 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Най-трудният момент в живота Ви?
преди: 2 години, 2 месеца, прочетена 1252 пъти
Здравейте на всички готини хора тук! Давам по същество. Преминавам през доста труден период в живота ми и се замислих колко полезно и позитивно би било, в подобен момент, някой да ти вдъхне кураж и надежда, че все някога, нещата се оправят.
Бихте ли споделили кой е бил моментът в живота Ви, в който сте се чувствали тотално обезверени, нямали сте надежда, че това ще премине и как сте успяли да се справите със ситуацията? Изключително много имам нужда да прочета нещо позитивно.
П.П. Искрено се извинявам ако Ви връщам в период, който дори не искате да си спомняте. Разбира се, не това е целта ми. Нека тази тема има вдъхновяваща роля и да дава надежда, когато човек най-много има нужда от това.
П.П. С умисъл не споменавам през какво точно преминавам, за да не огранича споделянията от Вас само в конкретната насока. За съжаление няма човек без трудни моменти и ситуации в живота си, но поне да се опитаме да си бъдем взаимно полезни. Надявам се, че и при мен този период ще премине и ще мога да се превърна във вдъхновение за някого, когато има най-голяма нужда да чуе нещо позитивно и да повярва в добрата развръзка на дадената трудна ситуация.
И моля без хейт, нито тук, нито всеобщо е нужен на някого. :)
Бъдете здрави и благодаря на всеки от Вас, който ще сподели историята си! ❤️
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 2bf624c041 |
|
1. Когато бях на 16, леля ми ме изгони на улицата посред зима (живеех у тях), а родителите ми бяха в чужбина и не можеха да ми помогнат. Чувствах се в безизходица и нямаше къде да отида. Като за капак и приятелката ми ме заряза, понеже не искаше драми в живота си.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: e7d37e4c69 |
|
2. Това жена, когато ми казва през какви трудности е преминала в живота, направо ме напушва на смях! Огромната част от жените не се и доближават до средното ниво трудности, които изпитва един мъж. Какво остава да се сравнявате с онези мъже, които наистина носят много в живота си?
Ето примерно, вземи се сравни с 1!
Ако аз ти кажа през какво съм преминал, първо няма да ми повярваш и второ, ако имаше начин да изпиташ само за по-малко от един ден това, което аз нося, КРЪВТА ТИ ЩЕ СЕ СМРЪЗНЕ!
Но кажи си какво те мъчи? Хем ще се посмея, хем пък може да ти бъдем полезни :)
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 50bd643b60 |
|
3. Здравей! Надявам се бързо да мине лошият период при теб.
При мен беше когато бях студентка. Общо взето на нашите никога не им е пукало за мен, повече деца сме явно не съм от харесваните. :D
Та такъв период за мен беше през студентските години. Работех за да се издържам и учех редовно и бях в такава въртележка....сутрин на лекции, вечер на работа .... само аз си знам как съм оцеляла тези 4 години.
Сега вече доста неща са различни, но на мен ми е помагало това, че съм го имала като урок, който имам да науча.И сега когато са минали почти 10 години от тогава се радвам, че съм успяла.
Успех ти пожелавам от сърце!
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 210dca03c5 |
|
4. Най-тежките моменти в живота винаги са свързани със загубата на любимите хора. Тогава няма връщане назад и нищо не може да бъде утеха. Преди три години загубих баща си. Две години по-рано майка ми имаше две животоспасяващи операции и за щастие някак оцеля, но бяха кошмарни няколко месеца. Всичко друго, което ми се е случвало през живота, е било милиарди пъти по-леко за преживяване. Ето по-леките нещастия, които отнесени към днешна дата са буквално нищо, предвид колко по-лоши неща съществуват за един човек:
1. Като ученик поправях печката вкъщи за пореден път (бяхме бедни и не можеше да викнем електротехник, а баща ми работеше в Украйна) и ме удари ток. Няколко седмици дясната ми ръка до лакътя беше обездвижена от изтръпването и мислех, че цял живот ще си остане така, но един ден просто си проработи отново. На тази крехка възраст си беше шок за едно момче да остане инвалид.
2. Първата ми приятелка забременя от бившия си (побойник и ревнивец, но син на богаташ) и беше вече в третия месец бременност, когато ми призна истината. Имахме 9-месечна връзка дотогава. Оправда се, че "алкохолът е виновен", иначе тя не искала. Голям майтап. Естествено, тогава не ми беше до смях, защото чувствах такова предателство за пръв път. Другите ми раздели след тази съм ги приемал леко. Тя дори не завърши училище, защото после дойде време да ражда, а онзи я зарязал и тя ми ревеше да се събираме отново.
