Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Научно доказано е че бактерии и червеи изяждат тялото и костите и всичко става на компост. Дори вече има фирми които предлагат да си заплатиш да компостират твой починал близък, после да ти дадат компоста за да си ториш розите с него.

7.   Идва голямото чакане на Бог да дойде и да възкреси всички. След това ще има съд и всеки според заслуженото си.

8.   Ако си българин и ти трябват научни доказателства, значи никакъв българин не си. Има неща които няма нужда да ги доказваш и за тях една интуиция ти е достатъчна да ги разбереш.
Като видиш един човек на улицата, да се държи странно, с ръцете в джобовете, да му шарят очите и да гледа в чантите на хората трябва ли ти постановление от съда, че е крадец?

Науката не може да обясни елементарни неща, като защо спим, защо сънуваме, от къде идват сънищата, от къде ни идват мислите и най важното - откъде идва душата и живота въобще. Съмнява ме да не си виждал новородено и да не си се питал този въпрос. И въпреки това хората все искат НАУЧНИ доказателства. Един примитивен начин да задоволят лявата половина на мозъка си.
------
Когато човек умре душата му в продължение на 7-40, дни напуска тялото През слънчевия сплит (3та чакра), затова и слагат ръцете на умрелия там. Затова и наш обичай е да "струваме" (подаваме) на 7мия и на 40ия ден. Това се прави с цел, хората да кажат добра дума (за умрелите или добро или нищо).. Защото през този период (нарича се Бардо, от будизма) душата не просто напуска тялото и започва да акумулира кармата от предишните си животи, ами и се подготвя за новия живот. Лошите мисли за този човек ще му тежат и там горе и после и тук -долу, като се роди отново - ще се роди още по-лош. Прощава се, за да изчисти неговата карма

В този период Бардо, душата е в едно друго измерение, тя не е на земята. Приема формата на 8годишно дете, т. е. както сте изглеждали в последния си живот на 7-10годишна възраст. Тази душа може да дойде в нашето измерение и да се движи навсякъде със силата на мисълта си. Често присъства на собственото си погребение дори. Затова хората имат чувството че има някой в стаята. При определени обстоятелства обаче, в които кармата зависи от други хора (колективно съзнание ) или просто не е решена, да кажем се е самоубил човека и/или неговите връстници още не са умрели. Или пък е бил убит, убиеца не е преминал през определени изпитания. Тогава душата може да се заключи за повече от 40дни без да се преражда. Този феномен го наричаме призрак.
Времето в Бардо тече мнгоп различно обаче. За нас са 40дни, но там са милиони години. Може и да са няколко секунди. За новите души обикновено е толкова бързо преквърлянето в новото тяло, че изобщо не разбират какво се случва. За тях умирането е просто внезапно и веднага след това се раждат.
Старите души обаче, които са тренирали съзнание и самосъзнание в предните си животи, не само съзнателно присъстват в Бардо, но и имат избор къде и при кого да се преродят. Някои от тях дори имат и СПОМЕНИ от там. Което ще ви отговори откъде ги знам тия неща.
Тези души чувстват кармата си като ураган, който ги връхлита и приема материална форма, която почва да тежи върху тях. После се изправят пред 6 свята : света на боговете (в будизма така се нарича), на полубоговете, на хората, на животните, на полу-дяволите и на дяволите. Ако са били Бодисатви(светци) си избират къде да се родят. Виждат бъдещите им майка и баща как правят секс и съответно ако харесват майката повече се раждат момчета. Ако харесват бащата и ревнуват от майката се раждат момичета. Не съм сигурен, че могат да си избират пола изобщо дори, тъй като е предупределен кармично (звездата на Давид).
Накратко на въпроса ти. Когато човек умре, душата му преминава през един буферен период, който в будизма се нарича Бардо. Акумулира и натрупва кармата си (последствията си от предишните действия), докато вземат материална форма и после се ражда отново. Тази душа ИМА памет, която ние наричаме съвест. Съвестта е паметта от предишните животи. Единствения белег от миналото, единствения куфар с багаж. В този куфар е специфичността на Божията любов към нас.

9.   Умира и спира да съществува. Така че живей докато можеш

10.   еСТЕСТВЕНО, ЧЕ НИКОЙ НЕ ЗНАЕ СЪС СИГУРНОСТ.

Ако хората знаеха със сигурност какво става след смъртта животът щеше да е коренно различен предполагам.

За хората, които вярваме в Господ и в духовния свят, ние сме убедени, че душата на човек остава след смъртта, а не просто 'изчезва'.

