Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Поздравления! Предполагам колко щастливи и сияйни сте около напълно заслуженият успех на детето ви.
"Проблемът" е, че сияйната светлина понякога привлича странни същества... Понякога чуждата светлина вади от човека най-низките емоции и инстинкти.
Често дори много близки хора не понясят чуждо щастие, то ги гори, трови ги.
Но вие си светете и се радвайте на успеха на детето ви!
Не смъквайте енергията си, не давайте храна на низши емоции на привлечени от щастието ви гладни.
И не занимайвате детето си с тези неща, нека си лети щастливо и изпита напълно щастието си.
Хубавото в лошото от това, което виждате в/около близки дори е, че сега си знаете кой- кой е. И това също е добре.
Чиста пътеки към бъдещите успехи на детето ви!

7.   Близките ти хора не ви завиждат, а са обидени. Ако беше завист, нямаше да мълчат и да ви игнорират. Как си ги обидила ли? Ами ползваш успеха на детето (поздравления за което) като средство да натякваш на хората, че са се провалили като родители. Начинът по който атакуваш внучката, че даже и цифрите си написала (сигурно си ги повтаряш преди да заспиш), показва че не си особено скромен човек и лесно ставаш неприятна за хората. Може да смениш кръга от хора с по-преуспели родители, но тогава няма да ти прави същия кеф. След няколко месеца най-вериятно ще си оправиш отношенията с близките.

8.   Е на тебе пък каква ти е работата да разправяш наляво и надясно кой къде кандидатства и с колко кандидати се е преборил? Май нуждата да се изфукаш е по-голяма от всичко останало?

Говориш само от първо лице и не става ясно ти сама ли го гледаш това дете? То татко няма ли си? Или той е просто "оня там, дето бачка, за да ни осигурява благоденствието"?

И с това влизане и преборване не бързай да се радваш толкова! На много от тези места яко им промиват мозъците - учат ги на лицемерие, на безропотно подчинение и т. н., понеже Западът е наистина в много сериозна криза!

Въобще съветът ми е - успокой топката малко! Приличаш на някаква първосигнална и свръхемоционална патка, робуваща на хорското мнение, свръхамбициозна по отношение на детето си, нетърпяща чуждо мнение, ядена от някакъв реваншизъм, незнайно за какво и т. н. и т. н.

9.   Това е съвсем нормално за хората в България.

10.   И аз това съм го забелязала- като си като тях или още по-добре, по-зле от тях, са много мили и приятелски настроени. Когато обаче в нещо ти провърви повече от тях се започва едно злобеене и гадни подмятания. Аз това го забелязах още от тийнейджърските години. С приятелките ми бяхме горе долу на едно ниво като семейства, финанси и т. н. Ако се случеше обаче аз да имам някакъв успех, тогава ставаха хладни и дистанцирани. Даже помня, че когато взех книжка, а те все още нямаха, се видяхме да почерпя и те през цялото време гледаха злобно и се дуеха, все едно бях откраднала тяхната книжка. Направо смешна и жалка история. Дори веднъж като бях на 24 ме бяха избрали за модел на едно събитие и една дето беше с 15 години по-голяма от мен, започна да ми злобее как са ме избрали защо. Все едно нея трябваше да я изберат, дето е 15 години по-дърта и с 20 кг по-тежка. Направо съм се чудела и маела какви прости хора има. Моят съвет е да не им се връзваш, а да се стремиш ти и семейството ти да успявате още повече. Както казваш детето ти е положило усилия и има защо да е там. Те като искат техните деца да са там да положат усилия и те. Никога недей да им се поддаваш да се изравняваш с тях, като може да постигнеш повече, за да не злобеели и да не се чувствали зле. Истината е че повечето хора не искат да полагат усилия и затова искат всички около тях да са като тях, за да си кажат- е да аз живея обикновен и скучен живот, но и другите около мен са така, затова на мен всичко ми е ок. А когато видят, че някой успява и започват да се чувстват зле, че и те не са успели, но вместо да положат усилия те си насочват агресията към успелия човек. Например аз цял живот спортувам и не се тъпча, следователно имам хубава фигура и не веднъж се е случвало дебелани дето се тъпчат и не са помирисвали спорт да ми злобеят за фугурата. Ами направете го и вие бе, никой не ви спира. Само дето ви е по-лесно да мляскате торти с другите дебелани и да си казвате - ох да аз съм така, ама и другите ми приятелки са така, значи мога да си седя в блатото и да не полагам усилия. Пък тази слабата тя природно е така и ще злобеем, че тя имала късмет пък ние не. Късмет другия път, направо бягай от такива хора, защото ще направят всичко възможно да те сринат под тяхното ниво дори, за да се успокоят. Всичко ще направят само и да не се вземат в ръце и да постигнат нещо сами за себе си.