4. Малко след казармата работех в един металообработващ цех и при работа на струга една стружка влезе в дясното ми око. Наложи се в Хирургиите да бърникат в окото ми с нож, защото стружката беше влязла много надълбоко. После един месец ходех с превръзка на окото като пират. Следващото лято друга стружка влезе отново в дясното ми око, но този път беше малка и сам я извадих лесно. Бях с предпазни очила, но тя отскочи и влезе отстрани. Реших повече да не се занимавам с тази длъжност занапред.
5. Майката на момичето, с което излизахме през 2003 година (аз на 23, тя на 15), не одобряваше да излизаме заедно, защото уж съм бил много голям за дъщеря ѝ. А истината беше, че тя си бе заплюла за бъдещ зет съседското богаташко синче с тегло може би над 120 кг и по-голямо на години от мен, защото явно си правеше някакви планове от материално естество. Веднъж извика полиция и най-нагло излъга полицаите, че дъщеря ѝ уж не смеела да излезе навън, защото съм я бил причаквал и не знаела какво лошо може да ѝ направя. А истината е, че дъщеря ѝ искаше да е с мен, но истеричната ѝ майка не я пускаше и излизаше пред къщата да ми крещи като полудяла пред смаяните погледи на съседите. Полицаите после ми казаха в управлението, че тази жена е пускала подобни измислени сигнали и спрямо други момчета и мъже, но били длъжни да ме приберат, защото официално били получили сигнал по телефона за това от майката и трябвало да действат по надлежния ред. То така всеки може да се оплаче от всекиго с цел да му прави мръсно... Естествено, ме пуснаха буквално след минута. Това беше последното ни виждане с това момиче, тъй като не исках да ѝ създавам проблеми с майка ѝ. Ясно беше, че тя нямаше да позволи да сме заедно, защото си беше наумила съвсем други планове за дъщеря си. По-късно разбрах, че момичето е починало при катастрофа и се чувствах много зле, макар че вече нямахме отношения...
6. През същата година се виждахме с едно туркинче, макар че си беше руса със сини очи и бяла кожа, а не беше и вярваща. Няма как да предположиш, че не е българка. Баща ѝ обаче беше върл мюсюлманин и държеше дъщеря му непременно да се омъжи за турчин. Веднъж пред жилището им ми извади готварски нож и каза, че щял да заколи и мен, и дъщеря си, ако още веднъж я потърся, защото съм българин. Не можех да повярвам, че баща е склонен да убие родната си дъщеря за подобно нещо.
7. През 2004 година най-добрият ми приятел, с когото се знаехме още от втори клас и живеехме в съседни входове около 15 години, след двугодишна съвместна работа реши да ме измами (имахме общ проект като съдружници 50/50) и ненадейно през една нощ беше изнесъл за Щатите колата, която разработвахме тогава всъщност аз, защото той само осигуряваше парите, които не бяха много). После дори ми с хвалеше по Скайп как намерил купувач за 80 000 долара, което беше адски тъпо, защото прецака едно приятелство заради някакви си пари. Някаква рускиня в САЩ със "скъпа поддръжка" му беше завъртяла главата и той си мислеше, че с тези пари ще е голямата работа. Казах му, че умният човек би предпочел да печели много пъти по 50%, отколкото веднъж - 100%.
8. През 2012 година, отново с приятел, решихме да разработваме спортна моторница катамаран и пак се случи лакомия като при предишния, само че този път си имах едно наум и той не успя да се възползва с кражба на идеята, тъй като в началото умишлено бях използвал друг модел, който е класи по-малко хубав от същинската моторница, която бях проектирал и възнамерявах да произвеждаме. Той избърза с плана си и твърде рано реши да се прави на тарикат. Не можех да повярвам какви тъпи парчета има и как може да предават едно приятелство, градено години наред. Парите имат способността да отключват истинския нрав у някои хора и този случай беше точно такъв. Ако беше съвестен, при завършване на проекта след още година работа сега щеше да плува в пари. Накрая с открадната идея не можа да привлече нито един купувач, тъй като той дори не разбра какво е откраднал и как подобно нещо няма никаква стойност.
