Илюзия
преди: 10 месеца, 4 дни, прочетена 539 пъти
Живеем в Един измислен свят.
Свят в който всичко е една илюзия. Илюзия която мислим, че е нашият прекрасен живот, но забравяме да се вгледаме в себе си, забравяме да попитаме себе си.
- Как си?
Не усещаме как се раздаваме на макс за другите, а вътрешно се чувстваме зле, но маскираме това с илюзията, че живеем нашият искан живот.
И заблуждавайки се колко сме добре, забравяме, забравяме да правим това което истински искаме и изпитваме. Забравяме за себе си има само децата парите успехът. Желанието за власт и пара. Но това не е животът!
Това е една илюзия! Мислим си, че живеем, но не!
Много малко хора успяват да живеят пълноценно, много малко хора правят това което искат, а не това което трябва и да те може би грешат, може би не, но какво е всичко това? Защо сме на тази земя? За да сме това което трябва или това което сме, но защо това което искаме да сме и ни идва от вътре е грешно според всички? Или може би всички грешно мислят или грешно мисля аз това е една загадка загадка която никога няма да узнаем, никога няма да узнаем дали начинът по който правим нещата е правилен! Дали ако разкрием себе си и живеем както ни идва от вътре ще сме добре, дали това няма да ни доведе до срив и критика? Или може би всички нови неща в този напреднал и динамичен живот ни притискат? Дали преди години векове и епохи някой би мислил така? Дали тогава хората пак са живеели зад голямото
-Трябва за да съм добре!
Не знам! Само знам че всичко това този напредък и тази забързаност не водят до добро… Всичко минава толкова бързо! Мислим че не е така мислим че имаме време, но всъщност нямаме! Когато сме малки сякаш усещаме това и сякаш затова правим много динамични и пребързани неща според другите грешни!? И всички около нас ни обясняват някакви норми за живот. Тогава сме оправдани, че не ги спазваме, но после идва моментът в който порастваме и всичко се променя! Започваме да мислим като големите които така са искали! Ставаме копия един на друг, че и по-лоши! А всъщност вътрешното ни аз това ли иска? Да сме като другите? Защо? Защо трябва да е така? Защо трябва питам се сега, но отговор не намирам и не знам дали така да продължа или да разкрия своето аз?? Дали ако сторя това което ми идва от вътре ще бъда съдена за това? Дали хората около мен ще нараня? Дали искам да е така или просто тихо да продължа със стиснати зъби до сутринта, мислейки за всичко това? Има ли смисъл? Има ли защо да съм така и кой по дяволите ще каже да ти правилно живя??? Не ни ли съдят все, че и перфектни да сме пак не е добре? Странно е всичко това как стигнах до там да мисля така? Чудя се защо всички искаме да сме еднакви? Нима сме едно голямо стадо на тази земя? Защо трябва да съм като другите примерна и уж добра, а всъщност изпълнена с тъга? Не съм ли аз човекът който да реши как да продължа? Защо животът притиска ни така? Защо сме като измъчени от желанието на другите да са над нас? Не можем ли да сме доброжелателни а не алчни? Не трябва ли да живеем щастливи? Защо всички се натискат за таз пара? Защо всички искат красота? Защо всички искат коли, палати, слава и пара? Защо хора така злобни станахте? И имам чувството, че ще дойде ден в който Хаус ще настъпи на таз земя! Сякъш някой ден хората от селата ще изчезнат и сякаш дори села няма да има, а само градове…. Дали тогава всички ще сме доволни от това? Дали природа ще има след това? Замислете се над тези неща! Искам да отгледам едни прекрасни любящи деца, но дали е възможно това? Дали и аз ще ошлайфам своите деца да мислят така както всички до сега…. Но от друга страна ме навява мисълта имам ли смелост и сили да създам ново поколение деца? И дали другите ще видят от моите и ще са една идея по добри или ще мачкат моите за да са по-властни от тях? Защо правиме това? Защо учим своите деца да ламтят за повече и повече? Нима не трябва те сами да изберат? Ноща минава идва сутринта дали да не озлобя и своите деца? Какво ли ще стане на таз земя? Какво ли ще стане с нашите деца? Дали един ден властта ще смачка тези деца? И с кого ли аз сега да споделя всичко това? И има ли смисъл? Какво ли ще променя?? Никой никого не чува всеки гледа само своята страна! Но когато някой постигне нещо от сърце и душа без ничия подкрепа всеки бърза да се нахвърли да попречи на тази душа да се радва на успеха! И може би за това от завист страдаме така! Излях своята душа, но правилно ли е това питам се пак? И не знам как да продължа. Дали да се откъсна от стадото и желаното да продължа? Дали и мен ще смачка някой аз не знам! И чудя се как да продължа…. Но ще дойде сутринта и животът пак ще ме заблъска в своята бързина!!! Сигурно и други са си мислели това, но и те като мен на сутринта стават отново стадото на света… Не правете така подкрепете ме в тази илюзия на света! Не бъдете злобни помислете и за отсрещната душа!? Дали ако сме равни няма да има нищета?
Дали ако няма я тази злоба и пара ще живеем в един по хубав свят? Дали ще има глад, болести и злоба за надмощие у хората? Дали няма да сме по-спокойни и здраво мислещи? Дали ако изчезне това напрежение няма да сме и по-здрави? Имам чувството че светът стана само стрес и нищета… и мисля си сега за какво са всичките тези пари след като ги стискаме и мислим само ние да сме добре? Защо преди е било по спокойно, а сега борим се само за това което някой ден ще остане тук на света! И какво като сме имали или сме нямали след като все по-бързо идва деня в който ще изчезнем от света? !? !? И защо ли става така съкращава се времето ни тук? Дали заради това напрегнато ежедневие страдат нашите деца? Дали животът ни от притеснения и тревоги как ще посрещнем деня е причина за по ранна смърт сега? И стига вече с тез пари здраве, любов, благородие и щастие няма да купим на таз земя! Алчността ни погубва и не виждаме как мачкаме другите с това. И в крайна сметка какво погубваме взаимно таз земя и нашите деца…. И кой по дяволите ще усмисли всичко това. Равенство трябва да има на таз земя! И не забравяй ще дойде ден ще си тръгнеш от света и всичко ще остане пак тук! Всичко това не е наше то е на заем но не разбираме това! Не разбираме че няма смисъл от тази алчност и злоба на света… не разбираме че ни стига и това, но ламтим за повече власт и пара! Неусетно превръщаме се в алчни, злобни и ламтящи за власт, но не осъзнаваме че няма смисъл от това….. И ето стигам пак до мисълта, че илюзия е това! Промяна няма как да има сега! Трябва да посрещнем своите нужди сега, трябва да се борим за това да не ни смачка властта! И всичко това остава една илюзия в моята глава….