11.   Виж, дпри да се обясняваш, да ще учи в Англия... и до там, никой няма да ти се зарадва, защото простотията е навсякъде.
Няма приятели!
Аз отраснах с тежко детство, ходеше с едни и същи дрехи, нямаше частни уроци, гадното училище, долтопробен университет, но полека лека, завърших друг университет, работех в топ компания, заминах за чужбина, общо взето борба и накрая, когато дойде и моето време, просто не искам да слушам простотия.
Купих си къща в чужбина, кредити и да видиш каква злоба, ами ок, приключваме отношенията, аз се радвам за успехите на другите и искам да общувам с такива хора, защото това ни влияе и на нас, но вместо мотивация и някой да ме пита как става, каква е процедурата, злоба, завист и малоумни коментари. Също и каква работа работя, да работя защото съм учила, уча и защото живота така ме е смачкал, че като погледна някой ми е ясно що за стока е, същото и к фирмите.

12.   Такива са хората, няма какво да се направи. И за по-дребни неща завиждат и мразят, особено пък ако се зарадваш за нещо и споделиш пред някой. Все едно им го навираш в очите и им бъркаш незнам къде.
Имах една край мен, на която все и се струваше че съм много добре и все разпитваше какво съм си купила. След време купуваше същото, но по-голямо или по-скъпо. И ако беше само това, с мед да я намажеш, но го разбрах късно и по трудния начин.

13.   А защо мислиш че им пука? И какво трябва да правят? Да вдигнат неколкодневни банкети? Какво ги засяга другите хора университетът на дъщеря ти? Или си очаквала поклон до земи. Или пари? Тълкуваш го ще кажеш че е взела Нобел, а не е приета с още стотици други в университет. Тя и моя приятелка беше приета в чужд университет, ама се завърна безславно след втората година. Има десетки български деца с по-грандиозни успехи на състезания. А ти се вживяваш ще кажеш че дъщеря ти е родила престолонаследник. Всекки си гледа живота, и се съмнявам че на някого му пука за дъщеря ти и висшето й

14.   Сигурна ли си, че не си се похвалила крайно самонадеяно?

15.   Никой не е длъжен да се радва за успехите на някого друг; горчивата истина е, че на никого не му пука. Всеки има свои собствени грижи и хич не му е до чуждите състояния и случки. Та, така и с твоето дете — не е интересно на никого освен на самото себе си (и на теб де, предполагаемо поредната българска майка с патологична нужда да живее за и особено чрез своето потомство).

Хората едва ли злобеят, просто не се интересуват и не ги засяга, а ти (вероятно с постоянното си тръбене за това огромно, колосално, невиждано и нечувано постижение) се превръщаш в една изтъркана грамофонна плоча, която единствено досажда на околните.

