Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Общо казани никой не знае. А за такива ваши наблюдения може и да са само илюзии, кой знае. Много често това което виждаш не е това което е в релаността, а и хората по-принцип оплиличават със техния си живот обекти и явления.

7.   Здравейте, аз ужасно много се страхувам от смъртта и по-скоро съм склонна да вярвам, че след нея е едно голямо нищо. искам да ви попитам, когато сънуваме- вие казвате, че душата напускала тялото, а как тази душа преживява съня... имам предвид как точно и защо, ако е истина това с душите другите хора, който си сънувал не знаят за това. Защо ако има някакъв паралелен свят на сънищата, хората с които е свързан сънят ти не сънуват същото?
И да допълня още нещо.. моята прабаба, лека й пръст, почина на 97 години. Тя знаеше за моите страхове и вярваше, че има задгробен живот. Казваше, че щом Господ я е оставил толкова дълго на нашата земя, че е погребала всичките си 9 деца, в предишният е сторила някакъв ужасен грях... Та, тя милата женичка все ми казваше, че ако има задгробен живот след като умре ще ми каже... От тогАва минаха 15 години, а тя дори в съня ми не се е появила...

8.   Много интересни неща може да научи човек от вас... а относно коментара на номер 1 за смъртта в семейството искам да кажа, че и на мен ми се е случвало същото нещо, когато дядо ми почина в последствие на около 3 месеца го сънувах всяка нощ и то че не ми говори а само ме гледа или прегръща, споделих го със по-старите хора от нашето поколение и те ми казаха, че когато си имал мн силна връзка с някого и той е починал след това може да идва в съня ти... и ако ти говори значи всичко е плод на съзнанието ти, а когато не значи наистина е той... незнам дали да вярвам на това според вас измислица ли е или е възможно да е истина?

9.   Не мога да твърдя на 100%, но мисля, че има живот след смъртта. Има много случаи на хора, които са били в клинична смърт и са видяли това - онова. Някои си го обясняват, че е последица от упойките и т. н. До тогава бях склонна да вярвам, докато баба ми не отиде в болница. Трябваше да и отпушат камери в сърцето и да и поставят някакви пластини вътре, през ръката, в будно състояние, без упойка. Каза, че е припаднала за малко и е видяла тунел със светлина и починалата й майка я е викала, но тя й казала, че всички ние (близките й) се грижим много добре за нея и й е добре при нас. Тогава майка й и казала да се върне при нас щом й е добре и се свестила.
Баба ми е... със всичкия си за тази възраст. Вярвам й.
И преди някъде тук бях писала подобно нещо за този случай, но историята е някъде назад в архивите.
Така че този случай ме накара да вярвам.
Дядо ми почина скоро... лека му пръст...
Постоянно го сънувам...
Как става и казва, аз трябва да отивам, сбогом...
Дори всичко около случката беше доста странно...
Има нещо след смъртта.... жалко, че не можем да върнем близките си с нас... но дано в някой друг живот имаме тази възможност да ги срещнем отново...

10.   Относно тунела.... в момента съм на 24 години. Преди 20 години аз, майка и татко правим ужасна катастрофа. Аз и майка сме в критично състояние... Искам да ви разкажа какво помня аз.. и до днес го помня, а майка ми е разказвала, че още веднага непосредствено след като съм се събудила от операциите съм й го разказвала. помня всичките онези медицински лица, които тичаха около мене и крещяха :" Бързо, бързо.. детето си отива... " Следващото нещо, което помня е една много тъмна стая, или по-скоро тунел, а вътре е толкова студено. Аз изглежда съм балнувала и съм сиказала, защото помня как сестрите започнаха да ме увиват с елеци и някакви халяти.. по едно време усещам как се издигам нагоре, а много в далечината някаква светлинка... все едно си паднал в някоя яма и някъде високото виждаш една дупчица светлинка към небето... Аз все по-вече се приближавах към нея, а ме беше толкова страх.... по едно време усещам някакви ръце ме хващат от към гърба и ме дърпат, а аз крещя... " мамо, мамо, помогни ми.. потъвам в тинята, тинята ме засмуква... " Отворих очи и видях как майка ми беше до мен на носилка... цялата в кръв, крещеше да ме спсят.. ужаса беше голям и аз го помня и до днес. Не мога само да си обясня едно.. тогава съм била на 4 годинки.. абсурдно е да съм знаела за смъртта, задгробния живот... светлини и разни тунели... но го преживях и знам какво е... Единственото разумно обяснение, което през годините си давах, е че когато са ме вкарали в боллницата са ме качили в асансъор, осветлението е било оскъдно, а светлината, която съм видяла в дъното е била именно малката муждукаща лампа на самото помещение. Така си обяснявам и издигането нагоре... Слава Богу, всички сме живи и здрави... но и до ден днешен не мога да предположа какво съм видяла и истинско ли е било.