За атеистите(невярващи), всичко приключва със смъртта и мислят, че после просто червеите им изяждат телата.

Т. Т.

11.   Разлага се тялото, увисва лицето, изтичат някакви течности и остават само костите след време... Така казаха в един документален филм, който гледах. Не мисля, че е добре да се обсъждат такива неща, не мисли за това. Живей си живота...
Някой хора вярват в прераждането или в духовете... но дали наистина ще стане така и ще се преродим в ново тяло и ще имаме нов живот в друга епоха, дали ще започне всичко отначало с друг живот, няма как да знаем (понеже няма да имаш спомени от предишния си живот)... БТВ на уж душата си избира какъв живот да живее преди да се роди... (това в часовете по философия са ни казвали). В библията се смята, че ако си бил добър отиваш в рая, а ако си бил лош Господ ще те накаже и прати в ада. Но иначе няма как да знаем какво ще стане...

12.   Има умрели (за кратко) и върнали се (възвърнали жизнени функции). Всеки описва различни неща - едни са на хубаво място, други не чак толкова (по-рядко), за кратко или по-продължително (според тях).
Ако те интересува точно това, може да потърсиш разни истории в нета, но не гарантирам, че са истина или не са преувеличени с цел драматичност.
Аз лично имах такова преживяване и не бих го споделял дори с майка си, поради което смятам и че повечето такива истории са фалшиви. При всички положения, не е разходка в парка.

13.   Автора: Конкретно ме интересува човека дали продължава да живее в някакъв друг свят. В интернет четох теми че един човек бил изпаднал в кома и по време на комата бил попаднал в друг свят за малко.

14.   Автора: Поинтересувах се и попаднах на тема в същия сайт.
http://spodeli.net/3/story-19627.html

15.   Ако има такова нещо като прераждане, не съм въодушевен от идеята пак да се появявам на този зъл и жесток свят. Както е казал Шопенхауер: " В края на живота си никой разумен човек не би пожелал да го започне отново – по-скоро би избрал небитието. "Всъщност повечето хора са примитивни и зли, смятат, че няма нищо след смъртта и по всякакъв начин се стремят да го изживеят по най- добрия според тях начин- гонят материалното и плъстките наслади. Иначе желанието за живот не е нищо повече от страх от смъртта, от неизвестното- има ли нещо след това, няма ли. Тъй като много хора "се опасяват, " че няма нищо, са готови на какви ли не мерзости, за да си доставят споменатите по- горе удоволствия. Животинско тяло( замислете се как хората се размножават като добитък), животински дух. Цялото човешко съществуване е една трагикомедия.

16.   Не. Няма друг свят. Съзнанието е продукт на мозъка. Когато мозъкът умре, съзнанието изчезва. Когато си мъртъв, нямаш спомени, нямаш мисли, нямаш чувства, не съществуваш. Точно както е било преди да се родиш. Помниш ли нещо от това време преди да си заченат и преди да си се родил? Ами не, защото си нямал мозък и е нямало изградени връзки между невроните - нямал си съзнание. Когато умре мозъкът, става същото. Съзнанието изчезва и ти със него. Това е положението. Съжалявам, но приказките на религиозните за ад, рай, задгробен живот, прераждане и тн са просто празни брътвежи на хора, които не могат да приемат, че спират да съществуват след един момент. Това са отчаяни напъни на мозъка да даде смисъл на всичко това, квото са преживели досега. Това е самозалъгване на съзнанието с цел да направи мисълта за смъртта по поносима. Това е защитна реакция от ужаса на неминуемото забвение.

17.   Когато умре човек, следва едно голямо НИЩО. Знам, че религиозните нямат търпение като умрат да си кажат "видяхте ли, натрихме носовете на атеистите", а атеистите биха искали да си помислят "ето, стана точно това, което очаквахме", но нито едното от двете няма да се случи, точно защото след смъртта идва Нищото. Няма да можеш да си помислиш нищо, нито да кажеш нищо, нито да усетиш нещо, защото ще си мъртъв.

Ех, след смъртта как им се искаше на християните да си кажат със задоволство "Какъв късмет извадихме, че от всички 4000 религии на света, се родихме в семейство на родители от православната християнска религия и то да се окаже, че баш тази религия е правилната. Колко сме щастливи, че от 12000 богове, излезе, че нашият триединен бог е истинският. " Как потриват ръце сега в очакване да се срещнат със "създателя" си, някои може би с нетърпение, други - със страх, защото не са живели по определени правила.