16.   Според мен, просто не получаваш очакваното и жадувано възхищние, и затова злобееш... Хората си имат техни грижи, казват: "Браво! Честито! " и толкова! Какво искаш - национални веселия ли да вдигнат по случая?
По това, което си написала - САМО по него, без изобщо да вземаме предид личността ти, или темата на която е написано, си личи, че НЕ СИ ЧИТАВ ЧОВЕК! От там - нататък, кой крив, кой прав - все тая...
Виж какво ти е написал №8!

17.   "Не си права; твърде много се хвалиш; май се надуваш, "
Авторке, дори споменаването на "детето ми" не харесаха... Това е българската народопсихология- завист киви, злобни, страдащи от чуждото щастие.
Сега ако напишеш един дълъг пост за страдания и нещастия случили се в живота ти- ооох колко ще са щастливи и " съчувстващи".
За пореден път се убеждавам каква гнила нация е това, българската и за пореден път се радвам, че не съм в България и децата ми израстнаха в чужбина.
Какво по-нормално от това да хвърчиш от щастие и да се хвалиш, да искаш да споделиш радост и да пръскате около себе си това щастие? ! Ами душата на човек не се побира в тялото от толкова щастие в такива моменти и е толкова хубаво.
Ами не го понасят, изгаря ги!

Още веднъж--Поздравления!
Не се впечатляват от реакции на буксуващи... Те са си техни, не ваши!

Н 6

18.   Авторке не ти ли идва на ум че досаждаш на тези хора със самохвалство за "детето"? Защо въобще почувства нужда да разказваш какво се случва в живота на детето ти, това си е негов живот и би трябвало да не засяга отношенията ти с приятелките ти.
Какво искаш от хората да изпаднат в еуфория, да правят циганско колело, че детето ти щяло да учи някаде си? Искаш свекървата да намрази внучка си и да заобича повече твоето дете защото било прието в университет? Да детето ти е постигнало голямо нещо, но това не означава че бабата ще обича внуците си според оценките, разбира се че тя като баба ще гледа да не накърни достонството на неуспялото внуче. Тя като баба знае че успялото щом е успяло ще се срави в живота, затова е длъжна да побутва неуспялото и то да постигне нещо с което да се гордее.

19.   ако точно след половин година момчагата не издържи на напъна, от пренатягането на пружината, която Вие сте овладяла още в детството му, и сте я навивала до скъсване, и след половин година в чуждата страна и чуждите стандарти и привички на западните хора, му избушат чивиите и изпадне в депресия, тогава, мила госпожо, кой ще бъде "виновен", понеже в България винаги се търси някой виновен, но никога някой ОТГОВОРЕН. Знаем отговора, но все пак - тогава ще пускате ли тема, че хорската завист, магическите енергии, заклинанията на комшиите Ви, на баба му, са го провалили, а не че Вие сте го стопила и сте живяла чрез него?

Понеже майка ми така ме накара за много години да не пипам любими за мене науки, наука изобщо, за разбирането на които, които много хора ми се възхищаваха, че умея много, много добре. Сега, години по-късно нито знам с коя наука да се захвана, дали с ония, заради които бях едва ли не държан гладен, за да се занимавам с тях, или да се опитам тоя мозък да го влагам в друго.... но в какво? Години посещения на психолози и аз все така не чувствам своята индивидуалност. А брат ми пък, ами, той даже и висше не завърши, а е по-умен от мене, в момента се е пропил и работи без осигуровки, спи без чаршафи, а можеше преди около 20 години да се оженил и това да го накара да си използва главата, но "научният ръководител" премахна "тая проститутка". Нищо, че и 20 години по-късно се виждат тайно и истински се обичат... Бил ѝ първият опит за създаване на мечтания вундеркинд.

та, по-кротко с епитетите и реакциите в посока хората, само заради неполучените похвали, които даже не се и касаят за вас, ама по никакъв начин, както и със самопотвърждащите се, разбира се грешни, твърдения за народопсихология на българите.

Та, ако сте разбрала изобщо нещо, в което дълбоко се съмнявам, поосъзнайте се, докато не е късно!