9. През 2009 година при случайно докосване на електрода на електрожена до металната стълба, по която слизах, се заслепих и поради близостта на искрата до дясното ми око то беше леко прогоряло от високата температура и получи люспичка с неравномерна повърхност. Наложи се да ми слагат някаква течност, чрез която да могат да изгладят окото ми. Кожата на дясната половина на лицето ми също беше обгоряла и мислех, че завинаги ще остане червена като при хората, претърпели пожар, но за мое учудване след месеци се възстанови напълно и обгорените корички малко по малко паднаха.
10. През 2015 година едно такси отне предимството ми на жп прелез и ме блъсна, докато карах велосипеда си. Главата ми беше под бронята му и добре, че спря тогава и не ме прегази. Отървах се с множество контузии по главата и крайниците, плюс уплаха, която обаче скоро след това премина в радост, че съм голям късметлия.
11. В края на 2020 година се оказах с двойна бронхопневмония. Първо се започна с падане по едно стълбище поради рязко понижаване на кръвното налягане, последвано от дълбока рана на брадата до костта и два счупени зъба. Лежах в болницата с натрупала се вода в белите дробове и едва дишах насила, без да мога да заспя в продължение на три дни. Нямах сили за нищо, а ходенето на 10-20 метра ме уморяваше много. След около месец малко по малко се започнах да придобивам сили и след няколко месеца се оправих. При постъпването в болницата приятелката ми, с която бяхме от 9 месеца дотогава, ми каза по телефона, че заедно ще преминем през това. Не дойде обаче на свиждане нито веднъж. Преди това аз ѝ бях помагал в трудни за нея периоди. Три дни по-късно ми се обади и каза, че не можела да бъде "с инвалид". По-късно разбрах от други хора, че скоро след това е тръгнала с някакъв друг мъж. Сега е самотна майка и имаше нахалството миналата година да ме пита дали искам да сме пак заедно, само че в комплект с детето от другия мъж, ха-ха. :)
12. Сходна история като горната. Миналата пролет получих прищипване на нерв на кръста след рязко ставане от леглото сутрин. Месец бях прикован за леглото, защото не можех дори да ходя и само успявах с пълзене да стигна до тоалетната. С новата ми тогава приятелка се разделихме скоро след това, защото и тя реши, че "иска да си изживее младостта", а не да се занимава с човек, прикован на легло. Тези нейни думи обаче ме разсмяха на глас, защото ми напомниха на случката половин година по-рано с другата жена. Тя ми се чудеше защо се смея при положение, че очакваше да ми стане кофти. Това беше най-спокойната ми раздяла през живота и дори ѝ благодарих, че толкова лесно ме е отървала от себе си. Трудното беше самото възстановяване след защипването на нерва. И тази мома месеци по-късно реши да лее крокодилски сълзи да се събираме отново, след като междувременно беше скачала в леглото на друг мъж, само че не забременя от него. Естествено, че никой не би търпял жена, която си подвива опашката при първата възникнала трудност.
Има хора с много тежки съдби, особено инвалидите и тежкоболните, така че гореописаните случки са прашинка в пустиня в сравнение с техните премеждия. Много пъти съм бил благодарен, че съм се разминавал на косъм от редица произшествия, а могло да бъде по-лошо. Човек знае и две, и двеста. Всеки мери по своя аршин, в зависимост от това какво е преживял през живота си. За някои най-лошата случка през живота им е кола да ги опръска с кална локва или да си одраскат лака на нокътя, но за други всеки един ден на този свят е дар божи, защото са изпитвали несравнимо по-големи, истински житейски трудности.
- Кифлоприземител
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 2bf624c041 |
|
5. Когато бях малко момиче на 11, баща ми се обеси. Караха се постоянно с баба и дядо и все повтаряше, че ще се обеси някой ден. Тогава живеехме на село. Една вечер отиде да пие с приятели, явно се е прибрал през нощта и на сутринта с майка ми го намерихме обесен в стопанските постройки. Помня, че като го погребвахме, бяха сложили парцал на гърлото, за да не се виждат следите и да не се пашат хората. Брат ми беше първи клас и се сети да му сложи паричка в ръката, че да си купел нещо, ако има нужда на небето.
