Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Четири е много прав. Мислиш че българите завиждат, защото тука не сме такива лицемери като западняците.

Има една бая стара книга "Как да печелим приятели и да влияем на другите" на Карнеги. Тя е буквално в основата на междуличностните отношения на американците. Прочети я, за да разбереш какво означава лицемерие и криене, за да не ти завиждат.

7.   Номер 6 и номер 4 сте много прави. Споменавам първо теб номер 6 защото ти спомена за книгата на Карнеги "Как да спечелим приятели и да влияем на другите". Чел съм я много отдавна, но ти ме накара да я отворя отново и да цитирам едно-две изречения от книгата.
1. Всеки глупак може да критикува, упреква и оплаква-и повечето глупаци го правят".
2. Но трябва характер и самоконтрол за да бъдеш разбиращ и да прощаваш.
За съжаление повечето от хората спадат към първия цитат.

8.   Защото сме бедни.

9.   Аз вече дори няма да поствам в социалните медии къде съм на екскурзия. Ако отида в чужбина ще казвам "извън София". Или нищо няма да казвам.

10.   Ами просто е.
Има т. н. "американска мечта", т. е. идеята че с работа можеш да успееш и забогатееш. От другата страна има "българската завист", защото с работа можеш само да живеш бедно и цъкаш с език (с малко изключения).

Но да не сме черногледи, "американската мечата" не е каквото беше, в Америка обнедняват силно. Както и в България много бавно се увеличават хората които успяват, без да се занимават съ сенчести дейности/политика.

12.   Аз също не се хваля че ще ходя някъде.
Иначе, казах на една колежка, че заминавам в Турция и една друга колежка също беше разбрала, че ще ходя. Аз не коментирам кой къде отива и такива неща, нямат ли по- важни теми от това къде ще ходя аз?

13.   Според мен е народно-психологична черта и в има още от едно време(от турско, а може би и преди това! ).

Тука всеки гледа в паничката на другия и вечно се сравнява: 'как е? ама по-добре ли е? ама защо е по-добре? ама какъв е тоя бе! '

Никой не иска да се развива и да гледа себе си, а все се гледа в чинията на другия.

Също българина е много комплексиран, все търси лесни пари и успеха му се измерва по чисто селяндурски и балкански стандарти - каква кола караш, колко ти е голяма къщата, какви са ти дрехите, с какъв парфюм се пръскаш, какъв ти е телефона.

Навсякъде парите са важни и са свързани с мястото ти в обществото, но в България буквално са издигнати в култ и всеки малко по-заможен се сдобива с поне десетина души антураж от фалшиви приятели - използвачи и поне още толкова завистници.

Такива сме си - селяндури и тук чувства като завист и алчност действат на много силно базово и първично ниво.

Т. Т.

14.   Книгата на Картеги показва да си дипломатичен и тактики за успех, българинът е първичен на ниво дете, не може каквото ти е в главата, това да ти е на устата. Българита бърка възпитанието и добрите задължителни обноски с лицемерие. Може да не ми харесва как си обречен, и е редно да си замълча, защото не е моя работа, българинът веднага ще измисли 100 коментара и обиди. Отивам в България в институцията х и служителката си държи отвратително, светът и е крив, разтреперва ме, нищо не с м и направила, аз съм завърнала в проблеми, но влизам с усмивка, поздровявам и спокойно обяснявам какво имам нужда, никой не трябва да натоварвам с моите проблеми и да ги придавам, като тежест на друг. Е кое е по-правилто с българските норми на поведение, моето лицемерие или искреност на служителката х. В в всички езици има задължителни изрази на любезното, моля във всяко изречение, в българския звъниш на някой: алоо, кажи, бе.... говоренето на ти си е норма. Живея в чужбина, хора ко, то познавам от години си говорим на вие, няма фамирярничене, подмазване, има уважение и добронамерени отношения.

15.   Защото просто българите не ставаме. Нормални хора са 10-15%, останалите са тарикати на дребно, които за 20 лева или само, за да ти направят мръсотия, веднага ще те предадат.

16.   Завиждат защото нямат или не могат да си позволят това което го имаш ти. Не е задължително да казваш къде ще ходиш на екскурзия или като се върнеш да разказваш къде си ходил/а. Винаги ще има хора които ще говорят със злоба. Аз също не казвам къде ще ходя или къде съм ходил, защото винаги намират нещо нередно в мястото където ходя. Например ходя някъде на море и като кажа къде съм ходил се започва с коментарите “как там било мръсно и гадно”, “как там ходели само пенсионери”, “никой не ходил там” и други подобни. Купиш си нещо и започват да ти казват как на друго място имало по евтино и се опитват да те изкарат много тъп и че си се набутал да дадеш толкова пари. Когато знаеш, че някой се държи злобно когато си купиш нещо или ходиш някъде по добре да не разговаряш с такъв.

17.   До 4, нарича се споделено щастие. Чувстваш другите близки и искаш да им споделиш. Естествена човешка социална реакция. Ние сме социални склонни към създаване на общество и позитивното - щастието и радостта ни сближава..

Ако ти си купиш Мерцедес, а комшията ти Иван не може, а иска ще ти завиди. Ако не иска Мерцедес няма да ти завиди. За да не завижда човек тряба да направи едно от двете неща. :
1. Да работи усърдно за да има Мерцедес един ден
2. Да не иска да има Мерцедес изобщо. Ти ще завидиш ли на някой който има валяк?

Второто е мъдър избор, защото в живота има твърде много изкушения и не можем да имаме всичко. Българина обаче не е мъдър. Тука някой спомена че сме с манталитета на дете. Лапаме по всякакви лъскавини от запада, а реално дори гъза да си съдерем нищо не може да постигнем заради икономическата ни обстановка в страната.

18.   Говорите колко сме били завистливи българите, ами прочетете какво казва Гьоте за германците, той ги смята за световни шампиони по завист. Или прочетете какво говори Волтер на тема лъскателство и на тема лицемерие, той няма предвид българите.

19.   Аз не мисля, че е до имане и нямане. Има много бедни хора, които не завиждат и си живеят според това, което имат. Даже точно обратното. Най-завистливите хора, които съм срещал до момента, все са били заможни или много заможни. Ще дам пример с мой приятел от детинство. Той е от заможно семейство и винаги е имал всичко. Аз съм от бедно семейство и докато не започнах да работя, не разполагах с почти никакви пари. С Божията помощ аз се развих много добре и имам отличен доход. На него не му се учеше особено, но въпреки това също си намери добра работа. Бързо започна обаче с разни подмятания от рода на "е, ти имаш пари", "ти си вземи скъпото, ти имаш пари" и подобни. А той не е изобщо като да няма. Накрая, когато ползата му от мен приключи, веднага спря да се обажда. Даже и телефона си не иска да вдига. Иначе, не знам българина дали толкова много завижда, колкото обича да се надува и оттам става неприятен за околните. Това според погрешно се бърка със завист. Може би има и не малко такива случаи, но повечето пъти просто отстрани изглежда нелепо и е нормално да бъдеш изолиран.