20.   Историята се случва в чужбина, където дойдох да следвам.
Завърших, омъжих се, останах. Не става дума за Англия.
Около мен българи няма.
Всичко се случва с местни или с мои приятелки от други националности.
Не визирам изобщо наши сънародници.
Лошото отношение е до човек, не до националност.
Не съм се хвалила. Мълчах до последно.
Знаеха, че ни предстои кандидатстване и сами питаха “Какво стана? ! Какъв е резултата? ”
Като видях суратите след отговора ми, спрях да говоря за това. Чак ме е страх от уроки.
Не ми прощават, че не съм оттук, а детето ми се справя блестящо. Баща му ми е колега от следването, взехме се бедни студенти, майка му не ме одобри още в началото.
А на него пък му е неудобно да сподели хубавата новина, че съвсем го закопават с ехидни подмятания.
Това е. Хората са ужасни. Точка.

22.   Добър ден в клуба!
На българската завист.
Страдала съм от такава в професионално отношение, нищо ново под слънцето.
Просто не им обръщайте внимание. Нали не очаквате всички до един да ви поздравяват с венци и цветя за успеха. Може някои хора да не се впечатляват наистина, не всеки може да разбере колко много значи един такъв успех, така, че такива хора може и да не реагират бурно, това не значи, че непременно злобеят.
И въобще има ли значение кой какво мисли?

23.   Съгласен съм но 8.
Звучиш супер надуто. И то за смешни неща. В днешно време трябва да се гордееш, че детето ти не е наркоман или педал. А не че ще стане роб в Дж. П. Морган или Голдън Сакс. Един ден ще разбереш за какво ти говоря. Просто живота на запад и динамиката в западните общества са ти твърде непознати понятия все още.

От далеч ти личи собствения комплекс и крещящо имаш нужда от одобрението на близките си. И те като те видят такъв вампир и мълчат. Всеки на тяхно място ще мълчи. Щото поведението ти е жалкарско. Сравняваш университетите и хората по брой, позиция място и
какво ли още не... смешно е. Както класифицираш университетите, така сигурно и постъпваш с хората.

В Китай (живял съм там) ей така две баби ще седнат в селския автобус, едната отпред, а другата отзад и ще се провикват през целия автобус да ги чуват всички, как внуците им били приети в същите университети, за които и ти говориш. Ей толкова сте зле.

24.   Ти си баш от тия майки, които имат детето за проявление и продължение на самата себе си. Истински нарцисизъм.
Такова изтъкване, такова фукане, такава злоба излъчват думите ти. Зашо си мислиш, че на някой трябва изобщо да му пука за детето ти? Яд те е, че не получаваш вниманието и комплиментите, които си си мислела, че ще получиш
Детето, което вече е 18 годишен, пълнолетен, го ползваш като инструмент за перчене и показване на колко си велика като майка. Аз лично не бих си говорил повече с тебе също, ако толко ми се хвалиш, така разкарах един приятел дето звънеше и пишеше само да се хвали за нешо.

25.   аз съм Н. 19, Н. 24 - точно това исках да напиша, ама не ми стигнаха нервите.

И много хора са така, като бяха и подучени да нихилизират към сънародниците ни - тя си е нарцисист и изсмуква индивидуалността на детето ѝ, като тайно мечтае и преживява хвалебствията и комплимените, те, съвсем очаквано, не ѝ ги дават - и 'айде, хората били ужасни, или българите били незнамкаквоси племе, рая и тн и тн....

Г-жо Автор, а Вие давате ли си сметка, че освен всичко останало, става дума за българче, защото както и да звучи, колкото и да не Ви харесва, на Вас и на много други като Вас - западните народи определено ни възприемат като рая, разходен материал, и точка на картата за евтин разгул и снабдяване с евтини ресурси, както и за генетичен резервоар, от който да се подхранват със свежа и качествена кръв. Та, в тоя ред на мисли, като живеете в чужбина, и след като всички ние предадохме ония български и родни, колективистични, обичаи и порядки, Вие от какво точно се смущавате? Ако искате онези топли реации, онова съпреживяване, ами съжалявам - то почти изчезна вече у българите, а в чужбина не можете и да го очаквате по подразбиране, още повече защото сте българи. Преместете се в някое българско село, което е все още живо, и там евентуално можете да очаквате подобни реакции.