11.   Енергията на душата на починал е изключително силна. Усещала съм я осезателно, като трептене е, вибриране на въздуха около теб, но много силно, до степен да не можеш да стоиш на това място. Предполагам това обяснява защо Ванга, която е контактувала с мъртвите, е изпадала в тежък транс при контакт с наскоро починали-явно тяхната енергия е още по-силна. Казвала е, че й става лошо. Същото почувствах и аз, когато веднъж, в момент на тежки проблеми, се помолих на близък починал и най-наочаквано за мен, той се ''появи'' вечерта на вратата на стаята, а аз усетих по чувството описано по-горе- силно трептене и прилошаване. Имаше и доза страх, след което всичко изчезна.... Повече не се повтори. Но това мое преживяване бе толкова реално, че не ми е нужно повече, за да знам, че душата е енергия и тя продължава същствуването си на друго ниво. А относно момичето, което разказва, че чака прабаба й да й каже има ли друг живот- не, мило дете, не им се дава това право, затова не ти казва, макар, че може би иска. Животът е така устроен, че трябва сами да го проумеем в часа на смъртта (е, или да просто да повявраме преди да настъпи смъртта, както сега го правим с вас). Такъв е законът.

12.   Здравейте. Темата е доста интересна и поздравления на авторката, че я е създала.

Така искам да напиша нещо, което преживях, по-точно моята майка. Честно казано малко ме е страх да говоря на тази тема. И на много малко хора сме го казвали това нещо. Все пак не всеки вярва в такива неща, особено докато не ги е видял и преживял. И аз не вярвах много в такива неща, въпреки, че винаги съм изпитвала интерес към такива теми, които така или иначе за повечето си остават мистерия.

Преди около 5 години беше към 2 часа през нощта сутринта. С майка имахме навика да заспиваме късно и да си говорим или да гледаме телевизия. Бяхме във всекидневната и си говорехме за нещо незнам за какво точно, не си спомням вече и се смеехме, телевизорът беше включен и тя ожадня. На масата имаше сок и тя взе шишето, но не си наля в чашата а го надигна и пи от него. Изведнъж нещо и става и тя припада.
Аз не разбирам какво става, помислих си, че се е задавила, всичко става за секунди, разбирате ли и докато се усетя, баща ми, които спеше в спалнята се събужда, става без да съм казвала нищо. Сякаш нещо го е накарало да се събуди, понеже спи много дълбоко и трудно се събужда. Но тогава.. Тогава стана нещо... Аз през това време съм паникьосана и незнам какво се случва, а баща ми вдигна майка и тя се освети, отвори очи.

Ние я попитахме какво става, а тя ни гледаше така все едно незнае къде е. След като дойде на себе си, след 10 минути. Баща ми и аз бяхме доста уплашени. А най-гадното беше когато баща ми ми каза:``Ако не бях аз-какво щеше да правиш? ! `` сякаш аз съм и направила нещо. Както и да е това не е от значение.

Майка ми разказа всичко, което се е случило. Когато е надигнала да пие от сока сърцето я е заболяло много силно, сякаш получава удар и от там нататък не помни(припада) и каза, че е видяла нещо като светлина или тънел, нещо като спирала, неможе точно да го обясни. Но не е стигнала до края защото някакъв женски глас и е викал ``ВЪРНИ СЕ... ВЪРНИ СЕ`` и е чувала нещо като не знам точно не песен ами някаква мелодия не точно думи, а сякаш някакви вопли. Докато го пиша отново ме побиват тръпки.

Тя е помислила, че аз и викам, но аз нищо не съм казвала. Разбирате ли, всичко става за секунди и аз не осъзнавам, че тя е можела да си отиде за малко. Майка ми е на 42, тогава беше около 37-напълно нормална жена и не вярвам да си измисли подобно нещо. Човек с такива неща шега не си прави. А и няма как да си измисли цялото това преживяване. После го беше споделила на една нейна колежка. А в къщата където живеем е купена и от собствениците, които са живеели в нея е имало баба, която е баела и казват, че жени които баят взимат лошата енергия в себе си, като лекуват другите. И този глас които я е викал и спасил, може да е бил на тази баба. И че един вид духът ни пази. Повярвайте това не е измислица, а една съвсем реална история. И до ден днешен си го спомняме с майка. Само като си помисля, че съм можела да я загубя ми става толкова мъчно. И се благодаря, че тя още е до мен.

Не знам дали има задгробен живот и как точно стоят нещата след смъртта. Но в 1 съм убедена, че има някаква сила, има някакъв паралелен свят. Има някаква мистерия. Които не го е виждал няма как да повярва, не го обвинявам, разбираемо е. Но на нас ни се случи и знам, че такива неща съществуват. Просто не се говори много за тях, поради причината, че повечето ще те сметнат за луд...


