 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Това ли е животът?
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 2640 пъти
Здравейте, Анонимни!
Преди няколко дни намерих сайтът и от време на време попрочитам някоя темичка, коментирам. Та се престраших и аз да пусна моята история, да се оплача от... от... от себе си, от живота... и аз не знам!
Преди около година-година и половина се преместих в друг град, за да следвам (уж). Не съм от заможно семейство, за това дойдох с всичко на всичко с един средно голям сак дрехи... имаше моменти, когато ако си изпера дънките, нямаше с какво да изляза... От 16 годишна възраст работа, това никога не ми е било проблем. С идването ми веднага започнах да си потърсих работа, не след дълго я намерих... след месец-два и още една... Почти зарязах следването си, от дъжд на вятър ходя на лекции или някои друг изпит, просто за да ми напишат двойката, защото трябва да имам оценка по предмета... Дойдох с намерението да уча, да се запозная с много нови хора, да се забавлявам.... а какво стана!?
Денят ми минава така: В 6:00 ставам за работа, към 14:00 приключвам, прибирам се в квартирата (и аз не знам защо). В 16:00 съм на другата работа, поне там е по-спокойно и горе-долу успявам да попрочета нещичко... приключвам работния ден към 00:00 ч. доста често и до по-късно ;/ В почивните дни понякога не знам къде се намирам - буквално! Ако се случи да почивам при едната работа съм на лекции или го проспивам :'( За личен живот изобщо няма и да споменавам, просто защото почти нямам такъв. До такава степен съм се изключил от личния си живот, че ако се случи да сънувам то ще е свързано с работата ми.
Преди няколко месеца очаквах един концерт с огромно нетърпение, чаках го с месеци, много исках да отида! Е, така и направих... освободих се от едната работа, след края на смяната си отидох иииииии... направо не бях аз, бях буквално като ЗОМБИ. Другите около мен танцуваха, пееха, много се забавляваха. А аз седях като закован, като жив труп. Чудех се какво, по дяволите правя тук, защо да не си отида, да си легна в леглото и да си почина!! Това никога нямаше да стане, да речем преди 2 години...
Та в тоя забързан кръговрат си задавам простичкия въпрос "Това ли е животът? Това ли исках наистина? " Парите ли са най-важните, защото заради тях съм в това дередже. Струва ли си жертвата? Сега имам добри спестявания, с които мога да сбъдна мечтите си, да пътувам и т. н.. Мислех, си преди да започна работа, че ще всичко ще се оправи, че ще бъде по-добре, но далеч не беше така. Променил съм се тотално, станал съм някакъв роб на системата, някакъв работохолик!?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 0515c1c436 |
|
1. В европейските държави всички са така. Приемат го за нормално, за разлика от нас Българите ние сме малко "по живота" така да се каже. В Европа се работи усилено и два пъти годишно се казва почивка, взема се отпуск и се ходи. Докато в Бг по-малко се работи, всяка вечер на биричка на купонче на сбирчица и така.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: ec9a00d9b0 |
|
2. Живота е само мъка, и няма и голям смисъл в него
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 8d1ab75ca7 |
|
3. Все едно аз съм го писала, само дето съм си в моя град и работя на една работа. Моя ден минава кажи речи по същия начин на работа съм от 17 :00 до 7 :00 сутринта, после пак на работа в 17.... въобще чудиш се да спиш ли да излезеш ли какво да правиш, а работата ми не е спокойна, за да мога да си почина като хората, ти поне почивни дни имаш, аз имам един и то почти всеки път ме викат, все едно не могат без мен.... абе или е така на всякъде или ние сме сбърканите. Единствената ми награда е, че обожавам работата си, с малки изключения като това, че не можеш да се видиш с никой.... така де все пак всеки има нужда от личен живот!!! И не това не е живота... или поне не би трябвало да е.... когато не съм на работа имам чувството, че пак съм там, мислите ми са само там, както ти казваш направо си сънувам работата....
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 0af802117c |
|
4. Всички сме така от една възраст нататък.. ти, обаче, много рано си се вкарал в матрицата, сега ти е времето да се забавляваш, а можеш и с 2лв в джоба да го правиш, аз като бях студентка съм изкарвала цял месец с 50лв, филии с лютеница всеки ден, спагетите и картофената салата бяха лукс направо, но пък си беше един безкраен купон :) не си пропилявай най-хубавите години, после цял живот бачкане те чака..
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 3fdf359c33 |
|
5. Ами това ще ти е живота ако се оставиш така, но можеш да оставиш едната работа ще имаш по малко пари но време да учиш и да се развиваш и когато завършиш да намериш по добре платена работа.
Кво има да му мислиш.
И в Европа изобщо не е така. Така са само хората без квалификация понеже са ниско платени. Имаш ли обаче образование, воля да се докажеш и следваш ли мечтите си всичко се подрежда.
Не трябва да се оставяш течението на живота да те влачи.
Аз бях 10 години така като теб. Но ела да видиш сега всеки втори ден съм на ски лятото на брега на езерото с хладна биричка.
Не се хвалия или изхвърлям ами просто съм оптимист по природа и човек който обича промените.
Моя съвет е "Бори се и ще усрееш"
|
...
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 22525637bd |
|
6. Според мен от алчност става така. Ако си на една работа, изкарваш си парички, ходиш си на лекции, почиваш си, забавляваш се, всичко ще е ОК. Сам си го правиш. И не, не е това живота, Това е Твоят живот.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 7de6e130f7 |
|
7. Аз не виждам защо просто не напуснеш едната си работа. Така ще имаш хем пари, хем време.
Спестяванията не ги пипай, продължавай да работиш, но не и по този начин и паралелно с това учи.
Твоето не е нормално и не е живот, защото сам така си го направил.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 646a67576c |
|
8. Автора съм! Намирайки си първата работа мислех, че ще се справям, но не беше така (беше лошо платена) и затова бях принуден да си потърся друга! За да се издържам, да плащам квартира, семестър, да помагам на брат си, който е няколко години по-малък и т. н... надявам се, че знаете как е! Хич не ми е лесно, но ще се справя, длъжен съм!
Много пъти съм искал да напусна, както и съм бил накрачка от това, но ме спираше неизвестното бъдеще. Имам добри спестявания ама те до колко ще ми стигнат? С една заплата накъде?
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 090d117c3a |
|
9. До №6 и №7: Това не е алчност, а борба за оцеляване. Повечето българи са в това положение. Особено ако нямат собствено жилище, живеят под наем, изплащат жилищни кредити, учат или пък имат деца- една заплата не стига за нищо. Но дори и да си на една работа-работиш средно по 8-10, часа, още средно 2 часа минават в отиване и връщане на работа, , чистене, готвене, пазаруване.... Кога да ходиш на лекции, кога да учиш, кога да се забавлявяш?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
