Как да променя живота си в университета?
преди: 10 месеца, 15 дни, прочетена 517 пъти
На 19 години съм и тази година завърших. Кандидатствах в университет и ме приеха само с оценки от матурите (дипломите още не са готови и чакам да я получа за да си предам документите и да платя първия семестър). В училище за тези 12 години бях страшно срамежлива, все още съм. В детската градина бях общителен индивид, така до първи клас. Какво ме промени така? Винаги ентусиазирано се опитвах да създам приятелства, отивах при другите деца, обаче бях отхвърляна. Винаги бях отхвърляна без да ми се даде шанс. Това ме направи затворена. За тези 12 години имах малко приятели и сега след завършването имам една, обаче и на нея не мога да и имам доверие(издаде една моя голяма тайна и си мисли че не знам че го е направила, а когато намекна тя ми казва че никога не би го направила). Като цяло за 12 години само фалшиви приятелства. В първи клас имах една приятелка, от нищото ме намрази и почна да ме тормози. Трети клас имах две приятелки, те ме използваха и ми се подиграваха, а аз им се радвах, не знаех разликата между това някой да се смее С теб и НА теб. Те не се смяха с мен, а на мен. В пети клас смених училищата преживях истински ад до 7 клас. В пети клас само имах една приятелка, тя ми открадна учебника(тогава се плащаха тройно и затова направо купихме нов без да съобщаваме на никого че е изгубен), а и имаше въшки и ме зарази(тя е от ромски произход, но не е от значение за мен етноса, всички са предатели). В осми клас имах приятелка, тя от нищото ме забрави, в девети клас имахме групичка, ама се разпадна, десети клас не помня, ама май го прекарахме онлайн. В 11 и 12 клас тази една приятелка.

Жалко е. Нямам много приятели. Имам три приятелки само и то само на едната мога да имам най-много доверие, но не и напълно, не мога да бъда напълно себе си покрай никого. Искам да променя това, но съм срамежлива. Не знам как хората си създават приятелства просто ей така. Най-много са ме дразнили новите ученици, които за един ден са си намерили компания, а мен винаги по някаква причина са ме отблъсквали. Искам истински приятели. Искам да излизаме навън (дори и да не е по дискотеки, просто из града, а и без това мразя дискотеки, забавни са, просто са прекалено скъпи и опасни, и точно затова винаги трябва да си с приятели с които да се пазите взаимно), да имаме общи интереси, общи възгледи, или поне да са хора които приемат чуждите възгледи, а не те нападат, да са до мен в трудни моменти (писна ми само аз да утешавам хората). Имам приятели онлайн (вече и те там станаха само четири, обаче аз не виждам как в дълготраен план ще съм приятелка с две от тях, все пак живеят в други държави, а и едната ми идва в повече с нейните опити за самоубийство заради един грозен курвар). Искам приятели. Искам и гадже. Даже и гадже съм нямала, за целувка няма да говорим (имам, ама и двамата не я броим, защото беше истина или предизвикателство). Искам и гаджето ми и приятелите ми да са успешни и отворени към света хора, а не грешки на природата (наркомани, алкохолици, грубияни, изнасилвачи, нелоялни, лицемерни и др. )

Как мога да променя живота си? За такива като нас има ли шанс да проблеснем в университета? В университета хората по-различни ли са? По-добри ли са? Каква е вероятността да съм самотна през времетраенето на висшето ми образование? Ще следвам с най-добрата ми приятелка и ще сме една специалност, има ли шанс покрай нея(тя е социален индивид за разлика от мен) да създам приятелства или ще бъда игнорирана в групичките(както винаги съм била, дори и от нея)? Ако сте били в подобно положение и сте излезли (или не сте, но сте разбрали как прекалено късно) дайте съвети.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 месеца, 15 дни hash: 04a02195ee

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   И аз съм в подобна ситуация. В кой град си?

 

...

преди: 10 месеца, 15 дни hash: 6351a44c2e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Личи си, че темата е писана от дете... Както и да е. Накратко - университета не е Хогуортс, а по-скоро се приготви за доста от същото като в големите класове (с разликата, че ако нямаш намерение да плащаш за изпити, ще трябва да се напънеш повечко за да вземеш заверки за семестъра). Истинско приятелство няма никъде, където капитализмът е на дневен ред - просто системата е такава, че тласка към индивидуализъм, консуматорство и малоумие. Ако си оправна, още на втората седмица ще има няколко пиявици, които да се залепят за теб да им даваш да си "сверяват" записки от лекции и протоколи от упражнения (еквивалента на домашната работа в училище, по-досадно разбира се). В България няма шанс да "проблеснеш" ако разчиташ само и единствено на знания, защото социалните контакти и материалния статус на семейството ти определят реализацията - грозно, но факт. Отделно, нивото на университети е все по-занижено с всяка изминала година - напр. преди 8 години, когато аз кандидатствах за прием, на трето класиране взимаха в инженерна специалност хора с 3-ка от матура по БЕЛ, а какво е сега - направо не ми се мисли... Ако нямаш социални контакти или не си родена в заможно семейство, по-добре се ориентирай за варианти да следваш (и в последствие да останеш) извън страната, защото дори в Европа дипломите на наши ВУЗ-ове се "признават" доколкото да не ги обвиним в дискриминация (т. е. за единици хора, сети се кои). Карала си без приятели доста време и не виждам защо смяташ, че точно без такива в университета (или в работата) няма да си пълноценна. Масовката хора са паразити и е по-добре да нямаш контакт. Все някога ще си намериш и партньор, което е може би единствения шанс някой извън семейството ти да е загрижен за теб и да не ти прави мизерии, но в никакъв случай няма да намериш нещо подобно в "приятели". Всичко розово до бала (не че съм ходил, а и не съжалявам), но по-важно е какви планове имаш за след него.