Тогава майка ми реши да напуснем селото и да отидем в града. Турци сме и са я оженили на 18. Тя е обичала баща ми и са били гаджета, но е била умна и искала да учи, преди да се оженят. Постъпи студентка за медицинка сестра и тримата с брат ми живяхме няколко години в общежитието. Имало е вечери, нямало е какво да ядем. Една вечер намерихме някакъв стар мухлясъл хляб, паднал между шкафовете, но нямаше какво друго да ядем и го изядохме. Веднъж пак така намерихме една вафла с изтекъл срок, но пак я изядохме. С брат ми взимахме пенсии като сираци, мисля, че бяха по 50 лв, а мама взимаше студентска стипендия пак някаква мижава. И с тия мизерни пари живеехме. Баба ни пращаше от село някой и друг компот. Мама не работеше, защото учеше целодневно. Лятото обаче продавахме на пазара зеленчуци, производство на баба ми, която беше болна, но заради нас се мъчеше жената. Така 2 месеца в годината изкарвахме някакви пари.
После мама завърши и започна работа на 3 места. Прибираше се само да се преоблече и дори не спеше вкъщи, защото през нощите гледаше едно момче в кома. Двамата с брат ми се оправяхме сами невръстни. Майка ми беше страшна циция, ходеше по 5 км само и само да не даде няколко стотинки за градски транспорт. Не ни даваше да си купуваме закуски, правехме си сандвичи само с хляб и домашна лютеница. Беше ме срам на училище да ги ям, защото другите деца си купуваха нормални закуски и предпочитах да не закусвам въобще.
Живеехме в една малка мизерна гарсониерка в крайния квартал. След няколко години мама изтегли кредит и я купихме. Тогава бяха евтини апартаментите - за 3000 долара го купихме. Мама работеше и не се прибираше, ние с брат ми като деца правехме ремонт, колкото можем. Боядисвахме, размествахме мебели и т.н.
Сега 15-20 г. по-късно мама вече не може да работи, защото има 1000 болести от толкова работа. Пенсионер по болест е, но се върна на село да гледа животни и градини, както е болна. Докато беше здрава изплати апартамента и купи още един с кредит, който в момента го изплаща. Ама стипца на n-та степен. Цепи стотинката на две. Продължава да живее сякаш няма пари. Така си е свикнала. Перз цялото време постигна това сама без мъж в живота си. И сега сега няма мъж. Не е от жените, които ходят по мъже, ами запретват ръкави и се оправят сами, колкото могат. Казвала ми е, че все още обича баща ми.
Сега съм омъжена и имам дете. На фона на това, което преживях, сега сме си направо богати. Ходим на почивка всяка година, понякога и в чужбина. Имаме си и кола, и жилище. Но най-голямата ми мечта е детето ми да продължи да расте с родители. Знам какво е да израстнеш сирак. Не искам дещеря ми да преживее същото като мен. Мечтая да съм жива, докато тя порастне. После и да умра, не ме е страх от нищо.
|
...
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 5bb1cf6260 |
|
6. От автора
Номер 1: Изключително много ти благодаря за споделянето! Радвам се, че си преминал през този период успешно и си се изправил на крака! :)
Номер 2: Благодаря ти за усилието да оставиш коментар, но предпоследното изречение е написано за хора като теб. Струва ми се, че няма как да се смееш и подиграеш на човек, който преминава през трудност, свързана със здравето му или поне ми се иска да вярвам, че има достатъчно човечност у теб, за да не го направиш! :)
Всеки от нас определя и изпитва по различен начин думата “трудност” и никога не бих си позволила да омаловажа начина, по който друго човешко същество се чувства. Ако искаш да споделиш историята си тук, ще ти бъда много благодарна и съм сигурна че ще бъде полезно за хиляди други хора. Но със сигурност тази тема не е място за смях и омаловажаване на нечий чужди чувства и истории, на хора, които дори не познаваш, а си позволяваш да съдиш и определяш! Виж, мотивация, вдъхновение са други думи към които се стремях, докато създавах темата.
Пожелавам здраве! :))
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: c6bae4f2c4 |
|
7. Може би най-трудният беше, когато отказах всички видове наркотици, цигари и алкохол и изпаднах в дълбока депресия след това. Буквално светът ми стана черно-бял, а мисълта ми я нямаше хич. Започнах да се побърквам. До толкова бях зле психически, че не можех да говоря дори. Не изпитвах никакво удоволствие нито от храна, нито от нищо. Получих паник атаки и се криех от хората. Ходих като призрак по улиците. Вече 15 години не съм пипал нищо. Станах спортист, учих в два университета, имам най-яките приятели, победих почти всичките си страхове, станах професионалист в работата си и сега съм бахти якия
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 234b42fb41 |
|
8. Може би когато завърших училището и плановете не ми се получиха както предполагах,изпаднах в тежка безизходица и не излизах няколко месеца от вкъщи...въобще много неприятен момент от живота ми,сега като се замисля ако имах правилните хора до себе си нямаше да стигна толкова ниско но уви все още се възстановявам,с воля и желание всичко се преодолява да знаеш,колкото и да ти е гадно не спирай ей така напук на всичко успявай и не слушай критиците ако ще и да са роднините и семейството ти накрая на живота си ще бъдеш сам със себе си и ще си плащаш за своите постъпки!!!!
