Илюзии
преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 713 пъти
Здравейте, момиче съм на 19год, честно казано не знам как да обясня проблема ми понеже едва ли се е случвало на много от вас или поне аз така си мисля. Значи, всичко започна преди 5 години, като бях на 14, тогава спрях да ходя на училище изпаднах в нещо като дупка. Започнах да живея в мои измислени светове, създавах си илюзии, че съм известна много по-хубава, много успешна, отколкото съм. В тези мои фантазии живях почти 5 години, през това време не загърбих контакт с приятели, не исках да общувам с никой, станах напълно асоциална. А като бях по-малка бях супер социална, моята природа е екстровертна, но заради тези илюзии си погубих 5 години от живота, просто толкова бях повярвала в тях, че мислех че са истина. Докато миналата година не започнах да получавам паник атаки и се осъзнах напълно, те ми бяха ключа към всичко и спрях с илюзиите за известност и известни личности, но още страдам от тях, не мога да се откопча, просто толкова съм свикнала да бягам от реалността че сякаш не мога да я приема. На моменти се получава, на моменти изобщо! Сигурно повечето ще ме сметнете за луда, но аз съм говорила с психолог и той каза че всичко се дължи на ниска самооценка и това да бягам от себе си. Моля, кажете ми, яко някой е имал нещо подобно! Искам си живота, без илюзиите и без всякакви, защото ми пречат адски много...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 5 месеца hash: 6c1e272d79

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   Какво друго ти каза психологът? Не съм специалистка и не мога да преценя добре положението, но може би наистина е проблем със самочувствието. Паник атаките са също сериозен проблем, трябва ти помощ. А за фантазиите мога само да кажа, че ги използваш, за да запълниш някаква празнота, но проблемът е, че не искаш да приемеш, че не са реални. За да се справиш с това, трябва да се стараеш да водиш пълноценен живот- спортувай, чети, общувай с близки хора, поставяй си цели и ги преследвай. Всичко ще се оправи!

 

...

преди: 1 година, 5 месеца hash: d5ff68b476

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   А, спокойно те 90 % от жените си живеят в делюзии

 

...

преди: 1 година, 5 месеца hash: 9d4b4d5e2e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   "Искам си живота". От кого го искаш? Животът всеки си го прави сам. Да питам- ти родители имаш ли? Кой те издържа? Как така родител се съгласява детето му да спре да учи на 14 години? Освен да е от маалата. Но е написано доста грамотно за жител на това място. Плюс това нормален родител би забелязал промяната, която става с детето му и би го завел на психолог, а не да го остави 5 години да седи в къщи с асоциално поведение без да прави нищо. Това ме кара да се съмнявам, че темата не е истинска. Напоследък май психопатията стана "тема на деня" в Сподели. Една живеела с психопат, друга пък харесвала някакъв откачалник и брат му, тук авторката и тя нещо не е в ред.

 

...

горе^

преди: 1 година, 5 месеца hash: ebb9cfe698

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   В наши дни всеки анонимник може да стане известен чрез Интернет. Не си съвсем далеч от истината - кеф ти Инстаграм, Тик-ток, ЮТуб и т. н. Проблемът ти идва от това, че ти вече кешираш известността, която нямаш. С други думи хората първо се заемат да станат известни и после звездеят, а ти си пропуснала първата част.

 

...

преди: 1 година, 2 месеца hash: 0b93191bad

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Здравей! Все едно чета моята история, минус не ходенето в училище. Още от началото на гимназията започнах да изпадам в илюзиите, че съм харесвана, обичана, умна, красива, но това се случваше предимно в пределите на дома ми и никога на открито, било то навън или в училище. Това най-често беше съпровождано от музика, защото историята ми се свързваше със сцена-мислех си, че съм певица. Истината е обаче, че в истинския свят бях точно обратното- бях грозна, свенлива, в училище не се представях добре, нямах приятели, защото от тези илюзии нито ми оставяше време да се погрижа за реалността, в която живея, нито пък и вече имах желанието, защото аз ги подтисках чрез тези фантазии и те бяха решението ми за тези проблеми. Първоначално си мислех, че по този начин стигам до някакъв баланс в живота ми, но истината е, само претупвах проблемите си и не ги решавах тогава, когато беше нужно… След като осъзнах какъв проблем за мен беше това( а нямах възможност да посещавам психолог) реших че ще се поинтересувам дали и други хора правят същото нещо. Оказа се, че си има и наименование- Maladaptive Daydream Disorder. Вярно, не всеки го изживява по начина, по който аз съм го изживявала, но имаше прекалено много прилики с моето поведение. ( Ще е добре да си прочетеш сам/а) Оттогава реших постепенно да се освободя от този начин на живот като се занимавам с други неща, понякога сама, понякога с компания, когато мога( аз съм интроверт по душа и си е чисто изпитание). Уча, решавам проблемите ми от раз, слагам си приоритети, свързани с истинския живот и така… Според мен, причината за това са както ти каза-изолация, асоциалност, самота и ниската самооценка и желание да избягаш от проблемите си. Жалко е, че в България шансът някой да ти обърне внимание за подобно нещо и да не те нарече ‘луд’ е много малък. Затова трябва да се справяш сам в такива ситуации. А това е доста трудно, защото много лесно можеш да се върнеш обратно към старите си навици.

 

...