 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Изповед за един съсипан живот
преди: 2 месеца, 28 дни, прочетена 636 пъти
Преди да мина към същинската част, предварително ще кажа, че това не е апел за помощ. Аз смятам, че съм изпаднала в ситуация, от която няма изход. Много силно вероятно е да не сте на едно мнение с мен, което е съвсем нормално.
Трудностите в живота започнаха да ме сполитат още във втори клас, когато бях преместена в друго училище и научих, че децата не са приятелски настроени, особено когато си нов в класа, а ако по някакво отношение се различаваш от тях, могат да превърнат съществуването ти в шега. Според мен това е нормална част от израстването, все пак няма човек, когото да не са го тормозили в училище. Проблемът се криеше изцяло в мен - бях прекалено чувствителна, вземах всичко, което ми се случваше насериозно, вкопчвах се във всяка дума и най-вече се опитвах да рационализирам. Провокирах останалите. Бях лесна жертва. Сама си бях виновна. Не бях и отличително добра ученичка, особено по математика. Едва ли щях да успея да изкарам достатъчно висок бал, за да вляза в гимназията, която искам, ако не бях започнала да ходя на частни уроци. Майка ми до ден днешен не е доволна, че ѝ се е налагало да ходя. Тя смята, че уроците са само за "прости" хора. Ако трябваше да разчитам само на собствените ми усилия, със сигурност щях да имам успех само за техникум, а в моето съзнание тези места бяха равносилни на затвор - пълни със злобни, страшни хора, които щяха да искат да ме обиждат, пребиват, насилват и ограбват. Така беше в представите ми, реално никога не съм била в професионална гимназия и не знам дали това е вярно, но поне така го описваше майка ми.
Накрая успях да вляза в гимназията, която исках. Не че сега има някакво значение. На фона на всичко останало е чисто и просто едно долнопробно, провинциално училище, в което също имаше хора, които отговаряха на горното описание. Проблемите ми с оценките по слабите ми предмети продължаваха, но заедно с тях се сблъсках и с нов повод за безспирни скандали с майка ми - отсъствия. За мен те не бяха показател нито за интелекта, нито за характера ми, но тя побесняваше всеки път, щом я викаха да подписва наказанията ми. Вземаше го много по-лично, отколкото мен, а аз си ги бях направила. Ако още тогава знаех, че до ден днешен, 4 години след завършването ми, ще продължава да ми натяква за тях, никога нямаше да посмея да прекалявам с тях. Животът ми продължаваше да си е все толкова нещастен - нямах почти никакви приятели, изкарвах ниски оценки даже и като се опитвах да уча, за да си вдигам успеха, отсъствах, карах се с майка ми постоянно, в един момент даже злоупотребявах с лекарства. Бягала съм от вкъщи и бях на косъм да бъда вкарана в кризисен център, което щеше да доведе и до изключването ми от училище. Не разбрах как да реша които и да е от проблемите си и само трупах комплекси. Така и не узнах в какво съм добра и накъде да се ориентирам кариерно. Имах няколко идеи, но те бяха отхвърлени от майка ми с обяснението "с това ще останеш безработна" и "с това няма да изкарваш пари и ще мизерстваш". Бързо ми стана ясно, че не съм добър генератор на идеи. Каквото и да ми хрумнеше, не беше правилно. Молех се някой да дойде и да ми каже какво да правя, за да мога поне ако не своето, да преследвам чуждото щастие и одобрение. Но този някой не се появи за мен. Цялото ми семейство имаше противопоставящи се идеи за висшето ми образование. Накрая записах специалност, свързана с английски език, един от малкото предмети, в който бях истински добра.
Сега съм четвърти курс и съм на дъното. Влача 21 изпита, събрани в продължение на 4 години. На някои от тях съм била късана повече от веднъж, дори и със сериозни опити да уча. Не си направих услуга и с невероятно глупавата ми идея да стана "самостоятелна", като напуснах апартамента, в който живеех, изнесох се под наем с приятели и не стъпих в университета цели два месеца, за да ходя на работа и да се издържам сама. В началото си мислех, че съм открила път към щастието, докато не установих, че работата ми ме правеше по-нещастна от всякога. Развалих си трайно отношенията със съквартирантите ми и се върнах да живея на старото място. Мислех си, че ще мога да се отделя от майка ми и да поема контрол над живота си, но бързо разбрах, че тази идея е била наивна в зародиша си.
