Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Откъде пък го измисли това, че е модерно да си лицемерен? Не съм съгласна. В тези неща няма модерно и немодерно. Или си лицемер, или не си. Че има лицемери в изобилие, това е ясно, не си открил/а топлата вода. Но човек трябва да се приспособява някак. Както и да е, трябва да имаш все пак някакви допирни точки с обществото, защото иначе автоматично изхвърчаш от него. Пак може да си различен/а, както обичате да казвате, но не прекалено, т. е. всичко в границите на нормалното.

8.   Номер 7 - да те питам(дано се върнеш да ми отговориш) - ти как ще се приспособиш в едно общество на алкохолици, "кифли", интересчии, наркомани, и какви ли още не? Ще пиеш с тях, ще се друсаш с тях, ще ги използваш на свой ред ли? За какво човек трябва да е фурнаджийка лопата и да се нагажда към всеки какво му е удобно? За какво иначе - "изхвърчаш от обществото"? Защото мислиш с главата си ли, или защото си искрен човек с ценности?
Аз лично също наблюдавам тази тенденция, че хората стават все по-самотни. Не сами, а самотни- има огромна разлика. Има едно клише, че може да си в стая със сто човека и да ужасно самотен. Правилно, който не го е изпитал на главата си, не знае какво е.
Колкото до това дали агресивните и тези, които са "модерни" и се лансират в днешното общество създават т. нар. аутсайдери- мисля, че донякъде вината е тяхна. После вината може да се корени наистина в родителите, училището като институция, в градския транспорт, в глобалното затопляне- от къде да знам точно къде? ! Но фактът си е факт - има много хора, които не искат да общуват. Няма да скрия, че и аз спадам в това число и веднага ще кажа точно какво ме отказа....
Забелязвате ли, че колкото повече пораствате, толкова по-неискрени ставате? Ако на 10 сте казвали на приятелката си :" Много си дебела в тази рокля", то на 15 сте казвали :"Стои ти горе-долу добре", а на 21 направо си казвате :" Супер е, купувай я! ", а не мислите това. За това детските отношения са толкова чисти и за това в детството си имате значително повече приятели. Я кажи на момиче на 21 директно, че е като слоница в роклята и гледай какво става после... Това беше може би неуместен пример, но показва един от проблемите- неискреността в общуването. Ето това ме отказа мен, просто не обичам да лъжа.
Другото беше горчив опит, натрупан с годините. Някой плете интриги, друг спи с гаджето ти, гаджето на свой ред лъже майсторски, после идва някой и те утешева като търси интереси, после някой те използва за нещо... И аз си казах - до кога? Я си гледайте работата всички... И така..
Прекалено дълъг стана този пост, но някак темата ми бръкна под кожата...
Жена на 21

9.   ОТ АВТОРКАТА:
Номер 6 - Съгласна съм с теб но до някаква степен. Родителите имат вина да кажем 60% от личността на детето. Възпитанието, общуването с тях, и много други неща играят голяма роля в изграждането на детето като личност.

Номер 7 - Това беше най-подходящата дума, която ми дойде на ум. В омразния ми клас и всички други хора, които наблюдавам или познавам, виждам голяма доза лицемерие. Не знам дали българите са такива или светът е станал такъв, но ако не си лицемерен, гадняр, който да унижава, нямаш място и не можеш да и намериш мястото, за да продължаваш да се развиваш, общуваш. Просто ти се убива желанието.
Преди си имах приятели, но в място като в училище, никога не бях амбициозна, контактна. Това ми тежи сега, защото продължавам да съм такава и нямам нито един приятел.
Надявам се, да се оправя. То всъщност съм си наред, просто не мога да търпя простотията.

10.   Здравей. Повдигнала си към аудиторията, страхотни въпроси. Но преди да започна, ще ти кажа че от собствен опит, разбрах, че който няма мнение по такива теми, и десетки да се изпишат, пак няма да се замисли. А някой, дори и знаейки причините, ще подминат темата. Защото така оцеляват в света, като подминават съвестта си и морала си.

Ако си сложим розовите очила относно себе си, и станем самокритични, тъй като е на мода критичността и себичността. То без да се замислим, ще кажем, ами всеки изолиран "аутсайдер" си е виновен сам, че е такъв. И наистина, като погледнеш, от десет човека, 8 или 7 ще следват този принцип. Защото им е по удобно. Има известна истина. Но с какво един човек може да е виновен че е сам, че другите странят от него. Това си е предрасъдство. Тук, ще се наместят мислите на някой. Ами тя/той сам се отцепва от другите. Ама как да не се отцепва, примерно, ако е срещал/а, само подигравки и неразбиране от другите, как. А живота й/му, е тежък, има да кажем повече тъжни спомени отколкото щастливи. Нима мислите вие, които съдите тези хора, че те искат да са такива. Не, не, те не искат. Но никой не се и опитва да ги разбере, поглежда се примерно само външния вид, и веднага, се изготвя преценка за човека. Не сте ли чували, че тихите води са дълбоки. Външността, никога не показва вътрешноста.

Ако си сложим ръката на сърцето, махнем очилата, и се погледнем в огледалото, ще трябва да си признаем, че сме хора, дори и вие, които пренебрегвате по-затворените
икато неизлечимо болни, и ги наричате "аутсайдери". Ами и ако вие бяхте на тяхно място, какво щяхте да направите? Основен принцип на хората е избери по-лесното, не само в пътя, а и в живота. Но понякога, да избереш по-лесното, значи да изпуснеш по-красивото. А за "асутсайдерите" вие не си задавате въпроса, заща са такива. Не усещате, че разликите между вас отворените и тях затворените. Е средата в която сте израснали, както и това, че те имат по ниско самочувствие. Очевидно са търпели повече лишения от вас. А при вас, доминатно е станало егото. Да си мислите че всеки ви е длъжен, или поклонник, за това което сте. Кога ще разберете, че не е важно, колко хора познаваш, а кои са ти приятели. Какво ако познаваш 500 или 1000 човека, те какви са ти, никакви. Дори няма да те знаят. А онези наричащи ги "аутсайдери", не се нуждаят от 100 човека, а дори само от един който да ги разбира. И така, сваляйки предпазните очила, можем да кажем, че те не са си виновни, че не са приети от другите. Другите са ги отписали от рано, дали за да не ги вижда никой с тях, или защото се чувстват повече от тях.

Така че, да, хората са станали крайно лицемерни, егоистични, материални. Защото така им е по-лесно. Наранят, за да не бъдат наранени. Обиждат за да не бъдат обидени. И по този начин, прикриват собствените си слабостни. Защото ги е страх, да бъдат каквито са. Предпочитат да живеят слагайки си маска. Да се възползват от тях и още как. Не наранят като тях, а само ранимите, знаят че няма да им отвърнат и да се защитят.

Може би щеше да е по-добре, ако по ранимите, затворените, се стремяха да общуват повече. Отблъскват ги, нараняват ги, тъй като ги нямат за хора, защото не ги познават. И не са като тях. Но това не значи, че трябва да бъдем, груби и жествоки с тези хора. Те просто са по чувствителни и ако ги опознате, ще видите че са чудесни хора.

В една моя тема, и аз си задавах въпросите за подобни проблеми.

"http://spodeli. net/4/story-20938. html"

Към авторката, харесва ми стила ти на изразяване, и мислите ти. Звучиш като разумна и интелигентна. Би ми се искало, ако имаш желание, да си попишем. Мейлът ми е
*******.


~winterfire~


Модератор: Не публикуваме лични данни.

11.   Божее, много си права и съм много съгласен с теб. Ако искаш си остави мейл, ще ми е много приятно да си пишем :)

12.   Към модератор/и, тук няма лични данни, а един мейл, понякога трябва да се правят компромиси. Хубаво изтрихте мейла ми, но защо, изтрихте и следващата информация след майла ми. Авторката е интелигентна и сама може да реши.

Към авторката, харесва ми стила ти на изразяване, и мислите ти. Звучиш като разумна. Би ми се искало, ако имаш желание, да си попишем. Мейлът ми е името на ника ми, подписа ми, без страничните "~" и е в пощата на abv.bg. Или да оставиш ти имел. Ако искаш виж една от мойте теми, там съм оставил и мейла си, в началното си мнение.

http://spodeli.net/4/story-16446.html


~winterfire~

13.   ОТ АВТОРКАТА:
Хаха, радвам се, че съм ви се сторила интелигентна. Очаквах кофти коментари, защото съм свикнала хората да не ме харесват. Сигурно занижената ми самооценка не си личи чак толкова, и по-добре.
Последна година ми е в гимназията и повечето хора, които ме знаят, включително класа и учителите ми са на мнение, че страдам от комплекс за малоценност и не знам си какво още.
На всичкото отгоре скоро моя учителка ми каза пред всички разбира се, че трябвало да ида на психолог, и че съм саможивник. Хаха... това не ми се струва много нормално. Според мен главната й цел беше да ме обиди, и всички да ми обърнат вниманието, което тя така ми е отделила. Поласкана съм, ама нямам нужда от вниманието й. Адски съм бясна. Мразя се. Мразя живота си. Мразя се за това, че нямам смелост да се изправя пред всички и да им кажа какви боклуци са. Тая женица както много други като нея, тъпчат като видят някой по слаб, и това е, защото те са слаби и искат да изпъкнат. Колко жалко. Същата тая жена веднъж ме викна и ми каза, че трябвало да се променя и да се приобщя към класа ми? Защо аз трябва да се променям? Не трябва ли повечето хорат в БГ да се променят, че много боклуци се навъдиха. Значи, ако тръгнем да мислим по нейната логика, ако боклуците са повече на брой от интелигентните или нормалните да кажем, и ти трябва да станеш боклук? Така ли? Това ли е рецептата да живеем правилно и еднакво?

Охх не мога да си намеря място. Много ми е ядосано. Потресена съм от повечето хора тук. Единствената ми надежда е да се отворя един ден и да им го кажа на всички. Дано ми се отвори възможност да отида в чужбина и дано там не срещна такива хора, с каквито се срещам всеки ден.

14.   Усещането за самота е не само неприятно, мъчително изживяване, но носи вреда на здравето ни не по-малко от тютюно пушенето. Всеки е опитвал горчивия вкус на самотата. Песимизмът и скуката са нейни неизменни спътници. Не е никак лесно да се чувстваш сам, неразбран и потиснат. Не е задължително самотата да бъде физическа, психическата самота е не по-малко болезнена. Когато усещането за самота е краткотрайно, не вреди на здравето, но продължителната самота може да се отрази негативно и на психическото, и на физическото ни здраве. Човек не е самотен, когато остане сам, самотата е по-скоро усещане. Хора с малко социални контакти не значи, че са самотни. Някои хора са по-малко социални и не изпитват нужда от активно общуване, за тях един или двама близки са достатъчни.

