Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Просто живеем в такова време - цените на имотите са непосилни за повечето хора. За 40 м2 панелка трябва да работиш цял живот, за да я изплатиш с тези заплати. Къща на село струва около 60-70000 евро. За караниците и разправиите главно вина имат родителите, тъй като чрез имотите манипулират децата си - до последно не се знае какво ще се случва с даден имот и на кого ще се даде и оттам идват главно проблемите.

7.   Ммм аз такива проблеми нямам, отидох при районен съдия и поисках отказ от наследство, дадох копие от документа на роднините, че имотите остават за тях за да си ги поделят, каквото ми бяха дали приживе, ми беше достатъчно, тези които имат очаквания за наследяване са алчните.
Ето вижте номер 4, според нея леля й била алчна, но самата тя очаква да наследи апартамент при условие че въобще не е наследник, наследници в описания от нея случай са леля й и майка й но номер 4 решила да се бута за да вземе, й обявява че лелята алчна щом не й е дала. Леля й ровила още на следващия ден, явно жената се е съмнявала друг от родата да не я изпревари, явно някой я е изпреварил щом не е намерила златото и лъжиците. по описанието на случая се вижда че цялата рода са чакали да вземат.

8.   Подкрепям казаното от 6

Наред с това, че си е балканска черта да се караме за всичко и всеки да се тупа в гърдите, че е най-прав, го има и момента с това, че имотите станаха много скъпи и всеки квадрат е буквално няколко заплати накуп.

Това още повече отключва алчността на хората, които започват да си правят тънки пресмятания и планове какво и как ще направят и купят с парите от даден имот.

Парите от наследствен имот не са нищо повече от бързи и лесни пари, паднали наготово, а повечето хора в днешно време смятат, че с една прилична сума пари 'ще си оправят живота'(каквото и да значи това).

Както и да е, в повечето случаи освен, че не забогатяват набързо както си мислят, ами и си разбиват семействата и се влачат по адвокати и съдилища с години.

Т. Т.

9.   Такива неща не се случват от бедност а от алчност. Хората по природа сме алчни за материалното. Някои повече, други по малко. Богатите също са алчни за пари и никога не им стигат, искат още и още. Не е заради цените на апартаментите. Има хора които не са стъпвали цял живот в даден имот, но когато разберат, че имат някакъв дял и веднага се появяват за наследници. Ако става въпрос за даване на пари за ремонти, всеки се крие и се оправдава, че не живее там и не го интересува, но когато стане време за делене на наследство, същите тези хора първи идват да търсят пари от имота. Такива примери ги има много в България и по света.

10.   Авторке, това обикновено се получава при по-материално разсъждаващите хора, и то главно, когато има някакъв спорен въпрос.

Ако хората са разумни - ще се разберат!

Другата причина, поради която се получава е, че рядко този въпрос се урежда приживе. А принципно - така би трябвало да бъде, за да не възникват проблеми после.

Особено често, такива проблеми възникват, когато човекът, който изгледа родителите си и по принцип и по морал(но не и по закон) би трябвало да получи най-голям(или целия им) дял, а другите наследници невинаги са съгласни.

И тогава вече почват споровете - и може братя и сестри да си влошат отношенията и да се намразят!

Затова според мен, за да няма проблеми с другите наследници, родителите би трябвало да решат този въпрос приживе. Но те рядко го правят, защото не искат да развалят отношенията си с другите си деца, и защото не им се занимава с такива въпроси!

И не, не е балкански манталитет! В цял свят има такива проблеми, където това не е уредено по закон - справедливо!

Аз съм виждал и тук много хора, които си разделиха наследството тихо и мирно, без спорове и кавги!

Така, че това си зависи от конкретните хора и обстоятелства!

11.   Здравейте,

Благодаря за коментарите.

№1 - Жалко и понякога тъжно...

№2 - Ще съм ти благодарна, ако не пишеш повече в моята тема. Благодаря!

№3 - ето това е, загуби се човешкото в хората. А всеки има различна представа за това "какво му се полага".

№4 - Класически пример, точно за подобно нещо написах темата. Адмирации за майка ти! И аз бих направила същото на нейно място! Собствената ѝ майка да "не е изстинала", а сестрата да ходи и да се чуди какво още може да получи. Този тип хора са си наказани достатъчно, да взимат материалното и прав им път!