На драго сърце бих сложила край на живота си. Не виждам вариант, в който един ден ще се събудя и всичко ще бъде наред. Всеки мой провал ме тласка все повече и повече към това да вдигна ръце и да се откажа от съществуването си. Ако не бях толкова депресирана и страхлива, досега щях да съм го направила сто пъти. За съжаление страхът ръководи живота ми сега. Не съм мъртва само защото ме е страх от смъртта. От известно време подозирам, че може би имам личностно разстройство. Обмисляла съм да потърся помощ от психолог, но още не съм се отърсила от разочарованията, които са ми донесли предишните, които съм посещавала. Майка ми не знае за изпитите и живея в страх, че щом разбере, животът ми ще стане още по-черен, отколкото вече е.
Това е. Стигнах до тук - на 23, без реална представа коя съм, каква съм, несполучлива във всичките си начинания, потънала в безбрежно отчаяние и осакатяващ страх, лабилна, комплексирана, бавно превръщаща се в майка си, обитаваща затвора в собствения си, болен ум, с пораженческа психика. Негативна. Но най-вече фатално посредствена. Предполагам, че споделих всичко това повече за моето временно облекчение, отколкото за вашето разбиране. Написах тази изповед в сбит вариант и да, ще го кажа, за да ви изпреваря - аз съм си виновна за всичко.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 месеца, 27 дни hash: bc9017cdcc |
|
1. Нямаш оправдание за себе си, има само констатации и оплаквания. Като влачиш 21 изпита, да си седнала и да си учила. Виждам че успешно намираш оправдание за себе си, но не и да си дадеш някакъв зор.
Твоята история е смешна и жалка, защото има сираци израстнали по домове, има и доста други трудни живот и хората сега са величия, ама са се борили за това и са силни точно защото са изживяло този живот.
Днешните сте така, само оплаквания и мрънкане.
|
| преди: 2 месеца, 27 дни hash: 8fc8bcb790 |
|
2. Позволи ми да ти разкажа малко за себе си. В училище никога не съм била с много приятели. Предавали са ме, подигравали са ми се. В гимназията уж добре в началото, ама после се сдружих с едно момиче, което ми прилагаше страшен психически тормоз. Поне имах прекрасно семейство... докато не станахме с един по-малко. Много рано изгубих родител, което ми промени тотално живота и характера. Наложи ми се да работя и уча. Последната година от гимназията беше нещо страшно. Давах всичко от себе си и имах възможност да ме приемат там, където искам. За да може майка ми да ми се намеси в избора и да ме накара да се откажа от мечтата си. Накрая записах нещо в родния ми град, което изобщо не исках да уча. Бях в дълга връзка, която приключи не просто с психически, но и физически травми. След няколко месеца развих здравословен проблем, след още няколко вследствие на едното, се появи ново нарушение в организма ми.
Абе, едно не е свършило, ново идваше. Понякога просто имах нужда да си споделя на някого какво ме мъчи, но не винаги имаше такъв човек. Приятели ме предаваха. Мама е прекрасен човек, но тя много се промени и вече и с нея не можех да говоря особено. Правех всичко, за да я зарадвам, тя не се трогваше от нищо. Във връзките не ми вървеше особено. Ежедневието ми едно и също - работа и учене. Тук-там излизах, да да се разсея.
Ходих на психиатър веднъж. Искаше да ме набута с хапчета и тогава осъзнах, че ако аз не си помогна няма кой. Какви ли не кризи не съм имала. Не ми беше лесно. Все още не ми е. Но се боря. Имала съм какви ли не мисли, но самоубийството просто не е начина. Щом си на тази земя ИМА СМИСЪЛ. Може би все още не знаем каква е мисията ни, но помни, че имаме такава. Ще дойде и много по-добро време. Няма да е все така. Помни ми думите.
Единствения съвет, който мога да ти дам е да се бориш. Ти сама трябва да стигнеш до извода, че не си ли помогнеш сама няма кой да ти помогне. Това е период, който зависи от самата теб колко ще продължи. Живота е нечестен. Но не губи време в това да се оплакваш, действай, за да го направиш по-добър. И най-вече не се сравнявай с другите. Защото всеки е на различен етап от живота си. Колелото се върти. Днес си долу, утре горе. Не се отчайвай. Повярвай, нещата ще се оправят, стига да имаш желание. Бог изпраща най-трудните си изпитания на най-силните войници.
|
| преди: 2 месеца, 27 дни hash: c6e1727cb8 |
|
3. Почвай работа, махай се от майка ти.
|
| преди: 2 месеца, 27 дни hash: 3ffa3863a1 |
|
4. Нищо не е толкова страшно, колкото ти се струва.