Човек може да е заобиколен от близки и приятели, но по една или друга причина пак да се чувства самотен. Самотата не се определя от броя на социалните контакти, тя е усещане, че никой не те разбира, никой не те подкрепя, никой не се интересува от теб.
Продължителната самота може да доведе до депресия. Когато дълго време човек е самотен и няма контакти с други хора, може да възникнат трудности при общуването, понякога се появяват дори и психологически проблеми, но това невинаги се случва. Проучванията сочат, че при много корабокрушенци, които са прекарали дълги години в самота, не са установени никакви проблеми от психологически характер. Понякога самотата е желана, хората на изкуството изпиват нужда да останат сами, за да се съсредоточат и да творят. Останал сам със себе си, човек се концентрира по-добре, при умствен труд и творчески начинания тишината и спокойствието са необходими. Неполезна за нас всъщност е нежеланата самота, тази, от която човек страда, усещането, че си сам и няма с кого да споделиш проблемите си.
Мъчителното усещане за самота според специалистите е не по-малко вредно от тютюнопушенето и наднорменото тегло. Причина за самотата може да е някакъв психологически проблем, прекалено чувствителен характер, търсене на идеални взаимоотношения, ниска самооценка, ниско самочувствие. Прекаленият егоцентризъм, недружелюбният характер, склонността да се нараняват околните също може да доведат до изолация. Каквато и да е причината за самотата, консултацията със специалист е необходима. Самотата води със себе си песимистични мисли, отчаяние, често в нея има и страх. Самотата е душевно затваряне, страх, че си безинтересен и излишен. Човек е социално същество и в зависимост от индивидуалните качества изпитва малко или много нужда от контакт със себеподобните.
Потребността от общуване е заложена у човека
Страхът, че другите няма да ни приемат добре и ще бъдем отблъснати, отхвърлени, може да доведе до избягване на контакти с околните. Потребността от общуване е заложена у човека. Бягството от проблема само може да го задълбочи, позитивната нагласа, положителното мислене, както и усилията за развиване на социалните умения са стъпки по пътя към добрата комуникация. Краткотрайната самота, която ни е необходима да обмислим нещо, да изпълним дадена задача, която изисква съсредоточеност, концентрация, е от полза, но продължителното уединение е нежелателно. Продължителното усещане за самотност вреди и на душевното, и на физическото здраве. Изследванията сочат, че хората, които живеят в социална изолация, са много по-чувствителни към стреса, рискът от сърдечни заболявания при тях е много по-висок. Самотата може да доведе до депресия, социална фобия, невъзможност за установяване и поддържане на социални контакти. Човек започва да се чувства непълноценен, различен от другите, често налице е ниска самооценка.
Усещането за самота е вид стрес
Усещането за самота е вид стрес, с времето може да доведе дори до високо кръвно налягане. Ако сме предразположени към сърдечни заболявания или страдаме от високо кръвно, най-добре е да избягваме продължителната самота. Социалната изолация може да доведе до наднормено тегло, самотните хора отслабват много по-трудно в сравнение с тези, които нямат усещане, че са сами. Хората, които страдат от самота, по-често посягат към тютюнопушене и употреба на алкохол, по-рядко се занимават със спорт. Самотата понякога може да е много мъчителна и да доведе до мисли за самоубийство. Статистиката сочи, че над 99% от хората, които са решили да сложат край на живота си, са живеели самотно и са се чувствали безполезни. В напреднала възраст самотата може да доведе до отслабване на паметта. Самотните хора нерядко имат проблеми със съня. Често те се срамуват да признаят, че страдат от самота. Те предпочитат да прикриват проблема си и трудно биха го споделили. Когато ни измъчва усещане за самотност и сами не можем да се справим с неприятното чувство, най-добре е да се обърнем към специалист.
Отглеждането на домашни любимци помага срещу самотата, положителното им влияние върху психиката е доказано. За да има желаното въздействие присъствието на домашния любимец, необходимо е да има емоционална привързаност между нас и животинчето, не можем да се надяваме на положителен ефект, ако само го храним безчувствено.
Всеки човек трябва да живее пълноценно и да се радва на живота. Емоционалната болка от самотата е не по-малко болезнена от физическа болка. Самотата е негативна емоция, с която не бива да се свиква. Самотата не се лекува със затваряне в себе си и бягство от действителността, необходимо е да активираме желанието да общуваме с хората около нас.

15.   номер 7, говориш пълни глупости.
Как така да съм различен, но в границите на нормалното?? Да имам поне някакви допирни точки с другите от обществото??
Как така, като ги мразя тия кифли, чалги, поп песни по MTV и турски сериали по BTV?
Рап музиката умре.
Wiz Khalifa, lil wayne, t-pain и pitbull ли да слушам??

Първо- Чалги, турски сериали, алкохолизъм-героизъм, наркотици и безразборен секс- тва са пълни глупости за мене.

В днешно време музика няма. Тва дето го слушате по MTV се нарича Mainstream, а мейнстрийм, това е най-тъпата музика в цел свят, един вид американска чалга.

Кино- кво да гледам? некви пародии на Роки, в които участват и се бият роботи?

Всяка една комедия се разправя за това, което ни заобикаля- секс, наркотици, алкохол.

Сценаристите си мислят че ще се засмея на това, че некой е повърнал след 2 бири?
Ами не съм от ония деградиралите в обществото, които на такава сценка например биха се и напикали от смях.

В днешно време, хората не знаят кое е качествено, оригинално, смешно и яко.
Обикновено, всички се кефят на тъпотията, и наистина е така.
Те не могат да вникнат в смисъла на някоя песен, която не е, например, за повърхностни хора.
Днешните младежи, само повърхностно могат да мислят, не обичат да си затормозяват мозъците, а като че ли и не могат.

И като гледам-винаги най-доброто е подценено.
Ето, а аз се чудих защо си нямам и не съм си и имал приятелка и защо Господ си прибра, например, великия Nate Dogg-защото нема смисъл вече, хората пеят вече с програми и на тия днешните младежи, това им харесва, те просто не разбират и нямат вкус. каквото им пусне MTV-това слушат.

Така че - да, аз съм аутсайдер, защото ние аутсайдерите, сме хора със вкус и не чакаме MTV да ни пусне "клипа на новата песен" на Еминем "I need a Doctor" която излиза 3 месеца след като е издаден албума му, та и повече.
Ние, аутсайдерите, отдавна сме му преслушали тъпия поп албум и 1 месец преди всички, знаем за тъпата му песен с Риана и сме разочаровани просто, от тва което е направил и продължава да прави- Поп музика. Mainstream...

16.   БРАВО!!! Кажи им за музиката и за киното, лошото е, че няма да вденат!!!

17.   Така е, хората не са добри, лицемерни са и гледат само себе си. Но това какъв си ти зависи предимно от теб - характер, самочувствие, реална оценка за нещата.
Например аз като дете (1ви - 7ми кл) бях тормозена от съученици, нямах приятели. Бях сама и самотна и това много ме мъчеше дори и като до голяма. Малките деца в у. ще са мн гадни, държат се ужасно, агресивни са и с нищо не можеш да ги спреш почнат ли веднъж да те обиждат.
Спрях да се чувствам самотна и депресирана когато имах занимания сред хора (тренирах колективен спорт, след време започнах работа с много колеги) просто да са около мен, да разговарям и да се срещам с тях без да са ми приятели.

Не се сприятелявам, не мога да общувам със всеки спокойно, срамувам се често - такъв ми е характера, но не се възприемам като аутсайдер, повечето от околните също имат добро мнение за мен. Не трябва да те интересува дали те харесват или не, за напред ще срещаш мн хора, у-щето ще свърши, ще дойде време за университет, работа, нови хора, нова среда. Колкото повече време минава, толкова повече, "вървежните" с якото самочувствие пропадат и осъзнаваш, че ти си много повече от тях.

Зачетох се в коментара на номер 8
"ти как ще се приспособиш в едно общество на алкохолици, "кифли", интересчии, наркомани, и какви ли още не? Ще пиеш с тях, ще се друсаш с тях, ще ги използваш на свой ред ли? За какво човек трябва да е фурнаджийка лопата и да се нагажда към всеки какво му е удобно? За какво иначе - "изхвърчаш от обществото"? "

Не разбирам ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИСПОСОБЯВАТЕ КЪМ ТЯХ? С такива хора нямате работа, не е нужно да се приспособявате съм боклуци. Това НЕ е обществото, това са хората които сега, тази година или 3 те заобикалят, твойта временна среда. И нима трябва да се друсаш, да си провалиш живота, за да си кажат някакви си наркомани, кифли или простаци, че не си бил сдухан?

Около повечето от нас преобладават, това не значи че не трябва да общуваш с тях-напротив няма лошо, но не и да им подражаваш. Всички пушат - хубаво, ти стой при тях и си яж сандвича, примерно, но не пуши. Яко се друсат - техен си е живота, говори, разпитвайги и ги наблюдавай (стига да ти е интересно), но не пробвай нищо!! Не учат, не ходят на у-ще или на 15 момичетата ходат с 1 тон грим... Не се подлъгвай ще съжаляваш, не ти трябват такива "приятели", те ще дърпат само надолу. Имай свой цели и желания занивай се с тях, след време ще си благодарна и горда със себе си! И запомни, че идват и си отиват, днес са гаднярите, но след време около теб ще са други, различни хора, с които може да се сприятелиш, околните не са света!

18.   Към авторката.

О, не бива да си настроена към очакването само на отрицателното от хората. Разбирам те. Ако си видяла мойта тема, ще знаеш, че аз преминах през нещо подобно на твойто. Знам, какво е да не те разбират и да не те харесват. Но знаеш ли, те губят, защото никога няма да видят че под тази ти различност се крият едни прекрасни качества и личност. Те сами си го правят. Аз не смятам, че трябва да се променяш, а да продължиш да бъдеш себе си, като се развиваш и не позволяваш на грубияните, да те пречупят. Не са ни създавали във фабрика, нито изливали по един общ клъф. Ясно е, че всеки човек притежава своя личност, но за масата, е по-лесно да не толерират различността.

Мястото ти е, до хората които ще те разбират и държат на теб. И там където живееш, също има такива хора. Но са размесени, разредени сред масите еднаквост. И си е цяло чудо, пътищата на така наречените индивидуалисти, да се пресекат в живота. Отвреме на време се слува. Горе главата, надежда има винаги :) Продължавам да съм на мнението, че ми хресва стила ти на писане. Струваш ми се много интересна и приятна личност. Може би затова ти предложих да си пишем.

Номер 14 е дал/а, отговор на някой от видните въпроси, какво и защо. Но не е отговорил, на "как". За жалост, да знаеш, какво и защо, пак не помага, само разбираш, че ако си затворен/а, и имаш конкретните симптоми, то си зле. Но как да преудолееш трудността.