№5 - Всъщност, не става въпрос за създала се ситация, която ме касае пряко. Иначе си прав, точно това бих направила, ако не дай си боже изпадна в такава ситуация...

№6 - Пиша темата, заради мой приятел, който живее извън България от дълги години, милионер е (къщата, която притежава е за 900 000 евро, в центъра за европейска столица), притежава още 1 апартамент, скъпа кола и бизнес, който вече не знам на каква стойност е оценен, но знам, че е успешен. Този човек сега е тръгнал да се кара с братовчедите си за апартамента на баба си, който трябва да бъде разделен между 4 човека. Апартамента е в малък град в северозападна България с население 10 000 човека. Можеш да си представиш колко е 1/4 от цената на този апартамент. И така, този мой приятел си иска парите (разбира се, не иска апартамнта, защото никога не би стъпил отново на това място). Защо го прави? Той дори не познава братовчедите, с които в момента се кара. Дори с баба си не е бил близък, чувал я е 2 пъти за последните 18 години. Тези пари няма да стигнат дори за една от неговите почивки. Но твърди, че му се полага. Принципно е прав, баба му не е написала завещание, има равни права, но братовчедите му са гледали тази жена до самия край. А той дори не ѝ се е обаждал (да не говорим да я посети). Според вас кой е прав? Ясно, че бабата е трябвало да го напише, ама нея вече я няма... Аз съм разочарована от този мой приятел, може би не съм права, но така го чувствам - неправилно.

12.   Номер 4, аз не разбрах поради каква причина леля ти трябва да се откаже от нейното наследство? Апартаментът трябва да се раздели на две между майка ти и леля ти, независимо коя какво има. Другото са твои детински емоционални глупости. Това, че сестра ти живее при гаджето си за имане ли го мислиш? Честно, толкова глупости на едно място скоро не бях чела.

13.   11, номер 3 съм. Не случайно написах в коментара си "по закон", тъй като понятието справедливост и морал са доста разтегливи. Въпросният човек, който описваш, има правото по закон, а той не се обсъжда, а се изпълнява. Бабата е можела да направи приживе дарение или покупко-продажба срещу грижи, но не го е направила. Безсмислено е да обвиняваш човека, а и не знаем какво е състоянието му в момента, може пък да има спешна нужда от пари независимо от имотите си.
4 е подобна история: откъде-накъде само ти трябвало да наследиш апартамента на баба си и дядо си??? Това са някакви твои тълкувания и желания, останлите също имат дял. Ако сестра ти утре се раздели с гаджето, къде ще отиде? Или ако ти си намериш гадже с апартамент, значи нямаш нужда от наследството ли? Желязна логика :-) Винаги са ме изумявали хората, които тълкуват нещата както им се иска, а не както са.

14.   Това, което по закон си е мое, от къде на къде ще го оставям на някой арендатор или на някой втори братовчед дето не се е сетил за Коледа да каже, , Честита Коледа, , Ай Сиктир!

Теб май те е издразнило, че трябва да делиш с други наследници май май………

15.   4, Ламтят за имане и в същия момент от коментарът ти лъха на злоба и "балкански манталитет".
Приживе да ти го е преписала баба ти на теб, след като предивяваш претенциите, тя леля ти може да не е човек, но и ти си на същото ниво.
Имаш сестра, която живее при гаджето си, знаеш ли, че трябва да е омъжена 10 години за да има право на "наследство от мъжа си".
Като нищо може да е натири, тя къде ще живее? Сама си си направила избор да живееш на квартира, можеше и при майка ти да живееш, не да се изкарваш, че едва ли не си "бездомна".
Никой не ти е длъжен, имотите се разпределят по наследство, квото имаш ти, тва има и сестра ти.
Апартаментът е бил разпределен между майка ти и леля ти, след тяхната смърт децата им са наследници.
Ако си искала имота трябваше да се разбереш да плащаш и на майка ти, и на леля ти.

16.   Авторке 11 Защо си възмутена от приятеля си? Той не се кара, той си иска неговото, това което му се полага по закон. Това че е постигнал богатство, няма никакво значение, а щом бабата не е предписала приживе имота, значи не е оценила грижата на онези които са се грижили за нея. Вината че той има права не е негова!!!

17.   Здравейте,

Благодаря ви за коментарите и проявения интерес!

