Аз съм егати обитачката
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 2255 пъти
Писна ми, имам чувството, че само на мен ми се случват простотии. Обикновено вървя с наведена глава по улиците, разни слънчасали младежи ми подвикват "ей срамежливке", а аз просто си вървя с наведена глава не от срам, а просто защото съм толкова смотана и ако не си гледам в краката или ще се спъна или ще стъпя накриво. Уж все гледам и внимавам, а зимата редовно съм в преспите паднала по дупе, а в дъждовете просто кеф-от всички гьолове в най-големият се навирам, а най-лошото е че знам, че е там и си вървя и си правя планове, че трябва да пресека на отсрещният тротоар за да не нагазя в гьола. Обаче докато вървя и си планувам вече шляпам доволно в гьола и това се повтаря. На всичкото отгоре съм любимка на шофьорите било то при дъжд, било то при пресичане на пешеходна пътека натискат педала с пълна газ и профучават подканващо да ме качат на стоп на капака на колата.

Но това не е всичко, един колега живее в квартала където и аз, той има две ловджийски кучета и един лабрадор. Лабрадора ме обожава просто, скача и лае злобно от радост като се спра да разменим 1-2 приказки с колегата. И сякаш някакви всевишни сили се намесват и винаги ме срещат с него. Да поясня-на единият ден съм минала по булеварда, срещам ги и си казвам утре ще се прибера минавайки из затънтените улички на квартала за да избегна романтичната среща с лабрадора ама ей ти изненада -Аресчу се плюнчи насреща ми.

Пък да не ви разправям за един папагал, който постоянно ме псува и сутрин и вечер. Не съм луда- на 2-3 крачки пред мен върви една жена папагала си мълчи, минавам аз и се чува "мамка ти да е.. в устата, свиня грозна"?? !! естествено не го приемам лично, ама е някак унизително все пак. Пък и наоколо има хора, които като чуят и започнат да се смеят и коментират и на мен ми става още по-зле.

Имам ужасният навик, когато бързам за да не закъснея за работа да си движа ръцете по-бързо и както си мятах ръцете вчера за да набера скорост цапнах един чичко вървящ зад мен в корема.

А тази сутрин беше върха просто -една птичка ме нацвъка по рамото. Колегата с който вървях умря от смях, а аз като се разплаках, ревах половин час. Пристигнах на работа с подпухнати очи и главоболие и като не върви, не ми върви цял ден. Изпуснах една консерва върху кракът ми и не стига че ме боли ами и трябваше да избърша съдържанието на консервата изсипано по пода и да я платя разбира се.

От малка все ми се случват такива простотии и търпя подигравки и май така ще е докато умра. Споделете и вие, ако ви се случват такива неща

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 11 месеца hash: b874fe6bff

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Много интересна история. Смях се с глас, а на мен това рядко ми се случва. :) Сладурана си. Благодаря ти, че ми оправи настроението. Бъди щастлива!

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: aa9368c7c8

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   И аз се смях.. :Д особено на момента с чичкото.

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: 7bd33a5cd4

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Не се обиждай, ама първо, се пише "убитачка", второ, на всеки се случват простотии и каръци, просто изглежда си по-непохватна и се притесняваш и за това имаш проблеми и трето, историята ти ми изглежда малко несериозно написана. Но спокойно, аз няма да те критикувам като другите, и аз съм била като теб, в началното училище по рисуване винаги си изливах чашата с водата върху някого, , до 4 клас не можех да връзвам връзки за обувки, по трудово и едно изделие не съм направила сама без проблем, защото не съм сръчна, по физическо не можех да бягам буквално, всички казваха, че съм много смешна, щото съм ниска, а се опитвам да правя големи крачки и пак се бавя, не ме биваше в игрите като баскетбол и волейбол, бъзикали са ме и заради походката ми, щото съм момиче, обаче вървя като момче, и аз също си движа ръцете бързо и ги мятам, често вървя и аз замислена с наведена глава и хората са казвали, че вървя като момче, т. е. отпуснато, не се фръцкам като кифлите и т. н. , но отдавна вече не ми пука за това! Виж, не си смотана, просто именно притеснението от провал ни проваля! Знам, лесно е да се каже, аз също се забърквам в неприятности и точно хората, дето не искам да ме виждат в издънка, винаги ме засичат точно, когато съм се изложила супер много за какво ли не! Единственият начин хора като нас да се спасят от хорското мнение е да се абстрахират от това, че може да се изложат и някой да им се смее! Поговори с някой, дето ще те разбере обясни как се чувстваш и просто опитай да не вървиш с наведена глава, внимавай къде стъпваш, не гази в локвите, а просто ги задминавай, и най-важното, не мисли за това какво ще кажат хората! Това е единственият начин, знам, мн е просто някой да ти го напише, но аз съм същата като теб, а начинът да се оправим е просто да правим опити! Виж мен например, казах, че ме няма в ръцете, а сега съм музикант, колкото и вода да съм разливала по изобразително, съм печелила награди по рисуване и учителите са ме хвалили, сръчността се добива постепено, значи така е и с останалото! Мен още ме няма в спорта, но правя каквото мога и изкарвам шестици по физическо, щото правя др упражнения и неща, които др ги мързи, като коремните преси например, далаг скок и още някои работи! Преди вървях като борец, вече не е така, защото пак мисля, но не съм с наведена глава и вече не ми пука толкова какво ще си помислят хората, като ме видят! Опитай и ти! Недей да мислиш, че си смотана, просто мисли за нещата, в които си силна, погрижи се за проблемите си и ще видиш, че всичко ще се оправи! ~sad-baby~

 

...

горе^

преди: 11 години, 11 месеца hash: a022ae5e22

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не си убитачка, споко! На мен също ми се случват разни такива неща. Преди няколко години с приятели се събрахме в едно кафене да се почерпим и аз като бързах да стана се ударих в корема на един мъж и може да си представиш колко неприятно беше. Да не говорим, че съм се блъскала в учителите и директора в училище. Този юни отидохме на ваканция от даскало с приятелки, решихме да поразгледаме магазините и какво да видя - отсреща ми едно хипер мега яко момче! Опитах се да му привлека вниманието и успях, като се спънах в бордюра и станах за смях. После не можах да вървя като хората. Да не разправям подробно и за попдправките от бързите закуски в училище, които са ми останали по зъбите. Има още мнооого такива истории. Това се случва просто, защото понякога не внимаваме, а понякога внимаваме, но твърде много. Спри да се дразниш и се радвай на живота! :)

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: a33155f3ba

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Всичко е от мислите. Прочети ' Тайната ' (ако искаш де) и може би ще разбереш какво имам предвит (прочети я пък, ако щеш вярвай).

 

...