Не мога да се съглася, че човек когато бил сам, не бил самотен. Нали се сещаш нужно е уточнение какво е да си сам, какво е да си самотен. Сам е човек, който не среща подкрепа в другите. Не може да разчита на тях. Но все още не осъзнава липсата си. Сам е определение към физическото естество. А щом този човек осъзнае, липсата си, тогава вече е самотен.

Самотността, може да се раздели на три основни вида, психическа, емоционална и физическа (телесна). А те на подвидове, в зависимост от какво ни е нужно. Защото човека е роден за да общува, общуването се споделяне, изгражда атмосферата необходима ни за правилно развитие и изграждане на личността ни.

А как, да победиш отчуждеността си, и депресията. Като опознаеш себе си, едва когато се познаваш, ще знаеш и какво може да те промени. Ще знаеш къде да търсиш това което ще те промени. И докато се стремиш, дори и да не достигнеш целта, пътя който ще изминеш ще те промени.
Оновата е безгранично търпение, отдаденост към нещо по-добро. До срепен на пълно доверие в себе си и възможностите си. Кажеш ли край, да е край, кжеш ли начало, да е начало, и да не се отклняш от желаният си. Да овладееш стихията вътре в теб.

Но какво общо има депресията с темата, или самотта. Тук става въпрос за напълно преднамерените отношения на хората към избран, нарочен несъзнателно друг, на който да изливат предрасъдство. С който да си играят и занижават самочувствието му, за сметка на своето.


~winterfire~

19.   ОТ АВТОРКАТА:
Номер 18: наистина си надникнал добре в проблема ми.
Най-много ме боли от социалната ми отчужденост. Отчуждена съм от самата себе си и близките си. От всичко и всички и това продължава от години. Не знам как да се преборя с това. Може би трябва да започна да се обичам, да разчитам на себе си, и да приемам хората такива каквито са? Много съм объркана. Ако начинът да пребориш борбата, която водиш вътре в себе си, е да откриеш себе си, при мен няма да се получи. В мен живеят няколко личности, които са пълни противоположности. Имам и най-различни интереси, които са пълни противоположности също.
Дали не съм в криза на идентичността? Или наистина имам някакъв псих. проблем? Или просто съм по-чувствителна. Ако е последното, дано някой ден стана пълен непукист. Никой не заслужава да си му предан, добър, или ангел слязъл от небето. До миналата година имах един период, в който проявявах желание да се занимавам някой ден с благотворителност, да помагам на хората, че дори да се опитвам да им решавам проблемите. Хахаха аз своите не мога да реша, какво остава за другите. Какво да се прави, глупава и незряла съм за възрастта си. Дано порасна някой ден и дойда на себе си, че имам нужда. Искам, не искам, ще се наложи да приемам хората такива, каквито са, но е адски трудно. Не знам дали ще се справя. Надуша ли лицемерие или поредния конфликтаджия, бягам. Май съм прекалено страхлива.

20.   Към авторката.

Ами да, до някъде надникнах в проблем ти. Но в по-голямата част, просто казах през какво и аз преминах. При мен също има нещо като отчужденост, но днес вече е по-малко. Защото живях дълго, години, с вътрешните си тревоги и страхове. И направих първата стъпка, не си упорствах, а си признах че имам проблем. Въпреки, че проблема не беше само до мен.

Да нужно е да се хресваш каквато си :)

И аз имам много интереси, но се научих да ги съвместявам. Ммм, интересите са отражение на личността ти. В действителност имаш една личност, но не я обхващаш цялта с поглед, винаги съзнаваш наличието и присъствието само на определени страни от нея. Напълно нормална си, но както сама си каза, си объркана. Щом си задаваш такива въпроси, значи вече си в опознаване на себе си. Според мен не си глупава, а умна, само умните хора се подценяват. Ще ти издам една малка тайна, няма човек който да знае какво точно иска :) Защото не сме видяли всичко, не знаем какво ни предстой и с какви изненади ще ни дари - живота. Разбира се, ако пойскаме нещо, е хубаво да не си изменяме желанията. А страха с времето отшумява, когато повярваш в себе си, че можеш да се справиш, когато откриеш хубвите неща в теб. Тогава ще изпиташ желание да се защитваш, ще имаш по-силна воля, и страха ще намалее.

Само не разбрах, тъй като не спомена нищо, имаш ли желание да си попишем? Защото като гледам, има за какво да си говорим. Не знам, дали си видяла темите ми, но съм що годе нормален човек, ако това те притеснява.


~winterfire~

21.   И аз се чувствам като авторката, освен това на сто процента споделям мнението на winterfire. За жалост повечето хора действат като стадо и ако един е нарочен за аутсайдер, всички ще странят от него, дори и тези, които не са си разменили и дума с дадения човек. Защото те са страхотни, невероятни, върви им във всичко и едва ли им се е налагало да изпълзят от емоционалната си дупка, да разбият стените, които сами са си сложили, след това и стените, с които другите са ги обградили и да докажат, че с нищо не са по-лоши от всички останали. Впрочем когато човек е имал нелеко детство, последвано от проблеми в училище и 12 години системно са му мачкали самочувствието, е изключително трудно да придобие увереността и лекотата в общуването, която притежават "нормалните" хора.
А "луд" е силна дума, която, за съжаление, хората подхвърлят просто така. В повечето случаи странното поведение на така наречените аутсайдери се дължи на социалната фобия, липсата на самочувствие, липсата на топли човешки взаимоотношения и непрекъснато неразбиране.
Всеки човек си има слаби места, всеки е уязвим по някакъв начин. Просто много хора изпитват нуждата да се захванат за някоя от тези слабости, да я извикат на висок глас, да накарат човек да се срамува от нея, да го смачкат, за да се почувстват значими.
Не е задължително да се разбираме с всички. Но не мога да си представя човек доброволно да се обрече на самота и да иска да скъса всякакви връзки с хората около себе си, освен ако не е бил много, много наранен.

22.   Всички сте прави. Само не мога да разбера само тук в България ли хората са такива или светът е станал такъв?
Ох ненавиждам лицемерието и насмешките, а всички покрай мен ги толерират. Най-тъпото е, че не се защитавам а предпочитам да остана прозрачна. Не мога и не искам да се защитавам. На тоя етап от живота си не се обичам, не се харесвам, и вътрешно и външно, а най-странното е, че изобщо не харесвам всеки, който познавам. Дори и да съм най-прекрасната пак няма да обичам никой... имам комплекси относно мен самата и средата. Не могат да се преодолеят с разговор с психолог, защото аз не искам да ги преодолея. Странна птица съм. Не мога да се преструвам, когато нещо не ми харесва или аз не се харесвам, ставам невидима за света, и се появявам тогава, когато се чувствам готова. Така е и с контактите ми с хората. Никога не са вечни. Започвам да се запознавам с нови хора, и след няколко месеца хоп, нещо ми прищрака и пак изчезвам. Имам наклонности към смяна на име, град, държава.
Понякога си мисля наистина ли съм толкова комплексирана колкото си мисля аз и другите, или просто съм един голям егоист. Май е и от двете по много. Мразя да ме критикуват, искам да ме харесват. Искам бляскава кариера, искам да ми подражават, но никога да не ме стигнат. Хаха сигурно само ще си мечтая. Наистина не знам какво ми става от няколко години насам :(

23.   Номер 21, аз пък мога да си го представя, но ми се иска да нямах представа за какво говориш... Авторке, тук май се заформя опашка, която ще е пълна с впечатлени от теб потребители на сайта. И аз бих искал да имам привилегията да общувам с човек като теб, защото вътрешно те усещам като подходящ събеседник. Заемам покорно втора позиция в списъка след ~winterfire~ и чакам. Не мога да ти препоръчам свои теми, но сигурно тези на колегата ще са ти достатъчно четиво, ако са такива, каквито ги описва. :)
Относно написаното в началото на темата моето мнение е, че основната вина е на по-голямата част от модерните хора. Те се възползват от някои наши слабости, за да ни бутнат в този порочен кръг. Слабост е да си умен и чувствителен сред хора, които реагират на тези твои качества като акули на кръв. В друго общество може би тези качества щяха да бъдат ценени, но в нашето положението е такова. Бих ти написал, че ще се справиш, но аз вече не вярвам в своето собствено спасение и бих се чувствал като лъжец при изписването на гореспоменатите думи. Затова ще се задоволя само да ти изпратя една виртуална усмивка. Дано тя да ти напомни за някой хубав момент от досегашния ти живот и този спомен да те изпълни с положителни емоции поне за минута. :)

24.   От АВТОРКАТА:
С какво толкова сте впечатлени не мога да разбера? Аз съм едно голямо нищо, пълно с комплекси и не можещо да се приеме такова каквото е.

В момента не знам дали искам да общувам с някой. Не искам да ви разочаровам, просто в момента не искам да съществувам. Искам да съм камък, или някое дърво навън. Не съм грозна, но имам много комплекси, които се надявам някога да КОРИГИРАМ. Не казвам преодолея, защото не искам да го направя, а да ги коригирам. Само се моля майка ми и баща ми да са здрави, че с такъв егоист като мен... всичко на моята глава ще дойде после, усещам го. Дано не съм права!

Дано не ви разочаровам, но в момента един контакт би ми се отразил зле. Аз съм едно нищо, което като има някакъв проблем вътрешно, предпочита да не го споделя с никой, който познава, и да си стои в черупката докато не премине. Затова писах в тоя сайт, щото ще остана анонимна. Сигурно това е грешна тактика, убедена съм, но аз съм такава, свикнала съм да греша, знам че винаги ще съм си сама докато не се приема и докато не приема всичко и всички около мен и в тая държава.
Винаги съм искала да бъда център на внимание, но по красота, излъчване, да съм интелигентна, но уви. винаги центъра са били комплексите и свитостта ми.

Страх ме е, че ще дойде моментът, в който ще се НАЛОЖИ да се приема такава каквато съм, и да приема мнението на другите, че и да общувам с тях. Дано не ми се наложи, но като си знам късмета, нищо хубаво не ме очаква за в бъдеще.
Жалко, че не ходих на училище често и не се опитах да приема другите и да се приобщя към групичката на по-смелите. Сега като завърша ще се чудя какво да правя. Сама си го направих.

25.   Към авторката

Знам, че сега не си в настроение за общуване с нови хора. И усещам как се подценяваш. А и сигурно, си доста притеснителна. Аз не казвам, че съм впечатлен, да кажем че имам достатъчен опит с хората, за да мога да определя какви качества и личност стоят зад изписаните думи. То се чувства, личността, това което е в теб, не може да се прикрие ако пишеш каквото мислиш, ако пишеш свободно.
Слушай, не ми се струва да си "едно голямо нищо", виж
първата ми история, дал съм линк за нея в тази за "за вярата, надеждата и любовта". Та в тази ми първа история, аз преминах през много емоционални етапи. В самото начало, бях много притеснителен към всичко и всички, бях мнителен, и имах супер ниско самочувствие, считай почти никакво. Не се харесвах. И твърдях точно както ти, че съм "нищо", така и се чувствах, празен, невидим, и често нежелан. Затова те разбирам.