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 месеца, 4 дни hash: bf24dec5d4

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Хм, смятай, че всичките тези въпроси, които си задаваш, и повечето от изводите, до които стигаш, всеки един човек си ги задава или си ги е задавал някога, откакто свят светува! Според мен, идеалният вариант е да намериш някакъв баланс, някаква "златна среда" между права и задължения, между себе си и другите, между работата и почивката, между пребиваването си в зоната на комфорта и извън нея. Наруши ли се този баланс, всичко започва да се скапва и в края на краищата отива по дяволите. Никой не може да прави каквото си иска! Дори Мъск е ограничен от тавана на финансите си, от физическите закони, от отношението на другите към неговите идеи и проекти. Само че, докато си "малък", имаш и малки проблеми и отговорности, в които дори да се издъниш, може и никой да не разбере, и горчилката си остава само за тебе. Когато обаче "пораснеш" в социален план, отговорностите стават много по-големи, понеже ти започваш да използваш чужд труд, живот, време и мисъл за реализиране на "твоите" идеи. При неуспех, последствията, разочарованията и заклеймяването са много по-големи и масови. (Написах "твоите" в кавички, понеже те няма как да са само твои. Никой няма да подкрепи идея, която му се струва абсурдна или отблъскваща... ) Може би единственият фактор, който има значение, е развитието! Не щастието, а именно развитието - интелектуално, духовно, материално, технологично, биологично и т. н. Трябва да има развитие! Наистина така трябва и това не подлежи на съмнение и спорове. И общо-взето всичко трябва да бъде подчинено на това развитие. Стоиш ли твърде дълго в зоната на комфорта - започваш да деградираш, да изоставаш, да изпускаш влака... Губиш дисциплина, инициатива, идеи. Развитието гарантира незагиването! :) Човечеството, ако не направи някоя ядрена глупост, ще стане космическа цивилизация - ще колонизира първо Луната и близките планети, след това по-далечните, след това цели звездни системи... Не е изключено по време на този процес да претърпи пълно овладяване на биологията или пък преминаване към небиологична форма на съществуване и еволюция. Да, мнозина ще загинат по време на тези процеси, но... в един момент ще престанат да загиват, ще престанат изобщо да умират! Ще започнат да обединяват съзнанията си, ще създават нови съзнания... Това за равенството и братството сме го играли вече - не става! Глупавият не е равен на умния, черният не е равен на белия, жената не е равна на мъжа, джендърът и хомото не са равни на нормалните... И не е и необходимо! Всяка жаба да си знае гьола и да си тежи на мястото. Едните са добри в едно, другите - в друго. Този път обаче тази социалистическа идеология (за равенството и братството) ще дойде от запад - там където не са я боледували тази детска болест, която ние сме... Но всичко това ще се преодолее с израстване на съзнанието, с напредване на развитието, с узряването и надживяването - няма друг начин!