М, 32, езика свободно, живея в чужбина от години.

26.   Хората СТЕ ужасни, но просто не сте дорасли да го разберете :-)))

27.   Авторке, съжалявам, но там, където си, ти нямаш близки, приятели и читави хора. Мъжът ти също.
Да си знаят всички, как гледат на нас в чужбина.
И да не ми говорят за български манталитет, има всякакви, умни и културни хора също, около мен са само такива. Кофти хора има навсякъде.

28.   от Н25 и Н19 - да не се окаже, г-жо Автор, че проблемът е във Вашия телевизор?

Прочете какво Ви написах в 19, после и какво 24 е написал, и после пак аз в 25.

Аз ходих години наред по психолози заради нарцистична майка, и то не защото ми се е мрънкало някому срещу 50 лв, а защото бях спрял да функционирам изобщо, а брат ми е тотално унищожен - тя му премахна бъдещата жена, понастоящем го ползва за каквото ѝ е угодно. Пие като смок, работи без осигуровки, и спи без чаршафи, като всъщност е и по-талантлив и умен от мене, а ако нарисува някой (не е хващал молив от повече от 20-25 годиним имаме голяма разлика) - човек ще си помисли, че от принтер е било напечатано. Нея, обаче, тези неща изобщо не я интересуват.

По едно време се случи така да се преборя с едно тежко интервю с много кандидати за работа в Сименс. По това време си бях вече разклатен от нейните изпълнения, та, авторке, не можете да си представите каква власт имате над детето Ви, особено, ако е момче, и как можете да го разсипете, защото аз бях на 20 и малко години вече и бях принуден да започна работа там, защото едва ли не щяха да ме бесят, бият, да се отказват от мене, да ме зачеркват и не знам си още какво, докато майка ми обикаляше всичките комшии и звънеше на приятелки да се хвали с работното предложение.... инженер към Сименс, ох божкелелеле, не само че им звънеше, но и ме водеше при тях да ме били убеждавали защото аз на всяка цена трябвало да се съглася - иначе как така? !? ! (а това, че заплатата беше 1100 лева нето, докато една новодошла в София я бяха назначили на 1300, без да знае какво е мрежа, за сисадмин - това никой не го интересува) Ама аз цял живот ли съм бил искал да се влача (внимание! ) "като брат ти" (който тя унищожи и понеже е по-голям, по него гледах как да формирам малко по-адекватни реакции и решения, въпреки това прекарах години наред в терапия, защото в един момент бях за психиатър от неосъзнатото яхване и потъпкването на моят индивидуалност) та, те хората я гледаха точно както и Вас са ви гледали - с много сериозно недоумение, точно за каквото Ви споменават някои от коментиращите тук. И аз съм свидетел на това, водеше ме като парцалена кукла. А за научно - техническа работа, за книги от по 500 до 2000 страници - да не говорим, та аз в един момент така се изоставих по течението, макар и да обожавам науката и техниката, което е стандартно при такива момчета и се отдадох на пороци(също стандартно, притъпява болката, която е трупана още от дете), че у = kx не можех да кажа какво е.... Самият аз не доумявах как може да имам едни черти, когато съм вън от семейството, силен, волеви, отворен, комуникативен, с лидерски качества, и как ставах по-мек от "разкашкана краставица", стоейки вътре, та да даже и да имах пример от брат ми, че и с времето тази "разкашканост" се засилваше.

Животът ми до един момент се беше превърнал в пълна каша, и да Ви кажа - още не мога да го оправя, а работя усилено за това.