Мен не би ме разочаровала, аз не се разочаровам лесно. А и съм от много търпеливите хора, с винаги голямо желание, така и се справих с голяма част от страховете си. Ти имаш една прекрасна черта, да скромничиш, и да търсиш вина в себе си. Но не се задълбочавай. Не си "нищо", уверявам те, че си нещо.

Виж, в началото, аз нямах сили, дори да си напиша историята в сайта, тъкмо да започна и се разубеждавах. Бях точно като теб, затворен в черупката си. Не смеех да говоря за проблема си, срамувах се от проблема си. От думите или недай си боже погледите на хората, ако разберат. Но реших да рискувам, можех ли да стоя и да тъпча все на едно място. Не можех да се доверя на никой. И написах историята си, защото тук е анонимно. Като теб, си казвах, не ми е нужно да общувам с никой, но грешах.

Истината е, че се страхувах да допусна някой до себе си. Страхувах се, че ако се доверя, ще предадат доверието ми. Обаче, в последствие, си казах, е какво пък толкова. Ако все стоя в обетованата земя, никога няма да стане нищо, къде ще е динамиката. Човек се учи от опита и грешката. И започнах да общувам, да имам желание да общувам. Осъзнах, колко ценно е общуването. Да, може да срещнеш и хора, който няма да те разберат, ще те опрекнат, биха ти се и подиграли, или дори наранили. Но няма всички да са такива.

Примерно, ето един друг случай. Аз ти предлагам, да общуваме, защото си мисля, че с теб ще ми е приятно да си поговоря :) А и съм ти предоставил, инфо за мен, и от там можеш да си направиш заключение какъв човек съм, точно защото си представям какво би си помислила, ако един непознат ти предлага общуване, кореспонденция. Нима се страхуваш да общуваш, с човек за който можеш да прочетеш нещо?

Точно общуването, помага в пъти повече, отколкото да бъдеш винаги сама с болката и проблема си. Сещаш се, нуждаеш се от обновление. До сега, следваш картата на живота си без отклонение, но замисляла ли си се, че може да придадеш нов смисъл на живота си, ако поне веднъж действаш различно. И видиш какво е без страхове. Аз продължавам да имам желание да общувам с теб :)


До 22

Светът си е същия, хората са подобни, но и много различни от каквито са били хората в миналото. Сега не се толерира много вътрешните ценности, разум, и душевност, а външното, което очи, мога да го видят. Вероятно за това и по нахаканите, винаги са в центъра на събитията и вниманието. И другаде да идеш, не мисли, че няма да попаднеш да предрасъдъци. Шеговито бих казал, че предрасъдъците са като дрехите, носим си ги с нас си. Много е трудно да се откажем от тях. Употребяваме ги и подсъзнателно. Хубавото - осъзнаваш проблема си, ще има светлина и за теб :) Но хайде, промени принципите си, очакванията си, и последователността на живота си. Бъди постоянна, като за начало само в едно нещо, докато свикнеш.


~winterfire~

27.   Номер 15, не знам аз дали говоря глупости, ама и ти не падаш по-далеч. Къде тръгна да говориш за музика и кино бе, човек? ! Аз не говоря за това, даже съм доста далеч от тази тема. Говорим за обществото като цяло. Мен слабо ме вълнува какво слушат другите - дали чалга, дали рап, дали хаус. Това е въпрос на вкус и не може да съдиш някой, че слуша нещо различно от теб самия. Егати ограничения човек трябва да си... Както и да е.
С това да бъдеш различен, но до някаква степен имах предвид, че все пак БИ ТРЯБВАЛО да имаш нещо общо с останалите, т. е. да не си съвсем отчужден от тях. И не, не казвам, че трябва да се друсате или да ставате алкохолици, номер 8, а просто да запазите чисто човешките си взаимоотношения. Аз например общувам с всякакъв вид хора. Не ми пука какви са - кифли, гейове, наркомани или нещо друго. Всички сме на първо време хора и след това всичко останало. Ако се абстрахирате от предразсъдъците си, ще видите, че има много качествени хора, които не сте забелязвали именно защото се имате за "различни", т. е. за нещо повече от всички останали.

Номер 7

28.   Авторке, ти имаш право. Щом не ти е до общуване, аз ще уважа желанието ти. Нали си чувала, че трябва да се държиш с другите така, както искаш те да се държат с теб? Аз лично вярвам в този принцип.
Не съм впечатлен точно от комплексите, за които говориш. Чета доста теми в този сайт (не всички обаче, а само такива, които са грабнали вниманието ми по определен начин). Повечето пъти заглавието е по-интересно от цялата тема. Понякога пък темата показва човек, който действа по различен от възприетия от мен за нормален начин или има странна за мен ценностна система. В теб ми харесаха грамотността ти, общите ни преживявания (част от написаното ми е познато) и начина на разсъждаване по болните за теб теми (Е, без моментите, в които се смяташ за голямо нищо например, защото по нищо от написаното не звучиш като такъв човек. Обикновено истинските нищожества се смятат за полубогове или направо за богове). Може би ми напомняш за мен самия толкова, че имам желание да направя така, че тази моя версия да е поне малко по-щастлива от живота в сравнение с оригинала. Леко егоистична подбуда, но безвредна за останалите според мен. Зазвучах като психолог, а нямам подобно образование - явно на дървените философи ни идва отвътре.
Относно един от последните ти коментари - не си луда. Разликата между лудия и нормалния човек е, че нормалният понякога си задава въпроса "Луд ли съм? ", докато лудият не го прави, защото той не подлага на никакво съмнение действията си. Звучиш като умна и чувствителна личност, които обикновено се разкъсват от съмнения и се самокритикуват понякога прекалено често. Ще продължа да следя темата и евентуално да пиша тук - надявам се така не проявявам неуважение към твоето искане за избягване на контакти?

От номер 23

29.   ОТ АВТОРКАТА:
Абсолютно съм съгласна с теб №28. Знам, че сама си го правя, и за това съм сама, но от много време съм в един такъв период може би на СЕБЕОПОЗНАВАНЕ... не знам. Просто не се обичам, не се харесвам и вътрешно и външно. Искам някаква ДРАСТИЧНА -ПОЗИТИВНА промяна да се случи с мен, но не се случва :(. Искам да бъда абсолютен непукист, отракана, яка... не съм изживяла това време, може би за това го искам толкова силно сега. Хората ме мислят за скромна, но не е така. Изобщо не съм скромна нито прекалено мила за каквато ме взимат, ама аз съм си виновна за този скапан имидж, който съм си изградила. Сигурно е някаква защитна реакция.

28- Написал си, че обикновено истинските нищожества се мислят за Богове.... да така е, но да ти кажа и при мен го има това. Не се мисля за БОГ, но трябва да ти кажа, че вкъщи имам голямо самочувствие, харесвам се, обичам се, най-трезво разсъждавам... а като изляза навън, примерно в училище, всичките тия неща изчезват, самочувствието ми пада, мълча като пукал, не се виждам чак толкова красива колкото си мисля, че съм, "интелигенциата ми :D " изчезва. Не напълно де, ама някак си много се различаваме с другите по приказките. Те използват малко по такива лафчета, за да са готини сигурно, и разбира се всички вече са така. Всичко това ме дразни ужасно много.
Имам чувството, че съм изостанала или пораснала на акъл, иначе на практика нищо не мога. По-скоро изостанала.

Дразня се от това, че ние, които сме по-сдържани и по-чувствителни или страхливи, ни смятат за различни, хора с проблеми, и аутсайдери. Защо ние трябва да имаме някакъв проблем? Защо онези 99% от хората нямат проблем според всички Аз мисля, че те проблем и то голям. Трябва да си СУПЕР МАЛОУМНИК за да взимаш наркотици, дори и слаби, но да взимаш, защото е НА МОДА и защото ще те мислят за ГОТИН, ей това не ми го побира в главата честно ви казвам. Как е възможна такава простотия? Да не говорим, че в някои държави дрогата е легална.... Боже, боже... накъде отива светът? Дано по-бързо дойде края на света, че вече не се издържа! Другото, което също ме дразни, е че не мога да се намеря приятелки, с които да мога да споделям и общувам нормално. Всички са боклуци, интригантки, к****и, нищо не ми харесва в тях. Понякога се чудя на мъжете как може да харесват точно такъв тип жени? Имам предвид, че го няма го уважението, няма го разбирателството и нормалният език, има само чукане и лафчета от сорта на "оле как се надрусах снощи" "ти спа ли вече с някой ма" "ко прайш маа??? " Това е такава селяния, излагане и ниска класа ама жалко, че никой не мисли като мен. Всички момичета искат да ги мислят за лесни, те самите се правят на к****и а после се сърдят, че мъжете ги възприемат като такива. И аз искам да изглеждам малко по предизвикателна за един мъж, но не мога да съм лесната, тази с която всички спят... не ми идва отвътре и мисля, че това е най-нормалното нещо.
Как да си намеря нормални приятелки като не мога да понасям никой вече? Хора, на мода е да си неграмотен, като пишеш на латиница ЗАДЪЛЖИТЕЛНО в-то го пишеш с F или W, щото така е готино хаха.
Ох... мечтая за мигът, в който ще се махна от БГ, ще намеря приятели, и ще си изградя имиджа и класата, които да си личат от 100км. Дано дойде този миг, защото иначе не се виждам как ще се справям оттук нататък.
Ох... От много време се се чудя защо живея? ! Дори не искам да умирам, защото кой знаЙ къде ще отида, и пак ще трябва да живея макар и духом. Трябваше да съм някой камък или дърво... не че го искам наистина но в момента преживявам някакъв ужасен етап от живота ми, който се надявам да свърши някога, защото ако го карам така, до никъде няма да стигна... Стана прекалено дълго. Спирам да пиша за моите и чуждите проблеми... Пишете, ако искате.

30.   До авторката

Аз не съм на мнението, че сама си го правиш :) Мисля си,
че един вид ти се иска да виниш себе си. Защото е много
по-лесно когато проблемът е само до теб самата. Но не е само до теб, сигурен съм, че не ти отблъскваш и игнорираш хората, а те се пренастройват в твое присъствие. А сега, си в трудния период, в който се питаш, ами сега накъде? Какво да правя? Какво следва? На мен ми отне близо година и няколко месеца, за да опозная себе си, за да разбера в какво се коренят проблемите ми.

И когато осъзнах, пак се върнах от там където започнах, че не всичко зависи от мен. Придобих единствено повече самочувствие, и притъпих притесненията си.