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: e55bf57767 |
|
11. 2, хайде още един женомразец, да се из*ере в тема, нямаща нищо общо с мъжете и жените, защото явно си пада по к*рви, които обаче постъпват точно като такива с него. Хайде да те чуем какво толкова сразяващо има в живота ти, че само да говориш, звучи така, все едно само се дуеш. Някоя ковра, по която си си паднал, не се е превърнала в Пепеляшка специално за теб ли? Остави те за по- богат или за някой помияр? Нищо ново, през това заслужено преминават повечето мъже, щом си избират коври за приятелки.
Между другото, човек, изстрадал много, не би говорил така за болката на другите, дори и да е много по- малка в сравнение с тяхната, защото биха я разбрали. Изстрадалите хора по принцип са едни от най- склонните към емпатия. Ти звучиш повече озлобен, отколкото изстрадал.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 42cc15b8ea |
|
12. Всеки има различна скала, по която измерва трудностите , през които преминава в живота. Моменти, през които аз съм преминала, но никога няма да кажа, че са трудни или тежки, бих ги определила като житейски - не познавам баща си, израстнала съм без баща, като дете са ме наричали копеле (нищо, че биологичният ми баща е бил 8 години във връзка с майка ми). Още - на майка ми да ме отгледа не й бе лесно - за дисциплина ме е ритала, скубала, обиждала, удряла ме е с юмруци, донякъде съм й благодарна, защото без страха, който изпитвах като дете от "нередните" неща, кой знае в каква посока щях да поема. Износвала съм чужди дрехи, и винаги съм била благодарна. Като дете майка ми нямаше възможности, дори през 90-те си спомням имаше период не купувахме тоалетна хартия и майка ми режеше вестници. Някой ще каже, че това е бедност, но има и по-зле. Първите 15 дни на месеца ми даваше по 1 лев за училище, следващите 5 по 50 стотинки, до края на месеца нищо. Взимах стипендия за отличен успех все пак, дори като ученичка съм плащала някоя и друга сметка. 2005 завърших училище, в класа бях единствената без телефон. Така описано звучи тежко, ни най-малко, това ме кали. В чужбина са ме гонили в 2 през нощта от квартирата, оправих се, интелигентните хора често мислят 1-2 стъпки напред. Поне от 3 работи са ме гонили от днес за утре, без компенсации, без предупреждение, без нищо. В едната ми дадоха 3 месеца неплатен опуск, защото казах на черното - бяло. Любовни разочарования - едно доста по-различно, защото бях лудо влюбена, гостнаха ме без обяснения, без отговори, без разговори, след един дълъг период на опознаване и взаимни чувста, оставиха ме без каквото и да било обяснение. Все тая! Кола ме бутна преди няколко години, много енергична и подвижна съм, понякога като вървя чувствам, че цялата костна система ми се крепи на един гръбначен прешлен, та тая енергичност ме спаси. Ако бях сантиметър назад, нямаше да пиша - имах счупени кости, тежко извадено рамо, нервен тремор в челюста за определен период от време, синини и подутини по цялото тяло, изгубих работата си, защото в това състояние се нуждаех от 2 месеца и нещо физио. Това последното дори го забравих, затова го споменавам последно. Работих на място, където се събираше всякакъв контингент, какво ли не съм видяла, но заради характера, сриозността ми, нефриволното ми поведение, никой не посмя да открадне, да ме обиди, разплаче. При колежки се е случвало. Като студентка майка ми се сдоби с едни 16 000, трябваха ми 5000 от тях, за да осъществя мечта, което щеше да помогне за бъдещето ми, с обещания, че ще ги върна, тя се съгласи и, когато дойде моментът да ги даде се отметна. Тези пари се стопиха бързо, за сметки и разни други неща, така е като си на минимална пенсия с 40 години стаж по специалност. Списъкът е и по-дълъг, предполагам. Тия моменти ме направиха човек и ме научиха, че винаги има накъде. Майка ми цял живот ме учи, че каквото и да се случва, да не забравям, че някога ще бъде по-добре. Всички, които приемат нормалните житейски ситуации за тежки, ги съветвам да изгледат някой-друг документален филм за децата от Африка, Индия, и разни други тежки филми.
