не знаехме, че ще подмятан като боклук. Едва по-късно го разбрахме това , сега ми е много гузно, защото много го обичахме.
Има и частна кремация, но не знаеш дали наистина ще го кремират или и те ще го метнат някъде.
Другата възможност беше да дойдат у нас да го кремират на двора срещу 400 лв. Това пък хептен не си го представях -да ми пекат кучето и аз да го чакам да изгори.
За това ти предлагам да го погребете в гората, като го затрупате с камъни.
Нормално е да страдаш за домашен любимец. но това може да го разбере само човек, който е имал такава връзка с животно.

17.   Не мога да повярвам, че човека скърби и пак се намира някой чобанин да се заяжда. Ударихте дъното вече. Опомнете се. Не ви е виновен никой за несгодите в живота, че да си го изкарвате на невинен човек.

18.   автора

14, аз не се влияя, просто исках поне този път в този деликатен за мен момент да не получа укор, но уви явно много съм искал. И да, никой не ми е длъжен, но е въпрос на елементарна човечност, поне в такъв момент от уважение към живота най-малкото да замълчиш, вместо да си показваш простотията. И самият факт, че го правиш на гърба на някой опечален, показва, че си направо в дъното на морала или не знам как да го нарека. Като си прост, поне е редно да си замълчиш, че да не се излагаш.

Не знам колко трябва да си пропаднал, за да кажеш на опечален човек, че гонел някакви суети, вятърничав бил, неискрен бил.

Вие разбирате ли въобще колко ни е дегадирало обществото, щом дори в такава тема не се минава без някоя подобна отрепка?

Човек влиза тук да сподели, да си каже болката, да получи някакво разбиране. Пише си историята в мъката си, натиска бутончето да се публикува, чака с нетърпение коментарите, които да го окуражат. И в следващия момент се натъква на такава отрепка, която допълнително го скастря в и без това не добър момент. И как трябва да се чувства този човек? След като дори към скръбта му няма елементарно уважение и разбиране? Как този човек да се чувства при следващия проблем, който иска да сподели, който дори не е за смърт, при положение че дори за смърт на близък се е намерил някой да го съди? Как този човек да се гордее и да се чувства част от това общество?

Все съм си казвал, че може причината да е в мен, може аз да си заслужавам да ме нападат. Ами ето сега е починал някой, на мен ми е тъжно и пак аз съм кривия бе да еба майка му мръсна да еба. Извинявайте за емоциаоналната реакция, но наистина вече ми е писнало от подобни глупаци. Не знам в какво шибано положение трябва да изпадне тъпия човек, за да получи 100% разбиране от ебаното му шибано и деградирало гадно тъпо българско общество.

Да, знам - каруцар съм. Нападайте ме, давайте - и без това само това можете. Сринете ме съвсем. Заслужавам си го, най-големия гнусар съм, мръсник съм, знам. Идиот гаден мръсен долен наебан шибан скапаняк насран. Ето сега съм искрен и си показах истинската същност и ми е много гадно, доволен ли си, долен педерасо? Нали това беше целта - да ми ебеш майката на настроението съвсем и да се почувстваш по-добре в жалкия си скапан животец. Ето успя - поздраления.

19.   Ако докторите са видели, че животното се мъчи, защо не са го умъртвили с инжекция, нямаше да се мъчи и автора?

21.   Има кремиране САМО в Стара Загора. Тук, в София, взимат пари за кремиране, увиват ги в черен чувал за смет и ги изхвърлят в контейнерите за боклук.

22.   А иначе чета последният ти коментар отново, и ми е тъпо, че така съм те засегнал. Благодаря ти, че си искрен с мен, не мисля че си каруцар. Мисля, че заслужаваш добра връзка, щастие, съдейки по начина по който пишеш. Искрено ти казвам, бъди щастлив, че можеш да изпиташ тези нормални, човешки емоции, че можеш да страдаш така, да бъдеш нормален, чувстващ човек. Не го казвам с ирония.

23.   22, ако през 5 мин си мениш самоличността и ставаш ту задник, ту се извиняваш, значи ти трябва най-малкото психилог. А и ще ти помогне за злобата и стремежа да си го изкарваш на невинни хора.