Ей, да станеш непокист, не е положителна промяна. Преди 6 месеца, исках точно това :) да стана непоскист, да не ми дреме и пука от нищо, от никой. Е, повярвай, опитах, но не всеки може да е непокист. Ти си чувствителна, и мисля, също няма да можеш да станеш, непокист. Не е важно, за какво те имат хората, а за какво се имаш ти :)

Защо мисли, че да те имат за скромна и мила, е скапан имидж? Ако те имат за груба и безразлична, по ли ще ти харесва? Какъв имидж искаш да имаш?

Офф, това със самочувствието, ами навън, хората изпиват самочувствието ти. Нямаш навик да си и навън самочувствена. Наблюдателна си, притесненията ти, те карат да се визраш с другите, да ги изучаваш. На место просто да правиш каквото правиш, ти мисли твърде много. От там и понякога губиш цялата си смелост. Многото мислене пречи :) Сещаш се, когато се притеснваш, действай повече, отколкото да мислиш. Вярно, може да ти прозвучи, безотговорно, но е по-добре от да трябва да направиш нещо, да искаш, а да не правиш нищо.

Ами психически си по развита, защото не си израсла в компанийте в които се събират онези с лафчетата :D

Интересно ми е, обичаш ли да четеш книги? :)

Съгласен съм с теб, но и онези имат проблем :) Просто не го правят на въпрос, те живят с проблема си, вътрешно, не сподлеят с никой. Прикриват го, като се преструват на щастливи и весели, като правят глупости, и са сред хора с който не си казват нищо съществено. А за избора на момчетата, ами какво да ти кажа. Търси се лесното. Ама не само в това е проблема, ами и в избора на момичетата.
Много от твоя пол, избират само онези дето се правят на голямата работа, на големите мачовци, когато в действителност са гола вода. То затой и между такива двойки, има само секс, глупости и никакъв смислен разговор, нито красота на моментите. Опасявам се, че е на мода е хората да се държат глупаво, да правят глупости и погрешни избори, а после да се чудят защо са се държали така.

За втори път споменаваш, за мечтата си да се махнеш от България. Но от къде си сигурна, че и да се махнеш, там навън, ще срещнеш повече разбирателство и човечност от тук? Не мислиш ли, че и тук има нормални хора? Но са по малко! ...

Ужасния етап от живота се преминава чрез общуване и споделяне.

Аз съм смятам да продължа да следя темата ти, и да ти пиша. Може би малко се надявам, че може да помислиш, над това дали би искала да си пишеш с някой :) Защото аз имам желание.


~winterfire~

31.   ОТ АВТОРКАТА:
Да, чета психологически книги.
Защо искам да се махна от България... повярвай ми това е болна тема на мен и семейството ми. Категорично отказвам да живея тук. Просто... промених се доста. Баща ми казва, че това е защитна реакция, но аз не мисля така! Дори и всичко да ми е 6+ тук и да имам много приятели... някак си не ми харесват българчетата. Те(ние) винаги ще си останем селяндурчетата, което се праят на голяма работа за пред другите.
Знаеш ли, много ми става смешно, когато видя някоя българче, примерно в соц. мрежа или някой др сайт, да излъже за местоположението си, и да напише примерно, че е от САЩ, или някой друг щат. Адски ми е смешно, щото това го мислят за готино, че те самите са много готини като са написали, че са от там. Как да им обясня, че повечето от тях ще видят Америка през крив макарон а? Могат само да копират американчетата, но селското у тях ще си личи от 100км.
Другото, което ме дразни е, че в някоя музикално предаване, или предаване от друго естествено, като участват чужденци, журито едва не им целува краката.
Ако си гледал Такъв е животът Новите Българи, и там ще видиш същото. Я им носят баници, я друго.... И защо е нужно това? Аз, ако ида в чужбина никой няма да ме посрещне така :). Даже напротив, аз ще си остана чужденка там. Боже.. чувствам се като циганите, нищо че съм българка. Българите винаги са се мислели за нещо повече от тях, пък всъщност са едно голямо нищо

За това мразя страната си и българчетата. Защото те всички сами са против себе си, а дори не осъзнават колко си личи. За това страната ни никога няма да се развие в правилната посока, защото ще чакаме някой чужденец да ни оправи. Супер много се издразних, като разбрах за онзи Лео от Биг Брадър, че води предаване. Ха! Та той български не знае какво предаване ми готви? Ама остави т'ва, дошъл някъв никой ама от ИТАЛИЯ, и дай да му направим предаване. Егати скапания български народ! Скапани продажни българи!
Жал ме е за новия президент. Защото изглежда свестен, а по телевизиите и интернет се спукаха да го обиждат и да му се насмиват. Човека иска нещо да направи, ама накрая май ще се откаже, след като разбере, че не си заслужава.
Гледах едно предаване, в което излъчваха наживо от полагането на клетвата... Тея хора в студиото не спряха да го обиждат! И същите тея хора, защитаваха Първанов. Той бил голям... той можел да говори а Плевнелиев не можел... В предаване на кафе пък обсъждаха кой по добре от двамата изглежда, и защо по дяволите жената на Плевнелиев не е до него като първа дама. Пхахахахах глупави жени и хора. Сакън, ако жена му не е до него. Що трябва да е? Тя иска да си запази семейството в невидение, обикновени хора са, не реват за популярност. Бахти.... как да живея в такава държава? !? !? ! Никой с никой не се уважава, а българите НЕ ЗНАЯТ КАКВО ИСКАТ! Първанов не правил нищо, а го предпочитат 100 пъти пред Плевнелиев. Никога ама никога няма да сме единна държава и единен народ. Защо да стоя тука? Нищо не ме задържа освен семейството ми.
Наистина се надявам да отида в чужбина. Хората там са по-мили и по-разкрепостени от българите. Българите само копират. Не съм от тези хора, което боготворят чужденците, ама нямам друг избор да избягам от тук.

32.   Номер 7, разбирам те, ама какво да приказвам с другите, като честно казано не изпитвам никакъв интерес към разговорите им. А и кво ми приказваш, че нема нищо общо музиката и киното с обществото. Та нали, като почнат да приказват "гледа ли клюкарката, слуша ли новата песен на Марая Кери" и такива неща, които въобще не ме вълнуват. Аз не се надявам на тия топ 10 филми у замундата и на МТV, както казах и по-рано, в първия си коментар. Сега си търся филмите на Лаурел и Харди (от трийсетте и четиридесетте години) черно-бели. КЛАСИКА В ЖАНРА!! Не гледам последен ергенски запой и не правя последен ергенски запой и нито пуша. За кво да приказвам с другите??
Сега с тия новите имам предвид. Нема за какво. Нема Тема.
само с двама има кво да си кажем (студент в друг град съм и засега само толкова, свестни са, само двама, на изчезване сме ние свестните, другите са деградирали олигофренчета и фешънчета)

33.   КЪМ АВТОРКАТА:
Бившият номер 15 съм и искам специално към авторката да се обърна а не

да пиша просто ей така, за да видят какво съм написал.

Ето какво виждам аз: Първо-и аз съм като теб-срамежлив и притеснителен

и не ми се общува с хората, просто защото няма как да намерим обща
тема, тъй като моите вкусове са съвсем различни от на всеки друг "модерен младеж и тийнейджър"
Както каза по-нагоре едно момче, ние не сме за подценяване и не сме някакви си боклуци.
Просто, ние виждаме колко е объркан света, усещаме че не е за нас, опитваме се да променим картината, да прибавим някой и друг по-топъл цвят към пейзажа и го правим, но просто никой не може да оцени това-
ези малки неща, които правим за хората около нас (помагаме им, подкрепяме ги)
Те просто са далтонисти и виждат цялата картина в сиво, независимо колко топли цветове сме прибавили към нея, с цел да я направим по-красива, радваща окото и стопляща душата.
Как, с такива хора да се радваш на нещо, което те виждат по съвсем друг начин от твоя?
Те не ценят духовното, те ценят материалното.
Духовното е най-красиво-да изпитваш щастие от това че си жив и живееш, въпреки трудностите, които възникват на пътя ти. Но те са най-важни.
Трудните моменти са най-важни. Те са уроците в живота ни. Също така колкото повече грешиш, толкова повече се учиш.

Аз се интересувам от духовното израстване на човека.
Един път, както си пътувах с влака към града в който следвам, се замислих върху живота ми, за всички добри неща, които съм направил и всички неща, които съм постигнал и трудностите, които съм преодолял. И ви казвам, почувствах нещо мнооого по-силно от щастие. Просто идеше ми да се просълзя и наистина се просълзих, а да не казвам че все още си имам трудности и проблеми за преодоляване и оправяне.
Но не съм притеснен толкова много за тях, защото съм щастлив, за това че съм жив и съм щастлив от неуспехите ми и просто от всичко, което ми
се е случило и ми се случва в живота. Уча се от грешките си.

Да, не съм като другите и се радвам, че разбирам от музика и от кино и ъм творчески развит и съм си пич.
Но това малко хора го знаят и виждат (само истинските ми приятели)
Аз се радвам за това което съм и то много.
Имам чувството, че съм най-добрия (и във шеги, и във любов (не говорим за секс), романтика и т. н. )

Авторке, май си си задавала въпроса "Защо не съм като другите? "
Но аз ще те попитам "А защо трябва да си като другите? " ;)
Никога не се продавай, бъди себе си.

34.   ОТ АВТОРКАТА:
№33 да задавала съм си въпроса "защо не съм като другите", но не от гледна точка на това да бъда смотан лицемерен боклук като тях, а да бъда независима, контактна, и самостоятелна като тях.
Може да са пълни боклуци, но поне са оправни. Тези притеснителните и срамежливите, всеки ги поминава само, защото са такива и им личи... иначе, ако бяха някви отворковци макар и нищо да не знаят и да са кухи лейки, всичко щеше да им е точно почти навсякъде и с всеки.

35.   До авторката

Хубаво е, че обичаш да четеш :) Вече много малко хора си
правят "огромния труд" да разгърнат някоя и друга страница на книга. Понякога ми се струва, че хората даже са забравили предназначението на книгите, и ако имат в къщи ги ползват само да подпират или запълват място, колкото ако види някой, да си каже, ооо, тук четът книги.

И аз обичам да чета, и като теб един от типовете книги който чета са психологически, или ориентирани към психологията, логиката, разсъжденията, понякога към етиката и морала. Но не следвам монотонност, намирам и автори на романи, които преплитат, всичко като един общ сюжет.

Харесвам и поезията, а ти? Но не само да я чета, а и да пиша стихове, особено щом се почувствам вдъхновен :)
Действа ми отпускащо, отмарящо, когато излея емоцийте
чрез думите.