 

...

преди: 10 месеца, 4 дни hash: eaf245ad1b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Ти си можеби избраната като мен. Ти си light worker. Ти не си създадена да бъдеш като стадото зомбита. Ако искаш провери в интернет какво значи light worker. Иначе казано ние сме избрани така да се каже от Бог да носим светлина. Специално сме създадени да бъдем с по - висше съзнание от другите. Както вече виждаш другите хора са тип зомбита. Материални бездуховни и много токсични същества. Аз дори ги усещам енергийно не знам как много хора имат много ниска енергийна вибрация. " Ставаме копия един на друг, че и по-лоши! А всъщност вътрешното ни аз това ли иска? Да сме като другите? Защо? " Ще ти отговоря. НЕ ти не си създадена да бъдеш като другите. Всеки човеке е създаден да бъде уникален. Ние не сме създадени да бъдем изстривалки и лизогъсци. Малко грубо се изразих, но си е така. Ние сме създадени да бъдем подобни като Бог. Не 100 % като него, но ПОДОБНИ. Номер 1 не е много прав. Заради разделението сме така. Хората почнаха да се делят на цвят на кожа сексулна ориентация и т. н. Заради това сме на това дередже и стават кофликти и войни. Различните не се приемат всички са едва ли не насилствено принудени да слагат маската и да се правят на каквито не са. От страх разбира се не, защото го искат, а защото трябва. Хората са страхливи или глупави зомбита както казах в началото. Защо хората са зомбита? Еми защото системата ги е направила такива. Медии, политици, изротските трендове. Набито им е в главата, че смисъла на живота е да учиш да работиш и да искарваш пари. Те за това си мислят, че се са се родили. Те си мислят, че смисъла на живота е другите да ги одобрят и приемат. Ако не са като другите материално успешни и със социален статус край те си мислят, че не струват като хора. Те са готови дори и с цената на това да жертват индивидуалноста си, свободата си да бъдат приети от другите хора. Те до такава степен са се зомбирали, че дори и не осъзнават защо са тъжни и зъщо нещо им липсва в живота. Те напрекъснато се мъчат да бъдат перфектни, защого масата идиоти го изисква. Те са идеален ресурс за системата. Зомбирани, манипулирани от модни трендове. Като масата хора се зомбират и манипулират те почват да манипулират другите неосъзнато да им казват какви трябва да бъдат. Така трябва да се обличаш, това трябва да харесваш, това трябва да правиш, това трбва да взимаш, трябва да си отрепка и да си друсаш защото това се възприема за готино, трябва да употребяваш алкохол, трябва да си надут и вулгарен, трябва да си егоист, трябва да говориш по определен начин, трябва да се държиш по определен начин, трябва да си перфектен, трябва да имаш много пари и кариера, трябва да караш еди си каква кола. ТРЯБВА ТРЯБВА ТРЯБВА ТРЯБВА ТРЯБВА ОНОВА ТРЯБВА ТОВА БЛА БЛА БЛА. Това им се набива в тъпите глави. За жалост авторке ние с теб сме малцинство. Проблема е, че зомбитата са прекалено много. И те са с много ниско съзнание. Те са много ниско духовно развити. Те са почти като животни. Пият, пърдат, работят, спят и правят секс и търсят само пари и материални неща. Както казах те вътрешно може да се чустват нещастни, но да не смеят да си го признаят. Страха надделява и затова те си слагат маската като другите зомбита, колкото да мине деня нищо, че са врустрирани, че не изразяват себеси и истниското си аз. Щом са приети от другите зомбита и никой не ги съди и имат социален статус всичко е ок за тях. Да ама не те се заблуждават. Авторке ти си с по - високо съзнание от другите, защото можеби мисията ти е да си light worker и да носиш светлина. Не си зомбирана като другите и можеби твоята мисия е като моята. Да внасяш светлина в живота на хората. Да ги накараш да прогледнат. Да се събудят от матрицата. Да им повлиеш да бъдат по - добри хора. Можеби ти си дори и емпат, но да не го осъзнаваш. За жалост такива като нас биват мачкани от тези зомбита и от системата. Хората могат дори и да се изрудят и още повече. То и сега положението е трагично. Ние с теб внасяме малко светлинка, но е малко и ние сме малко. Зомбитатата са прекалено много. Властта е дадена на лошите и токсичните. Ние сме прекалено малко. То се изисква смелост да не се съгласиш на натиска на другите и системата да бъдеш роб като тях. Тях просто ги е страх не са достатъчно силни. И всеки се примирява, защото така трябва според тях. Тази земя не е тяхна. То дори държавите са безмислени. Но нали всеки трябва да се дели. Ония е такъв другия онакъв. Във Библията няма нещо такова като държави. Това тъпите хората са си го измислили. И всяка държава си излисля своиси правила така трябва онака трябва. Ако другия е различен става конфликт, защото нали всички трябва са еднакви зомбита. Набива се тази диктатура насилствено всички да са еднакви еди си какви. То дори техният дом не е техен дом. Тази земя не е тяхна. Правят се на велики. Едно торнадо и къщата им е аут. Стават и наводнение и заметресение и после се чудят, ама защо става така. Защото се мислите за много велики затова.