№7 - моите поздравления! Аз бих направила същото! На мен приживе са ми дали достатъчен старт в живота, не живея с идеята, че някой ми е длъжен. Уважавам хора с твоето мислене!

№8 - съгласна съм, алчност е най-точното определение. Някои виждат шанс да си подобрят живота, други - защо да дам като ми се полага?

№9 -точно така, отново алчност. Ето, моя пример е за богат човек, на който пак не му стига... По мои наблюдения - колкото повече имаш, толкова повече не ти стига.

№10 - прав си в повечето от разсъжденията ти. Само, че хората, които са се разбрали са рядкост. Във всяко едно българско семейство някъде там (може и преди 2 поколения да е) има история за скарване заради имущество. Да не кажа, че при някои си е традиция.

№12 - това е, което е описано, защото някой смята, че нещо му принадлежи. Кой и защо е прав - относително.

№13 - благодаря ти за коментара! Прав си, затова и аз конкретизирах, че бабата не е написала, което е лошо. Както №9 е написал - чудно ми е какво ще направи моя приятел, ако му се обадят, че покрива тече и целия вход дължи пари или всички са решили да санират фасадата или че дължи такса поддръжка, пари за портиер, или да му искат пари за такса смет и годишен данък? Сигурно ще им се изсмее, та нали той не е стъпвал там от близо 20 години, как така ще го търсят за такова нещо? Ще поиска сам да се оттърве от тази тежест възможно най-бързо, по всяка вероятност.

№14 - Не, не съм изпадала в такава ситуация. Просто наблюдател съм, тъжен наблюдател, не ми харесва това, което виждам.

19.   От 10

Само да допълня две важни неща:

1. Абсолютно е недопустимо такива въпроси да се решават веднага след смъртта на починалия човек!

От уважение към него и паметта му е редно и правилно да се изчака да минат поне 40 дни от смъртта му. И тогава вече да се дискутира и решава какво да се прави!

2. Не е морално, редно и правилно, човекът който не се е грижил за починалия си(възрастен и болен) родител - да иска да вземе полагащия му се по закон дял от наследството му!
Ако има съвест - трябва да остави своя дял на този, който се е грижил за починалия!
С едно изключение - ако починалият родител е починал внезапно, без да се е грижил някой за него.

Морално, редно и правилно е човекът, който се грижи за болния си и възрастен родител - да получи(наследи) неговия дял!

20.   До 19
1 има законови срокове в които трябва да се действа, имаш 90 дни срок в които имаш право да се откажеш от наследство, а ако не ровиш няма да разбереш дали починалия няма някакви незнайни дългове, неплатени данъци, кредии или глоби към община, държава, фирма равняващи се на хиляди левове, които си наследил, дали няма някакви завещания дали не е предписал апартамента на съседския син, без да разбира какво е подписал няколко дни преди да се спомине и т. н. Затова нямаш 40 дни за губене!!!

2 Как претегляш грижата кой колко и как се е грижил? Колко време грижа на каква стойност се равнява? Ами ако бабата има имоти за половин милион и за нея са се грижили трима от петимата наследници но в рамките на 25 дни боледуване в болница е починала? Кой от тях колко заслужава, как претегляш? Понякога е много по голяма психологическа грижа от телефонния разговор от 1000 километра от колкото да му купиш едно кисело мляко с пари от неговата пенсия и да го предадеш на санитарката в отделението. Затова законът е решил как се разпределя наследства!
Такива неща като количество и качество на грижа не могат да се оценят и няма как да се претеглят. Възрастния докато се грижат за него има права да предписва, да завещава, почине ли без да е направил завещание, правата за наследяване се изпълняват по закон.

21.   Авторке, само да допълня, че докато бабата е била жива, тя е била собственичка и ремонтите са били нейно задължение. Да, децата и внуците могат да помагат, но тук доста ще спекулираме, защото нито знаем нейното положение, нито дали е имало нужда, нито дали е искала помощ... доста детайли липсват.
от 13

23.   Много ясно е описано, че преди смъртта са се разбрали и всички са били съгласни. След това умира роднината им и изведнъж всички почват да лаят и хапят като разбеснели се кучета. Мъжката им дума струва нищо, точно колкото струват и самите те. Изобщо не става дума кой какви права има законово. Ти си казал на баба си, на майка си, баща си, например, че се съгласяваш с това, което те са преценили и нямаш претенции, те умират и после започваш да ламтиш като невидял. Да не говорим за това, 24 часа след смъртта им да отиваш да говориш за наследство.