И както сами виждате всеки, описва този тунел, тази светлина... Това не е някаква измислица. Може би ще кажете е това всеки го е чувал и затова всеки описва същото нещо, но ако се разровите, ще видите, че хора върнали се от клинична смърт описват точно това. Няма как всеки да си измисли едно и също нещо.

Надявам се да има живот, не ми се иска след като ни заровят всичко да свърши, а и има ли смисъл. Дано това не е някаква илюзия. Иска ми се да вярвам, че това няма да е краят... Един ден ще разберем.


JG 20

13.   Благодаря първо, че и мен не ме сметнахте за луда създавайки тази статия :Д от всичко прочетено отново се запали интереса ми към тези неща.. моля, пишете каквото знаете... все пак всеки някога ще го изживее това иска или не... дойде ми една мисъл в главата като четох една от статиите... случвало ли ви се е когато сте на място където има починал човек да усещате всичко някак си странно, не само от към вътрешни чувства, дори не и от обстановката, замайвала ли ви се е главата, но не от притеснение? Това от силната енергия на мъртвеца ли идва или как може по-просто да го разберем? Защо ли става така?

14.   абе сега се сетих за една приказка или по-скоро нещо като приказка. Писах коментар номер 3, но тогава вобще не се бях сетил за тая приказка.
Не я помня точно но започва с това как 2 бебета (близнаци) в утробата на майка си, си приказват:

-тук ни е хубаво, но мислиш ли че ще стоим вечно тук?
-не мисля, най вероятно един ден ще умрем.
-и какво ще стане като умрем, къде ще отидем?
-не знам, никой не знае, но се говори, че има задгробен живот.
-ти вярваш ли в него, съществува ли?
-незнам дали съществува, никой не се е върнал да каже, но според мен има и се говори, че е много хубав изпълнен с удоволствия и т. н.

И това е. Сега си приказваме и се питаме същите тия въпроси, но никой не знае със сигурност и всеки си гадае.

но ето след като сме бебета, неродени още и там живеем един живот, после се раждаме и живеем тоя живот, а след като умрем, явно почва нов живот. и така после всичко се повтаря :)

15.   Смешни сте. Живейте в заблуда и се надявайте смъртта да не е краят. :) Ако това ви успокоява...

16.   Мъж съм и не вярвам на такива работи но искам само да споделя! Баща ми беше шофьор и много млад почина, на 15-12-2010г в Алпите изпаднах в страшна безисходица, Тогава само казах(Татко ако ме виждаш някъде от горе моля помогни ми)И повярвайте стана чудо. Още ме побиват тръпки като се сетя! Та не знам има ли някъква сила или не!

17.   Подкрепям мнения 1 2 3 и 4 и ще допълня че ние хората сме енергия и когато ни погребат тялото ни изгнива и си остава там завинаги /докато не се разложи поне/ но нашата душа /енергията/ се преражда в друг човек, може да ни е близък приятел, съвсем непознат и така нататък. От доста време искам да видя какво става след като умре човек, но това никой не може да ни го каже а ние трябва сами да разберем

18.   Смъртта е краят на нашето земно "аз" - спомени, минало, мисли, лутаници - всичко, което ни съставлява тук. Всичко, което сме сега и за което казваме: "Е, не може да няма нищо. Как така просто ще изчезна? " Ам, ей-така, много просто. Изчезваме.
И компютърът - умна машинка, ама като му умре хардът, умира всичко на склад с него.
И при хората е така - умира всичко, което е еманация на човешките органи - на мозъка, на жлезите, и оттам - на биохимичните процеси в тялото. Т. е. - всичко, което вярваме, че сме "ние". Тунела, светлинните игри преди смъртта са плод на острия недостиг на кислород/ въглероден двуокис в мозъка. Вярно е, че, докато спим, ни спохождат странни сънища, но мозъкът е жив. А когато мозъкът го няма - няма ни и нас. При тежки мозъчни заболявания нима човек не губи паметта си? Нима не забравя кой е, кои са близките му, какво е мислил преди два часа? Представете си какво е, когато мозъкът умре...
Да, остава нещо след нас. Вярвам в това. Остава аура, невидима интелектуална и, може би, емоционална обвивка, която ни обгръща. Тя е носител на нашия опит. В нея се отлагат фини частици от нашите мисли и преживявания. Но тя няма нашата памет, както на нас ни се иска. Т. е. - тя не помни, че е била част от Иванчо, който... бла-бла-бла. Тя (тази аура) не изчезва. Не знам какво става с нея. Дали директно става част от някакво прераждане или отива в "отвъдното" и се "гмурва" в някаква обща разумно-емоционална космическа река...
И още нещо - вероятно няколко дни след 'края' голяма част от нас е още тук, докато се разпадне. Както при отрязване на крайник - седмици след това усещането за него остава. Може би и след смъртта на мозъка остава някакво негово ехо, което се разсейва след няколко дни...
Бр-р-р-р :))

19.   Какво толкова "интересно" е, не можах да разбера... Ое древните са го знаели, вие тепърва ще спорите имало ли, нямало ли... Смъртта е само физическа, умира тялото, но не и душата.