Ех, след смъртта как им се искаше на атеистите да кажат с усмивка на религиозните "кланяхте се на измислици, живяхте единствения си живот в заблуда, пропиляхте времето си в ненужни терзания, инвестирахте в празни надежди. "

Уви, смъртта на мозъка не позволява се появи нова мисъл, да се регистрира ново усещане, да се осъзнае нова реалност.

Смъртта - това е краят на живота и всичките му характеристики и свойства. Характеристики и свойства, с които така сте свикнали, че ги чувствате като част от себе си; с които не искате да се разделите, но дори и с тези, които не са ви по вкуса.

* 4000 са само съвременните религии, а 12000 това са само тези богове, които се почитат в наши дни, защото ако се добавят и онези от древността, бройката възлиза на над 1 млн.

18.   Няма как да се обясни точно докато повечето смятате, че тук и сега сме "живи" а после сме "мъртви"...
Не е по собствен избор, нито пък знаят за това хора извън най- близките ми, но да речем, че имам способността да виждам повече и извън това време- пространство, в което сме - в този физически- материален свят.
Накратко: някои просто си "изплуват" нагоре извън тялото, вижда се синкава светлина, като пламък от свещ, но по- висока.
Други не искат, не са готови да си тръгнат, попадат в капана на човешките емоции (от любов до омраза, дори някои толкова принадлежат на принадлежностите си, че се вкопчват заради тях) и душата (които СА души, не всички... ) остава в капан, а духът обикаля "зависимостта" си.
Някои се качват до... трудно е на човешки език да се опишат някои неща, но да речем на ниво плазма има място на което живеят много души, ние също понякога ходим и се връщаме или оставаме там докато решим накъде да я хващаме... и някой път не се връщаме вече към физическите си тела.
Абе... живей докато смяташ, че си жив така, че да си спокоен, че имаш избор за добро продължение след тук и сега.

19.   Авторе, по повод на тези, които казват, че никой не се е върнал от оня свят - това не е вярно!

Има такива случаи.

Спомних си за едно православно чудо, за което съм чел, случило се с Клавдия Устюжанина в град Барнаул в Русия(тогава СССР), която умира от рак и възкръсва след три дни (съвсем здрава, изцерена от Бога), това става през 1964 г.

Потърси в интернет, има материали за този случай!

20.   Някой ден ще разберем. Аз.. се опитах да се самоубия преди години, като взех два блистера диазепан и друго лекарство, комбинирано с алкохол. Бях готов да премина през смъртта, която не беше предназначена за мен. Един ден бях в безсъзнание, като се събудих, не можех да контролирам тялото си (все едно се опитваш да преместя голям товар но не можеш да го преместиш), след няколко часа в спане и на другия ден, вече можех да ходя - влачене, да се измия да пия вода.

21.   След настъпване на мозъчна смърт информацията която е в мозъка (някой хора я наричат душа) е безвъзвратно загубена. Единственото което остава от теб след смъртта е 50% от ДНК в твоите деца (ако имаш).

22.   Вярвам ви защото ли? Защото когато заспа понякога се отделям от физическото ми тяло и имам някакво прозрачно тяло. Движа се свободно забравям че съществува време, времето сякаш е спряло то няма значение при прозрачно ми тяло! Притежавам пълна съзнателна кристална картина!
Но когато влизам физическото ми тялото много ми боли лошо ми и гадно ми е. Сякаш физическото тяло ми казва не си необходим вече!
М. на 30.. Относно до вибрациите и аз съм преживял...

23.   До 21: 50% е само в едното дете. Ако имаш много деца е възможно цялата ДНК да се предаде на бъдещите поколения.

24.   До 20: Няма да разберем, защото ще сме мъртви. Когато си мъртъв, не разбираш нищо, защото за да разбереш нещо, ти е нужен функциониращ мозък, а той работи, само когато човек е жив.

Това, което си усетил се нарича сънна парализа. Когато човек спи, мозъкът блокира сигналите от нервите до мускулите, за да не се движиш по време на сън, т. е ако сънуваш, че вървиш, да не тръгнеш да мърдаш краката в леглото. В някои моменти преди заспиване или преди събуждане е възможно мозъкът да е буден, докато тялото е парализирано.

25.   Да си в кома не значи че си умрял, така че свидетелства от хора събудили се от кома, не са много достоверни доказателства за досег до смъртта. Смъртта е краят. Тя не е място, до което можеш да стигнеш, а после да се върнеш. Щом ходиш някъде и после се събуждаш, значи през цялото време си бил жив и никога не си стигнал до смъртта, че да казваш какво е.

