Отдалечена и различна от обществото /масата/
преди: 9 месеца, 24 дни, прочетена 696 пъти
Здравейте! Аз съм амбиверт, тоест смесица между екстроверт и интроверт. Преди бях много екстровертна, постоянно имах нужда да общувам с някого независимо на живо или в интернет и когато бях сама много се натъжавах и ми беше самотно, беше ме страх от мислите ми, защото бях в депресия. Няколко човека ме нараниха много и аз спрях да вярвам на хората и се затворих в себе си. И сега съм по-интровертна, приятно ми е да стоя сама вкъщи, не съм осъзнавала колко много човек може да постигне и да научи за себе си когато е сам. За първи път в живота ми съм напълно щастлива. Положих много труд, будизма много ми помогна, постигнах много в духовен план, и преди бях много приемащ и добър човек, но сега много повече. И осъзнавам, че преди можех да говоря с много хора, докато сега с повечето хора не мога вече да общувам, защото те не ме разбират, а на мен не са ми интересни нещата, които говорят. Например аз говоря с някого относно мое пътуване в далечна държава или говоря нещо смислено на дълбока тема и той ме прекъсва и започва да говори как вчера е бил в ресторант и са си поръчали картофи и техен приятел се е напил и е паднал и всички са се смеели и аз съм дружелюбна, отговарям положително и изслушвам, но се чувствам неловко, защото ми е чуждо и скучно. Също така моят начин на живот и интереси са много различни от тези на повечето хора. И затова хората не ме разбират. Имам хора в живота си, които са много добри и разбиращи и нямам проблем с това, аз не искам нови приятели. Но когато съм с мама навън (тя е екстроверт и има много приятели) постоянно се срещаме с някакви хора и те ми задават въпроси и когато отговоря, те започват да ме съдят. Аз съм чувствителна и когато всеки ден някой ме съди, аз се чувствам зле. Естествено, аз няма да променя нищо, защото съм щастлива и не вредя на никого, а те грешат. Отново пояснявам, че тези хора не са мои приятели и се налага да общувам с тях не по мой избор. Дори в този форум понякога пиша нещо положително и много хора ме критикуват, псуват и обиждат, а не е логично. Виждала съм и много пъти някой да напише нещо много смислено и умно или добро и хората да го критикуват, а те самите са тези, които грешат. И мисля, че каквото и да правиш хората винаги ще те критикуват. Разбирам тези неща, но просто ми е много досадно и неприятно всеки ден някой да ме критикува, само защото моят живот и различен от неговият и той е прекалено тесногръд и с извинение глупав и не може да приеме чуждо мнение и да осъзнае, че всеки си е прав за себе си и това, че не разбира или харесва нещо, не му дава право да съди или обижда. Има някакви норми, които всички следват и ако не си в тези норми, които тези неща не знам защо изобщо се смятат за нормални, не те приемат. Аз не обичам да споря, но тези хора ме съдят, критикуват и усещам как искат да ме накарат да споря с тях. А аз няма да си хабя времето и енергията за глупостите им, според мен всеки е прав за себе си. И затова вече не искам да излизам от вкъщи изобщо и не искам да говоря с никой освен близките ми. Дори таксиметровият шофьор ми задава въпроси и ме съди, мой избор си е какво ще правя в моят живот, защо не си гледат техните, че са кочина, а само дават акъл как да се живее и да следваме техният пример и нашият живот да стане кочина и да се мислим за прави и да се гордеем. Наистина повече от всичко вече не харесвам простите, съдещите, аротантните и комплексирани хора. Тези хора смятат себе си за винаги прави, вечно сочат с пръст, оплакват се постоянно от животите си, но в същото време като видят някой с по-различен, който е и щастлив, започват да го убеждават, че не е щастлив и само така си мисли и как трябва да живее като тях (нищо, че техният живот е неуспешен-външно занемарени, бедни, ниско интелигентни, живеещи мизерно и неморално). Те знаят само да говорят, но никога не опитаха да чуят и да помислят, да приемат чужда гледна точка, да признаят, че грешат, да научат нещо. Те не знаят, ти започваш да им обясняваш и те те спират и казват “Не искам и да знам, не искам да науча нещо ново”. Самотно ми е. Все още ми е трудно да приема всичката тази критика. Преди хората почти никога не ме критикуваха и не съм свикнала. Предполагам, че трябва да спра да общувам с хора и да се затворя още повече, защото другият вариант е да стана като тях, което няма да се случи. Трети вариант няма.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 месеца, 23 дни hash: b9bb3312c5

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Извинявай, но звучиш като сектантка. Открила си за себе си някаква истина и много държиш да убедиш всички в нея, все едно си пътят и истината и животът. Ако хората ти поискат съвет, дай им го, но иначе си е натрапване. Не знам дали другите мислят, че са вечно прави, но ти определено го правиш. И тъй като явно се смяташ за нещо повече от тях, 1 вид духовно извисена над простите, се чувстваш длъжна да им начукваш канчето и да демонстрираш превъзходство. Щом всички те съдят, значи проблемът е в теб. Примерно "говоря нещо смислено на дълбока тема " - ами намери общи теми с хората, с които общуваш. И аз не говоря с всички на всички теми, а само с тези, които знам че имам об език. Интелигентният човек се съобразява с аудиторията си. И не можеш да ме убедиш, че си щастлива, защото определено не звучиш така. Щастливият човек не се влияе от мнението на другите, той е убеден в щастието си и не страда по сайтове.

