 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Страх ме е да шофирам
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 1125 пъти
Здравейте,
Пиша тук, защото се нуждая от съвет. Както се разбира от заглавието - имам страх да шофирам. На 26 години съм и въпреки че имам книжка вече осем години, аз така и не успях да се преборя с безпокойството и тревогата, които ме обземат при мисълта да седна зад волана. Причината е, че ме е страх да не нараня някого на пътя. В няколкото случая, в които съм шофирал без инструктора ми, съм прегарял психически от мисълта, че трябва да внимавам, иначе може да стане нещо лошо. Просто не мога да се отпусна - неизвестното ме натоварва и в един момент имам чувството, че започвам да губя концентрация, което пък от своя страна засилва страховете ми, че мога да блъсна някого. Предполагам, че причина за този мой страх е, че години наред се борих с натрапчиви мисли (ОКР), свързани с това, че мога да нараня някого. В днешно време животът без кола е до голяма степен немислим и предполагам, че ще трябва някак да се преборя с това, но ежедневните новини за тежки катастрофи по пътищата изобщо не ми помагат.
Какво бихте ме посъветвали?
Поздрави :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 90c8d4af32 |
|
1. Ако имаш кола на разположение, започни да караш по малко вечер, когато не е толкова натоварено. До някое село или малък град наблизо.
Кани когато може да те придружава някой шофьор и го помили да наблюдава ако се наложи да дърпа ръчната, няма да се наложи със сигурност, но на теб ще ти даде спокойствие.
Карай по малко и спира за кратка почивка, ей така да се насладиш на гледка, просто да постоиш извън колата на въздух, виж си гумите дали им трябва въздух, провери си маслото, неща които те свързан с колата повече, да знаеш, че ти я водиш, ти я доминираш, насочваш.
Избирай си в началото дори черни пътища да пробваш спирачки, после на асвалтиран, но някакъв без много движение на пешеходци пробвай същото (спирачки).
Ще свикнеш когато започнеш да се доверяваш на инстинкта си и познаването на колата.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: de80786d1d |
|
2. О, колко позната ситуация! Не мога да ти дам съвет, самата аз се боря с това. Шофирала съм и сама след като си взех книжката, но фобията е там - ужасяваща и всеобхватна. Даже нямам едно нещо, от което да кажа "ето, от това ме е страх". Страх ме обзема от момента на включването на двигателя и е свързан с всеки елемент на шофирането. Борбата ми стигна до там да се науча да местя колата на приятеля ми, ако става въпрос за няколко метра, и да правя кръгчета на паркинги и други места без особено движение на автомобили. Пробвала съм се и в града и извън града - ситуацията е еднакво ужасяваща.
Чак се чудя как успях да го създам този страх, то си е направо постижение. Имам чувството, че и допълнителни часове с инструктор няма да ми помогнат. Затова си се навивам бавно и полека, че трябва да се предизвиквам сама, ей така, всеки ден да постигам някакъв напредък. И дава резултат - преди даже мисълта да съм зад волана ме ужасяваше - вече съм на етап "то е готино да шофираш, даже приятно", само остава да го приложа на практика :)
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: c9442a7fc7 |
|
3. Разбирам те, но става само по един начин - с каране, всеки ден. Така навика ще надвие страха. Ти си внимавай, това е задължително, но карай! Казваш абе я виж колко хора карат, аз ли съм най-прост и тъп! Каране, това е. Или си слагаш книжката в шкафа завинаги. Среден вариант няма.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: f9a7e1136e |
|
4. Аз също имам този проблем. Жена съм. Въпреки че след като взех книжка шофирах години без никакъв проблем и без страх, всекидневно. След силен продължителен стрес, който преживях(не е свързан със шофирането, а лични проблеми) ми се появи същия проблем. Натрапчивата мисъл, че като шофирам мога да се разсея и без да искам да блъска някого. И спрях да шофирам. Втриса ме от мисълта. Колата ми така стои, всъщност я дадох на баща ми да я ползва. Нищо не мога да те посъветвам, единствено да знаеш, че не се случва само на теб.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: ab9eb45b48 |
|
5. Щом имаш такива безпокойства и тревоги, тогава за нищо на света НЕ сядай зад волана. Защо въобще си го причиняваш този стрес? Шофирането не е за всеки и какво, като си на 26 г. , това не значи, че някой ще тръгне да ти се смее и подиграва, че не шофираш. Например-аз винаги съм си знаела, че не желая да ходя на шофьорски курсове, защото самата мисъл за цялата тази агресия по пътищата ме изнервя тотално. Навсякъде задръствания, чакане по светофари, кръстовища, знаци навсякъде и агресивни селяни зад волана-кошмар просто, но ето-аз 5 пари не давам за чуждото мнение и винаги с гордост съм казвала-че не желая да ходя на шофьорски курс и т. н. Затова-щом не се чувстваш добре с идеята за шофиране-просто НЕ го прави. Освен това-твърде възможно е Интуицията ти да те предупреждава, че нещо лошо ще се случи в бъдещ момент от живота ти-чувал си и за пророчески сънища и т. н., това е-слушай Интуицията си-защото тя е чиста истина. Човешкият ум-греши, Интуицията-не.
|
...
| преди: 1 година, 9 месеца hash: efaa1cae94 |
|
6. Тази история все едно аз съм я писал. Дори и аз имам ОКР, само че съм с няколко години по-голям от теб.
Иначе аз си шофирах с една стара бричка, един ме блъсна, въртях се няколко пъти на пътя, докато не опрях един бордюр. Това беше сигурно преди 8-9 години. Това допълнително засили страховете и неувереността ми, колата беше за скрап, бях беден студент и нямах пари за нова кола, годините си минаваха и в крайна сметка тотално спрях с шофирането.