Събери сили и започни нещата, .... едно по едно.
Ще видиш че става, само спазвай това.
Едно по едно. свършваш едно, започваш друго.
Подкрепям те.
|
| преди: 2 месеца, 27 дни hash: db3d311188 |
|
5. И при мен беше така, даже сега много съжалявам, че смених училищата (отидох в друго училище в 4ти клас)... явно е било грешка, но сменихме защото старото ми училище беше много западнало, родителите бяха разочаровани, учителките на нищо не ни научиха и класа много изостана и не се учеха езици. Тормозиха ме 4 години, докато не дойде време да отида в гимназия... нямаше как да сменя училището отново и трябваше да търпя тъпия си избор да сменя училището и да бъда нова в класа... Обиждаха ме, прякори ми направиха, някой учителки също несправедливо ме нарочиха като тъпа и нарочно ми понижиха оценките, за да не мога да вляза в добра гимназия и даже искаха да ме накарат да остана в скапаното им квартално училище... слава богу не успяха, справих се на изпитите след 7ми клас и им натрих носовете като влязох в елитна езикова гимназия, пък техните фаворите не успяха... Искам да ти кажа, че в гимназията определено е по-добре... и може би в университета, но много зависи на какви хора ще попаднеш... е, заради този тормоз в българските училища после реших да уча в чужбина за университета... Явно е трябвало да си остана в същото основно училище и да не се развивам и нищо да не науча хаха... Откакно не уча вече и работя съм много по-щастлива... Но да, тормоза в училище не ми се отрази добре на самочувствието, станах много затворена... Иска ми се да не ми се бе случвало...
|
...
| преди: 2 месеца, 27 дни hash: 95d00989e9 |
|
6. Авторке, защо си се отчаяла така?
Та ти всъщност нямаш никакъв сериозен или неразрешим проблем!
Но тези помисли за самоубийство - никога не трябва да ги приемаш! - те са от лукавия(дявола), който има за цел да погуби човека.
Трудности, скърби, болки и проблеми всеки човек неминуемо има в живота си.
Само, че човек трябва да си направи и изводите от такива събития!
При мен именно поредица от подобни събития ме накара да осъзная суетата на земния живот и да се обърна към Бога!
Аз също, преди да достигна до Бога съм се чувствал така - като тези объркани хора.
Изходът от това състояние е един: Да се обърнеш към Бога, от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш(в православната църква).
Всичко в живота се движи от нашия създател Бога и от Божия промисъл, но човек е създаден със свободна воля и винаги има избор! Винаги има надежда!
Животът е прекрасен и не свършва със смъртта, защото човекът е създаден от Бога с безсмъртна душа и за вечен живот.
Животът има смисъл, който се заключава в това да се изживее Богоугодно, за да може човек да отиде след смъртта в рая, при Бога. Земният живот е подготовка за вечния.
Затова човек никога не трябва да се отчайва и да губи мотивация за живот!
Напротив! - човек трябва да се радва, за това че е получил от Бога този прекрасен дар - живота и да се постарае да го изживее Богоугодно!
Знаеш ли, има хора в много тежко положение, инвалиди без крака, ръце, безпомощни телом, но въпреки всичко това неизпаднали в отчаяние, борещи се за живот и силни духом.
Има един прекрасен и потресаващ документален православен филм, казва се Форпост, за отец Михаил от Украйна, който е създал приют за бездомни и болни деца(подобно на нашия отец Иван от Нови хан). В момента в този приют има повече от 400 деца.
Няма да давам връзка (защото сайтът ги трие) - просто напиши в Youtube Форпост православен филм, каналът е Православна вяра.
Знай, че живота е борба и човек не трябва да пада духом, а трябва да се бори и да продължава напред! Каквото и да се е случило и да се случи - винаги има изход и надежда!
Знай също, че Бог много ни обича и заради нас хората е създал този прекрасен свят, да му се радваме и да живеем в мир и любов.