20.   Коментар 18 - много песимистично и зловещо. Направо ужасно го описа... еми ок, щом тогава изчезваме и няма нито спомени, нито нищо.. какъв е смисъла на живота? Или просто няма такъв? Има ли тогава значение какво изобщо ще правим или не, какво ще чувстваме ако след "края" се превръщаме в удин умрял мозък и нашата "енергия" без спомени се разнася някъде си? Ако повярвам на написаното от теб, то самата аз бих си теглила ножа още утре примерно, защото какво значение ще има? Тъкмо бих убогатила енергията наоколо със смъртта си..
Тони

21.   Е-хе-е-е, нм 20 :) Изказа се все едно аз съм виновна, че има смърт и че след нея няма розов памук, в който да се търкаляме и да си спомняме какво е било приживе :о)

Разбира се, че има смисъл от живота! И това е самият живот, който няма да свърши с твоята или моята смърт. От твоите постъпки и решения зависи как ще живеят хората след теб. С мислите и чувствата си създаваме енергийно поле, което има своето отражение във вселената. Ама това не означава, че след смъртта ще ни има такива, каквито сме сега. Смисълът е насочен отвътре - навън, а не - отвън - навътре. Ние трябва да пазим живота и да сме отговорни към света около нас, независимо че ще умрем и няма да ни има. Ако изобщо разбираш какво искам да ти кажа...

Само че все трябва да имаме "смисъл", продължение, които да нахранят уплашеното ни его, че непременно ще живеем вечно. Иначе няма сделка, а? :)))

22.   Айде, навъдиха се още професори по темата...

23.   И 100 години да пишем и да предполагаме (защото точно това правим), пак няма да намерим отговора. Просто защото никой не е преживял собствената си смърт, т. е. няма кой да ни каже има ли живот след смъртта или има просто едно... нищо :) Аз лично не вярвам в нищо, което науката не е доказала. Пък и не ме интересува особено да ви кажа. В крайна сметка не е по желание, на всички ще ни се случи рано или късно.

24.   Ще ви разкажа една случка!
Една колежка на баба от фирмата, в която работи разказала подобна история. Тя си имала дете и още някъде на няколко месеца като е било детето, загинало при катастрофа - майката и таткото оживяли. Та нали като почине човек се раздава за Бог да прости. Тя раздавала мляко, бозичка, пюрета т. е неща които се дават попринцип на бебето като е малко и така на 40 ден, на 6 месеца, година и т. н
Докато вече минали около 10 години и майката сънувала странен сън. В този сън тя видяла дъщеря си обаче вече пораснала и тя и казала - Недей да раздаваш такива работи - мляко, боза-неща които са за едно бебе. Виж ме аз вече съм голяма, с друго трябва да черпиш хората на помените! :)
Та това е за хората, които наистина не вярват в такива работи. Е, повярвайте - истински случай!

25.   Няма такова нещо. Това е илюзия, все едно да вярваш в дядо Коледа. Човекът е сътворен от плът, душа и дух, не на празно се казва“предаде Бого дух”. И от псалмите в Библията става ясно, че духът е създаден от Бога, и Бог винаги може да го прибере, тогава тялото умира. А духът и плътта не могат да съществуват един без друг. Всички тези хипотези, които знаем като традиция са плод на въображение и голяма глупост ако питате мен. Не знам в повечето краища на България адетите как са, но в моят край(южният) има традиция на 40-ят ден след смъртта на родственик се прави помен в къщата му, сипва се купа с фасул и се сервира на неговото място т. е. на мястото което е обичал да сяда на масата да се храни, прекадява се с тамян около масата и се пали свещ и се чака да изгори изцяло. Ако свещта угасне преди да изгори до дъно се счита, че духът му е неспокоен и е сърдит за нещо на домашните. Много тъпо нали? А никой не мисли и не търси логическо обяснение защо свещта е угаснала. А за сънищата ни в които присъстват мъртъвците това са плод на угризения, ако имаме някакво прегрешение спрямо тях, наранили сме ги, обиди ли сме ги или породени от това, че просто ни липсват. Преди и аз вярвах, че има живот след смъртта, че обичаните от нас хора са около нас и ни пазят, но с времето пораснах и осъзнах, че това не е така. Когато бях на 12 години, дядо ми умря в ръцете ми в адски мъки, сънувах го всяка нощ и в съня си често ми казваше, че не съм му внучка, че не ме иска, че аз съм виновна, обвиняваше ме че не съм му помогнала и съм го оставила да умре, трябваше ми доста време да осъзная че тези сънища са породени от моите угризения и втълпявания, че умира плътта, но не и духа. Стига глупости:-)търсете логиката в нещата от живота