За тежки трудни моменти бих определила - тежка болест, наистина сериозна, тежко физическо състояние, загуба на дете, и като жена - изнасилване, без да си дала повод, не си пияна, не си на купон с още 10 пича сама, не си отишла на хотел с мъж и да очакваш той тия сигнали да ги чете по различен от теб начин. Изнасилването е гадно каквото и да е.
Донякъде съм благодарна как се развиха нещатата, дори много. При повечето да се сблъскат със самия живот е непреодолима трудност, аз тези ги виждам като слаби.
|
...
| преди: 2 години, 2 месеца hash: a28c3d84fa |
|
13. От 7-ми клас ми е все трудно. Вече съм на 33 и почти нямам надежда. Имах само два хубави периода за това време - 2003/2004 и 2013/2014.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 88561e17db |
|
14. Тази година четири пъти лежах в реанимацията на ИСУЛ. И четирите пъти бях на границата между живота и смъртта - повръщах кръв, която лекарите не можеха да спрат. Четири пъти успях да се мобилизирам и да се изправя на крака. И не само да се изправя, а и да продължа работата си. Завърших книгата, която пишех и тя излиза сега през май. С издателя ми се шегуваме, че без екземпляр с автограф Свети Петър не ще да ме пусне.
Какво преживяваха всеки път близките ми, не ми се говори, а и не мога да говоря от тяхно име, но не им е било леко.
Онзи ден звънях на лекуващия ме лекар в болницата да го питам за едно лекарство и не зная как стана дума, но ми призна, че там са ме запомнимли с това, че в най-критичния момент съм поискала да ми махнат за малко системите, че да си сложа парфюм. Казва: "Какво ли не сме виждали в тази болница, но умиращ пациент да се притеснява, че е без парфюм..."
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 5bb1cf6260 |
|
15. От автора
Прекрасни хора, изключително много благодаря на всеки един от Вас за споделените истории! Искрено се възхищавам на силата и упоритостта Ви и от тук насетне Ви пожелавам само хубави и позитивни емоции, а дори да срещате негативни (това е естеството на живота, има от всичко) никога да не се отказвате и винаги да помните какви бойци сте!
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 5bb1cf6260 |
|
16. От автора
Току-що видях, че по-голямата част от горния ми коментар липсва, поради не знам какви причини. Обещах да разкажа и аз какво се случва, за да бъда мотивация за някого в нужда, както направихте всички вие. Ще го направя накратко, тъй като вероятно предния коментар е бил твърде дълъг и затова не е публикуван. Със сигурност това не в най-трудният момент в живота ми, но е моментът, в който съм се чувствала в истинска безизходица и смятам, че историята заслужава да бъде разказана. И да, винаги след бурята изгрява слънце, вярвайте в това. :)
Общо взето се сблъсках челно с неуредената българска здравна система. Изявени специалисти твърдяха, че ми няма нищо и си внушавам всичко, което се случва с мен, а аз дори не можех да стоя на краката си. Лечението беше “Внушавай си, че ще се оправиш и ще ти мине! ”. Казах си “добре” и опитвах, но положението ставаше все по-зле. Обичам биологията още от училище и реших сама да разбера причината. Достигнах до няколко заключения и се заех със задачата да потърся лекар, който да ми повярва и да наредим заедно пъзела. Успях да намеря, попаднах на прекрасен лекар и специалист, който потвърди съмненията ми, пусна необходимите изследвания и излязоха “внушенията” - показател три пъти под нормата, почти нула. Започнах адекватното лечение и вече се подобрявам с всеки изминал ден. Казаха ми, че ако се бях забавила още малко, можеше да се наложи да взимам лекарства цял живот, а съм само на 28 години. Цялата тази ситуация се развива в рамките на месец и нещо.
Защо го разказвам? За да вярвате на себе си и инстинктите си! Никой друг не знае по-добре от вас самите как се чувствате. Бъдете отговорни за здравето си и много внимателно избирайте медицинските специалисти, на които се доверявате, защото за някой медицината е дълг и призвание, а за други сте поредната ходеща стотачка.
Бъдете здрави и усмихнати!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
