На 25, а се чувствам стара!
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 4470 пъти
Не знам от къде да започна, на 25 съм, а всякаш живота ми е минал, чувствам се толкова стара толкова изстрадала, преминах през толкова много трудности, изгубих много от близките си хора научих се да оцелявам сам сама.

През този период нямаше никой до мен абсолютно никой, родителите ми починаха на 17 въпреки това завърших висше магистратура изживях болката си сама, най добрата ми приятелка замина за лондон, родителите ми починаха, нямах приятел, който да ме подкрепя и въпреки всичко се справих с всичко. Не тръгнах както се казва по лошия път, успях и аз не знам как точно, може би защото бях възпитана в добро семейство, с добра ценностна система.

Много от рано се сблъсках с живота не успях да изживея най хубавите си години, за мен всичко беше оцеляване и сега се обръщам назад и виждам едни загубени години.
Ще се запитата защо казвам така та нали съм се справила с всичко, да справих се, но през тези години не живях, а само страдах и оцелявах и пак оцелявах.
Не се подадох на изкушенията да продам душата и тялото си...

Вървях по правия път, а сега виждам че не тези жени са щастливи и преуспели, успели са други тези, които са готови да се продат за една кола или дори дреха.
Тях мъжете ги глезят за тях дори се женят.
Ще ме попитате защо искам да съм като тях та нали аз съм силна?
Вече не искам да съм силна искам да се почувствм слаба крехка и някой да бъде до мен и да ме закриля, защото съм жена и колкото и да сме силни винаги ще си останем жени -крехки, раними, имащи нужда от закрила, от упора.
Аз такава нямах, свикнах с това, но толкова ме боли, усещам се толкова стара, а на вид ми дват 20 21 години, но аз не се усещам така.

Сега се сещам с носталгия за времето когато бях 16, 17, 18 годшна и мисля с тревога за времето след 30.
Имам усещането, че изгубих младоста си, въпреки че дори непознати ми дават 19 20 години.
Проблемът е, че аз не се усещам така, чувствам се като на 40.

Преминала през токова много изпитания, загубила близки, с разбито сърце.
Мога да кажа само едно УЖАСНО Е!
Осъзнавам, че годините си минават и че остарявам, а нищо хубаво не съм видяла.

Казват, че имало криза на 25 годишните в бг, това не е много разпрастранено, но може би има нещо вярно, но знам, че е ужасен период на равносметка и носталгия
Озъзнавам, че никога няма да върна времето назад и да изживея тези години така както моите връстници!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 2 месеца hash: add5bcc8ad

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Нося същото усещане за себе си. Животът не е справедливост, не всички имаме равен старт, не всички изживяваме повече добри от лоши моменти, не сме равни по определение. Моето спасение е в надеждата, че най-доброто тепърва ще ми се случва. Дано и ти откриеш щастливи моменти.

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 0914431c65

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Ами според мен изобщо не трябва да се чувстваш стара. Просто си видяла много неща и си станала по - опитна за годините си ;) Трудностите в живота са те направили трезво мислещ човек и мислиш по много различно от твоите набори. Според мен трябва да се отпуснеш и да направиш някоя глупост, която отива на някоя 16 годишна хлапачка и малко да се развеселиш. Давай го малко по безотговорно.

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: e734fe261c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Първо съжалявам за загубата ти, много тежък живот си имала. Радвам се че си се справила. Дано да си права за кризата на 25 и аз съм на толкова и все такива ги мисля. Съжалявам за взети решения и понакога като теб се самоизмъчвам. Постоянно се чувствам толкова изморена, не физически а психически, иска ми се да си дам почивка и да не мисля за нищо поне един ден, но не мога, мислите ми постоянно ме тормозят и не излизат от главата ми. А може и друго да е, и аз и ти сме достигнали целта си, ами сега? май имаме нужда от нещо ново което да ни държи на крака? Но изобщо нищо не ми се захваща, не знам с каквои как да ги направя. Дано тук да намерим пътя си натък. ~РАМОНА~~

 

...

горе^

преди: 12 години, 1 месец hash: 1824955f62

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Здравей мила! Не знам какво да ти кажа за да ти олекне малко, но никой на този свят за жалост, не е застрахован от смъртта. Някои си отиват по-рано, други по-късно. От мен имаш едно голямо ЕВАЛА, че се справяш с живота! Аз ако загубя близките си не дай се Боже няма да се справям както теб, понеже съм една голяма страхливка, а ти си силна жена. И няма за какво да се чувстваш стара- на 25 си, животът е пред теб, може да срещнеш любовта, когато най-малко очакваш, да създадеш семейство дори... Колкото и да ти е мъчно, най-добре би било да не се вглъбяваш повече в миналото, а да гледаш само напред. На думи е лесно да се каже-да, но ти си силна жена, и имаш ли желание, според мен ще се справиш и този път! Може би се чувстваш "стара" заради това, че си пораснала преждевременно и си се справяла с неща, с които повечето на твоята възраст не са се сблъсквали... но това в никакъв случай не те прави стара, а по-зряла и може би по-мъдра! Пожелавам ти много щастие, късмет и любов занапред!

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 082b801240

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Разбирам те! Най-тъжното не е в тъгите, а в изгубеното.. Най-вече ако е време.. Виж, абсолютно те разбирам и не знам какво да ти кажа, освен.. До тук си загубила достатъчно, минало е, обаче изборът дали да продължиш да губиш време или да го живееш прекрасно и пълноценно е ТВОЙ и наистина е ИЗБОР. Ако Бг не ти харесва и не ти дава радости - напусни я. Ако някой мъж не ти допада- тръгвай си веднага от него. С приятелите същото.. Пренастрой си нагласите.. Има любов. Има неочаквани щастия. Има много радости в този свят. Била съм в твоето положение, често си го припомням и започвам да виждам в черно и минало, и бъдеще, и настояще.. Но не е. Относно родителите - много съжалявам, с това вече не мога да помогна, не знам какво да ти кажа, това е най-трудното нещо - със сигурност! Би ли свършило работа, ако ти кажа, че те нямат твоя шанс? ! Не са живи, не могат да живеят, да обичат и т. н., а твоята физика е жива, но душата ти си мре.. Помогни си, както сметнеш за добре и само помни - изгубиш ли вяра и навежда, то губиш всичко.. Няма да има повече мечти и всъщност няма да има нищо! Надявам се от сърце да си помогнеш!!! Пожелавам ти повече радости и отворено сърце, за да ги възприемеш и да ти дадат стимул за живот! :))) И още нещо - ако трябвам, смени обкръжението!!!

 

...