26.   Добре. Съгласих се с вас - няма задгробен живот. Живеем, или по-точно съществуваме определено време, нещо ни се случва - къде заслужено, къде не.. и изчезваме. Край! Черна дупка. Може и така да е, но пък може да е за добро. Всичката болка, съвест и каквото и да е друго се изпарява заедно с нас. Адът е тук - на земята, а Рай - не съществува. Ние сме експеримент евентуално. Съществуваме и изчезваме, както едно откъснато цвете - отначало младо, после повяхва и накрая отива в боклука.. Телата ни подпомагат почвата - превръщат се в хумус. А духът ни - няма такова неща, това е просто енергия, мозакът умира и това е нашия край. Няма да сме знаели какво сме, кои сме били, без спомени. Просто едно нищо, сякаш никога не ни е имало.
Тони

27.   Светът е повече от това което очите виждат. Не унивайте само защото утеха не сте намерили. Има живот отвъд живота. Няма край в една безкрайна вселена.

28.   Коментар 27 - харесва ми мисленето ти!
Няколко мисли, които ми идват в момента:
Някои неща не могат да се видят, само да се почувстват - като вятъра. В някои неща просто трябва да повярваш, че ги има, дори да не ги виждаш.
Тони

29.   Някои от писалите тук си мислят, че сънищата били д-ва.... На какво? На това, че вие мислите за човека, че жената си е представяла порасналата си дъщеря? Сега остава някой да каже как след смъртта тялото олеква, като това са просто газове. Газовете са същата причина, поради която труповете свистят. А това защо ноктите и космите "растяли" да го обяснявам ли? Внушението е голяма работа. Ако мисли достатъчно време по даден въпрос, човек може да се внуши прекалено много неща и на края да си вярва напълно. Не отричам съществуването на някои неща, но ми е интересно защо винаги се случват на тези хора, които им вярват.
Не зная защо е толкова трудно да се повярва, че сме сами, че сме се появили заради случайно стечение на обстоятелствата и че лесно можем да изчезнем. Всичко, което си мислим, че представлявала душата, според мен, си е просто мозъкът.
Съжалявам, но хората като вас тук, не са причината за напредъка ни. Не търсите обяснението на нещо, а говорите за свръхестествени неща. Едно време така са обяснявали всичко. Със сигурност има неща, които не сме открили. Не използваме целия капацитет на мозъка си, така аз си обяснявам предполагаемите способности на някои хора, но нищо не е доказано. Нито е свръхестествено, нито, обаче, е доказано, което позволява на някои хора да го използват.

30.   Нима не е добре да си писател, или да имаш и творческа мисъл. Ако се огледаш/те, може да откриете че много от сегашните неща, от това което миналото ни е завещало в наследство се за зародило първом в нечий минал ум, от нечия минала представа, или дори сън. Докъде се простира
истината и самовнушението това е трудно да се докаже. Но е ясно, че човешкият мозък е много повече от това което знам за него на този етап от съществуването ни. Има разлика в това да вярваш и да се фанатизираш в определна тема. Колкото до другите, онези неможещи да повярват, те просто се нуждаят от наличие на факти. Но ето тук възниква интересният и парадоксален въпрос. Как един човек който не вярва, в чийто живот не се е намесило нищо извън границите на човешките нормани възприятия. Може да твърди, че живот след смъртта не съществува. Как. Да право на всеки е да има виждане и свое мнение. Но ако този някой не е ставал сам свидетел на нещо повече, как би говорил против съществуването на нещо в което няма личен опит и не е изживял. Другото, ако е замислите, тези невидяли нищо, знаят и разбират от това по информацията която са прочели. Живеем в информациония век, ако ти не създаваш информация само я консумираш. Но тъй като доста не са и изживяли подобни странни неща, опират вижданията си на думите който са прочели от друг. Да, обаче това не би могло да докаже противното, особено опирайки се на фактите и думите който не сме създали самите ние, който не са ни се случили в нашите животи. Хубаво е това съвремие, но размива и много от свободните мисловни карти на хората. Защото води до комформизъм в мненията. И като се спомена миналото, тогава поне повече хората са били естествени, макар и да са имали окултни вярвания. Но днешната наука, се базира на далечния и минал мистицизъм. От миналото полза има. Боравещите с факти и логика, пропускат най-очевидното, да намериш факти против съществуването нещо е лесно. Но има и друга страна, пак логическа, можели да се намерят факти забраняващи съществуването на живот след живота. И често, тази страна на логиката сякаш умишлено се пропуска. Защото няма нищо забраняващо това да го има. Неразбирането на нещо, не значи че го няма. Едно време хората са мислели, че човек никога няма да полети, или излезе в космоса. Но както виждаме днес това е възможно. Още по-преди са гледали на Земята като на център на всичко. Има ли значение какво можем да видим и какво не. Щом е ясно, че колкото и да знаем за света около ни, никога не е достатъчно, за да отговорим на всичко. Винаги, независимо на каква тема, ще има хора вземащи двете позиций, има и няма. Но замислял ли се някой, че може да има и повече от две позиций. Сравнение с вселената, ние всички сме деца. Нищо не е започнало от нищото, но нашите човешки представи все още са в зародиша на израстването си. Обикновенно хората който вярват, или са повярвали в нещо, са били в точното време на точното място са видели или усетили нещо. А има и по-чувствителни хора до възприятията.