Разбира се, майка ми е била завършила училището с медал, както и университета, както и другото ѝ следване и желанието да има вундеркиндчета е било вменено още от баба ми. В това няма нищо лошо, всеки иска подобни неща за децата си, разбира се, но има граници и начини по които да се случват, иначе - чувал съм за случки, в които такива вмешателства са завършвали с кръв. И брат ми вече е по тази плоскост - той, когато получи момент на просветление и за миг разкъса връзката, вижда къде е първопричината за голяма част от бедите му, но не може да я овладее и това прераства в ужасни сцени. И много моля - който не го е преживял не знае какво е!!!!

та, мисълта ми е, Вие хубаво имате добър повод за празнуване, но всъщност знайте, че какво и да правите - докато децата са били малки, само са получавали оценки от родителите им, образно казано, но последни децата поставят оценката. Надявам се да сте се била справила добре, защото в един момент моята майка сама си каза: "абе то, аз май виждам, че вие няма да искате да ме гледате" (оттогава се и вкопчи още по-силно в брат ми), та последната оценка се поставя според това НЕ какво е било вложено, любовта не познава материалното, а как.... защото любовта не знае ни време, ни граници, ни родствени връзки. Любов при любов отива и по закон никой никому не е длъжен, а по неписан закон - е именно и длъжен и действен според това от кого колко любов му е била дадена.

Аз си говоря с мъжа от семейството на комшиите ни по-често отколкото с баща ми (това е също много ясен белег за хоби-психолозите)

Прочете много внимателно всичко, което Ви написахме дотук, защото не вярвам някой да Ви мисли лошото, а и нали все пак искате мнение - ето Ви реални мнения.

Кой е бил прав - това ще се види точно до 2-3 години от датата на напускането на адреса Ви от Вашето момче, и се радвайте, че все пак пуснахте тема - негативните последици може да са по-тихи и да не се проявяват толкова видно, или да се забавят в своето проявление. Във всеки случай - започне ли да не му върви с учене, работа, намирането на постоянна девойка, с това да се оправя с финанси, да спре да е инициативен, да не иска да пътува, да се забавлява (поне малко) настъпи ли, особено, рязка промяна.... Е, тогава не знам как ще се справите и дали тогава ще наричате околните Ви "гадни" и "недорасли", или ще питате смирено за мнение и помощ.

Пожелавам Ви да не Ви се случва, но то и да има някакво увреждане, невинаги е толкова голямо, че индивидът да го прояви бурно и изкаже - там е разковничето - угнетената и подменена личност стриктно следва семейните завети и догми. Брат ми сигурно един или два пъти ми е казвал какво мисли за ситуацията, бил е достатъчно трезв, единия път каза - "построих самостоятелно още един етаж от тази къща с двете ми ръце, няма едно парченце, което да не съм сложил аз там, за да има къде да живея и да имам жена, сега изглежда, че ще трябва да ги изчакам да умрат за да имам и аз живот (тя я разкара)". През останалото време стрикно спазва табутата и каквото му е вменено.

Успех! Пък нека да съм гаден, стига да нямате проблеми и да съм постъпил по сърце, вяра и традиционна българщина!

29.   26 разбира се, а човешките игрички са прекрасни.
Лично свидетелствам.
Пържените картофки в скара също бяха част от тези игрички, сестро. Кой би си помислил, че след всички тези години най после ще му дойде акъла на тоя как всъщност се трепе душа.
Изтънчено. Важното е да излезете чистички, чистички от цялата работа. Гоуема работа бил тоя закон. Важното е, не да го знаем, а да сме се запознали с вратичките в него.
Но, така е, аз гласувах за атака, този един път, и още един път за жеков, а други не помнят да са гласували за педофилко борисов въобще. Когато се сдружаваш с подлеци, ставаш такъв. За съжаление. :)))
-малкият наглец