Бог е Вседържител и Той със Своя Божий промисъл управлява и промисля за целия свят, за всеки един човек. И косъм от главата ни не пада без Божията воля или Божието допущение.
Бог върши всичко за нас с една цел: да познаем Бога, да се обърнем към Него, да заживеем Богоугодно и да спасим душите си! Защото този живот е временен и е само подготовка за вечния живот. И ние сме създадени за вечен живот, който не свършва със смъртта. Но е много важно как човек е изживял земния си живот, защото на Страшния съд всеки човек ще бъде съден и ще се определи дали да отиде в ада или в рая(с Бога в Небесното царство)...
Затова тук на земята ни се изпрашат скърби, болести, трудности и изпитания. Всичко това ни се изпраща(или допуска) от Бога на нас хората, за да осъзнаем суетата на земния живот, да се обърнем към Бога и да се подготвим за вечния живот като заживеем Богоугодно и се въцърковим...
А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние)
(А също пагубно и гибелно за човека е да се самоубие, защото самоубийството е грях, който не се прощава, и самоубийците директно отиват в ада! ) И говорим не за нещо временно, а за вечността. И да бъде човек в ада е страшно...
Конкретните ми съвети към теб и към такива хора са следните:
Прочети Новия Завет(втората част от Библията) и особено обърни внимание на глави 5, 6 и 7 на Евангелието от Матея. Там са цитиран думите на Божия Син - Господ Иисус Христос, това са Божествени истински слова!
Обърни се към Бога. Ако не си кръстена - направи го в някой близък православен храм. Поговори за твоята ситуация и със свещеника в храма, той ще ти помогне и ще ти обясни всичко.
И нещо много важно, което изключително ме порази, когато се обърнах към Бога и се въцъркових в Православната църква- че няма грях, който да надвишава Божието милосърдие! - стига човек да се покае от цялото си сърце и душа за този грях, и за всички свои грехове!
Тоест Бог ни е дал възможност за получаване на прошка! И за тотално очистване от греховете - това става чрез Тайнството Изповед(разбира се и при наличие на искрено и истинско покаяние) пред православен свещеник!
Това е уникално и удивително! На грешника му е дадена възможност от Бога да се очисти, на мръсният - да се умие в сълзите на покаянието!
Така, че отиваш при православен свещеник в близкия храм(православна църква) и му разказваш всичко! И той ще ти каже как да се подготвиш за Изповед и кога да отидеш в храма, за да те изповяда.
|
| преди: 2 месеца, 24 дни hash: 88a35940e0 |
|
7. Не е трябвало да си губиш времето и парите за това следване, от което, както виждам, нямаш абсолютно никаква полза! След средно можеше веднага да постъпиш в железниците, където и бездруго не достигат кадри, а има работа, а повечето хора се пенсионират там, а някои продължават да работят! Дали ще си кондуктор, билетен касиер или хигиенист, това е без никакво значение, важното е, че и сега не е късно да започнеш работа там, стига да имаш желание за това!
|
| преди: 2 месеца, 24 дни hash: b47df8b665 |
|
8. Ей, момиче… какви неща пишеш? Изпити, училище? Хайде стига глупости. Отпиши се от тази специалност, запиши нещо друго или започни работа. Отиди ако решиш и в друг град. Намери нови хора, намери любовта. Започни като доброволец някъде, за да опознаеш себе си през мъката на хората. Изобщо каквото и да е освен да се вторачваш в неуспехите си и мнението на другите. Позволи на себе си да бъдеш щастлива. Захвани се с нещо ново и непознато, ей така за разнообразие. Там е ключът към това, което така отчаяно търсиш. Обърни се към природата, излизай по-често навън. Каузи колкото искаш - там хора всякакви. И време ще запълниш, и сърцето си, и хора ще срещнеш и ще общуваш нормално. Я не се затваряй така.. млада си, животът е пред теб. Струва ли си за една хартия да си пропилееш живота. Хора с дипломи много, виж ги колко са реализирани. Ще си намериш твоето нещо, но търси непознатото. Там е твоето щастие, виж колко нещастна си в тази среда. Дерзай и търси. В друг град, в друга държава, в друг континент ако щеш. Хвани се на някоя сезонна работа и пътувай някъде. Ще си намериш пътя! Нищо не е свършило, всичко е пред теб!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