31.   Знаете ли, аз писах под номер 12 и ми стана гадно, че съм го споделила, защото както предположих на всеки който му се е случило нещо такова винаги го упрекват и го смятат за луд. Ами представете си, че не всеки, но на някои хора и аз не ,знам защо и по каква причина може да им се случат такива неща. И какво луди сме така ли? Аз не твърдя, че има живот и дали има смисъл в него след смъртта, защото не само аз, но и никoй преживе не знае. Но това което се случи на майка ми, ако искайте вярвайте, не виждам причина да си го измисля. Нито тя да си го е съчинила, кой би си направил шега с такова нещо...

Да, да го чуеш от непознат е ясно, че ще се осъмниш и аз да съм и аз така ще реагирам, докато не видя или изпитам... Тук до някъде ви разбирам. Но да ни обявяват , че сме заблудени... обидно е. Ние сами ли сме искали тези неща, които някои от нас са имали като преживяване да ни се случат?
? ! Наистина ми стана много гадно, че го споделих и повече няма да го правя. Но за себе си научих едно, че въпреки да не разбера дали има живот там някъде - знам, че има някаква сила или енергия не знам точно как да го опиша и нарека. Това нещо съществува. Но това си е само мое мнение от опит по преживяно. Може и просто да ни се иска да вярваме, че след като си отидем това няма да е краят, наистина няма как да знаем, но все нещо сякаш ме кара да мисля, че щом сме тук и сега, то значи все пак може и да има някакъв смисъл в това. И все пак лична теория :)

JG 20

Модератор: Оправихме грешките, а и те не бяха толкова много! :))

33.   Много Ви благодаря, за труда, който сте си направили, мили модератори, оценям жеста и вниманието Ви.

35.   Ами вижте - не е толкова важно кой от вас какво си мисли в стил "5 за 4" и в какво "вярва" или не... Знаем, че всички сме много силни на празните приказки, на кръчмарските разсъждения и на непроверените предположения. Много по-важното е кой от вас би предприел КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ за да си изясни в действителност ситуацията, става въпрос за дългогодишни, целенасочени действия, с цел изясняване на истината, каквато и да е тя, а не за общи приказки от сорта на "ами то никой не се е върнал, да ми каже... "
Хипнотерапевт съм и от 4 години практикувам хипнотична регресия - това е много дълбоко състояние на транс (делта ниво), където логичния/критичния ум е напълно изключен и човек няма никаква възможност да излъже или да изшикалкави нещо, дори и да иска. В кабинета ми съм връщал десетки клиенти към минали съществувания, и още по-интересно - към преживяванията им между отделните животи, където животът им се анализира от по-високопоставени духовни същности. Отначало и аз бях силно скептичен, но когато хора с най-различни вярвания, професии и социално положение започнаха да разказват почти едни същи неща (разбира се с някои индивидуални различия), съмненията ми се изпариха само за няколко месеца.
Та вярвайте в каквото си искате, но все пак си имайте едно на ум, че сегашните ви постъпки, действия и решения МОЖЕ да бъдат оценявани по достойснтво един ден...

36.   Всичко е една програма, преди да се роди човек му се прожектира целият живот, след това всичко се изтрива, за това имаме усещането за Дежавю. След като умрем отново целия живот се прожектира на лента, преди да започне отсъждането на греховете и съдбата му в следващият.

37.   Много далеч сте от истината. Докато четох някои коментари ми стана много смешно. Дано да осъзнаете истината някой ден. Мислете и разсъждавайте и не вярвайте на лъжите, които ни се натякват по телевизията и на всякъде където се обърнеш. Знайте, че Бог дава информация, а дявола дезинформация.

38.   Чичко Рей, 35, разпознат си.