 

...

преди: 10 месеца, 4 дни hash: 185e16de1e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Трябва да има разнообразие от индивидуалности, разбира се. И естествено че ако всички хора живеят в града (и повярвай в България все още никой не е усетил какво значи пренаселване все още тъй като в сравнение с други държави, направо е смехотворно да говорим за това), то се губи комфорт на живота. Естествено че ако всички сте натъпкани в кубовидни стаички, сбити един над друг, няма нищо комфортно в това. Урбанизацията е една голяма лъжа, целяща да използва човешкия труд без да се съобразява с естествените човешки нужди. Това че имаш парк на 15 минути път, който ще посетиш два пъти в седмицата не е като да живееш в къща с двор. Цялата световна човешка система на управление слугува на парите и използва човека за постигане на целите си, с привидни екстри за хората - развлечения, молове и всякакви други глупости. Останалото в поста ти е свързано с различните духовни етапи на осъзнаване, маси от хора не са стигнали такъв задълбочен етап на мислене, затова не могат да страдат като теб и да си задават такива въпроси. Системата има интерес да те ползва, ти си този, който трябва да постигне баланса между системата и себе си и да не допуска да се изгуби в матрицата. Затова балансът, който аз лично виждам е да знам че върша задълженията си съвестно и на база оптимален труд, който аз мога да положа. Оттук нататък ако има някакъв проблем, то той не е непременно свързан с мен, а с управление, маса хора, участващи в процеса, структури, бюрокрация и тн. Слагам перде и това е. Не мога да се ядосвам за някакви верижни реакции за това че светът е хаос. Този принцип важи за всяка дейност работа. Същото е и за живота и междуличностните отношения. Ако някой те нагруби, не знаеш този някой в какво настроение е днес, дали не е проклет по принцип, слагаш пердето и това е. Поне на това се уча, не мога да обръщам внимание на всяка дребнавост. Трудно е понякога, но с правилния мироглед всичко става. И да, в крайна сметка именно защото един ден няма да те има както теб, така и мен, всички тези проблеми са временни и дори най-големият проблем няма чак такова значение, защото един ден ще изчезне. Важното е да опазим душите си и да напредваме в духовния си път. Всъщност това е най-важното нещо в нашия живот - духовното осъзнаване, защото всичко друго е преходно, докато душите ни са вечни

 

...

горе^