Освен това умиращият мозък може да симулира тунела светлина, защото невроните при липса на кислород, започват да симулират точно такива картини.

Още - когато си в животозастрашаваща ситуация, мозъкът работи хиперактивно и всичко ти се струва че се случва на забавен кадър. А в критични ситуации, близки до смъртта, мозъкът прехвърля различни картини на спомени пред очите ти, защото се опитва отчаяно да потърси изход от опасната ситуация, затова някои хора казват, че виждат живота си на лента.

Също казват, че преди смъртта са усещали покой. Това е защото мозъкът те залива с коктейл от адреналин, допамин, серотонин, които те карат да се чувстваш така.

Разберете, че щом си мъртъв ти няма как да виждаш или усещаш каквото и да е било, че после да разказваш какво е смъртта. Тези хора горе не са достигали до смъртта въобще. Те са били живи през цялото време, макар и на ръба.

26.   Това което се случва с всяко животно заровено в земята-изядат го червеите. Човека не прави изключение, това с душите и живот в Рая е само за глупаци-ала бала, мижай да те лъжа!? Затова си живейте като хора докато сте живи, за после не мислете, природата си знае работата.

27.   Живот след смъртта има, защото душата на човека е безсмъртна и въобще човекът е създаден от Бога за вечен живот!

Доказателства за това има много - на първо място Свещеното Писание - Библията, Свещеното предание - това, което ни е предадено устно от апостолите, които са били свидетели на земния живот на Божия Син - Господ Иисус Христос.

Лошото е, че има хора, които не вярват в Бога и съответно в това, че човек има душа, и че трябва така да изживеее земния си живот, че да получи добър отговор на Страшния Христов Съд.
Те ще разберат, че са сгрешили, когато умрат, но тогава вече ще бъде късно!

Така, че апелът ми към всички хора е: повярвайте в Бога, и се покайте, докато е време!

28.   До 24, имах опит със сънна парализа и не бих казала, че усещането е подобно и дори съвсем различно. Първо, вие сте будни знаете какво правите и къде се намирате, второ, вие контролирате тялото си, въпреки че е трудно да се движите изправен на краката си без да залиташ, равновесието е като на пиян човек.

29.   Това което е описал 20 е кома

30.   Съзнанието е енергия, нашите чувства и мечти идват от душата, а мозъкът е орган, с който си служим в живота. Съзнанието обаче няма как да умре, тъй като е енергия. То напуска тялото. Тази вселена е ментална. Затова на всеки би трябвало да се случи това, в което вярва. Тези, които не вярват в живота след смъртта сами си отнемат тази възможност. Тези, които вярват, наистина ще продължат да съществуват. Тази вселена е ментална. Ако искаш да има, ще има, ако не искаш, няма да има.

31.   Никой не се е завърнал от онзи свят, за да разкаже.
Имай търпение, когато ти дойде времето, ще разбереш.

32.   31 не е така!

До теб и до всички скептици.

Има няколко случая с Православни светци, които са били грабнати от Бога по чудесен начин и са видяли неизказаните и неизразими красоти на рая. Първият на когото се е случило това е Свети апостол Павел. Ето какво разказва той във второто си послание до Коринтяни глава 12: (говорейки като за друг човек)

------------------------------------------------
ГЛАВА 12.
1. Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.
2. Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.
3. И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),
4. че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.
---------------------------------------------------

Освен тези случаи има и такива с обикновени хора, както случилото се с Клавдия Устюжанина през 1964г в град Барнаул Русия - в коментар 19 е писано за това чудо.

Тя е била била болна от рак на стомаха - лекарите я отварят и виждат, че всичко е изгнило и разложено и веднага я затварят. След това тя умира и след 3 дни възкръсва абсолютно здрава - изцерена от Бога. Това чудо е документирано, въпреки социализма, а лекарите са изумени...!

Има материали за този случай в интернет!

Така, че не бъдете невярващи - а бъдете вярващи! Познайте Бога и се покайте!

33.   По какво си приличат материалистът-атеист и религиозният фанатик? По това, че и двамата не вярват в прераждането, осакатявайки безвъзвратно сегашния си живот. Първият живее като за последно, цепи през просото и не му пука от нищо, защото "един живот имаме". Другият пребивава в някакво религиозно вцепенение и страх от Бога, за да получи мечтания "вечен живот".