39.   Здравейте, благодаря на създателите на сайта и за интересната тема. Харесват ми също и коментарите. Аз лично вярвам, че човек се преражда много пъти. Има само смърт на тялото, външната обвивка, душата остава и влиза в друго тяло, но не случайно и е по нейна воля, но и по строги закономерности, които са математически изчислени. Имала съм вътрешни преживявания, за които ще разкажа друг път.

40.   Че защо ще разкажеш друг път, разкажи го сега, ще бъде интересно.

41.   Как може да вярвате в прераждания? Това е най-голямата лъжа... не чакай на първо място е лъжата за извънземните и после за преражданията. А това което сте написали за сънната парализа, това е истина, но да ви кажа че с това шега не бива. Ще ви разкажа набързо една история, която ми се случи.
Една сутрин аз си спях, но някак виждах какво има в стаята. Не знам как се получи и дори не съм го искала. Дори не осъзнавах че се намирам в такова състояние. Но видях в отражението на гардероба, някаква черна сянка, която беше над мен. Не знам защо, но не обърнах голямо внимание, въпреки че ми изглеждаше странно тази сянка и някак си се движеше. След това чух някакъв мъжки глас, който беше ужасен и ме питаше нещо, дори ми казваше името. Аз не му отговорих защото се чудих какво значи това, а този глас продължаваше да повтаря въпроса, но все по високо и някак си ядосано говореше. И после усетих как нещо ме хваща за главата и за краката и започна да ме тресе... Опитах се да се отдръпна, но не можех да си движа тялото, опитах се да извикам, но не можех да говоря . Нищо не можех да направя. Но тогава се сетих да кажа наум " Боже помогни ми ", но нищо не стана. Тогава наум казах " Исус Христос помогни ми! " и тогава изведнъж се събудих и за един миг се успокоих. Огледах се в стаята ми и всичко беше наред. Аз вярвам, че Исус Христос ми помогна.
Сигурно вече разбрахте, че аз съм вярваща и вярвам в Исус Христос. Искам да кажа това, не за да споря. Дори и да не ми повярвате, не се опитвайте да ме съдите, защото всеки си има мнение и аз си изразих моето. А щом вярвате в прераждания това е ваш избор и не се опитвам да ви променям мнението, така и вие не се опитвайте да променяте моето, няма да успеете.
Относно темата, след смъртта, който не е повярвал в Исус Христос и че той е Бог, ще бъде съден според делата му. А останалите, ще живеят за винаги с Него и няма да видят втората смърт. Хора замислете се и не вярвайте в лъжи, тяхната стратегия е 80% истина и 20% лъжа, която може да те погуби. Мислете преди да вярвате.
И сигурно сега ще има хора, които ще кажат " Щом има Бог, защо се случват толкова лоши неща по света. " . Ще се опитам да ви отговоря най-точно: Защото светът се управлява от сатана и кара хората да правят войни. Това е общо взето... по-добре да не навлизам в подробности.

43.   Искам и аз да добавя моят коментар. На 29. 12. 2011г почина близък човек. Погребението му бе на 30. 12. 2011г но негови близки ме спряха да отида. После сънувах сън че починалият ме вика ела на гроба ми запали ми свещ поднеси ми цветя. Не ми бе изобщо до Нова година защото не се чувствах добре. Мина Новата година и на 1 ян 2012 г се събудих но ми се виеше свят още повече не ми бе добре... Отидох в църква взех си осветена вода. А после отидох да търся къде се намира гробът му и си последвах съня-открих го къде е. Но 2 часа се лутах между гробовете за да го открия. Опя го и поп оказа се че не е бил опят. А докато не отидох на гроба му имах високо кръвно. После нещата се нормализираха но вярвам че има нещо след смъртта.

45.   Не знам дали има живот след смъртта, но съм по-склонна да вярвам. Единият ми дядо почина преди 7 години, а другият 1 година след него. Мина доста време след смъртта им и всички роднини казваха, че ги сънуват доста често, само аз обаче не бях сънувала никой от тях, а много исках. След време обаче сънувах единия, този който почина пръв. Сънувах, че с роднините се бяхме събрали в една стая, а аз бях отишла за нещо в друга стая и дядо ми лежеше на леглото и щом го видях много се зарадвах, защото си помислих, че по някакъв начин се е съживил, а той ми обясни, че се е върнал само за малко и след малко изчезна отново.. друго не помня от съня. Мина пак доста време и го сънувах отново, но този път беше заедно с другия ми дядо, общо взето сънят беше доста объркан, но отново се бяха появили за малко.. и това не съм го сънувала веднъж.. тези сънища ме карат да се замислям, че наистина има задгробен живот или нещо такова :)

46.   На "онзи свят" единствени не се събират майка и дъщеря поради силната връзка... Дали е така? Разделени и в двата свята :/