А с психологически книги, се захванах, още щом усетих че имам проблем, преди близо две години. Направих го в началото с мисълта, че в тях, книгите за психология, ще открия решението на проблемите си. Или че поне ще се науча на нещо което би ми било от полза. Но не стана баш както си го мислех :D Защото в книгите от този тип, всичко е строго насочено и написано, вътре ти казват, какво и защо, но не казват как. Не ти обясняват как да се справиш с проблем си, те само ти разясняват, че имаш проблем. Което хич не ми и помогна :D Ха, използвах което научих, но то ме накара да задълбая в мислите си. А така, се откъсвах още повече от света и хората.

И карах така, докато не осъзнах, нещо очевидно. " - Това са си само едни книги, не са живота. " Хрумна ми, че правя грешка като се оставям да бъда зависим от едни мъртви страници хартия. Че който ги е писал, се е учил от самия живот и живите хора. И започнах и аз, да се уча от самите хора, да наблюдвам различни ситуций, и да си правя изводи от там за мен си. Така де, тези книги развиват мисълта, но с какво биха ти помогнали, като не са живи, и информацията в тях не включва всички неща. По добре, да изживееш нещо, книгите ти спестяват много от опита, защото в тях не са включени емоций и чувствата които би
изпитала в определените ситуаций, и от които би се предопределил и избора и действието ти.

Хмм, предполагам, че и ти се учиш по същия начин, се учиш от книгите. Опитвайки се да разбереш поведението на хората, около теб. И как да се справиш, с отчуждеността си? Нали?

Имаш разумни разсъждения :) но не смяташ ли, че все пак не всички българи са каквито описа? Има и много мили и
добродетелни хора. Рядко се срещат, но ги има.

Да, гледал съм предаването, "Такъв е животът.. ", сещам се и разбирам. (Само едно отклонение, по отношение телевизията, дали защото си мисля, че телевизията промива мозъка, или защото никога не виждам нищо ново, избягвам да гледам. Може да се каже, че не гледам, много рядко. Ако искам да видя новините, просто си отивам на сайта, че баналните затъпяващи реклами по тв-то, ме дразнят :D ) Ми
правилно си е, и там да идеш, няма да бъде много по-различно, просто няма да си тук, това е разликата. А и не мисли, че българите напуснали България са много щастливи, или преуспели. Някой се реализират, но това не включва всички. Знаеш, няма никаква гаранция, че ако отидеш там, ще си по-добре от тук.

Аз не се опитвам да мразя, просто няма смисъл, по-добре се зареждай с положителност, по ще ти е от полза :) Повярвай ми. Проблем струва ми се, е в самото време, в географското ни положение, което лесно ни први зависими от чуждите влияние. Докато Америка си е отделена и далечна, развива си се самостоятелно. Въпреки, че историята и като държава, е нищожна в сравнение с нашата. Те имат ресурси - много хора от всякъде. Тяхното е нещо като мултинационална държава. Доста се копира от там, че и не само от там, но ние сме в една малка държавица. Нормално, колкото и неприятно. Примерно, появи се някое шоу нявън, и веднага го првят същото тук. Или българските сериали, похвално че ги правят, че се опитват, но на вид се стремят да изкопират клишетата от американските сериали. И ето я и връзката, клишетата от телевизията, и някой некачествени филми, влизат в главите на хората. От там и хората копират
каквото виждат, подръжават. Искат да бъдат забелязани.


"Защо да стоя тука? Нищо не ме задържа освен семейството ми. " За сега е така, но не значи, че няма да срещнеш хора които да значат нещо за теб и ти за тях :)

Разбери и да отидеш там, ще избягаш от тук, но няма да избягаш от проблема си, от отчуждеността си.

"Никой с никой не се уважава" За другите не знам, но за себе си мога да твърдя, че уважвам хората и техния живот :)

Политиката мен много не ме вълнува, там си правят театър, ако искaм театър ще ида на истински - в кръга на шегата :D Но там са на метода, много приказки, много подмазване,
малко дела. А и съм нясно, че който и да се качи на власт, няма да направи от тиквата наречена България - каляска. То и да опазят каквото има, пак ще е добре. А имаме красива страна с много природа, но кой да я оцени. И може би, тук ние българите сме увредени, станали сме недоволни, и не ценим и каквото имаме. Ти как мислиш?

Скипна някой от предишните ми въпроси, ще ги задам отново, защото ми е интересно какво мислиш. Защо мисли, че да те имат за скромна и мила, е "скапан" имидж? Ако те имат за груба и безразлична, по ли ще ти харесва? Какъв имидж искаш да имаш?


~winterfire~

36.   ОТ АВТОРКАТА:
Да, поради същите причини започнах да чета и да се интересувам от психология. Не чета поезия, но романтичната ми харесва много.

Не смятам, че има добри българи. Всички българи сме от едно стадо. Аз самата не съм толкова добра колкото изглеждам и за колкото ме мислят. Всеки вътре в себе си таи злоба, омраза и лицемерие. Разликата е, че едни го показват, други не. Аз съм много злопаметен човек и определено мога да мразя. Трябва ми много МАЛКО за да намразя някой почти до живот, и това един ден ще ми изиграе много лоша шега. Не мога да се преборя със себе си, поради две причини, защото не искам и защото пак не искам. Имам един много смотан характер и нагласа за живота, че трябва да ме боготворят :D от както съм се родила живея с такава нагласа. Майка ми все ми прави забележки, че не съм дъщерята на Лили Иванова... :(. Искам всички да ми слугуват а аз да си вея байрака. Според баща ми съм грандоманка. Не знам дали съм такава, но не мога да живея като аутсайдер и за другите да бъда едва ли не като някой ангел пазител слязъл от небето, дошъл да помага на хората, да ги разбира, да им изслушва проблемите, да ги решава... Да бе да, от къде тея екстри??? Как пък един свестен човек не срещнах през целия си наивен и смотан живот зад мен, че аз да правя добро на хората сега. Да не съм луда.

"Защо мислиш, че да те имат за скромна и мила е "скапан" имидж? Защото съм хубава и привлекателна, а нямам никакво самочувствие. Защото нямам самочувствието да бъда и да изглеждам така както искам. Всеки, който ме види би си казал, о, колко е скромна, браво на нея... о колко е мила, душичка!
Не ми харесва този вид на скромна и миличка... отдавна няма такива момичета. Вече е на мода да си по-разкрепостен, по-отворен.. Изобщо не съм скромна, ама много съм страхлива и несигурна в себе си за да се покажа.

37.   Авторке, разбирам те, имаше период в живота ми когато и аз се чувствах по подобен начин. Как го преодолях ли? Когато станах студентка, отидох в нова среда и АЗ се промених. Държах се с хората по-открито (не значи да споделяш всичко, може да се говорите за времето), с известно самочувствие и открих, че те ми отговарят по същия начин.
Мисълта ми е да помислиш какво в твоето отношение провокира хората да те мислят за особнячка и аутсайдер! Да се държиш с хората любезно и възпитано не означава да си лицемерна, не знам защо мислиш така! Ако се държиш със всички в стил "вие сте пълни кретени, нямам нищо общо с вас", естествено е отношението да е крайно отрицателно, дори мнението ти да е вярно.

38.   До авторката


Виждаш ли, разбирам те :) Хубаво е, че имаш стремеж да се подобриш, но моля те, не прави грешката да си мислиш, че сухата тематика от психологическата литература, ще те промени. И аз така си мислех преди, но уви, истината е в директното взаймодействие с хората, със света. Може би не ти се вярва, защото не това ще значи, да общуваш, а
предвид притеснителността си, би се затруднила много. Но се учим и променяме, едва когато се изправим срещу страховете си.

Слушай, знаеш ли защо разбирам състоянието ти, защото преминах през почти същото. Откривам доста прилики между твойто състояние и състоянието в което бях. И има изход :) О, ако си мислиш, че ми беше лесно, ама хич даже. Дали поради притеснителността ми, или от крайната ми недоверчивост в хората, а и от тяхното невъзприемане към мен, се доотделих от хората, и както те слагаха предграда между мен и тях, така и аз сложих. Смисъл третираха ме като различен, и не се отнасяха добре с мен, въпреки че правех всичко възможно да не им се обиждам, мислех си че само ми се струва, че се държат така. Гледах винаги да съм в помощ, независимо че знаех, че на мен не биха ми помогнали. Обаче, стана доста изнервящо, затвореността ми ме направи много чувствителен.

Абе отстрани сигурно е било даже смешно :D Не смеех да общувам с никой, и деликатно се измъквах от разговорите, бях си втълпил, че ако допусна някой до себе си, ще ме нарани. Бях такъв мълчаливец, че ако някой ме заговореше, все едно си говореше сам :)) Като че бях невидим, присъствах, но само на половина. А стана и още по тежко, не знам дали си замисляла, но ако дълго изпитваш една и съща неприятна емоция, и проблема, става два пъти по-голям проблем. И докато се усетя в един момент, не можех да изтърпя някой да стой близко до мен. Нито можех да заговоря или кажа нещо. Просто внимавай, да не се случи същото и с теб.

Опитвала ли си да изключиш мислите си, когато общуваш с някой? Да не се притесняваш. Да не следиш нищо, освен потока на разговора?

Изглеждаш ми, все едно си била много наранена. Дали това не е причината да изгубиш доверие в хората?

Никой не съвършен, но аз все си мисля, че във всеки от нас има потенциал за добро :) Мисля си, че всеки е способен да надскочи себе си и да бъде повече отколко е. Е, аз може да съм безнадежден случай, на твърде голяма самонадежност :D Но какво ако не сме изцяло добри, нали сме живи, а докато е така, имаме време да се подобрим :) Аз мисля, че има добри хора, може би съдейки от това, че аз самия, не бих наранил никой. И от - че добрите хора винаги са потърпевши и страдащи. Усещам как искаш да се изкараш лоша ;) Но не ми се струва да си такава. Лошите хора биха направили обратното, да казват, че са страхотни, и да изтъкват само положителности, а ти не го правиш, значи си откровена :) А лецемерните хора, никога не са откровени. При теб което считаш за лицемерие е страх, защитна реакция с която избягваш някой хора, а с други се държиш непредразположено, разбирам.

Ще си призная, че когато бях много затворен, и таях много болка, се изпълвах и с омраза, но не съм сигурен какво мразех. Може би на първо място, мразех себе си, после живота си и онези дето се отнасяха пренебрежително с мен - мразех ги. Защото нямаше ден, да не ми развалят настроението, бях тъжен и супер сериозен. И в комедия, да се озовях ненадейно, нищо нямаше да е способно да ме разсмее :D Направо непроницаем за смеха. Страх ме беше да се отпусна, или да се развеселя. Малко покъсно, разбрах колко съм грешал. Че съм бил като в затвор, простих на
хората които се държаха зле с мен. И спрях да мразя. Започнах да обичам :) Почувствах се много по-добре.

Кога последно прекара добре и се посмя от сърце, без да мислиш за страховете си и притесненията? Кога последно се почувства свободна?