 

...

преди: 10 месеца, 15 дни hash: 234666ffd3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Животът ми в основното беше истински ад бой, бой и още бой. Когато смених населението място и отидох в гимназията, хората бяха съвсем различни харесваха ме и се чудеха защо съм толкова мълчалив и гледам да не се набивам на очи. Бях предпазлив исках просто спокойствие и нищо друго не ме вълнуваше. Когато отидох в университета в друг град срещанах мой съученик от основното. С него не си бяхме говорили от 5 години. Последният път се бяхме сбили. Казах си мамка му как може светът да е толкова тесен... Той не видя и не поздрави. Вечерта се появи с една бутилка уиски и седнахме да си говорим всякак нищо не е станало между нас. Междувременно се запознах с най-различни хора, от градове, села и други държави. Никой не съдеше никой. Всички в общежитието бяхме като едно голямо семейство. Споделяхме си храната, алкохола, цигарите. Помагахме си в трудния моменти. Всеки споделяше житейският си опит и на няколко бутилки алкохол се получаваше чудесна група терапия. Станах алкохолик и бях нон стоп пиян и по купони и дискотеки и тн... Три години по-късно срещанах момичето на живота ми с история съвсем като твоята започнахме като лятна авантюра, а сме заедно цял живот. Не съм пушил и влизал в бар от тогава, не искам и да влизам. Пожелавам успех на всички бъдещи студенти да се забавляват на макс! П. п Ще срещнеш много нови приятели, не се вкопчвай в тези.

 

...

горе^

преди: 10 месеца, 14 дни hash: b77b6ce808

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   В университета нещата са по-различни от училище. Хората, като влязат в университет да следват и някак неусетно с времето стават като нови. Там има много голяма вероятност да срещнеш хора, с които да завържеш приятелства и то добри приятелства. Ще ти дам пример със себе си - общо взето в училище бях от тихите, не особено общителен, и не можех да се похваля с много приятели от класа ми. Имах само една близка приятелка. В момента, в който влязох в университета и преживях социална мотаморфоза - сприятелих се с доста хора за неусетно време. Заформи се една група, от която бях час, около 6-7 човека. С тези хора бяхме от една специалност, един поток и една група (като започнеш лекциите в университета ще разбереш какво е поток и група). Заедно сядахме на лекциите, заедно ходехме по кафета, виждахме се редовно и извън университета, дори почнахме заедно да ходим на море всяка година. Завършихме университета през 2015 г., след това всеки пое по своя път в различни университети да учим магистратура. Станахме си близки през 2011 г. и до ден днешен сме все така близки - продължаваме да се събираме редовно. Така че не се отчайвай, ще си откриеш приятели!

 

...

преди: 10 месеца, 14 дни hash: 4cedadf4c9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Хора НЕ се връзвайте на историите на тази жена, от доста месеци виждам ЕДИН И СЪЩ стил на писане-дои историята все около едно и също се върти, има още едно заглавие за днес пак на същата авторка, която все едни и същи фантасмагории пише-ПРЕДСТАВЯ СЕ за млада, пише за разни там 2 или 3 приятелки, които я предали, отхвърлили и все героите в еднообразният й сценарий са от 9 до 14 годишни момичета, често използва и означения, като- да я наречем едната А, да я наречем другата-Б, тая жена с постовете си- е болна, страда от Шизофрения и не знам защо продължават да се публикуват глупоститие й и като капак купища коментиращи овце писали й коментари и даващи съвети. Не се ли усещате бе хора? ! Вижте колко еднотипни теми на една и съща тема има-все тия приятелки... в началото мислех авторката, че открито се подиграва с овцете, които й се вържат и почнат да я съветват, но после стигнах до извода, че тая възрастна жена, представяща се за младо момиче, просто има проблеми с Психиката-и то сериозни проблеми! Преди време един човек пишеше, че била едната модераторка, нищо чудно да е тя, даже нищо чудно и нарочно да не ми публикува коментара!

 

...