47.   Не знам за живот след смъртта но че след смъртта остава енергия или нещо от този род съм сигурна. Инженер съм и като дете не съм водена на църква от родителите си. С една дума - очи да видят- ръка да пипне е боло разбирането ми - до преди 14 години... Синът ми умря на 25 при не-щастен случай - единствения... Светът за мен се срина... реших да умра. Приготвих си каквото трябва - написах и завещание - до 3 часа писах.... Легнах си спокойна... не ми пукаше вече. През ноща излязах от тялото си -летях в тъмнина и след тъмното видях светлина - ясно с виждаше триъгълник и бариера... не ме пуснаха след бариерата.... борех се да мина- молих се.... Върнах се и с се събудих с края на окото си видях моето момче - седеше изправен до леглото ми - и чух в главата си - Мамо ако направиш това което си намислила - никога няма да се видим. Станах ужасена -това вече беше прекалено... реших да не рискувам и ето ме още съм жива...

49.   О, от последния коментар изтръпнах! Аз именно защото потвърждава теорията ми (тя не е и моя, а на много хора, занимаващи се с духовни учения) че самоубийците биват отхвърлени ''там'', защото самоубийството се счита за по-голяма грях, грешка, или както желаете го наречете, дори от убийството. Обречени на самоизолация и разкаяния за (не)свъшеното в настоящия живот, те чакат своя ред.. Но това става трудно и тежко. Не го пожелавам никому. Недейте, хора, не правете такива грешки! Каквото и да става, обърнете се за помощ, ако не ви понася живота, но не бягайте от него!

50.   Не точно н 49, след сaмоубийството следвa "лечение" и връщaне обрaтно в следвaщо прерaждaне. Сигурно си чувaлa хорa, които дa кaзвaт "не, че ми се умирa, просто не ми се живее", ей тaкa, дори без причинa някaквa.
Или хорa без никaкъв интерес към нищо, не искaт дa живеят, могaт и искaт дa "умрaт", но не го прaвят, не от стрaх от смърттa, a кaто че "нещо" не конктретно не им позволявa. Стрaх някaкъв, но не от смърттa...
Товa сa хорa сaмоубийци, които сa били върнaти обрaтно. Зaтовa и не се срещaт с близките си. Предполaгaм, че в случaят нa н 47 е имaл в предвид, че ще слезе в по- долно ниво мaйкaтa.

51.   Аз не вярвам в прераждането. Характерът се онаследява, но душата на човек е различна. Аз си вярвам, че след като ни спре сърцето и настъпи смъртта, душата ни следва пътя си, както е описано в Библията-или в рая, или в ада.

52.   Много интересна тема! Лично аз вярвам, че душите се прераждат, а тези тела ги сменяме и те са ни временни физически тела. Нещо като все едно да си представиш, че си един робот и му управляваш биологичното тяло. Понякога усещам как някак си ме влекат някои неща странно, все едно в друг живот също съм ги правил. Вярвам, че душата е вечна. Последно прочетох книгата Пътят на душите и мисля, че е много смислена и се надявам да не е измишльотина.

53.   Здравейте. Вярвам в живот след смъртта. Тази моя вяра не е свързана с конкретни случки, а се базира на вътрешно усещане подплатено с достатъчно прочетена литература по темата. Единственото, което изключително много ме притеснява е дали ще бъда след смъртта си заедно и завинаги с изключително скъп за мен починал. От това, което съм чела разбрах, че според-зависи всяка душа отива на различно ниво, и ако дадена душа те посрещне след смъртта ти това не означава, че ще попаднеш в нейната група. Другото, което силно ме притеснява е защо вече четвърти месец не мога да го сънувам. Тази негова липса в съня ми ме досъсипва. Приживе имахме невероятна връзка помежду ни, любовта ни беше много силна и взаимна. Винаги съм знаела, че това това не е случайно, че най-вероятно това са души близнаци. Живея защото ме е страх, че ако посегна на живота си има вероятност никога да не го видя. Вярвам в задгобния живот. Вярвам и в знаците. Трагедията, която ме сполетя е свързана с и други потърпевши. Всички ние близките им получихме знаци, които за съжаление не сме разчели. Това последното напълно ме убеди в съществуването на висша сила!

54.   Повярвайте хора, има нещо. Доскоро и аз не вярвах, но откакто почина майка ми повярвах. За себе си се убедих. Не искам да споделям с никого, защото е много дълго за разказване и не искам да ме мислят за изперкала. Не гледайте с насмешка и упрек на тези които вярват в нещо. Един ден като мен ще се уверите и ще повярвате.

55.   До номер 54
Споделете моля Ви, тук сте анонимен (анонимна) и няма защо да се притеснявате, че някой би реагирал с насмешка.