24.   1. Като цяло, българите сме неграмотни финансово. Не познаваме законите.
2. Животът е доста сложен като отношения между роднини, живеем доста дълго в тези отношения и винаги за това време има начин те да се сговнят. Нямаме капкомер в ръцете, та всичко да го премерим точно.
3. Наследници са децата и съпруга при определени условия. От там нататък да се правят сметки от внуци и правнуци е несъстоятелно.
4. Страшно се дразня, когато отстрани се почне едно пресмятане за имането на някой богат човек- ама, от къде го откраднал, ама, колко му дали родителите, ама- той има много пари-трябва да ми даде на мен. Гледайте си в своето канче и гледайте са изкарате за себе си. От тук нататък, ако капне нещо отстрани е добре дошло, но не чакайте някой да ви оправя живота.
Да се пускат теми по нещо, което нито ви влиза, нито ви излиза, то не е и смешно. Излагате само себе си.

25.   От 10/19

до 20

1 Да, има законови срокове, но по принцип преди да се говори и решава за делба е редно да се изчака поне до 40 ден след смъртта на починалия човек!
(Освен при необичайни и извънредни ситуации)

Това се прави от почит и уважение към него и към паметта му!

2 Как претегляш грижата кой колко и как се е грижил? Колко време грижа на каква стойност се равнява?

Да се грижи повече от един човек за починалия - е твърде рядко! Аз лично не знам и не съм чувал за такъв случай! (а вече наближавам 60г) В повечето случаи едното дете се грижи за възрастния си и болен родител/и.

Знам и случаи в които двете деца се редуваха и се грижиха по равно за родителите си - и естествено разделиха поравно наследството.

Но хипотетично да приемем, че имаме и такъв случай - да се грижат няколко човека за за възрастния си и болен родител - в такъв случай всички наследници ще се съберат, ще седнат и ще обсъдят ситуацията, и ще вземат решение спарямо конкретните обстоятелства, и в зависимост доколко е съвестен всеки от тях!

А ето и какво съм написал в коментар 10:

Затова според мен, за да няма проблеми с другите наследници, родителите би трябвало да решат този въпрос приживе. Но те рядко го правят, защото не искат да развалят отношенията си с другите си деца, и защото не им се занимава с такива въпроси!

Аз съм виждал и тук много хора, които си разделиха наследството тихо и мирно, без спорове и кавги!

Така, че това си зависи от конкретните хора и обстоятелства!

26.   Проблемът е простотията на родителите, ако имат акъл приживе ще разделят всичко и няма да се стига до такива ситуации. Някога хората са оставяли всичко на най-голямото дете, днес нещата са други, черно на бяло и така няма да има драми по 20 г.

27.   И днес сте много важни утре и вие няма да регламентирате приживе сой какво получава, устните договори ги знаем. И който беше написал горе, след смъртта на бабата и дядото наследници са САМО техните деца, но не и внуци.

28.   Не я разбирам и аз тази проява на алчност, но е абсолютен факт. В повечето случаи става дума сравнително дребни финансови (имотни) облаги... на фона на оборота на собствените финансови приходи.
Получавал съм едни подобни дребни наследства. Бяха тръгнали едни пазарлъци, приказки... Можеше да получа и повече, можеше и по- малко. Ми всичко мина и замина във финансово изражение. Даже не си и спомням за какво съм похарчил парите. Но отношенията ни охладняха завинаги.
Щеше да е смешно ако беше казано при други обстоятелства: чичо ми гледал баба ми (майка си). Беше дърт ерген до кончината й. А тя си беше на крака до последно. Готвеше му, чистеше му, градинката си гледаше, кокошчици, козичка... Не взимаше никакви хапчета! Най-куриозното - това го разправя снахата, която не я е виждала жива...

29.   Не всички сме така. Аз и сестра ми си делим всичко. Когато аз взема, ще има и за нея и обратното. Дори няма проблем да се препише нещо само на едната, за да може другата да вземе нещо странично - държавно... има си врътки. Със споделя стават нещата, а не с делене.
Това, което ти описваш е рецепта за затриване на наследство и родственост.