Смехът помага много :) И мисля, това ти трябва на теб, да излезеш с някой и да си прекараш добре. Да се разведриш, развеселиш. Да се отпуснеш. Аз имах глупостта да чета, гледам и слушам само тежки и тъжни неща. И преоткрих смеха :)) чрез комедийте на Шекспир (sun) :) Може би Шекспир ме излекува от депресията и страховете ми. После промених и някой от вкусовете си, и разширих предпочитанията си за музика и филми. Преоткрих себе си :) И ти го можеш :)

Впрочем, чела ли си нещо на Шекспир? :) Препоръчвам ти, "Много шум за нищо" И "Дванадесета нощ" Много приятни и забавни комедий :) мисля че, биха ти допаднали.

Каква музика слушаш?

"като някой ангел пазител слязъл от небето, дошъл да помага на хората" В теб, в мен, във всеки, има ин и ян, и за да намериш силата, за да пребориш страха си, трябва да увеличиш своята положителност :) Така страха няма да има власт над теб. По добре ангел, отколкото дявол :D Това е хубавото, хора сме, но не ни пречи да бъдем добри, всеки може да бъде ангел пазител за друг.


~winterfire~

39.   32, и аз гледам черно-бели филми, но не ми пречи да се интересувам и от това, което впечатлява другите хора около мен, пък дори да става дума за ергенския запой :) Явно сме различни хора, няма какво да се спори. Ти явно си прекалено праволинеен, решил си, че не можеш да си широкоскроен спрямо чуждите интереси. Аз съм точно обратното.

Номер 7, 27

40.   ОТ АВТОРКАТА:
Не се опитвам да се изкарвам лоша. Вината 90% е моя. Не се обвинявам насила, както си мислиш, просто до голяма степен вината си е само моя.
Съгласна съм, че хората са станали големи боклуци, но и ние, които станахме аутсайдери също имаме вина. И тя е в това, че отхвърляме напълно тея хора, в търсене на по-добри докато не се затворим в себе си напълно. Колкото и да са ни неприятни, трябва да се намери някакъв баланс. Мале кой го казва само... направо не си вярвам.
Още в навлизането на тийн годините, усетих как всички много се промениха, а аз си останах наивно малко момиченце.
Правих някакви опити да се впиша при другите, ама не успях. Те вече пропушили, пийнали, спали с 2-3, пък аз? Аз се чудих какво става. Хаха.
Всички много бързат да пораснат. Особено днешното поколение е някакъв ужас. Много ми е противно като видя някое 13-15 годишно момиченце да се сваля с някой на 20-30. А как псуват само тея малките... много са ми противни. И така де... и аз давах по-леко, само че не усетих как ми смачкаха самочувствието.

"Изглеждаш ми, все едно си била много наранена. Дали това не е причината да изгубиш доверие в хората? "
Не знам как да ти отговоря на този въпрос. Преди бях много лесно ранима, тънкообидна. Това със сигурност е причината да стана толкова мнителна. Нямам доверие на никой, очаквам всичко от всеки. Чувствам се в тотална нереалност, ужасно е.
Оказах в една дупка и то от много години. Разликата е, че сега паднах, а през годините само съм я заобикаляла.
Не знам какво ще правя оттук нататък.
Явно трябва да се научиме да приемаме хората такива каквито са. Ужасно унизително е, особено за мен, но друг изход не виждам.

41.   До авторката

На мен така ми изглежда, че се обвиняваш, че искаш проблема е изцяло в теб. Но имаш право, за да сме стояли дълго с ниско самочувствие, явно ината е и наша и не го отричам :) И все пак чак едни 90 % ми се струват много, така де, да сме виновени, ама колко да сме виновни? Едва ли можеш с една магическа пръчка да замахнеш и да направиш от онези грубите хора дето се държат студено и грубо с теб, едни разбиращи и мили хора. Смисъл, че да и до нас е, но не сме само ние в този свят :) Общуването е взаймен процес, и ако едната страна се държи непредразположено и резервирано, какво може да направи първата.

Аз дълго винях себе си, и от там стана много по-зле, знаеш, намразих се, и не смеех да погледна никой, чувствах се като нищожество. И малкото ми самочувствие линееше като есен. А емоцинално, бях като цветните паднали листа. Най ме болеше че нямаше на кой споделя, или да получа разбиране, просто никой не го беше грижа за мен, на никой не му пука. Но започна с това, че се винях, а то от другото, че хората ме гледаха неразбиращо, едва ли не се питах какво ми има :D

Струваше ми се, че света е против мен, но си го въобразявах. Ооо, мина време, и аз се питах защо постъпват така с мен, каква е причината? И стигнах до заключението, че съм твърде непроницаем за хората, външно, много малко са успявали да надникнат в мен. Не знам, странно е. Като че ли, на вид съм много загадъчен, и труден за преценяване. Което обърква хората :)) И ето защо, ме преценяваха погрешно. Сещаш се, нямат търпение, искат всичко да е бързо и по-ясно. Може би и теб не те преценяват добре, може би и ти си непроницаема за тях.

Оффф, аз не търся по-добри, спогаждал съм се и с хора в пъти по-различни от мен. От разумни, до правещи лудости и
глупости. Мога го, защото във всеки човек, аз откривам по
нещо хубаво. Такъв съм си.

"Колкото и да са ни неприятни, трябва да се намери някакъв баланс. Мале кой го казва само... направо не си вярвам. " Браво, това е правилното решение :) Това ми помогна и на мен, до абсолютно същото заключение стигнах, когато бях в твойто състояние. Представях си, че се намирам в началото на едни стълби в тъмното, има много стъпала, а високо горе е светлината и свободата. Ден след ден, изкачвах стъпло след стъпло, като изменях себе си, изоставях страховете си. А те бяха едни страхове, имаше ли в близост някой да ме гледа, и пулса ми скачаше до небесата, безпричинно :D

"Още в навлизането на тийн годините, усетих как всички много се промениха, а аз си останах... " И аз като теб :)

Променяха се, но в една неприятна насока. При мен, станаха по-отворени, правеха се на големите "гъзари", пушеха, пиеха, не им пукаше за нищо и никой. Станаха грубияни, а аз не знам, но от дете си бях по сдържан и тих, не прекалявах с нищо. И аз съм правел глупости, но не прекалени, всичко е било умерено. След 10 клас, и започнах и аз малко да се променям, но личността ми е такава, че каквото променям в себе си е само да надграждам, да се усъвършенствам и да се адаптирам. Ако бъда честен, ми е се искало да бъда като другите, да не се засягам от нищо. Но пък не съм направен от леден блок :D
Та така, а покъсно получих кризата на самочувствието. Мислел съм, да взема да пропуша, да се пропия до припадък като тях, но не се виждам хванал цигарата. Тия работи не са за мен, не че не бих ги направил, способен съм ако ме предизвикат да се пробвам, защото никой не би очаквал това от мен. Но ми се вижда неудачно. А пък нали не слушам чалга, а предимно групи с китарно озвучение,
малко рок, метъл, а понякога и класика, бях крайно различен като вкусове от тях.

Да, съгласен съм, всички бързат да порастнат, но защо си мислят, че като хванат цигарата, чашката и се награбят са порастнали! ... На 22 съм - от съвсем скоро - и продължавам да съм на мнението, че да порастнеш, е да съзрееш психически, така че да осъзнаваш действията си, да имаш отговорност за тях.

"Преди бях много лесно ранима, тънкообидна. " Спокойно, ще се оправиш :) И аз бях така, но се уморих да съм такъв, уморих се да съм изтривалка за предрасъдъците и комплексите на другите. Когато се умориш и ти, ще пренавиеш часовника си :) И ще преоткриеш себе си :) Ще гледаш на себе си, по нов начин. И няма да те касаят глупостите на другите.

"Явно трябва да се научиме да приемаме хората такива каквито са. " Да :)

Знам, че трудно се доверяваш, но много ми се иска да си пиша с теб, интуицията ми казва, че с теб би било хубаво да
общувам :) Ти какво мислиш? Моля те да си помислиш. Би ли общувала с човек като мен? Имам чувството, че имаме много общи или подобни неща.


~winterfire~

42.   33 съм и казвам на номер 7- имам си вкусове, а за ергенския запой, гледал съм първата част, без да знам че тва е ергенски запой, разбрах чак, когато излезна втората част. И пояснявам, гледах първата част, защото участва Mike Epps. И естествено че гледам и нови филми, но такива каквито имат някакъв сюжет, а не некви напивания насам и натам и други глупости. ;) Beer For My Horses, препоръчвам ти, гледай го- тва е комедия!!! И да, не ме интересува какво слушат другите, то си се вижда, те си показват и казват какво харесват. Но аз залагам на качественото и завъртеното и хитро измисленото (за сюжети на филми, говоря тука) И така.

43.   ОТ АВТОРКАТА:
Хаха явно всичко започва винаги от детството или тийн годините. Всъщност като се замисля, не обвинявам само себе си, а и родителите. В случая моите.
Повечето родители правят една много голяма грешка в опита си да възпитат детето си добре. И тя е, че забраняват щяло и нящяло на детето си.
Скъпи родители, дъщеря ви/сина ви няма как да надникне в житейския ви опит и извървяния път. Той/тя сам/сама трябва да го извърви, за да разбере кое е правилно и кое не е. Това е правилният начин, според мен. Да оставиш детето си да се оправя само и да решава.
Има една много хубава приказва, даже любима на родителите "всичко с времето си"... така е, ама животът е станал толкова забързан, че докато се усетите, малко ви дете, вече се е превърнало в мъж/жена.
Всичко се корени от детството и въпреки изминалите години, си оказва влиянието за жалост.

Та според мен, просволутите т. н аутсайдери или различните според всички, са станали такива заради родителите си, заради тях самите и заради другите. Родителите са виновни за това, че детето е ограничено! За това, че не умее нищо, и е неуверено в себе си, защото пак са му забранявали.
Аутсайдерите са виновни за това, че не се приемат, а трябва, а другите са виновни за това, че ги тормозят било то психически или физически.
Писна ми от тая думичка аутсайдер или различен. Побеснявам като чуя "той е различен" да различен е, но е различен, защото има еди каква си прическа, еди каква си кола, самочувствие и защото е по-интелигентен примерно, а не защото има някакви психични отклонения или е аутсайдер.
Мразя тази дума! Това, че 90% от хората са еднакви не означава, че са нормални, а аутсайдерите не са.
За мен не е нормално, да се продават наркотици и да ги взимат под претекст, че е на МОДА и всички взимат, за да са готини. Много неща не са нормални за мен, но спирам да пиша, защото стана късно и няма смисъл да изпадам в подробности. Всички знаете за какво става въпрос. Нито ще променя нещо нито нищо. Лека нощ!