 

...

преди: 9 месеца, 23 дни hash: 26785fa609

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   " но тези хора ме съдят, критикуват и усещам как искат да ме накарат да споря с тях" Не знам къде ги откриваш тия хора. 99. 99% си гледат собственият живот и се интересуват само от себе си. Предполагам тук става въпрос за женски приятелки на майка ти. Жените принципно имат силна представа за това кое било "нормално" и кое не, и им е хоби да обсъждат и клюкарят "приятелките" си. Бих ти препоръчал да търсиш повече мъжка компания, и то не от най-масовата чийто хоби е райкика и салата докато слушат чалга...

 

...

преди: 9 месеца, 23 дни hash: 36ac26e150

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Авторката Не ми се обясняваше подробно, но явно се налага да поясня, защото коментарите ви нямат абсолютно нищо общо с темата. Първо, аз не убеждававам никого в нищо. Излизам с мама и се разхождаме, всичко е супер и изведнъж се появяват нейни познати и започват да ме питат дали работя или уча, защо съм омъжена, защо нося дълги рокли и аз не искам да говоря с тях, но нямам избор и те започват следователно да ме убеждават в техните истини и да спорят с мен и да ме критикуват. А на тези хора животът им е лош, не са изобщо за пример, но дават непрекъснато критика и непоискани съвети и въпроси. Друг път се качвам в такси и шофьора ме пита дали работя или уча и аз отговарям и той започва да ме критикува. Това е като цяло, аз не тормозя никого, а те мен. Моите приятели са добри и приемащи, широкоскроени и с тях никога нямам проблеми. Но навсякъде в България има хора, които съдят и за тях, ако някой е различен го съдят и не могат да приемат чужда гледна точка и мнение, защото са тесногръди и това са хора, които не са пътували много по света, не четат книги, расисти и ограничени. Какво да говоря с тези хора и защо? Те първо не са ми никакви. Аз няма да се сприятелявам с тях и няма какво да си говорим освен клюки и времето, как са се напили вчера и какво са яли днес. Те не искат да говорим на теми, те просто идват заради мама и питат дали работя или уча, като кажа не, започват да ме съдят и да ме гледат лошо. После ме съдят, че съм омъжена и че мъжът ми е чужденец. После започват да съдят за други неща и това са крайно негативни хора и простовати, тип Бай Ганьо. И не, изобщо не се интересуват от себе си, постоянно носа им е в някой чужд живот и се интересуват от клюки и глупости. За да ги избягвам означава да седя само удома или да не излизам с мама, което няма да стане. Аз не си търся приятели, аз си имам и са много добри, подбрала съм си ги много внимателно. Нямам мъже приятели и не искам, защото съм омъжена. Както казах, тези хора не са ми никакви, не сме приятели и не искам да бъдем, и те не искат дори, просто заради това, че са от моят град и познават мама идват при нас и започват да ми говорят и да ме съдят и ми дават от негативната си енергия. Бяхме с приятелка и срещнахме една жена, майка на приятелка на моята, тя е озлобена, защото мъжът ѝ изневерява и постоянно ме питаше неща за живота ми и опитваше да намира кусури на мъжът ми всяйчески. И говореше неща, които нямат никаква връзка с реалността, въпросната жена е на 50 и не е пътувала в чужбина почти, няма много знания и крайно тесногръда. Мисли някакви неща, които просто е чула от кой знае кой също като нея без опит, като цяло като повечето хора-овца от стадото. Попитах я какъв опит има, живяла ли е с даненият народ, който не харесва, колко такива хора от народа познава и т. н, тя ми отговори, не и не иска и да познава, толкова тесногръда е. Все едно аз постоянно да говоря колко гадни са ягодите, защото съм чула от някой, който няма обективна информация за тях и в същото време и аз никога да не съм яла и да не искам и да опитам, но да ги обиждам колко са лоши. Както и да е, не очаквам и тук да получа смислени коментари, повечето хора тук също съдят всичко, дори да не са доразбрали. Но благодаря все пак за отделеното време. И да, нивото на тези хора е много ниско, точно селяндури са, масовката с ракията и салатата, точно. Принципно ги игнорирам, не се налага в живота ми да общувам с тях, но има ситуации в които се налага и те ви скапват целият ден с тяхното съдене, злоба и глупост.

 

...

горе^

преди: 9 месеца, 23 дни hash: 0369ad78af

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

4.   Много обичате да си слагате тия рамки "интроверт", "екстроверт", ама истината е, че 99% не разбирате какво означават. Не, няма общо със нито социална тревожност, нито да си срамежлив, да не си комуникатувен, нито дори с това дали обичаш да общуваш с хора. Това е по-скоро свързано с начина, по който презареждаш енергията си, а именно - когато си сам, или чрез социални дейности. Тоест, един интроверт може да обича да общува с хора, но това го изтощава психически и ще трябва да се изолира и да презареди в даден момент. Истината е, че това е спектър и никой не е строго в една от двете крайноти, 90% от хората са някъде по средата. Както ти се самоопределяш - амбиверт. Та според мен проблемите са ти в главата.

 

...

преди: 9 месеца, 21 дни hash: 26eeaf4728

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Аз схванах! Омъжена си за мюсюлманин нали? Емииии човек каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи

 

...