Другият проблем при мен е, че съвсем ама съвсем нищо не разбирам от коли, честно казано дори и не ме влечат. Покойният ми баща нямаше собствен автомобил, бях затворено дете и съвсем нищо не разбирах.
Мъча се от време на време да чета някакви материали относно устройството на автомобила, но файда няма.
Решил съм да запиша едни опреснителни курсове и ако трябва и на психолог да отида. Мисля че само така ще мога да се върна отново към шофирането. Успех ти пожелавам.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 406212f75e |
|
7. И мен ме беше страх до онзи ден, но вече не ми пука.
Жоро Семерджиев Верстапен
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 779e43fecb |
|
9. До 7
Щеше да е забавно, ако 2 невинни жени не си замиинаха.
В случая е супер тъп коментар.
До автора:
И аз късно взех кола, да не казвам, че ми я подариха, но това е друг въпрос. Поне сам я поддържам.
Като гледах трафика в София си казвах няма шанс да се науча.
Баша ми обаче е шофьор с много години опит и само ми каза до 2 месеца ще караш без проблеми и нишо друго.
И си казах няма начин, искам да съм наистина добър.
Почнах да карам всеки ден по 3-4 часа в трафика.
В началото правех супер големи тъпотии и рискови неща. Отнесох много псувни заради засичания и други грешки.
След 2 години мога да кажа, че карам все едно цял живот това съм правил. Няма трафик, няма нищо, което да ме плаши.
Трябва ти опит, както с много други неща. И в секса първия път свършваш за 30 сек, ама после вече знаеш какво прявиш.
Почвай да караш, няма друг вариант. Нишо да не те спира и отказва, зашото ше имаш много непредвидени ситуации, особено ако си в голям град.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 899a29dfe9 |
|
10. Звучи ми някак много познато, макар и по други причини. Подкарал съм влак преди да подкарам кола (на 23 и 25 години съответно). Ужасяваше ме мисълта за трафика около мен, особено градския, който не се подчинява на строгите правила в железницата (и нормативни и чисто физически). Първата си кола я купих чак на 35, до преди това бях шофирал само епизодично или служебни или наети автомобили, всичко я има я няма дузина пъти за 10 години. Когато си взех първата кола - да я докарам от Враца до София беше ок, но от Ботевградско до паркинга зад блока - мисля си докарах поне няколко бели кичура от нерви и притеснение. Постепенно свикнах с трафика, шофирам спокойно, даже наскоро се "престеаших" и да си взема чисто нов автомобил. Всичко е до практика - в началото наистина изглежда страшно, но се свиква бързо. Но пък ако не ти се шофира - не е болка за умиране, макар да е полезно умение в живота.
Все пак смятам че няма да ти е толкова трудно да преодолееш страха си - успех!
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 259b59f4a4 |
|
11. Разбирам те напълно. Моят страх се зароди още докато ходех на шофьорски курсове. Инструкторът ми беше много агресивен, постоянно викаше и в резултат на това аз просто блокирах и правех груби грешки. Доста късно се усетих, че работата при него няма да стане и се преместих при друг, взех книжка, обаче страхът си остана. Близо три години не шофирах, но наскоро се сдобих с автомобил и трябваше да се принудя да започна. Оказа се дооста по-трудно, отколкото си представях. Просто изпитвах ужас дори само като гледах колата. По всякакъв начин се опитвах да избягвам карането дори на кратки разстояния. Бях убедена, че шофирането просто не е за мен, че не мога да управлявам автомобила, че съм пречка на пътя на другите шофьори, че ще ударя някого, ще предизвикам инцидент.. Когато трябваше да се кача в колата изпитвах страх, тревожност, започвах да дишам тежко.. Просто неописуем ужас. Но просто нямаше начин, налагаше ми се да превозвам близките ми, винаги изникваше нещо, за което се налагаше да пътуваме. И мисля, че точно необходимостта ме принуди да сядам зад волана, дори без да го искам. В началото започнах на празен терен без движение, след това преминах в малък град, но по основните главни улици. Постепенно започнах да се престрашавам и да минавам по тесни улички, по сравнително натоварени места. Винаги има и друг човек в колата, така за подкрепа. Все още се страхувам от трафика в големите градове и не смея да ходя там , но поне у нас и в близки малки градчета мисля, че се справям.
Това, което научих е, че всичко става с много шофиране. Просто трябва да караш, с практиката ставаш все по-уверен и започваш да пробваш нови неща. Без грешки няма как, аз също допускам доста, но виждам проблемите си и по този начин се уча. Натрапчивите мисли, че ще убия някого, ще предизвикам инцидент и т.н. досега не са ставали реалност. В съзнанието ни си представяме всякакви сценарии, които в повечето случаи не се случват, понеже страхът ни надделява.
Мои познати шофьори ми показаха как да проверявам основни неща като маслото, течността за чистачките, антифриз и т.н. Ако имах избор нямаше въобще да шофирам, но в днешно време без кола е много трудно. Сигурна съм, че ще успееш, просто трябва воля и постоянство. Пробвай да шофираш всеки ден, дори на кратки разстояния. Имам много познати, които също са имали този страх, но са се преборили. Така че бъди сигурнен, че не е невъзможно. Желая ти успех!
|
...
| преди: 1 година, 9 месеца hash: b7ebf57bfd |
|
12. Освен това което н1 каза, можеш винаги да се разбереш с инструктор за часове, нищо че имаш книжка вече. Отделно никой не те кара насила да караш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