44.   33, казваш, че си се просълзил от това, което си постигнал и преживял. Ами че то всеки се радва на това, което е успял да направи и един вид е горд от себе си. Защо го смятате това за голямо чудо? Пак казвам - с нищо не сте по-различни от всички останали хора. Просто така ви се струва. Всички тези, които квалифицирате като лицемери, кифли, боклуци - те също са хора, също имат чувства, също живеят в този фалшив и груб свят. Приемете го - всички сме граждани на света и всъщност няма какво да делим. И освен това съм на мнението, че стига да искаш - винаги можеш да намериш обща тема с някого (има изключения, разбира се, но те са рядко срещани). От написаното от теб съдя, че ти просто НЯМАШ ЖЕЛАНИЕТО да намериш обща дума с тях. Което си е лично твой проблем. Никой няма да се настройва според твоите вкусове и желания.
Преживейте най-сетне тази своя глупава "различност". Абстрахирайте се от нея и погледнете истината в очите - не сте различни, само се правите на такива, за да оправдаете асоциалността си.

45.   Aбе 44, некои хора си казват "аз нямам чувства, никога не съм се влюбвал" и кажи как да общувам с такъв човек?
А като ОНИЯ нема да се настройват според мойте вкусове, защо пък аз трябва да се настройвам според тяхните?? От къде на къде?
А и всеки е различен, не се правим, то има ли 2 еднакви неща? Даже близнаци не си приличат и не са еднакви. Ако не сме били различни, немаше и да разговаряме помежду си, щото щяхме да знаем всичко за всеки.

46.   До авторката

Здравей :) Ще може ли да ми отговориш на въпросите не е много :) Не смятам да те притеснявам. Просто ми се струваш като човек с който ще мога да си кажа повече отколко с други. Моля те да си помислиш. Би ли общувала с човек като мен?

Съгласен съм, че всичко започва от детството. Това с забраните наистина не е хубаво. Ако едно дете само не извърви пътя си, както казваш ти, израства неуверено в себе си. Мойто детство беше в големи забрани, може да се каже, че съм израстнал доста отделено от другите ми връстници, просто много неща ми се забраняваха. И сигуирно това е основната причина покъсно да се изпълня със страхове и да се самозатворя. Не че пък в деството си бях много свободен и отворен за възрастта си де.

Но ето защото трябва да се променяме, да се издигнем над което сме били преди, да реализираме мечтите си :) Иначе, всичко което се е случило, страданието, ще е било напразно. Аз винях родители си, но се отказах да виня, няма смисъл, нищо няма да стане по-добре, ако търсиш вина, най-много да си разваляш всеки ден настроението. Семейството от което съм е много затворено, асоциално. И всичко е много подтискащо и депресиращо. Замислям, се какъв ли щях да бъда ако се бях родил в друго семейство по-нормално, сигурно никога нямаше да имам проблеми със самочувствието и общуването, нямаше д ми се налага да ги преодулявам, щях просто да бъда като другите, просто да живея. Но... съдба.. на кой както му е писано.

Когато бях загубил надежда, ме спасяваше само мисълта че всичко ще е оправи, че всичко ще бъде наред. Ако нямах вяра, нямаше да мога да издържа на цялото напрежение, от вън и вътре.

"Мразя тази дума! Това, че 90% от хората са еднакви не означава, че са нормални, а аутсайдерите не са. "
Да така е! На хората не ум пука много, повечето са егоисти, мислят само за себе си, те да се чувствт добре, а другите да страдат. Избират, такива който няма да им отвърнат и вгорчават живот им, отнемат им и млаките радости. Едва ли има нормални, кто за нормални, тия дето се правят на нормални, имт много проблеми. Но ги крият зад маската на безразличието или смеха.

Не знам, може би си права, може би не е възможно човек да се възпротиви на което става, може би човек не може да промени съдбта си. Но ако твоя съдба е точно да промениш съдбата си. Ако ти е писано да пишеш, а не само да четеш? До къде се ли се простират възможностите ни.


~winterfire~

47.   45, нито ти си длъжен да се настройваш към техните вкусове, нито те към твоите, затова още в първите си постове казах, че трябва да намерите допирните си точки. А такива има, бъди сигурен, просто не искаш да ги намериш. С една дума - предубеден си и това ти е проблемът.

48.   Не не искам да се съглася с теб. Наистина искам да променя съдбата си. Не мога да се приема, не мога да приема никой на този етап от живота ми. Всички са ми черни. Аз съм си черна сама на себе си. Писна ми от всички и от всичко.
Социалната отчужденост от всички дори от скъпото ми семейство и от самата себе си ме убива. Това е нещо страшно бе. Още от детството си изпитвам някаква отчужденост, но отдавна вече е в много по напреднал етап, няма връщане назад.
Ако съдбата ми е да бъда такава каквато съм сега, и всички около мен да са такива каквито са, то по-добре да умра.

49.   До авторката (номер 48)


Здравей :) Може би не ме разбра много добре, а съзнавам, че не си в настроение за нищо! ... Което не е никак добре за
теб. Ама осъзнаваш ли, че ако реагираш винаги по този начин, когато някой ти предложи общуване, няма как да се промениш, няма как да се превърнеш в по-ехтровертна! Не бива да реагираш отстъпайки уплашно, например, когато аз ти предложих да си пишем. Разбери го, изолирали са те, страняли са от теб, но вече тяхното държание не е от значение. А и как да бъде, ти съвсем си взела позицията на отделения, изолиран човек! За теб да си сама, е убежище и така се криеш от хората от това да те опознаят.

Знай, където и да отидеш, ако щеш и вън от България, няма да можеш да избягаш от страховете си! Не можеш защото теб те е страх от самия страх! Още дори не си способена да постъпиш различно. Написа темата, защото искаш да се промениш, искаш да живееш свързано с хората. Обаче, на този етап, според мен се нуждаеш от гид, човек който да те преведе през пътя на общуването. Твърде сама си, а и засега не намираш сили, което говори че се чувстваш безпомощна.

Внимателно ме чуй, не казвам че не можеш да промениш съдбата си. А че, ако ти е писано да я промениш, ще я промениш! :)

Ама без желание няма как. Нали не очакваш живот да се
подобри от само себе си? Ако нищо не правиш, нищо няма и да се случва. Усещам че страдаш, защо страдаш? С болка и
негативност напредък няма да постигнеш. Ако не допуснеш един човек, един поне до себе си, няма да се освободиш! А аз вярвам, че можеш да се справиш ;) Но хайде повярвай и ти в себе си и довери се на някой.

"Писна ми от всички и от всичко. " Това е добре :) Същото съм го минал и аз. Не знам, до колко се зачиташ в мненията ми, но аз не ти казвам само колко да те успокоя, че съм преминал през същото, а го казвам, за да видиш, че и ти можеш да се справиш :)

И сега да не си помислиш, че на мен ми е било лесно. Всеки ден, да живея, без да общувам както другите. Да нямам на кой да се доверя и всичко да ми се трупа. А това бяха месеци, не общувах и с родителите си (не че преди това съм много общувал с тях де :D) Бях си отделен от хората, бях като невидим :) Как според теб оцелях? Ами имам надежда! И опитвам, и пак опитвам. В един момент притеснението как те възприемат хората изчезва, защото знаеш, че който ти
отликне, ще е човек с който ще се разбереш, ще е видял и
харесал нещо в теб, а който не ти откликне, ми за него си е,
сам губи.

"Още от детството си изпитвам някаква отчужденост.. "
Аз като дете, имах съвсем различни интереси от другите деца :) Което не ми позволи да създам много приятелства, но пък не съм се отказвал. При мен проблемът беше, че ми се налагаше да пътувам през лятото до друг град и там да го прекарвам. Лошото от това бе, че не можех да създавам трайни приятелства. Затова те разбирам :)

Добро момиче си, но събуди се от неприятния сън в който си и общувай, и живей!


~winterfire~

50.   ОТ АВТОРКАТА:
Не знам как се чувствам.... много съм объркана. Вярно е, че съм се изолирала, защото така прецених. Все още съм крайно комплексирана за да мога да общувам нормално с някой. Трябва да отида на психолог, но не съм сигурна, че ще ми помогне. Чувствам се в пълна нереалност и невидение.
Не знам защо така се промених, но още от детството си бях малко плаха, но много дива и готова за приключения. Имах хубаво детство, някои спречквания с други деца, но не знам какво ме промени до такава степен, че сега да съм на тоя хал. Дали многото ми комплекси насадени още от детството, или това, че се изолирах, заради мен самата и заради другите, които не ме харесваха.... не знам наистина не знам.
Наистина искам да се променя, но чакам някакво възмездие, някакво чудо да се случи с мен. Искам утре да се събудя друг човек, т. е да съм такава каквато искам. Не ми казвайте, че това няма как да стане, защото аз вярвам до последно. Колкото и безнадеждно да звучи, предпочитам да вярвам отколкото да потъна в гадната реалност.
Аз не съм била невидима, но в основното училище не общувах кой знае колко. Имах си групичка от приятелки, които бяха още деца, а другите ни надраснаха доста по-бързо. В 5-8 клас някъде станах по-срамежлива притеснителна, комплексирана, но като отидох в гимназията тези чувства бяха още по изразени. Между другото не съм била малтретирана, но като малка съм се била с няколко момичета и момчета. Свикнала съм още от тогава да не ме харесват. Била съм и от двете страни, от тази на лидерите, побойници, и от тази на страхливците и свитите.
Между другото много често се е случвало някое момче да ме хареса, а аз се държа супер пренебрежително.... но не е нарочно. Както казах, не съм свикнала да ме харесват като човек, като мен си...

51.   Да, приятно е да бъдеш в групата на силните. Аз не се задържах дълго в нея, но за кратко бях доволен. Съгласен съм, че нормалните не е нужно да са тези, които преобладават. Не е нормално да убиваш хора, но защо да е по-нормално да бъдеш душата на купона, която прекалява с наркотиците, цигарите, пиенето, не уважава жените и е загубила детствеността си толкова отдавна, че вече не помни кога е било, а не да си тих, скромен, да чакаш определено момиче и да не увреждаш здравето си?
Съмнявам се, че психологът ще ти помогне. Спокойно, ти не си безнадежден случай, но в България повечето хора са некадърни или вършат работата си през пръсти. Оказва се, че всеки от нас е по-добър и старателен психолог за себе си от тези, на които им се плаща.
От номер 23/28

55.   Това все едно аз съм го писал. Разбирам всяка буква от това, което казваш. Много ми се иска да се запозная с момиче като теб, защото досега не съм срещал такова. Всички са надути, надменни курви, с които не може да се говори, нито да намеря обща тема, да не казвам, че са и като прости като гъз. И сега да не се появи някой да каже "само с такива си общувал, има и изключения". Да, ама не. Може и да има изключения, ама аз досега не съм ги видял. Ще се радвам някой да ме убеди в противното.
Пожелавам ти успех в живота.

Chervenoarmeec